№ 1260
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509864 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11265 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 25198/2023 г. по описа на СРС,
153 с-в, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. К. Ц., с ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 889,26 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 9, находящ
се в гр. София, бул. “******* с абонатен № *******, за периода 01.05.2018 г. -
30.09.2019 г. и сумата 2,50 лева, представляваща цена за доставена услуга дялово
разпределение за периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 382,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за
топлоенергия за периода 15.09.2019 г. - 15.10.2021 г., като е отхвърлен иска за главница
на цена за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 1889,26 лева до пълния
предявен размер 2 313,26 лева, иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 382,21 лева до пълния предявен размер 453,48 лева и
за периода 16.07.2019 г. - 14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 0,43 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019
г. - 15.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч.гр.д. № 69 741/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена
ТЕ и дялово разпределение и за сумата мораторна лихва върху главницата, е
обжалвано от ответника Г. К. Ц., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната
част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно
отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е
установено, че се дължат на ищеца сумите за потребена в имота ТЕ и за дялово
разпределение. От страна на ищеца не са ангажирани в производството оригинални
доказателства за измереното и отчетено количество ТЕ, както и за определената такса
за дялово разпределение. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя
искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за
отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
2
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот до 05.12.2019
г., представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. ******* /с настоящ
адрес бул. ******* с абонатен № ******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение, чиято стойност
е определена въз основа на представените по делото от фирмата за дялово
разпределение документи за измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ и
констатациите на експерта по СТЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Спорно в проведеното производство е какъв е размерът на потребените услуги в
имота за исковия период.
Настоящият състав намира че от събраните пред първата инстанция
доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на
ищеца за главните вземания за потребена ТЕ и за потребена услуга дялово
разпределение на ТЕ в сградата – ЕС за част от исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е собственик на имота до 05.12.2019 г., за който е доставяна ТЕ през
исковия период. Установено е и че със заявление-декларация с вх. № Г-
19199/21.08.2019 г. ответницата е отправила искане до ищцовото дружество за
промяна партидата за процесния имот, находящ се в гр. София, бул. *******, ап. 9, с
3
аб. № *******, на нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София.
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се явява битов клиент на
ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в обратен смисъл изложени
във въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
От представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която
се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
4
период м.05.2018 г. – м.09.2019 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Доводите на въззивника, че в производството не са ангажирани доказателства за
измереното и отчетено количество ТЕ, което е доставено и потребено в имота за
исковия период са неоснователни. От страна на фирмата за дялово разпределение на
потребената в сградата – ЕС топлинна енергия са представени пред първата инстанция
индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г.,
както и протоколи за неосигурен достъп от 28.05.2019 г., от 23.05.2019 г. и от
30.04.2019 г. /л.94-л.96/, които не са оспорени от ответника като неверни документи. В
същите са удостоверени показанията на индивидуалните уреди за разпределение на ТЕ
в апартамента на ответника, както и обстоятелството, че на двете дати за отчет на
индивидуалните уреди за отоплителния сезон м.05.2019 г. до м.04.2020 г. не е бил
осигурен достъп до имота от потребителя. Именно въз основа на тези документи
експерта по СТЕ, приета пред първата инстанция, чийто констатации се възприемат от
настоящия състав по реда на чл.202 ГПК, е дал своето становище за потребената в
имота ТЕ за исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 1 889,26 лева, поради
което предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ правилно е бил уважен
до този размер.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази че в съответствие с действащата
законова уредба и установеното в Общите условия сумите за ТЕ относно имота,
предмет на спора, са начислявани ежемесечно от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на база отчетените количества за отоплителен период 01.05.2018 г.-
30.04.2019 г. и на база служебно начислено количество ТЕ за процесния апартамент,
поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран в изготвени за това
протоколи за отоплителен период м.05.2019 г. до м.04.2020 г. С разпоредбата на чл. 70,
ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването действаща за исковия
период е установено задължение за всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите,
като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.
В случая тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна
енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, с Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г., както бе посочено е предвидено същата да се определи
служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от
5
показанията на общия топломер.
С оглед така посоченото вещото лице по СТЕ изяснява правнорелевантния факт,
че за исковия период в собствения на ответника недвижим имот е имало монтирани 4
броя отоплителни тела, на които са поставени топломери и 1 брой водомер за топла
вода. Както бе посочено за отоплителен период 2019 г. -2020 г. не е бил осигурен
достъп за отчет на уредите, поради което дадените от СТЕ констатации са, че ТЕ за
отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334
и Наредба № Е-РД-04-1. Поради неосигурен достъп за отчет на уредите за
индивидуално потребление топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/
потребители по 140 л./ден за един човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334 и Наредба № Е-РД-04-1. Установено е още, че топлината, отдадена от сградната
инсталация, е изчислявана по формулата - т. 6.1.1. от Приложение към Наредба № 16-
334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 199 куб. метра.
Чрез констатациите на СТЕ е установено, че заложената в подробните изравнителни
сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер.
Експертът установява, че количествата топлинна енергия за технологични разходи на
абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца. От отчетената ТЕ са
приспаднати технологичните разходи, като във фактурите и изравнителните сметки е
заложена ТЕ за разпределение. Съгласно приетото експертно заключение дяловото
разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, като количеството
доставена топлоенергия е на стойност 1 889,26 лева.
При така изложеното, настоящия състав намира за основателна и претенцията
на ищеца за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово
разпределение предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна
енергия. Както правилно е посочил в своето решение СРС, с разпоредбите на чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец, е
предвидено, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Чрез представеното пред първата инстанция извлечение по сметка се установява
размерът на всяка от месечните такси за извършената услуга дялово разпределение за
исковия период. Поради това, съдът намира че дължимата цена за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ за периода 01.11.2019 г. - 31.11.2019 г. възлиза на
6
сумата 2,50 лева, до който размер СРС правилно е уважил иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, за процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД от
2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Според тях /чл.
33, ал. 1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният
срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането
на периода. Така посочените правила са съобразени от СРС при постановяване на
решението. Поради това и правилно е бил уважен иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване съществуването на вземане за мораторна лихва върху главницата за
потребена ТЕ за времето от 15.09.2019 г. - 15.10.2021 г. за сумата 396,10 лева.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11265 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 25198/2023 г. по
7
описа на СРС, 153 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че Г. К. Ц., с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ сумата 1 889,26 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент 9, находящ се в гр. София, бул. “******* с абонатен № *******, за периода
01.05.2018 г. - 30.09.2019 г. и сумата 2,50 лева, представляваща цена за доставена
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 382,21 лева, представляваща обезщетение за забава
върху цената за топлоенергия за периода 15.09.2019 г. - 15.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 69 741/2021 г. по
описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Г. К. Ц., с ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8