РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Севлиево, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230101095 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск на И. С. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
************************************ срещу А.. М. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***************************************** за развод.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 04.08.1994 г. в с.
Ряховците, общ. Севлиево. От брака си имали родени две деца - Г. И.ов С., на 27 г. и
М. И.ов С., на 24 г. Последното им семейно жилище представлявало къща в с.
************************************, която била негова наследствена и била
напусната от ответницата греди 20 г.
През 2000 г. съпругата му завързала извънбрачна връзка с друг мъж и
забременяла от него. Дал й пари да направи аборт, но тя не го сторила и той я изгонил
от дома им. Тя се прибрала при баща си в с. Крушево, общ. Севлиево, там родила
третото дете и там го отгледала, но той не го познавал въобще. Записано било на
негово име и се именувало С. И.ов С., в момента на 20 г.
От 2001 г. нямал никакви контакти със съпругата си, нито я бил виждал, нито я
бил чувал по телефона. Той отгледал двете деца, вече били пълнолетни и работели.
Нито била участвувала в издръжката им, нито се е интересувала от тях.
През 2017 г. му се обадила по телефона. Казала му, че й трябва
удостоверението за граждански брак, защото ще подава дело за развод, живеела в гр.
Дряново с друг мъж и скоро родила друго дете от него, което било записано на него
1
като законен неин съпруг.
На 09.11.2017 г. тя родила дете на име Керим И.ов С.. Принудил се да заведе
гр.д. № 68/ 2017 г. по описа на Окръжен съд-Габрово за оспорване на бащинство, по
което съдът признал за установено, че не е баща на това дете, да се състави нов акт за
раждане и детето да се именува Керим А.е М.ов.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което:
- да бъде прекратен бракът му с ответницата, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по нейна вина;
- да му бъде предоставено ползването на семейното жилище - къща, находяща
се на адрес: с. ************************************.
2. От страна на ответника:
Изразява съгласие с искането за развод.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
Не е предмет на спор, че на 04.08.1994 г. страните сключили граждански брак
в с. Ряховците, общ. Севлиево с Акт за граждански брак № 4 от 04.08.1994 г. съставен в
с. Ряховците, общ. Севлиево /видно от неоспореното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак от 21.12.2017 г. на Община Севлиево/.
От брака си съпрузите нямат общи малолетни и непълнолетни деца, родени по
време на брака, видно от извършената справка в НБД Население относно родствени
връзки на ищеца и Решение № 70/10.05.2018 г. по гр.д. № 68/ 2017 г. на ОС Габрово, с
което е уважено оспорването на ищеца и е признато за установено, че не е баща на
роденото от съпругата му през 2017 г. дете Керим И.ов С. /след приключване на делото
Керим А.е М.ов/.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ц.Й.Ц. се установява, че
ответницата е напуснала от около 20 г. съместно обитаваното с ответника жилище в с.
с. Ряховците, общ. Севлиево – къща, собственост на майката на ищеца и от тогава
двамата не поддържат контакти. След напускането на майката децата им са отгледани
от ищеца.
2. От правна страна:
2.1. Относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината за това:
Съгласно чл. 15 от Семейния кодекс СК/ съпрузите живеят съвместно, освен
ако важни причини налагат да живеят разделено. От доказателствата по делото се
установява, че поради напускането на ответницата, съпрузите не живеят заедно от
около 20 години. По делото няма данни каквито и да било „важни причини” да са
налагали ответницата да напусне семейството си и съответно съпрузите да живеят
разделено.
2
Съгласно чл. 14 от СК „Отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство”.
Напускането на ответницата на семейното жилище и раждането по време на брака на
дете от друг мъж не свидетелства за уважение на ответницата към съпруга си.
Пренебрегнато е от нея и изискването за общи грижи за семейството.
С поведението си в пряко противоречия с предписанията на СК ответницата
окончателно е разрушила брачната връзка между страните. Взаимната любов и
привързаност, взаимното уважение и доверие, другарските отношения и готовност за
взаимопомощ са заменени от нежелание за съвместен живот. Налице е фактическа
раздяла между съпрузите, която никой от тях не желае да бъде прекратена – ищецът
съгласно заявеното от него пред съда, а ответницата - с конкретните си действия.
Състоянието на отчуждение между двамата не би могло да бъде преодоляно - никой от
тях не демострира желание за продължаване на брачната връзка, а такова желание не
би могло и да се и очаква, предвид продъжителната фактическа раздяла между
страните. Бракът на страните е лишен от съдържанието предписано от закона и
съществува само формално. Същият е безполезен за двамата съпрузи и обществото,
поради което следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Причината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е поведението на съпругата, в пряко противоречие с нормите на чл. 14 и чл. 15 от
СК. По делото няма данни съпругът да има провиния, с които да е провокирал
поведението на съпругата си. За безперспективното състояние на брачната връзка вина
има ответницата, на която следва да бъде възложена вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
2.2. Относно семейното жилище:
Съгласно § 1 от ДР на СК семейно жилище е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Страните живеят във фактическа раздяла от около 20 години и съответно
нямат семейно жилище, поради което няма предпоставки за уважаване на искането на
ищеца за предоставянето ползването на такова.
3. Разноски и държавни такси:
Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск в размер на 50
лева, от които 25 лева са внесени при завеждане на молбата за развод от ищеца.
Допълнителна държавна такса в размер на 25 лева следва да бъде заплатена от
ответницата.
Тъй като вината за разстройството на брака е на ответницата, съгласно чл. 329
ал. 1 от ГПК съдебните разноски следва да й бъдат възложени. Поради това тя следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото - за държавна
3
такса в размер на 25 лева и 300 лева – адвокатско възнаграждение, или общо разноски
в размер на 325 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.. С.. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
************************************ и А.. М. С., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***********************************, чрез РАЗВОД, като дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
2. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило ПО ВИНА на
съпругата А.. М. С., с ЕГН **********.
3. Оставя без уважение искането на И.. С.. С., с ЕГН ********** да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище - къща, находяща се на адрес: с.
************************************, поради това, че не е налице семейно
жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК.
4. ОСЪЖДА А.. М. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
*********************************** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на
25 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката за държавни такси на РС – Севлиево, на осн. чл. 71 ал. 1 от ГПК.
5. ОСЪЖДА А.. М. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
*********************************** да ЗАПЛАТИ на И.. С.. С., с ЕГН
**********, с адрес: с. ************************************ сумата 325,00 лева
(триста двадесет и пет лева и 00 ст.) – разноски по делото, на осн. чл. 329 ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4