№ 715
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110114980 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
ВРС е сезиран с искова молба заведена в съда под рег. вх.№ 78008/11.11.2022 г.,
уточнена с писмена молба с рег. вх. № 84172/05.12.2022 г.
Ищцовата страна И. А. „В. К. И. В-П.Д.“, ЕИК: ***, представлявана от
Изпълнителния директор И. К., със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Х. А. е предявила главен и евентуален иск против
ответното дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
цена на главния иск 20 323,54 лв.
Отправените до съда искания , съгласно уточнителната молба, са следните:
1.Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено
ответното дружество „***“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
И. А. „В. К. И. В-П.Д.“, СУМА в размер на 20 323.54 лв. (двадесет хиляди триста двадесет
и три лева и петдесет и четири стотинки ), представляваща стойността на разходите
необходими за поправката на проявилите се дефекти в гаранционния срок по Договор №
ОП-113/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от
подаването на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателно заплащане на задълженията.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищцовата страна сочи начин на плащане на
паричните вземания - банков път, по следната банкова сметка: BIC: ***, IBAN: ***.
2. В условията на евентуалност , ако главният иск бъде отхвърлен, се желае
постановяване на съдебно решение, по силата на което, да бъде осъдено ответното
дружество „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано
от управителя и едноличен собственик на капитала Е. Б., ДА ОТСТРАНИ за своя сметка
проявилите се дефекти в гаранционния срок по Договор № ОП-113/12.12.2018 г.,
изразяващи се в следното : Демонтаж на компрометирани тротоарни плочки - 9 кв.м.;
Доставка и монтаж на тротоарни плочки - „Слънце „ - 9 кв.м.; Премахване на старата фуга,
почистване и поставяне на нова - 550 кв.м.; Компроментирани участъци на гараж на
1
Комендантството - МО : Очукване /стържене/ на подкожушена шпакловка на стени и тавани
- 39 кв.м.; Грундиране на стени и тавани с контактен грунд-бетоноконтакт - 39 кв.м.;
Шпакловка с бяла циментова смес и пластмасова армираща мрежа - 39 кв.м.Събиране
товарене и извозване на отпадъци - 0,2 куб.м., за отстраняването на нанесените щети по
стените и таваните -да извърши необходимите СМР, с оглед причинените в следствие от
течовете от компрометираното извършване на ремонт на гараж и канал на МПС -
образувани петна по стени и тавани : Очукване /стържене/ на подкожушена шпакловка по
тавани - 157 кв.м.; Очукване /стържене/ на подкожушена вароциментова мазилка по стени -
39,5 кв.м.; Грундиране на стени и тавани с контактен грунд-бетоноконтакт - 196,5
кв.м.;.Шпакловка с бяла циментова смес и пластмасова армираща мрежа - 157 кв.м.;Варова
хастарна мазилка с готова смес - 39,5 кв.м.;Пръскана мазилка с бял циментов разтвор по
стени -39,5 кв.м.; Демонтаж на секционна врата, демонтаж на стара и монтаж на нова
метална каса, доставка и монтаж на релси, водачи, лагерни тела - 1 бр.; Събиране, товарене
и извозване на строителни отпадъци до депо 0,5 куб.м.
Ищцовата страна основава исковата си молба и исканията до съда на следните
релевирани факти и обстоятелства:
На основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 160 от Закона за устройство на
територията и във вр. с чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация
на строежите в Р.Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, ищцовата страна сочи, че предявява настоящата искова молба срещу
търговското дружество „ ***“, ЕООД, ЕИК: ***.
Спора по делото, ищцовата страна определя с искането ответникът да бъде осъден,
да отстрани за своя сметка появили се дефекти в рамките на гаранционните срокове,
вследствие сключен между страните Договор № ОП - 113/12.12.2018 г. с предмет Ремонт
на терасата и помещенията представляващи гаражи на МО находящи се във Военно
общежитие „***“- гр. ***.
„И. А. В. К. И. В-П.Д. /ИА ВКВДП/ обосновава правния си интерес от водене на
исковото производство с твърдението за наличие на облигационна връзка между ищеца и
ответника сключен с ответника Договор № ОП-113/12.12.2018г. с предмет „Ремонт на
ТЕРАСАТА и ПОМЕЩЕНИЯТА на гараж на МО - Военно общежитие „***“ гр.*** , на осн.
