Р Е
Ш Е Н
И Е № 2131
гр.Русе, 17.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
02-ри декември през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5386
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил иск
за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на
сключен договор и извършена доставка на топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения,
че ответницата е абонат на ищцовото дружеството и като такава ѝ е доставена
топлинна енергия за имот в гр. Русе с посочени адрес и абонатен номер за периода
от 21.12.2018 г. до 21.02.2019 г. на обща стойност 299,95 лв., за което били издадени
4 броя фактури. Тъй като била в забава дължала лихва за забава в размер на 3,91
лв. за периода до 27.05.2019 г. Претендирали сумите по реда на заповедното производство
по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на РРС. По същото заповедта за изпълнение
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания
за установяване на задължението по исков ред, което се прави с иска по настоящото
производство. Ищецът претендира и за присъждане на разноските по настоящото
дело.
Ответницата А.Г.К. е подала отговор на исковата молба,
озаглавен „Обяснение“. Твърди, че от 2007 г. до 2018 г. не е живяла в България.
Твърди, че макар и не редовно е превеждала парични суми за заплащане на свои задължения
към Топлофикация, включително и по образувани изпълнителни дела при ЧСИ. Твърди
че след завръщането си в страната е платила задълженията си за 5 години назад. Заявява,
че с ищеца е сключила споразумение № 114 за разсрочено плащане на задължението
на вноски. Твърди, че първата от тези вноски е платена от трето лице. Представя
препис от споразумението.
За
да се произнесе съдът взе предвид следното :
По делото не се спори, че ответницата е
потребител на топлинна енергия и за периода от 21.12.2018 г. до 21.02.2019 г.
ѝ е доставена такава на обща стойност 299,95 лв. Ищецът е претендирал
сумата, както и 3,91 лв. по реда на чл.410 от ГПК по приложеното ч.г.д. №***/19
г. по описа на РРС. По същото заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението
по исков ред и в изпълнение на същите на 05.09.2019 г. е предявен искът по
настоящото дело. След това – на 14.10.2019 г., страните по делото са сключили
извънсъдебно споразумение за плащане на просрочени задължения. Съгласно същото
ответницата се задължава да заплати свои задължения към ищеца, включващи
главницата по настоящото дело; лихви за забава върху същата в размер на 17,07
лв. до дата 14.10.2019 г., разноски в общ размер на 254,20 лв., а също и текущи
задължения за последващ период – 439,61 лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода от 22.02.2019 г. до 26.09.2019 г. и 11,78 лв.- лихви за забава. Уговорено е заплащане на
вноски – първата в размер на 255 лв. с падеж 30.10.2019 г.; втората – 255 лв. –
с падеж 30.11.2019 г., до когато трябва да се платят и нововъзникналите
задължения за м.октомври 2019 г. и т.н. Предвидено е, че задълженията им се
погасяват „по реда на възникването им“., както и че при неспазване на
определените срокове и/или суми споразумението се прекратява като ищецът има
право да предприеме действия за принудително събиране на вземането по съдебен
ред без допълнително известие. В споразумението не е уговорена клауза за
спиране или прекратяване на образуваното гр. дело. По делото не са представени
доказателства ответницата да е заплатила първата вноска по споразумението, вкл. и чрез трето неучастващо
по делото лице, вкл. и след като са ѝ дадени изрични указания с
определението по чл.140 от ГПК. При това положение съдът счита, че предявеният
иск е изцяло основателен. Налице са писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на договорна връзка между страните по доставка на топлинна енергия и
изпълнение на задължението на доставчика, вкл. и извънсъдебно споразумение, с
което ответницата признава задълженията си по размер. Не са представени
доказателства за изпълнение в хода на процеса, вкл. и след дадени от съда
указания. При това положение искът се явява доказан по основание и размер и
следва да се уважи изцяло.
По изложените
съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422,
ал.1 от ГПК, вземането на „Топлофикация-Русе”АД-Русе, ЕИК ********* срещу А.Г.К.,
ЕГН:********** *** размер на 299,95 лв. –
неплатена цена за доставена топлинна енергия в периода от 21.12.2018 г. до
21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019 г. до
окончателното плащане и 3,91 лв.-
лихва за забава за периода до 27.05.2019 г., които суми са били предмет на претенцията му по реда на заповедното производство
по чл.410 от ГПК по г.д. №***/19 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация-Русе”АД-Русе,
ЕИК ********* сумата размер на 177,20 лв.-
разноски по делото и 77 лв. –
разноски по заповедното производство по .д. №***/19 г. по описа на РРС.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: