№ 480
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20223100500195 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:42 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът ПЛ. ХР. ХР. , редовно призован, не се явява лично, не
изпраща представител.
Въззивникът „САРИС“ ЕООД , редовно призован, представител не се
явява, представлява се от адв. Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда
от първата инстанция.
СЪДЪТ докладва молба от процесуалния представител на въззивника
ПЛ. ХР. ХР. адв. Б.Б., в която същият заявява, че е възпрепятстван да се яви в
съдебно заседание и няма възражения по даване ход на делото. Заявява, че
поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на „Сарис“ ЕООД.
По същество да се отхвърли въззивната жалба на „Сарис“ ЕООД и да се
уважи изцяло подадената от него въззивна жалба.
Представя списък на разноски и доказателства за сторени такива за
адвокатско възнаграждение.
АДВ. Ш.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 464/03.02.2022 г.
1
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. №293427/07.07.2021г. от ПЛ. ХР. ХР. ЕГН **********, с
постоянен адрес в *** срещу решение №261897/10.06.2021г., поправено с
решение №262906/03.12.2021г., постановено по гр.дело № 15683/2020г. на
Варненския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените срещу
„САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлението в
гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3600.00лв.,
представляваща платена като цена за косене на лавандула по т.6 от проформа
фактура №2510/27.04.2020г., сумата от 1411.31лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница от 3600.00лв. за периода 13.07.2019г.
до 07.08.2020г., сумата от 1276.00лв., платена като такса за съхранение на
казани с лавандулово масло реколта 2019г. за периода 10.07.2019г. до
07.08.2020г. – 13месеца по 150.00лв. месечно, всичките суми дадени без
основание.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че в хода на
съдебното производство са останали недоказани твърденията на ответника, че
е била налице устна договорка между страните за съхранение на
лавандуловото масло срещу заплащане на наемна цена, поради което
платената сума на това основание следва да бъде върната. Неправилно съдът е
кредитирал показанията на св. Белов /заинтересован от изхода на делото/, че
от страна на ответното дружество е извършена услуга „косене“ на
лавандулата, което да предпостави плащане на възнаграждение. Липсват и
писмени доказателства за извършването на подобна работа – протоколи за
окосяване, за приемане и предаване на суровината в дестилерията, превозни
документи. Акцентира се, че не са събрани и доказателства как е формирана
цената за „косене“ – на декар, на час и пр. По отношение на обезщетението за
забава върху възнаграждението по договора за преработка е въведено
оплакване, че неправилно съдът е определил нейната начална дата. В
договора /чл.8 и 9/ е посочено, че плащането следва да бъде извършено срещу
издаването на фактура. Между страните има издадена само една проформа
фактура №2510 с посочен срок за плащане 30.04.2020г., която според
въззивника евентуално може да се приеме за падеж на задължението.
Неправилно съдът е определил лихвата за забава, същата изчислена би била
равна на 998.40лв., а не тази платена на ответника /1411.31лв./ или посочена
от съда /1267.00лв./. Въззивникът моли съда да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се уважи предявените искове. В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Сарис“ ЕООД, в който
се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение в посочените части.
Обосновава се, че извършването на услугата „косене“ е установено от
събраните свидетелски показания, които следва да бъдат кредитирани като
2
достоверни. По отношение на падежа за плащане на възнаграждението по
договора за преработка на лавандулата се излага, че окончателното плащане
не е обвързано с издаване на фактура. Издаването на фактура срещу
извършено плащане е договорено само за платения задатък от 2100.00лв. С
оглед, на което се дължи платеното обезщетение за забава, което съдът
правилно е изчислил на 1267.00лв. По изложените съображения се моли
въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.
Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба вх.
№2968800/24.08.2021г. от „САРИС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управлението в гр.Варна, ул.“Воден“ № 5 срещу решение
№261897/10.06.2021г., поправено с решение №262906/03.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 15683/2020г. на Варненския районен съд, в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати на ПЛ. ХР. ХР., на основание чл.
55, ал.1 ЗЗД, като получени на липсващо основание: сумата от 1440.00 лв. с
вкл. ДДС - такса за съхранение на казан от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. - 24
месеца по 50 лв. на месец; сумата от 128.96 лв., представляваща лихва за
забава за всяко месечно плащане от 01.08.2018г. до 07.08.2020г.; сумата от
1073 лева с вкл. ДДС - такса за съхранение на казани от 10.07.2019г. до
07.08.2020г. - 13 месеца по 150 лв. на месец; сумата от 112.38 лв.,
представляваща лихва за забава за всяко месечно плащане от 10.07.2019г. до
07.08.2020г. В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че съдът е формирал
противоречиви мотиви по отношение дължимостта на сумите за съхранение
на лавандуловото масло. Излага се, че в хода на съдебното дирене е било
установено, че количество 264кг. по договора от 2019г. и 214кг. количество за
2018г. преработена продукция са били съхранявани при ответника при
изискуемите специфични условия и съдове. Неправилно обаче
първоинстанционния съд е изчислил дължимото обезщетение, което се
равнява на 1320.34лв., при използване заключението на вещото лице за
продукцията от 2019г.
На следващо място се въведени оплаквания, че съдът не е формирал
мотиви досежно дължимото обезщетение за съхранение продукцията от
2018г., въпреки това е налице диспозитив за уважаване на исковете за
връщане тези суми. Отново са наведени твърдения, че между страните липсва
уговорка за договор за наем или влог за съхранение на преработеното
лавандулово масло, като за неправилно се счита становището на съда, че
ответникът е следвало да представи писмени доказателства за подобна
договорна връзка. Отново се набляга, че страните не са предвиждали престой
на продукцията повече от три дни сред преработката и следователно уговорка
за плащане на наем за съхранение на наем и разноски се обезмисля.
По изложените съображения се моли въззивният съд да отмени
решението в посочените части и отхвърли предявените искове.
АДВ. Ш.: Нямам възражения по доклада на делото.
3
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, като взе предвид становището на страните по
изготвения доклад, намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 464/03.02.2022 г.
АДВ. Ш.: Поддържам нашата въззивна жалба. Изразила съм становище
по отговора, което да имате предвид и съм предявила насрещна жалба, която
е много подробна и нямам какво да добавя. Смятам за неоснователна жалбата
на ответната страна. Моля да не бъде уважавана. Други доказателства няма да
соча.
Не е възможна спогодба. Въззивникът Х. си плати всички задължения и
след това реши, че неоснователно е платил. Самият факт, че той плати без
каквито и да е възражения, за нас означава, че беше напълно съгласен с тези
плащания и ги призна като дължими.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени по делото списъка за
разноски и доказателствата във връзка с тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от процесуалния представител
на въззивната страна с молба вх. № 6350/15.03.2022 г. списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие № 22-1/15.03.2022 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ш.: Уважаеми окръжни съдии, моля да бъде уважена насрещната
жалба и отхвърлите жалбата на ответната страна по изложените в отговора
към жалбата на ответната страна и аргументите, които сме изложили в нашата
насрещна жалба съображения.
По отношение на адвокатския хонорар, нямам възражения, обаче не
можах да разбера дали за две инстанции претендират 850 лв. или за
въззивната инстанция само. Ако е за две инстанции, нямам никакви
възражения. Ако е само за въззивната, моля да съобразите възнаграждението
с оглед интереса и Наредба № 1 за минималното възнаграждение, тъй като
освен подаването на жалбата, не са извършени други процесуални действия,
включително явяване в съдебно заседание.
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:46
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5