Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.

Делото е образувано по жалба на И. Х. Г., депозирана против Решение № 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба, съдържаща възражение за настъпила давност по отношение на всички суми в разпореждане [номер]-00-3583-4 от 30.04.2024г., издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и на оставеното в сила разпореждане. Твърди се, че е полагала труд в периода 06.12.2017г.- 14.12.2017г. по трудово правоотношение. Жалбоподателката не е била страна по проверката извършена на осигурителя „Уран 63“ЕООД, като не е имала възможност да обжалва решенията, които я касаят и се явява потърпевша от чужди действия и бездействия. Съответно давностният срок предвиден в закона не би следвало да бъде прекъсван по отношение на нея, понеже не е била страна по проверката. С оглед на това твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон, поради което отправя искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него Разпореждане.

В съдебното заседание оспорващата не се явява и не изпраща представлява от процесуален представител.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 03.07.2024г. и обжалвано на 16.07.2024г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателката И. Х. Г. от [населено място] била назначена на трудов договор в „Уран 63“ ЕООД- [населено място] с ЕИК ********* на длъжност „технически сътрудник“ за периода от 06.12.2017г.- 14.12.2017г. в продължение на седем работни дни. Били ѝ изплатени парични обезщетения за безработица в общ размер на 3500,94лв. от 15.12.2017г. до 14.12.2018г. по представени от работодателя в ТП на НОИ- Шумен декларации по образец съгласно Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Със Заповед № ЗР-5-27-00662804/15.10.2019г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Уран 63“ЕООД с управител Р. И./стр.61 по делото/. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от 21.07.2020г./стр.62 и сл./, с който било установено, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги и, че за периода 01.01.2011г.- 31.12.2019г. същото назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач, хигиенист“, всички за кратки периоди, след което са получавани парично обезщетение от лицата за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години. В рамките на тази проверка от жалбоподателката била изискана Декларация относно трудовите ѝ правоотношения, приложена на стр.86 по делото, в която същата не посочва длъжността си и точен адрес на работно място. По нейно заявление вх.№271-00-3583/15.12.2017г. било издадено разпореждане [номер]-003583-1 от 20.12.2017г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП Шумен, с което ѝ било отпуснато обезщетение за безработица в размер на 14,06лв. дневно/стр.40 по делото/.

С оглед на констатациите по извършената проверка във връзка с данни за фиктивен осигурител и за извършване на документална измама с трудово-правни документи целящи облагодетелстване на лица с обезщетения за безработица и възможност за получаване на обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете бил изпратен сигнал в Районна прокуратура- Шумен. В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която към датата 31.05.2012г. дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. Наказателното производството било прекратено поради изтекла абсолютна и относителна давност с Постановление от 29.03.2021г. на заместник районен прокурор/стр.52 по делото/.

С нова Заповед № ЗР-5-27-01071877/08.02.2022г. от Ръководител на ТП на НОИ била назначена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството- работодател. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.|2022г., като били дадени Задължителни предписания № ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022г., влезли в законна сила на 04.03.2022г./стр.45/, с което на осигурителя е предписано да заличи подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за назначени по трудови договори лица в дружеството, включително под № 21 за И. Г. за периода от 06.12.2017г. до 14.12.2017г. Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки– неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.

С оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване било прието, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО от „Уран 63“ ЕООД, поради което няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл.40 чл.48а, чл.50 и чл.53 от КСО. С разпореждане [номер]-00-3583-2 от 21.10.2022г. на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО било отменено разпореждането, с което било отпуснато обезщетение за безработица, като с акт от същата дата било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по подадено от лицето заявление. Срещу двете разпореждания била подадена жалба, отхвърлена с Решение № 2153-27-117/14.11.2023г. по предприето оспорване по административен ред. С Определение № 62/10.01.2024г. на АдмС Шумен било прекратено образуваното по жалба на оспорващата съдебно производство, поради невнасяне на държавна такса.

Издадено било разпореждане [номер]-00-3583-4 от 30.04.2024г.на ръководителя на осигуряването за безработица, с което И. Г. била задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения поради безработица за периода от 15.12.2017г. до 14.12.2018г. в размер на 3500,94 лв.- главница и 2181,93лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Актът бил връчен на 10.05.2024г.

