Решение по дело №3525/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 197
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20197050703525
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е         Ш        Е         Н         И         Е

 

 

N……….

 

 

гр. Варна………………2020г.

 

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

                                                        ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                                                                     

 

 

 

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър А, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к.адм.дело № 3525 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 изр. ІІ-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д.М.С. ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2014/8.11.2019 г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 4003 по описа на същия съд за 2019 г. С решението си ВРС е потвърдил НП № 19-0819-003754/4.07.2019г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, с което на С. са наложени две административни наказания глоба за извършени две административни нарушения - на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1 т.1 от с.з.  Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна, не са изяснени относимите към спора факти, съдът не се е произнесъл по твърдяната несъставомерност по пункт 2 от нарушението. Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП. За с.з. С. редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР- гр. Варна, Сектор „ПП“, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява представител. В депозиран отговор по касационната жалба се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. НП е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържа формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. От разпита на свидетелите е установено, че на посочената в НП дата касаторът е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан и не е носил КТ към СУМПС, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност  на касационната жалба. Пледира решението на ВРС да бъде потвърдено.

 Административен съд - Варна, ІІІ - ти касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима.

Наведените доводи в жалбата са за допуснати при постановяване на първоинстанционното решение нарушения на процесуални правила и на материалния закон.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

Административнонаказателната отговорност на С. е ангажирана за това, че на 30.05.2019 г. управлявал МПС „Мерцедес Е350Д“ с ДК№ ******** без да използва обезопасителен колан по време на движението, както и че не носи контролен талон от свидетелството за управление на МПС. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № Д 779996 за извършени нарушения на чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП, който бил надлежно предявен на С., в дадения срок нарушителя не депозирал възражения. Въз основа на констатациите в АУАН било издадено НП № 19-0819-003754/04.07.2019 год. на Началник група към ОД на МВР, сектор „ПП“ - Варна, с което на С. били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

При постановяване на решението ВРС е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и М.. Въз основа на  показанията на свидетелите и на другите доказателства по административно-наказателната преписка е формиран извод, че санкционираният водач от обективна и субективна страна е осъществил съставите на посочените в НП административни нарушения, поради което основателно е ангажирана отговорността му. При проверката за законосъобразност на НП въззивният съд е установил, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивиран така, ВРС е постановил решението си.  

При постановяване на решението, с което е потвърдено НП  районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Решението  е законосъобразно. Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че 30.05.2019 г. С. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, както и че не е представил контролния талон от свидетелството за правоуправление. В резултат съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно районният съд е приел за установено по делото, че касатора е осъществил вменените му във вина нарушения.  Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че деянието по пункт втори от НП е несъставомерно. Съгласно нормата на чл. 100 от ЗДвП при управление на МПС водачът е длъжен да носи както СУМПС, така и контролния талон към него. Безспорно по делото е установено, че С. не е носил контролния талон, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав на Административен съд – Варна следва да остави в сила решението на ВРС.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на ответника по касация на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва  да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от  80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, Административен съд - Варна, ІІІ - ти касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 2014/8.11.2019 г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 4003 по описа на същия съд за 2019 г. 

ОСЪЖДА Д.М.С. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР- гр. Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: