Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр. ***., 13.02.2023 г.
Дуловският
районен съд в публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател:
Емил Николаев
при участие на
съдебния секретар Веселинка
Русева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.
№ 602 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС и иск с
правно основание чл.188 и сл. от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба подадена от Н.Н.Х., ЕГН **********, и Н.Н.Н., с ЕГН **********,***,
против ответниците И.Д., с ЛИН № ********, гражданин на ********, Ф. Ш., с ЛИН
№ ********, гражданка на ********, С.Т., с ЛИН № ********, гражданка на ********,
Р.К., с ЛИН №********, гражданин на ********, А.Х., с ЛИН № ********, гражданин
на ********, А.У., с ЛИН № ********, гражданка на ********, Ф. В., с ЛИН №********,
гражданка на ********, З.А.Ю., с ЕГН **********, З.А.Н., с ЕГН **********, М.М.Х.,
с ЕГН **********, А.Ф.Ш., с ЕГН **********,
и Х.Н.П., ЕГН **********, с която се
иска от съда да постанови решение, с което:
- Да признае за
установено, че ищците са собственици по давностно владение, осъществено през
периода от 1991 г. до 2017 г., на следните земеделски имоти:
1. НИВА с площ
от *** дка, трета категория, находяща се в местността „***“,
съставляваща имот № *** по картата на землището, при граници и съседи: имот № *****
- нива на Н. Ш. Н., имот № ***** - нива на К.Е.Ш., имот № ***** - нива наЕ.Е.Ш.,
имот № ***** - нива на насл. Н.М.А., имот № ***** - полски път на Община ***.,
имот № ***** - нива на Н. Н. Ш. и имот №***
- нива на насл. на ***.;
2. НИВА с площ
от *** дка, трета категория, находяща се в местността „***“, съставляваща имот
№ *** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № *** - полски път
на Община ***., имот № *** - нива на ****.“, имот №****- полски път на Община ***.,
имот №****- нива на Е.К.Е., З.Т.К., имот № ***- нива на ***;
3. НИВА с площ
от *** дка, трета категория, находяща се в местността „***“, съставляваща имот
№ **** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № **** - нива на А.А.А..,
имот № *** - полски път на Община ***., имот № 032014 - нива на ***и имот №***
- нива наД.П.И.; и
4. НИВА,
находяща се в ****, община ***., област Силистра, с площ от ****дка, трета
категория, находяща се в местността „ ****“, съставляваща имот № **** по плана
за земеразделяне, при граници и съседи: имот № **** - нива наЗ.К.Т.., имот № ***- полски път на Община ***., имот № ***- нива на С.И.А.-К., имот № *** - нива на
наел. на Х.Ф.С., имот № *** - нива на С.Ш.Х.и имот № *** - нива на О.Х.П...
- След като
съдът признае за установено по отношение на ответниците по делото, че ищците са
собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, да приеме за
установено, че извършените от З.А.Ю. и З.А.Н. прехвърлителни сделки в полза на
ответника Х.Н.П., удостоверени с Нотариален акт за замяна № ******г., вх. peг.
№ ******г., както и с Нотариален акт № ******г., акт******г. и Нотариален акт с
вх. peг. № ******г. за продажба, нямат транслативен ефект спрямо ищците и
последните не са изгубили правото си на собственост върху прехвърлените с тях
идеални части от процесните недвижими имоти, като се постанови съдебно
отстраняване /евикция/ на купувача спрямо вещта, предмет на сделките.
Считат, че на
основание чл.79, ал.1 от ЗС, процесните недвижими имоти са придобити от тях по
давностно владение при равни права, тъй като от обективна и субективна страна е
осъществявано несмущавано владение повече от 25 години, считано от 1991 г. до
2017 г. Приемат обща за тях дата за начало на давностно владение, а именно - 1998
г., когато окончателно и документално с решения на Поземлена комисия било
възстановено правото на собственост на наследодателите им. От 17.02.1998 г.
/последното решение на ПК/ ищците са променили окончателно държането на
идеалните части на наследниците - ответници в тяхно съзнателно, лично владение
на собственици на процесните имоти. Това, именно, трайно тяхно отношение и
поведение към наследствените земи е осъществило правопогасяващ ефект върху
правата на останалите наследници и ги е направило собственици на оригинерно
основание през 2008 г.
Представят
писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни доказателства.
Претендират разноски.
В хода на
производството са предявени от ищците:
- Искове с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна като незаконосъобразни и
неверни на КНА № ******г. и КНА № ******г.,
и двата по описа на нотариусК.К., с район на действие – РС-***..
С Определение № *****г.
същите не са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, поради
неотстранени нередовности.
- Искове с
правно основание чл.76 от ЗС за обявяване недействителността на НА за дарение №
*****г. и на НА за покупко-продажба № *****г.
Със становище от
11.02.2021 г. ищците са заявили, че не
поддържат тези искове, поради неправилна квалификация, която са посочили и
поради незаконосъобразност на същите.
В съдебно
заседание ищците чрез процесуалния си представител адв. Е.Т. *** заявяват, че
поддържат предявените искове и молят съда да го уважи, като им присъди
направените деловодни разноски. Представят писмена защита, в която излагат
съображения по основателността им.
В срока по чл.
131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците:
1. С.Т. чрез
назначения ѝ особен представител адв. В.Х. *** изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Оспорва всички твърдения на ищците, с изключение на
това, че правото на собственост върху процесните земеделски имоти е
възстановено на наследниците на собственика с решения на ОСЗ-***. /тогава ПК - ***./.
Ищците не са упражнявали непрекъснато владение върху процесиите имоти в
продължение на 10 години. Твърди, че ищците не са упражнявали фактическа власт
върху процесиите имоти, а и дори да са упражнявали фактическа власт върху
процесиите имоти, не са държали идеалните части на И.Д., Ф. Ш., С.Т., Р.К., А.Х.,
А.У., Ф. В., З.А.Ю., З.А.Н. и М.М.Х. като свои. Позовава се на Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на Върховен касационен съд
(ВКС), съгласно което когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 от Закон за собствеността се счита за оборена.
Счита, че ищците не са обективирали спрямо И.Д., Ф. Ш., С.Т., Р.К., А.Х., А.У.,
Ф. В., З.А.Ю., З.А.Н. и М.М.Х., намерението
си да владеят техните идеални части за себе си. Излага подробни
съображения във връзка с направените от него възражения и по допустимостта и
основателността на иска.
Иска от съда,
предявеният срещу ответниците иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не
представя писмени доказателства. Не изразява становище по представените от
ищците доказателства и по направените от тях доказателствени искания.
В съдебно
заседание ответникът чрез представляващия особен представител заяви, че
поддържа писмения си отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по основателността на исковите претенции.
2. И.Д. чрез
назначения особен представител адв. Ф.И.
*** счита предявените от ищците искове за допустими, но за вероятно неоснователни.
С оглед на изложеното в депозираните по делото отговори от другите ответници,
смята, че ищците не са владеели наследствените имоти като свои, а са били само
държатели на същите, че владението на ищците не е било явно и демонстрирано
пред трети лица и пред останалите съсобственици. Същото е било и прекъсвано от
останалите ответници с техните действия, посочени в отговорите им, а част от
тях дори са прехвърлили дяловете си на трети лица, което също показвало, че са
считали имотите за свои. Относно направеното доказателствено искане за разпит
на свидетели, счита, че искането следва да бъде уважено за изясняване на
правния спор.
Не представя
писмени доказателства, не прави доказателствени искания. Не изразява становище
по представените от ищците писмени доказателства.
В съдебно
заседание ответникът чрез представляващия го особен представител заяви, че
поддържа писмения си отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Представя писмена защита, в която излага съображения
по основателността на исковите претенции.
3. А.Ф.Ш. чрез
процесуалния си представител адв. Д.К. *** счита установителния иск за
собственост за вероятно допустим. Вторият установителен иск счита за недопустим поради липса на правен интерес.
Оспорва исковата
молба изцяло (двата обективно и субективно, кумулативно съединени иска), като
счита, че същата е неоснователна.
Оспорва
изложеното в исковата молба относно осъщественото фактическо владение върху
недвижимите имоти от страна на ищците. Твърди, че Н.Н.Х. и Н.Н.Н. не са
упражнявали фактическа власт върху имотите лично. Оспорва и периода, в който се
твърди, че е упражнявана фактическа власт. Дори да са упражнявали някаква
фактическа власт върху имотите за определен период от време, счита, че те са
били държатели на същите, а не владелци по смисъла на ЗС и никога не са имали
намерение да държат имотите като свои, тъй като винаги са знаели, че те са
наследствени и предстои да се поделят между всички съделители съобразно
наследствените им права. Поддържа, че ако е имало владение от страна на ищците,
то е било скрито, а не явно и демонстрирано пред трети лица и пред останалите
съсобственици. Същото е било и прекъсвано от останалите наследници с действия и
с претенции за извършване на доброволна делба.
Оспорва
твърденията на ищците за преобръщане на държането на идеалните части на
останалите съсобственици във владение от страна на Н.Н.Х. и свеждането на този
юридически факт до знанието на всеки един от наследниците.
Счита, че нито
една от двете изискуеми предпоставки на фактическия състав по чл.79, ал.1 от ЗС
по отношение на процесиите имоти не е осъществена от ищците. По отношение на
тях не са налице факти и обстоятелства, които да превърнат държането на
идеалните части от имотите във владение по смисъла на разясненията дадени в ТР
№ 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК.
Аргументира се,
че искът за собственост е неоснователен и моли съда да го отхвърли, като му
присъдите дължимите разноски. Не представя писмени доказателства.
Оспорва
доказателствената стойност на приложените от ищците писмени доказателства.
Прави искане, с оглед на процесуалното поведение на страните и в сроковете по
чл.143, ал.2 от ГПК, да му бъде дадена възможност да направи пояснения, както и
доказателствени искания (при наличие на оспорвания), като тяхната конкретизация
ще направи в съдебно заседание.
В съдебно
заседание ответникът чрез представляващия го процесуален представител заяви, че
поддържа писмения отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита, в
която излага подробни съображения по основателността на исковите претенции.
4. Х.Н.П. чрез
процесуалния си представител адв. Д.К. *** намира установителния иск за
собственост за вероятно допустим. Вторият установителен иск счита за недопустим
поради липса на правен интерес. Оспорва исковата молба изцяло (двата обективно
и субективно, кумулативно съединени иска), като счита, че същата е
неоснователна.
Оспорва
изложеното в исковата молба относно осъщественото фактическо владение върху
недвижимите имоти от страна на ищците. Твърди, че Н.Н.Х. и Н.Н.Н. не са
упражнявали фактическа власт върху имотите лично. Оспорва и периода, в който се
твърди, че е упражнявана фактическа власт. Дори да са упражнявали някаква
фактическа власт върху имотите за определен период от време, счита, че те са
били държатели на същите, а не владелци по смисъла на ЗС и никога не са имали
намерение да държат имотите като свои, тъй като винаги са знаели, че те са
наследствени и предстои да се поделят между всички съделители съобразно
наследствените им права. Поддържа, че ако е имало владение от страна на ищците,
то е било скрито, а не явно и демонстрирано пред трети лица и пред останалите
съсобственици. Същото е било и прекъсвано от останалите наследници с действия и
с претенции за извършване на доброволна делба.
Оспорва
твърденията на ищците за преобръщане на държането на идеалните части на
останалите съсобственици във владение от страна на първия ищец и свеждането на
този юридически факт до знанието на всеки един от наследниците.
Аргументира се,
че искът за собственост е неоснователен и моли съда да го отхвърли, като му
присъдите дължимите разноски. Не представя писмени доказателства.
Оспорва
доказателствената стойност на приложените от ищците писмени доказателства.
Прави искане, с оглед на процесуалното поведение на страните и в сроковете по
чл.143, ал.2 от ГПК да му бъде дадена възможност да направи пояснения, както и
доказателствени искания (при наличие на оспорвания), като тяхната конкретизация
ще направи в съдебно заседание.
В съдебно
заседание ответникът чрез представляващия го процесуален представител заяви, че
поддържа писмения отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита, в
която излага подробни съображения по основателността на исковите претенции.
5. З.А.Ю. и З.А.
Неджет чрез процесуалния си представител адв. Д.К. *** намират установителния
иск за собственост за вероятно допустим. Вторият установителен иск считат за
недопустим поради липса на правен интерес. Оспорват исковата молба изцяло
(двата обективно и субективно, кумулативно съединени иска), като считат, че
същата за неоснователна.
Оспорват
изложеното в исковата молба относно осъщественото фактическо владение върху
недвижимите имоти от страна на ищците. Твърдят, че последните лично не са
упражнявали фактическа власт върху имотите. Оспорват и периода, в който се
твърди, че е упражнявана фактическа власт.
Поддържат, че ако е имало владение от страна на ищците, то е било
скрито, а не явно и демонстрирано пред трети лица и пред останалите
съсобственици. Същото е било прекъсвано от останалите наследници с действия и с
претенции за извършване на доброволна делба. Оспорват твърденията на ищците за
преобръщане на държането на идеалните части на останалите съсобственици във
владение от страна на първия ищец и свеждането на този юридически факт до
знанието на всеки един от наследниците.
Отделно от това,
З.А.Ю. и З.А. Неджет като съсобственици на процесните имоти през годините са
извършвали действия по отношение на двамата ищци, с които явно и ясно са
демонстрирали желанието си да ползват имотите, да реализират добиви от тях, а
така също и да ги поделят помежду си.
Твърдят, че И.Д.
до 2004 г. е получавал рента от ищеца Н.Х., който е бил упълномощен от Д. да
обработва нивите; от 2003 г. до 2005 г. З.Ю. обработвала лично *** дка,
представляващи част от първия имот № *****; през 2007-2008 г. А.У. и Ф.
Ватансавер са проявили желание за извършване на доброволна делба на имот № ****
с площ от *****дка, като свели това обстоятелство до знанието на всички страни,
включително и до ищците, след което наели адвокат, но поради липса на
удостоверение за наследници на лицата от Р.Т. делбата не се извършила.
Посочват, че до 2007-2008 г. съпругът на А.У. - Ш. е работил нивите заедно с
втория ищец, а И.Д. редовно искал да се направи доброволна делба - през 2008
г., през 2014 г. и 2015 г., като е свеждал това обстоятелство до знанието на
ищците и е организирал идване на роднините от Р.Т.. Категорични са, че до
2008-2009 г. двамата ищци всяка година са предоставяли в натура пчелен мед на З.Ю.,
като този акт се възприемал от нея и от тях, като компенсация за ползване от
страна на ищците на полагащата ѝ се част от нивите.
Ето защо считат,
че нито една от двете изискуеми предпоставки на фактическия състав по чл.79,
ал.1 от ЗС по отношение на процесиите имоти не е осъществена от ищците. По
отношение на тях не са налице факти и обстоятелства, които да превърнат
държането на чуждите идеални части от имотите във владение по смисъла на
разясненията, дадени в ТР №1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК.
По изложените
съображения считат, че искът за собственост е неоснователен и молят да бъде
отхвърлен, като им бъдат присъдени дължимите разноски.
Оспорват
доказателствената стойност на приложените от ищците писмени доказателства.
Във връзка с
твърдението им, че ответниците са се интересували от имотите и са искали същите
да бъдат поделени, както и че в различни периоди са ги обработвали, правят
искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит трима свидетели при
режим на довеждане.
С оглед на
процесуалното поведение на противната страна и в сроковете по чл.143, ал.2 от ГПК молят да им бъде дадена възможност да направят пояснения, както и
доказателствени искания (при наличие на оспорвания), като тяхната конкретизация
ще направят в съдебно заседание.
В съдебно
заседание ответниците чрез представляващия ги процесуален представител заявиха,
че поддържат писмения отговор и молят предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
6. Ф. Ш. чрез
назначения ѝ особен представител адв. С.С. *** счита предявените искове
за допустими, но за вероятно неоснователни. Смята, че ищците не са владеели наследствените
имоти като свои, а са били само държатели на същите, че владението на ищците не
е било явно и демонстрирано пред трети лица и пред останалите съсобственици.
Същото е било и прекъсвано от останалите ответници с техните действия, посочени
в отговорите им, а част от тях дори са прехвърлили дяловете си на трети лица,
което също показвало, че са считали имотите за свои. Именно, за това счита, че
не са налице предпоставките за придобиване по давностно владение на процесните
земеделски земи за ищците.
Според него
нямало доказателства, които да потвърдят твърдението на ищците, че са изразили
намерение да владеят имотите. В случая същите се явяват държатели на имотите,
като техните роднини - ответниците по делото са им дали възможност да
обработват наследствените земи, но няма доказателства те да са се отказали от
наследството си.
Не представя
писмени доказателства, не прави доказателствени искания. Не изразява становище
по представените от ищците писмени доказателства.