чл.20 ,ал. 4 т.1 ЗОП / Закон за обществените поръчки ./
Договорът,според ищеца, изпълнил правното си действие и е прекратен, като
работата по него била приключена и приета със съответната документация, приложена към
настоящата искова молба.
Ищецът предявява иска си в уговорения между страните гаранционен срок за
изпълнените СМР. Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, гаранционният срок бил 5 години и
започвал да тече от датата на подписването на Акт Образец 15, т.е. считано от 12.09.2019 г.
Ищецът , по същество на спора , твърди че на 12.12.2018 г., на основание чл. 20, ал. 4,
т. 3 от Закона за обществените поръчки, в качеството си на възложител сключил с ответника
търговското дружество „ *** „ ЕООД, ЕИК ***, в качеството на изпълнител процесния
договор . Предмет на договора бил „Ремонт на терасата и помещенията на гараж на МО -
Военно общежитие „***“ гр. *** а именно-ремонтни дейности на терасата на Военно
общежитие „***“ и гаражи на МО ..
Съгласно Приложение № 1 - „Техническа спецификация“, Приложение № 2 „Ценово
предложение „ и Приложение № 3 „Техническо предложение за изпълнение на поръчка „,
неразделна част от договора, общата стойност на договора възлизала на 69 109,25 лева без
ДДС, съответно 82 931,10 лева с ДДС. Договорът бил със срок на изпълнение 30 календарни
дни, считано от дата на подписване на Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка
№ 2/21.12.2018 г. и заповед книга № 1/06.03.2019 г.
Съгласно сключено Допълнително споразумение № 6955/16.05.2020 г.между двете
страни, срокът на договора бил удължен с още 30 /тридесет/ календарни дни, като съответно
2
и сумата по заплащане на ремонтите възлизала на 99 097,23 лева/деветдесет и девет хиляди
деветдесет и седем лева и 23 стотинки/ без ДЦС, като сумата била завишена с 29
987,98/двадесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и 98 стотинки/ лева без
ДДС от първоначално уговорената в договора.
Съгласно чл. 16 от Договора страните също така уговорили гаранционният срок за
извършените СМР от страна на изпълнителя да е 5 /пет / години, считано от датата на
подписване на Акт Образец 15.
Към настоящия момент Договор № ОП-113/12.12.2018г. твърди ищецът ,че бил
изпълнен, работата приета с подписването на Акт Образец 15 на 12.09.2019г.
Към датата на предаване на владението, имотът сочи ищеца, че бил в добро състояние
и нямал видими недостатъци.
През месец април 2022г., обаче, било констатирано от служител на ИА „***", че на
мястото на извършените от дружеството „ ***" ЕООД ремонтни дейности имало изкъртени
и оронени базалтови плочки, оронени фуги, откъртени / разрушени, отлепени/ холкери, от
където навлизала атмосферна вода, причиняващи наводнение в помещенията, в следствие на
което, помещенията /гараж на МО/, ремонтирани от изпълнителя, били с мокри тавани и
стени - подкожушена шпакловка, мазилка и боя, както и гаражна врата с корозирала носеща
конструкция и усукани водачи.
Първите констатираните дефекти по Договор № ОП-113/12.12.2018г., били
установени през месец април 2022 г., за което било изготвено писмо с изх. №
5479/27.04.2022 г., в което било посочено, че са уведомени съгласно договора за
констатирани повреди, поради което същите имат срок да отстранят повредите съобразно
предвидената гаранция в договора. ИА „***" твърди, че многократно инициирала
телефонни разговори с представител на дружеството за тяхното отстраняване и били
изготвени многобройни писма, изпращани на обявените в договора и в Търговския регистър
адреси, като някои от тях се връщали като „ неполучени „.
На 27.04.2022г. до изпълнителя било изпратено поредното писмо по имейл, с което
бил направен повторен опит за уреждане на партньорските взаимоотношения с дружеството
- ответник, в дух на добра воля и разбирателство. Писмото отново се върнало с отбелязване
„неполучено„. След това било изпратено отново на друг адрес: *** където писмото било
получено от дружеството-изпълнител по договора.
При извършена проверка през м.май 2022г. от служители на Агенцията, отново били
установени изкъртени и оронени базалтови плочки, оронени фуги, откъртени/разрушени,
отлепени/ холкери, от където навлизала атмосферна вода, причиняващи наводнение в
помещенията. В следствие на което, помещенията/гараж на МО/, ремонтирани от
изпълнителя били с мокри тавани и стени — подкожушена шпакловка, мазилка и боя, както
и гаражна врата с корозирала носеща конструкция и усукани водачи
Гаранционният срок за изпълнените СМР и монтажни работи, съгласно чл. 16,
ал.1. от договора конкретизира ищеца , че е 5/пет/години и започвал да тече от
подписването на Акт Образец 15, т.е. началната дата била 12.09.2019г. а крайната
12.09.2023г.
Съгласно клаузата на чл.16, ал.3 от Договор № ОП-113/12.12.2018г. , цитира ищецът :
„В срок от 10 /десет/ дни след получаване на рекламацията, Изпълнителя е длъжен да
изпрати свой представител за съставяне на констативен протокол, в който неизменна
част да бъде срокът за отстраняване на повредите „. Поради тази причина, пояснява
ищецът, че изпълнителят имал задължението до 12.09.2023г., да отстранява за своя
сметка възникналите недостатъци по обекта, предмет на цитирания по-горе договор. В
тази връзка представител на дружеството или негов служител следвало да се яви за
отстраняването им. На адреса на седалището на дружеството било получено писмо от
представител на фирмата, но щетите не били отстранени в предвидените срокове, поради
което ищецът ИА *** отстранил за своя сметка щетите по предоставената прогнозно
3
количествено - стойностна сметка и разходи предвидени и реализирани за отстраняването
им.
В раздел трети от исковата си молба ищецът се позовава на Тълкувателно решение №
88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС, съгласно разясненията в което: „с поемане на гаранцията
за качеството, освен основното задължение - да предаде вещта, продавачът или доставчикът
поема паралелно и задължение за друга престация, която дължи само при определени
условия - уверява купувача, че предметът на договора ще съхрани през определен срок
(наречен гаранционен) означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че
ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния
срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези задължения на гаранта
съответства правото на насрещната страна да иска продадената вещ да притежава
уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от
появилите се недостатъци. Гаранционното задължение възниква по силата на договорни
съглашения, съответни законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови
технически норми.Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята
правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на
установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период
гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът
е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на
гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от
продавача."
С оглед изложеното, обобщава ищецът, че можело да се изведе извода, че при
гаранционната отговорност строителят гарантирал, че през един определен в закона период,
построеното няма да измени съществено качествените си характеристики. В случай, че
такива съществени изменения настъпят т.е. изграденото се окаже некачествено изпълнено,
било защото технологията не е спазена или защото са използвани некачествени материали,
изпълнителят носел риска и поемал задължението да ги поправи, респективно да заплати
обезщетение за тяхното поправяне. Гаранцията представлявала доброволно поето
задължение от изпълнителя /какъвто се явявал настоящия случай/, с което се поемало
задължение досежно качествата и свойствата на вещта, която се изработва и които ще се
запазят през определен период от време при нормална или предписана употреба.
Второто задължение при гаранционната отговорност било строителят да отстрани за
своя сметка недостатъците и повредите, ако се появят съществени изменения във вещта през
гаранционния срок. Тази отговорност се носела винаги, когато се констатирал дефект или
повреда, свързана с вещта и когато те не са извън сферата на гаранта, без значение било
следователно знанието или незнанието на изпълнителя за недостатъците спрямо
отговорността. Достатъчно било да се прояви недостатък по време на действие на
гаранционния срок и този недостатък да не бъде в резултат на нарушение на правилата за
нормална или предписана употреба на вещта.Ако купувачът експлоатирал вещта в
нарушение на тези правила, продавачът се освобождавал от отговорност, защото причините
не можели да му се вменят във вина. В случай, че изпълнителят твърдял, че недостатъците
са последица именно от ползването на вещта по друг, недопустим начин, това възражение,
доколкото било правоизключващо-неговата отговорност, следвало да бъде установено от
последния при условията на пълно и главно доказване.
При изложените по-горе фактически, а и правни твърдения ищецът е сезирал РС
Варна с първоначално предявения петитум на осъдителния иск с правно основание чл. 79 ,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 1 т. 2 ЗЗД.
В изпълнение на дадените с Разпореждане № 41779/15.11.2022 г. указания на съда,
ищецът е депозирал уточнителната си молба от 05.12.2022 г., в която прецизирал
твърденията и исканията си до съда .
В цитираната уточнителна молба ищецът е пояснил, че предявява главен и
евентуален искове , като главният е с правно основание чл. 79 , ал.1 ЗЗД вр. чл. 265,
4
ал.1 т. 2 ЗЗД , като моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20
323,24 лв. , а също така и съдът да вземе предвид и следното:
Ищецът твърди, че има правен интерес да получи стойността на разходите,
необходими за поправката на проявителите се дефекти в гаранционния срок.
Препращайки към изложеното в исковата молба и доказателствата към нея, ищецът
заявява, че ответникът се задължил да отстрани за своя сметка появили се дефекти в рамките
на гаранционните срокове в 10 дневен срок, считано от получаване на уведомлението.
Отстраняването на дефектите, сочи ищецът, че не било извършено въпреки
многократните уведомения и молби .
Гаранционният срок за изпълнение на СМР , съгл. чл.16 , ал.1 от Договора бил 5
години и започнал да тече от датата на подписване на акт обр.15, на 12.09.2019 г.
Ответникът имал задължението, както по договора, така и по силата на закона - чл. 160
ЗУТ,вр. чл. 20 от Наредба от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, да отстранява за своя сметка
възникналите недостатъци по обекта в рамките на договорения и неизтекъл към момента
гаранционен срок.
Според ищеца, с отлагането на ремонтните дейности, както и с неотзоваването на
изпратените покани, ответникът целят изтичането на гаранционния срок. Именно
ответникът носел материална отговорност за недостатъци и повреди.
Твърди се от ищеца, че в конкретния случай изграденото се оказало некачествено
изпълнено било защото технологията не била спазена или защото били използвани
некачествени материали. Позовавайки се на първоначалните си твърдения затова , че
ответникът не се е отзовал да поправи появилите се дефекти при извършените СМР - та,
ищецът обобщава че за него е налице правен интерес от водене на главния осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца разходите необходими за поправка на
проявилите се дефекти в гаранционния срок.
Изрично ищецът моли съдът да вземе предвид, че осъждането на ответника за
заплащането на разходите за отстраняване на проявилите се дефекти не се поставяло в
зависимост от възлагането на тези дейности на друг изпълнител. Същите към настоящия
момент ищецът оценява на сумата от 20 323,54 лв., като намира за необходимо да отчете , че
след допускане на необходимата СТЕ и изготвяне на заключението на вещото лице би могъл
да се позове на нормата на чл.214, ал. 1 ГПК /с цел увеличаване на цената на иска/.
За изпълнение на дадените от съда указания, във връзка с позоваването на ищеца на
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, обективирана в договора за
СМР , ищецът е пояснил, че през м. април 2022 г. било констатирано , че на мястото на
извършените СМР на терасата и гаражните помещения се появили течове. Компрометирана
била терасата на военно общежитие „***" гр. *** и гаражни помещения изразяващи се в:
оронени базалтови плочки, оронени фуги, откъртени /разрушени, отлепени/ холкери от
където навлизала атмосферна вода, причиняваща наводнение в помещенията в следствие на
което, помещенията /гаражи на МО/, ремонтирани от Изпълнителя били с мокри тавани и
стени - подкожушена шпакловка, мазилка и боя, както и гаражна врата била с корозирала
носеща конструкция и усукани водачи.
В тази връзка необходимите действия за отстраняване на дефектите изброява ищеца,
че са следните: Демонтаж на компрометирани тротоарни плочки - 9 кв.м.; Доставка и
монтаж на тротоарни плочки - „Слънце" - 9 кв.м.; Премахване на старата фуга, почистване и
поставяне на нова - 550 кв.м.; Компрометирани участъци на гараж на Комендантството - МО
-Очукване /стържене/ на подкожушена шпакловка на стени и тавани - 39 кв.м.; Грундиране
на стени и тавани с контактен грунд -б етоноконтакт - 39 кв.м.; Шпакловка с бяла циментова
смес и пластмасова армираща мрежа - 39 кв.м. Събиране товарене и извозване на отпадъци-
0,2 куб.м.
