Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 10.03.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Маргарита Тянчева, като
разгледа НАХД № 753 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 48/27.09.2019
г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, на Х.П.С. ЕГН ********** ***, на основание чл.
81 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева за нарушение на чл.
21 т. 16 пр. 2-ро от ЗЗТ във вр. т. 14 пр. 1-во от
част 3.2.1.2. „ Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от
ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят С.
и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. „Н.п.Ц.Б.“,
оспорва жалбата. Процесуалният й представител пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител
Б. акт за установяване на административно нарушение № 20114/28.03.2019г., в
който е отразено, че на 17.02.2019 г., в 21:20 ч. на територията на Национален
парк Централен Балкан (НПЦБ), Парков участък К.,
Охранителен участък Ю.г., местност Ч., по път №** П. - вр.
Б. (съгласно Приложение №3.1.16 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.),
място с GPS координати N 42°40'07" Е 24°59'45", землище К., общ. К., Х.П.С.
управлява лек автомобил марка Форд, модел Фиеста, с регистрационен номер *******,
извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп,
посочени в Приложение № 3.2.3. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., без
писмено съгласуване от ДНПЦБ по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, с което е нарушил
забраната за движение на МПС извън определените и обозначени за тази цел пътища
със свободен достъп на територията на НПЦБ без писмено съгласуване от ДНПЦБ.
Нарушението е квалифицирано по чл. 21, т. 16, предложение второ от ЗЗТ
във връзка с т. 14 предложение първо от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия,
въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от
Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: нарушение на забраната,
предвидена за всички зони в НПЦБ, с изключение на зона Резервати, за
„Движение... на МПС... извън определените и обозначените за тази цел пътища...
със свободен достъп от Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на
параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ”.
Възоснова на
така съставения акт, компетентният за това орган, съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗЗТ
и Заповед № РД-93/05.02.2003г. на Министъра на околната среда и водите,
Директорът на НПЦБ Г. е издал обжалваното наказателно
постановление.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност като
намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от надлежно оправомощени
длъжностни лица със заповед № РД-93/05.02.2003г. и заповед №
РД-137/18.02.2014г., в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно и
коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и точното място на извършване на нарушението територията
на НПЦБ, вкл. чрез посочване на територията на кое землище попада, а и с точни
GPS координати, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е
словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което
покрива изцяло състава на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ
във вр. с т. 14 пр. 1 от част 3.2.1.2 Режими,
норми и условия за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.,
действащ към момента на извършване на нарушението.
Административнонаказващият орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване
на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя.
Съгласно чл. 21 т. 16
„В националните паркове се забраняват: други дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.“ С т. 14
от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на НПЦБ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на
Национален Балкан за движение на МПС
извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп от
приложение № 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ.
Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на
неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба както и
санкционна разпоредба на чл. 81 от ЗЗТ, която в ал. 1 т. 1, предвижда да се
наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в
нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в
утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че
визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Свидетелите М. и Ц.
са категорични, че са видели ясно водачът на процесния
автомобил, управляван на територията на парка в нарушение на т. 14 от част
3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на НПЦБ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025г., който М. разпознал като Х.С. още при
осъществяването на деянието, а Ц., който не бил от К. и не познавал визуално местните - при съставяне на АУАН,
когато разпознал в лицето на явилия се за съставяне АУАН
С. като лицето, водач на автомобила, възприето от него от непосредствена
близост при опита да препятства бягството му от произшествието. В съдебно
заседание също посочва присъстващия в съдебната зала жалбоподател като лицето,
извършило процесното нарушение. По делото е приобщен
ВДС, съдържащ запис от обаждането на св. М. на тел. 112, при което съобщава за станалото
веднага след бягството на двете лица. При разговор с дежурен в ОДЧ на РУ на
МВР- К. на въпрос „познахте ли ги кои са“, М. отговаря „не бе, бягат тука,
изхвърчаха като диви прасета, не спряха изобщо…“. Противно на становището на
защитата, която счита за дискредитирани показанията на М. на база съдържанието
на записа, съдът счита, че не следва да игнорира показанията му, макар и да е
невъзможно да се установи чрез допълнителен разпит какъв е действителният
вложен смисъл от свидетеля при разговора с полицейския служител, предвид
смъртта му след депозиране на показанията. Последните не са единственият доказателствен източник относно главния факт на доказване,
а са потвърдени от показанията на свидетеля Ц., който е категоричен, че е видял
ясно лицето на водача на процесния автомобил, от
непосредствена близост, като заявява, че лицето, нарушител е именно жалбоподателят. Отделно от
показанията на свидетелите Б. и Ц. се установява, че М. е посочил пред тях
имената на нарушителя още веднага след инцидента, като след пристигане на
служителите на полицията, които при извършените процесуално-следствени действия
открили в автомобила личните документи на С., било налице съвпадение между
посоченото име от него и това, фигуриращо в откритите документи. Последните,
ведно с откритата значителна парична сума, също са индиция
относно авторството на деянието. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели,
които са непротиворечиви помежду си, пълни, взаимнодопълващи
се и пряко относими към предмета на доказване по
делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя,
които да влияят на безпристрастността им. Същите не са опровергават от
показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели Р. и Д., които се
домогват да установят местонахождение на жалбоподателя по времето на процесното деяние на друго място- на рожден ден в гр. К..
Свидетелите са в приятелски отношения с жалбоподателя, на които съдът отдава
опита им да го оневинят. Авторството не е опровергано и от представената
медицинска документация, предвид, че прегледа на жалбоподателя в гр. П. е
извършен по време, до което е имал възможност да се придвижи от
местопроизшествието. Свидетелите С. и С. не са очевидци, а показанията им
касаят автомобила, с който е извършено нарушението и ползвалите го лица към процесния период, сред които е и жалбоподателят.
Доколкото при така събраните доказателства се установи
управление на процесния автомобил от жалбоподателя на
територията на НПЦБ извън определените и обозначени
за тази цел пътища със свободен достъп от приложение № 3.2.3 без писмено
съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ, се налага извода за
осъществяване на това нарушение.
При определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е приложил разпоредба на чл. 81 ал. 1 т. 1 от
ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500.00 до 5000.00 лева, като е наложил
близък до минималния предвиден размер, а именно 800.00лв. Съдът намира, че така
определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението
и фактите, по осъществяването му, свързани с бягство от местонарушението
и засягане на телесния интегритет на служител на ДНПЦ, при опита на последния
да го предотврати. Изброените обстоятелства не обуславят по-ниска обществена
опасност от обичайната за нарушението, като съдът намира, че определеното
наказание глоба над минималния предвиден размер, в размер на 800 лв. е
съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Неоснователно е възражението
на защитата за нарушение на чл. 33 от ЗАНН, предвид липсата на идентичност
между фактите, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност по настоящето производство- движение
с МПС на територията на НПЦБ без писмено съгласуване от ДНПЦБ и наказателната
по НОХД № 558/2019г. по описа на КРС- за осъществяване на фактическа власт
върху огнестрелно оръжие без издадено за това надлежно разрешение. Изложеното
налага извода, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 48/27.09.2019
г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с което на Х.П.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 81 ал. 1 т. 1 от ЗЗТ е
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21 т. 16 пр. 2-ро от
ЗЗТ във вр. т. 14 пр. 1-во от част 3.2.1.2. „ Режими,
норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия
на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