В съдебно
заседание ответникът чрез представляващия особен представител заяви, че
поддържа писмения си отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по основателността на исковите претенции.
В срока по чл.
131 от ГПК останалите ответници не са депозирали писмен отговор на исковата
молба, не са взели становище по допустимостта и основателността на предявените
искове, по представените писмени доказателства
и по направените доказателствени искания.
Съдът след като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
С решение № ***г.
на ОСЗ- ***. по преписка № ***на наследниците на Ю.А.С.са възстановени два
имота, единия от които е нива от ****дка съставляваща имот № ****. С решение № ***г.
на ОСЗ - ***. по преписка №****на наследниците на Н.Ю.А.са възстановени два
имота, единият от които представлява нива от ***дка, съставляваща имот №*****
по плана за земеразделяне на ***.
С Протокол № ***.
на ОСЗ – ***., наследниците на Н.Ю.А./Н.Д./ са въведени във владение.
От представените
по делото Удостоверения за наследници № ***г.
и № ***г. и №***г., изд. от Кметство ***
и Мотивирано решение №***г. на 2-ри помирително граждански съд, район „К.“, Р.Т.
се установява, че ищците и ответниците /с изключение на А.Ш. и Х.П./ са
наследници на Н.Ю.А./Н.Д./ и на Ю.А.С..
С Нотариален акт
за замяна на недвижим имот и движима вещ № *****г., с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*****г. и с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***** г., ответниците З.А.Ю. и З.А.Н. са се
разпоредили с полагащите им се по наследство идеални части от процесните имоти,
като са ги прехвърлили на ответника Х.П..
С Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *****г. ответникът А.У. /А.М. Т./ се е
разпоредила с полагащите ѝ се по наследство идеални части от процесните
имоти в полза на ответника А.Ш..
С Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № *****г. ответникът Ф. В. /С.М.Н./ се е
разпоредила с полагащите ѝ се по наследство идеални части от процесните
имоти, като ги е дарила на ответника А.Ш..
Ответниците И.Д.
и Ф.Ш. са се снабдили на 21.03.2018 г. с констативни нотариални актове за
собственост на основание възстановяване по ЗСПЗЗ и по наследство на идеални
части от процесните имоти.
Обстоятелство,
че са налице нотариални сделки и удостоверения за идеални части от процесните
имоти не се оспорва от страните.
Не е спорно и
обстоятелството, че правото на собственост върху процесните имоти е
възстановено с решения на ОСЗ –***. от *** г. на наследниците на Н.Ю.А./Н.Д./ -
п. на *** г. в ******** и на Ю.А.С.- п. на *** г.
За да се уважи
предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС,
следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищците
да са упражнявали фактическата власт върху процесиите имоти постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, като това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението); 2)
продължителността на това давностно владение да е над 10 години; както и че 3)
тази фактическа власт се упражнява с намерение за своене, а именно, да се държи
вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното
вещно право на собственост (субективният признак на владението).
Ищците твърдят,
че повече от 14 години владеят процесните имоти, за които претендират съдът да
ги признае за собственици по давностно владение. От исковата молба не става
ясно от кога същите са започнали да владеят имотите Веднъж са посочили от 1991
г., след това са посочили от 1994 г., след това са посочили повече от 25 години,
считано от 1991 г. до 2017 г., от 17.02.1998 г. до 2008 г.
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на
определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва
да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено
по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и
с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена
презумпция в чл. 69 ЗС.
С ТР №
1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на
имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание
за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани
повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква
наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните
отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно
правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват
фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели
на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече
придобивна давност, е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано
чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерение за своене и отричане
правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № *** г. по гр. дело
№*** г. на ВКС II г. о. Решение № *** г. по гр. д. № *** г., ВКС, I г. о.,
Решение № *** г. по гр. д. № *** г., II г. о. и Решение № *** г. по гр. д. № ***
г. на ВКС, I г. о.
След като
фактическата власт е била упражнявана от част от наследниците в случая от
ищците, за да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо
завладяването на тези права да бъде демонстрирано.
От събраните
доказателства обаче не се установява ищците Н.Х. и Н.Н. да са противопоставили
намерението си да упражняват фактическата власт за себе си на останалите
наследници, включително и на тези, които са се разпоредили с идеалните си
части.
Разпитаните по
делото свидетели М.Ю., Х.М. и М.А. /без
родствени връзки със страните/ установяват единствено обработването на земята
след 1998 г., но то не може да се приеме, че установява противопоставяне,
защото всеки съсобственик има право да си служи с вещта. Ползване на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС, не
е достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите собственици. В този смисъл Решение № ***г. на ВКС по гр. д. №***г.,
I г. о., ГК.
По делото беше
изслушан по реда на чл.176 от ГПК ищецът Н.Н., който заяви, че познава
ответниците, които са му роднини, че поддържа отношения с някои от тях, че
други от тях са идвали в страната и че е в добри отношения с тях. Същият
категорично заяви, че никога нищо не е давал на другите наследници, осен един
буркан с мед на ответниците З.Ю. и З. Н.,
както и че не е имал желание да им даде нещо.
Ищецът не заяви
той и баща му Н.Х. да са демонстрирали явно, категорично и недвусмислено
завладяването на правата на останалите наследници и да са им противопоставили
намерението си да упражняват фактическата власт върху процесните имоти за себе
си.
Макар и ищците
да са установили фактическата власт върху процесните имоти те са сторили това като държатели, в качеството
на наследници и за да установяват владение върху тези имоти, ищците е следвало
да преобърнат установеното от тях държане във владение - като извършат насочени
към останалите собственици действия, с
които да демонстрират ясно и недвусмислено намерението си да своят и техните
идеални части.
Доказателства,
че са предприели такива действия, не бяха събрани по делото.
При така
изяснените обстоятелства съдът приема, че макар и да се установява, че ищците
са осъществявали фактическа власт над процесните имоти в продължение на повече
от 10 годни, те не са доказали наличие на субективния признак на владението.
Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен, несъмнен
начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на
вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да
изразява каквото и да е съмнение в намерението да упражнява фактическата власт
единствено за себе си.
Установява се по
делото, че ответниците Ф. В., А.У., Р.К. иА.Х.са имали желание да бъде
извършена доброволна делба на процесните имоти, като за целта са упълномощили лицето И.Х., за да бъдат
прехвърлени на тяхно име недвижими имоти, наследени от техни наследодатели, включително
и да бъдат изпратени покани на другите наследници за доброволна делба.
Пълномощните са изготвени и заверени нотариално през 2017 г. и са приети като
доказателство по делото.
С исковата си
молба ищците претендират да са придобили правото на собственост върху
процесните имоти с № № ****,*****, **** и *** – 4 бр. ниви, находящи се в
землището на ***, общ. ***., които са наследили с част от ответниците, въз
основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност. Твърди се още, че
са установили фактическа власт върху процесния имот и са го владели за себе си
като това владение е било непрекъснато, явно и необезпокоявано и е продължило
до датата на подаване на исковата молба. За да придобият право на собственост
по давност, ищците следва да докажат по безспорен начин, че владеят вещта като
своя, като владението върху тази вещ бъде явно, спокойно, непрекъснато.
Упражняването на фактическа власт върху вещта следва да е такова, че да не
оставя никакво съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя, с
намерение да стане неин собственик.
В настоящото
производство не бяха събрани категорични доказателства за променено намерение
за своене от страна на ищците на идеалните части от процесните имоти, които
притежават ответниците, което намерение
да е стигнало до тяхно знание, съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС и същите да
са се противопоставили.
Поради това
ищците са били единствено държатели на идеалните части на останалите наследници
и не биха могли да ги придобият по давност, както и не биха могли да придобият
по давност целите имоти.
Съдът не приема,
че ищците са започнали да владеят процесните имоти още от 1991 г. /както е
посочено в исковата молба и в писмената им защита/, тъй като към този момент те
са били одържавени и внесени в ТКЗС.
По всички
изложени съображения, предявеният инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, е неоснователен, недоказан и следва
да бъде отхвърлен като такъв.
По отношение на
иска с правно основание чл. 188 от ЗЗД да бъдат признати за недействителни
спрямо ищците сделките, извършени с Нотариален акт за замяна на недвижим имот и
движима вещ № *****г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*****г.