5
В следствие от течовете от компрометираното извършване на ремонт на гараж и
канал на МПС сочи ищецът, че са се били образували петна по стени и тавани. За
отстраняването на нанесените щети по стените и таваните според ищеца били необходими
следните СМР: Очукване /стържене/ на подкожушена шпакловка по тавани - 157 кв.м.;
Очукване /стържене/ на подкожушена вароциментова мазилка по стени -39,5 кв.м.;
Грундиране на стени и тавани с контактен грунд-бетоноконтакт -196,5 кв.м.; Шпакловка с
бяла циментова смес и пластмасова армираща мрежа -157 кв.м.; Варова хастарна мазилка с
готова смес - 39,5 кв.м.; Пръскана мазилка с бял циментов разтвор по стени -39,5 кв.м.;
Демонтаж на секционна врата, демонтаж на стара и монтаж на нова метална каса, доставка и
монтаж на релси, водачи, лагерни тела - 1 бр.; Събиране, товарене и извозване на
строителни отпадъци до депо 0,5 куб.м
При така направените уточнения ищецът е прецизирал петитума на главния си
осъдителен иск, като е заявил за разглеждане и евентуален иск с искането да бъде
осъден ответника да отстрани за своя сметка проявилите се дефекти в гаранционния
срок на процесния договор № ОП - 113/12.12.2018 г. изброени по начина вписан по-горе и в
петитума на евентуалния иск .
Желае се уважаване на исковата молба ведно с присъждане и на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски, вкл. и разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер от 2247,00лв.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е
изразил никакво становище по иска и до края на първото открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание проведено на дата 24.02.2023 г. - ищецът редовно
призован, представляван от юрисконсулт А. поддържа предявената искова молба и отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника .
Ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.
Видно от Протокол № 1098/24.02.2023 г. от откритото съдебно заседание, искането на
ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК,
настоящият съдебен състав е намерил за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК,
поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене
прекратено.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание,
без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявеният
иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен изцяло.
При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло предявения
главен осъдителен иск , респ. не се и произнася по евентуалния .
6
С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно –
деловодни разноски .
Съдът присъжда в полза на ищеца сторените разноски за заплатена държавна такса в
размер на 812,95 лв. (осемстотин и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - внесена с
преводно нареждане от 09.11.2022г. , видно от л. 3-ти от делото .
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК ,в полза на ищеца, съдът следва да определи
присъди дължимото се за процесуално представителство на ищеца юрисконсултско
възнаграждение . Размерът на юрисконсултско възнаграждение съдът определя съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК и фактическата и правна сложност на спора , като счита че възнаграждение ,
близко до минимума, е адекватно на предприетите процесуални действия от страна на
представителя на ищеца .Ето защо и съдът определя сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет
лева) дължимо от ответника към ищеца юрисконсултско възнаграждение, или общият
размер на разноските които ВРС присъжда в полза на ищеца възлиза на 962,95 лв.
(деветстотин шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки ).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „***“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е. Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата страна И. А. „В. К. И. В-П.Д.“, ЕИК: ***, представлявана от
Изпълнителния директор И. К., със седалище и адрес на управление : ***, чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Х. А., СУМА в размер на 20 323.54 лв. (двадесет хиляди
триста двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща стойността на
разходите, необходими за поправката на проявилите се дефекти в гаранционния срок по
Договор № ОП-113/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
претендираната сума от подаването на исковата молба - 11.11.2022 г. до окончателно
заплащане на задълженията, на основание чл. 79 , ал.1 ЗЗД, вр. чл. 265, ал.1, т. 2 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.127, ал. 4 от ГПК, ответникът има възможност да заплати на ищцовата
страна присъдените парични вземания по банков път, по посочената от ищцовата страна
банкова сметка с реквизити : BIC: ***, IBAN: ***.
ОСЪЖДА ответното дружество „***“, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е. Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата страна И. А. „В. К. И. В-П.Д.“, ЕИК: ***, представлявана от
Изпълнителния директор И. К., със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Х. А., СУМАТА от 962,95 лв. (деветстотин шестдесет и
два лева и деветдесет и пет стотинки ) - сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция , на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8