Срещу Разпореждането в законоустановения срок жалбоподателката подала Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-170/22.05.2024г., с която направила възражение за изтекла давност на задълженията посочени в разпореждането към 01.01.2024г. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-68/28.06.2024г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отменил частично подлежащите на връщане и установени с разпореждането вземания за 2017г. в размер на 188,41лв., като погасени по давност. В тази си част съдебното производство следва да бъде прекратено като недопустимо на осн.чл.159 т.4 от АПК, предвид липсата на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на т.1 от решението, указано му с определението на съда за насрочване на делото.

С т.2 от решението си горестоящият административен орган отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваното пред него разпореждане в останалата му част, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 ал.1 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и настъпила погасителна давност по отношение на дължимите суми за 2018г. Направил подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо предприятие от 2012г., същото е регистрирало сключени множество трудови договори. И. Г. била назначена на длъжност с трудови функции, за които не дава подробни обяснения, след което на лицето са изплатени парични обезщетения за безработица. Поради което, същата не е полагала реално труд и не може да се счита за осигурено лице. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че жалбата е частично неоснователна. Недоволна от така постановеното Решение, връчено ѝ на 13.07.2024г., жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с жалба с вх.№2103-27-19 от 16.07.2024г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на трудов договор сключен между жалбоподателката и осигурителя и размерите на обезщетенията подлежащи на възстановяване, а се оспорва констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд в офис на дружеството и че е изтекъл давностен срок за всички задължения, предвид факта, че проверката по отношение на осигурителя не спира давността. Следователно двата правнорелевантен факт, нуждаещи се от доказване по делото, са свързани с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала труд през декларирания период и дали от образуваното друго административно производство зависи издаването на разпореждането за отпускане на парично обезщетение по КСО, съответно дали същото спира изтичането на давностния срок за възстановяване на изплатено неоснователно парично обезщетение на жалбоподателката.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:

Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение.

В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. Лично декларираните от нея данни в хода на назначената проверка по отношение на осигурителя за трудово правоотношение са непълни, като същата не посочва каква длъжност е заемала. По делото не се установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е съответен на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се подкрепя от доказателствата по административната преписка. С оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателката не бяха ангажирани никакви доказателства.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 вр. чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО; § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в множество решения на ВАС- Решение № 10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2021 г., VI о., Решение № 3285/11.03.2021 постановено по адм. д. № 13619/2020г. на ВАС; Решение № 6043/ 19.05.2021 постановено по адм. д. № 3822/2021г. на ВАС, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателката и същата към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е имала качеството "осигурено лице".

Съобразно регламентацията на чл.114 ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус жалбоподателката се позовава на наличието на трудово правоотношение и полагането на труд по него, което обаче не отговаря на истината, понеже видно от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство, което било е известно на оспорващата и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения по чл.48а и чл.50 ал.1 от КСО. В този смисъл е налице практика на ВАС, като съдът съобрази Решение № 1555 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2020 г., VI о., постановено по сходен казус.

Възражението за изтекла давност по отношение на част от задълженията за 2018г. е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В алинея пет на посочения законов текст са посочени хипотезите, при които давността спира да тече, а именно когато е образувано друго административно производство, от което зависи издаването на разпореждане. В настоящия казус преюдициално спрямо настоящото се явява административното производство по проверка на разходите на общественото осигуряване на работодателя осигурител, образувано със Заповед № ЗР-527-00662804 от 15.10.2019г. на ръководител на ТП на НОИ и издадените и влезли в законна сила Задължителни предписания за заличаване на данните за осигуряване на И. Г. за процесния период от седем дни. По този начин започналата да тече считано от 01.01.2019г. давност за обезщетенията за 2018г. е била спряна от 15.10.2019г. до 21.07.2020г. за девет месеца и девет дни и от 09.02.2022 г. до 15.02.2022г. за осем дни или давността е спряла да тече общо за 9 месеца и 17 дни.| Поради което доводите на оспорващата за погасяване на част от вземането на НОИ към момента на издаване на оспореното разпореждане поради изтекла давност, се явяват неоснователни.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Х. Г., депозирана против т.1 от Решение № 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което са отменени установени с разпореждане [номер]-00-3583-4 от 30.04.2024г. суми за 2017г. в размер на 188,41лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 287/2014г. по описа на Административен съд– Шумен в тази му част.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. Г. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица] против т.2 от Решение № 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу разпореждане [номер]-00-3583-4 от 30.04.2024г., издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което е разпоредено да бъдат възстановени недобросъвестно получени суми за парични обезщетения за безработица за 2018г. в размер на 5494,46 лв.- главница и лихва начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.