и с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г., с които
ответниците З.А.Ю. и З.А.Н. са се разпоредили с полагащите им се по наследство
в полза на ответника Х.П. и за постановяване на съдебно отстраняване на
купувача, с оглед отхвърляне на установителния иск за собственост то и този иск
се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че
тъй като ищците не са били собственици на целия имот, сключените с ответника Х.П.
сделки са породили действие единствено до притежаваните права от ответниците З.А.Ю.
и З.А.Н. като идеални части от процесните имоти.
По отношение на
изложените от ищците в писмената им защита съображения по исковете с равно
основание чл.537, ал.2 от ГПК и по чл.76 от ЗС, съдът не следва да се произнася
тъй като същите не са приети за разглеждане в настоящото производство.
По разноските:
Такива са
претендирали ищците и ответниците Х.П. и А.Ш.. Ищците са представили списък на
разноските по чл.80 от ГПК, а ответниците Х.П. и А.Ш. претендират единствено
разноски за адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства,
че са сторени.
С оглед изхода
на настоящото производство, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника Х.П. направените от него разноски по делото в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, а на ответника А.Ш. - направените разноски в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от Н.Н.Х., ЕГН **********, и Н.Н.Н., с ЕГН
**********,***, иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, за признаване за установено по
отношение на И.Д., с ЛИН № ********, гражданин на ********, Ф. Ш., с ЛИН № ********,
гражданка на ********, С.Т., с ЛИН № ********, гражданка на ********, Р.К., с
ЛИН №********, гражданин на ********, А.Х., с ЛИН № ********, гражданин на ********,
А.У., с ЛИН № ********, гражданка на ********, Ф. В., с ЛИН № ********,
гражданка на ********, З.А.Ю., с ЕГН **********, З.А.Н., с ЕГН **********, М.М.Х.,
с ЕГН **********, А.Ф.Ш., с ЕГН **********,
и Х.Н.П., ЕГН **********, че са собственици по давностно владение на следните
недвижими имоти:
1. НИВА с площ
от *** дка, трета категория, находяща се в местността „***“, съставляваща имот
№ *** по картата на землището, при граници и съседи: имот № ***** - нива на Н. Ш.
Н., имот № ***** - нива на К.Е.Ш., имот № ***** - нива наЕ.Е.Ш., имот № ***** -
нива на насл. Н.М.А., имот № ****- полски път на Община ***., имот № *****-
нива на Н. Н. Ш. и имот №***** - нива на наел. на Ю.Ю.М.;
2. НИВА с площ
от ***дка, трета категория, находяща се в местността „*****“, съставляваща имот
№ ***** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № **** - полски
път на Община ***., имот № *** - нива на ****.“, имот №****- полски път на
Община ***., имот №****- нива на Е.К.Е..З.Т.К., имот № ***- нива на ***;
3. НИВА с площ
от *** дка, трета категория, находяща се вместността „***“, съставляваща имот №
**** по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № **** - нива на А.А.А..,
имот № *** - полски път на Община ***., имот № **** - нива на ***и имот №*** -
нива наД.П.И.; и
4. НИВА,
находяща се в ****, община ***., област Силистра, с площ от ****дка, трета
категория, находяща се в местността „ ****“, съставляваща имот № **** по плана
за земеразделяне, при граници и съседи: имот № **** - нива наЗ.К.Т.., имот № ***- полски път на Община ***., имот № ***- нива на С.И.А.-К., имот № *** - нива на
наел. на Х.Ф.С., имот № *** - нива на С.Ш.Х.и имот №*** - нива на О.Х.П...
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Н.Н.Х., ЕГН ********** и Н.Н.Н., с ЕГН **********,***,
иск да се приеме за установено, че извършените от З.А.Ю., с ЕГН **********,
и З.А.Н., с ЕГН **********,
прехвърлителни сделки в полза на ответника Х.Н.П., удостоверени с Нотариален
акт за замяна на недвижим имот и движима вещ № *****г., с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*****г. и с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***** г., нямат транслативен ефект спрямо ищците и че те не
са изгубили правото си собственост върху прехвърлените с тях идеални части от
процесиите недвижими имоти, като бъде постановено и съдебно отстраняване
/евикция/ на купувача спрямо вещта, предмет на сделките.
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,
ЕГН **********, и Н.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплатят на Х.Н.П., ЕГН **********,***, направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,
ЕГН **********, и Н.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплатят на А.Ф.Ш., с ЕГН **********,***,
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: