РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Добрич, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230103289 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на Й. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, с която се иска издаване на заповед
за защита от домашно насилие срещу Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 10.
Твърди се, че страните са имали интимни отношения в периода от
2015 г. до месец август 2023 г., когато молителката поискала да прекратят
връзката им. На 02.10.2023 г., след 22, 30 часа, молителката видяла ответника
на входа на блока, в който се намира жилището . Сочи се, че последният не
позволявал на Й. С. да се качи в апартамента си, защото искал да поговорят.
Заявява се, че на 04.10.2023 г. молителката се е прибрала в дома си
след работа. Установила, че входната врата на апартамента е изкъртена, тока е
изключен от таблото на входа, а от библиотеката липсвали 1500 лева. По-
късно разбрала, че Г. Г. е признал пред полицията за извършената кражба.
Заявява се, че от началото на месец октомври ответникът постоянно
се е намирал в близост до молителката, въпреки че тя не му е споделяла къде
ще ходи. Така, на 11.11.2023 г. е установила, че гумата на автомобила е
спушена през игличката. Майсторите от сервиз „Евро кар“ ЕООД са открили
проследяващо устройство със сим карта.
В молбата се излагат твърдения, че ответникът следи молителката. На
1
15.11.2023 г. я е заплашил, че ще поиска от шефовете да я уволнят. По-
късно през деня се е обадил по телефона и я е заплашил, че ще счупи
главата. Изтъква се, че за всички действия на ответника са уведомени и
органите на МВР.
Ищцата счита, че спрямо нея е осъществено домашно насилие на
02.10.2023 г., 04.10.2023 г., 15.11.2023 г. и на 16.11.2023 г. Прави се искане да
бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени мерките по чл. 5, т. 1,
и т. 3 от ЗЗДН.
Й. С. се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат
М. С., която поддържа молбата по ЗЗДН.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. С
процесуалния документ се оспорват всички твърдения в исковата молба, с
изключение на това за наличие на интимна връзка между страните. Сочи се,
че на 04.10.2023 г. ответникът е влязъл в жилището на молителката, но за да
вземе свои пари, а не нейни. Отрича се твърдението, че ответникът е
причинил спадане на гумата на автомобила на молителката. Изтъква се, че
намереното електронно устройство за проследяване е било монтирано още
при закупуването му. Твърди се, че на 16.11.23 г., ответникът случайно е
срещнал молителката в близост до дискотека „Звезда“. Заявява, че се е
намирал в хранителния магазин в близост, за да пазарува. Отрича се, че на
15.11.23 г. ответникът е причакал молителката и я е заплашил с уволнение.
Отрича, че е отправял закани спрямо нея и баща ѝ. Твърди се, че на 19.11.23г.,
ответникът не е причакал молителката. Бил е в жилищния блок при съсед.
Изразява се становище, че обвиненията на молителката, са предизвикани от
нежеланието ѝ да върне пари на ответника.
В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си
представител – адвокат Н. М., която пледира за отхвърляне на молбата по
ЗЗДН.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че са имали интимна връзка в продължение на
дванадесет години.
В приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са изложени
твърдения за извършени актове на домашно насилие на 02.10.2023 г.,
04.10.2023 г., 15.11.2023 г. и на 16.11.2023 г.
На 02.10.2023 г., след 22, 30 часа, молителката видяла ответника във
входа на блока, в който се намира жилището . Последният не позволявал на
Й. С. да се качи в апартамента си, защото искал да поговорят.
На 04.10.2023 г. молителката се е прибрала в дома си след работа.
Установила, че входната врата на апартамента е изкъртена, тока е изключен
от таблото на входа, а от библиотеката липсвали 1500, 00 лева. По-късно
2
разбрала, че Г. Г. е признал пред полицията за извършената кражба.
На 15.11.2023 г. я е заплашил, че ще поиска от шефовете да я
уволнят. По-късно през деня се е обадил по телефона и я е заплашил, че ще
ѝ счупи главата.
В декларацията се твърди, че ответникът следи молителката. Заявява
се, че от началото на месец октомври ответникът постоянно се е намирал в
близост до молителката, въпреки че тя не му е споделяла къде ще ходи. На
16.11.2023 г., около 21, 30 часа, я е преследвал с автомобила си в района на
дискотека „Звезда“.
Приложен е документ от „Евро кар“ ЕООД от 10.11.2023 г., в който е
отразен резултатът от извършен оглед на автомобила на Й. С. (л. 17).
Установено е устройство за проследяване в лек автомобил с рег. № ТХ ****
ТМ.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от Дирекция
„Национална система 112-МВР“ (л. 77). В същото е посочено, че молителката
е подала два сигнала на тел. 112 – в 19, 29 часа на 04.10.2023г. и в 23, 13 часа
на 16.11.2023 г.
В тази връзка е изготвена съдебно-техническа експертиза на записите
от сигналите на Й. С.. От заключението се установява, че са подадени сигнали
за разбиване на апартамента на 04.10.2023 г. и за конфликт на 16.11.2023 г.
При първия сигнал е дадено описание на апартамента – разбита входна врата,
изрязани кабели, разместени вещи и липса на 1500 лева. С втория сигнал
молителката се е оплакала, че неин познат иска да се саморазправи с нея и
баща в близост до училище „Димитър Талев“ в град Добрич. Посочила е, че
нападателят е с лек автомобил с варненска регистрация „0290 ВВ“.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
професионална квалификация, поради което съдът го приема при формиране
на фактическите изводи.
От справка за съдимост на л. 95 е видно, че ответникът Г. Г. е
осъждан за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК.
Г. Г. е признал, че е откраднал сумата от 1000, 00 лева от дома на
молителката на 03/04.10.2023 г. по ДП № 744/2023 г. по описа на Първо РУ
град Добрич. Пред разследващ полицай е обяснил, че молителката му дължи
пари. Затова я е посещавал на работното място в магазин „****“. На
03.10.2023 г. я е чакал във входа на блока . Като не се е появила е влязъл
през отворения прозорец на апартамента . Стоял вътре до 01, 00 часа на
04.10.2023 г. Намерил плик с пари и взел 1000, 00 лева. След това не успял да
излезе през прозореца. Взел отвертка и клещи и започнал да развива
болтовете на дръжката, но те са се счупили. Затова бутнал цялата врата с
касата и така е излязъл навън – протоколи от „разпит на обвиняем“ от
06.10.2023 г. и от 29.02.2024 г. на л. 80, 81 и 91.
Ответникът е дал обяснения и по преписка вх. № 4585/2023 г. (л. 178).
3
По същата е заявил, че е монтирал проследяващо устройство на автомобила
на молителката. Потвърдил е също, че след като отношенията им са се
влошили го е използвал, за да я открие по-лесно.
Последиците от въздействието върху входната врата са описани в
протокол за оглед на местопроизшествие от 04.10.2023 г. (л. 140). Отразено е,
че металната каса на вратата в апартамента на молителката е изместена и
липсват видиите, с които е захваната.
По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани К. С. и П. П. – полицейски служители; П. С. и Т. С.
– родители на молителката и Н. И.а – дъщеря на ответника.
Свидетелите К. С. и П. П. разказаха, че са посетили апартамента на Й.
С. по сигнал за кражба. На място са установили, че входната врата на
жилището е била разбивана отвътре. Молителката им казала, че липсват част
от парите ѝ.
Свидетелите П. С. и Т. С. заявиха, че преди няколко години са
научили за връзката между страните. Изразили са несъгласието си от
продължаване на взаимоотношенията им и пред двамата.
Разказаха, че в края на месец септември 2023 г., около 22, 00 – 23, 00
часа, П. С. се е отзовал на молба на дъщеря си. Последната го помолила да
отиде до жилището , защото ответникът не я допуска до апартамента си. С.
отишъл до жилището на дъщеря си и ги заварил на входната врата. Сбутали
са се с ответника и го предупредил да не безпокои Й. С.. След това Г. Г. си е
тръгнал.
Свидетелите обясниха, че служителите на сервиз в гр. Добрич са
установили проследяващо устройство, монтирано на автомобила на Й. С..
Така през месец октомври ответникът е проследил молителката и баща до
гр. Балчик. Констатирали, че ги следи и в друг случай, когато са се движели
към училище „Димитър Талев“. Страните са спрели автомобилите си и са се
спречкали. Попитали Г. Г. защо ги следи и са подали сигнал на тел. 112.
Ответникът им казал, че има работа там и напуснал мястото.
Свидетелите заявиха също, че Г. Г. е откраднал пари от молителката.
Последната ги повикала, защото установила, че апартаментът е бил разбит.
На място констатирали, че токът в жилището е бил спрян, касата на вратата е
била изкъртена с видиите, а телевизорът е бил съборен на земята. На друга
дата, около 23, 00 часа, след работа Й. С. извикала баща си в ж.к. „Христо
Ботев“. Поискала да помогне, защото гумата на автомобила били
спаднала. Когато П. С. установил, че капачката е развита, до тях минал Г. Г. и
махнал с ръка.
Родителите на молителката обясниха пред съда, че между страните
има и нерешен финансов спор. Знаят, че молителката дължи пари на
ответника.
Свидетелката Н. И.а разказа, че познава молителката от около 10-11
4
години. Последната е пратила покана във „Фейсбук“ и поискала да се
запознаят. Свидетелката счита, че Й. С. е искала чрез нея да получава
информация за семейството на Г. Г.. След като разбрала за връзката на баща
с молителката, преустановила всякакъв контакт с последната. Н. И.а заяви, че
след 26.12.2023г. молителката е ходила до дома на ответника, псувала е
семейството му и ги е обиждала.
Съдът възприема показанията на свидетелите в цялост. Същите са
обективни и не съдържат противоречия както помежду си, така и с останалата
част от доказателствения материал.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН (ред. 01.08.2023 г.).
Молбата на Й. С. е подадена преди влизане в сила на измененията в
ЗЗДН от 01.01.2024 г., поради което се прилагат правилата, действащи преди
тази дата и в редакцията към 01.08.2023 г. – т. 1 от § 35 и § 30 от Преходните
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН
(ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024г.).
В тежест на молителката е да докаже твърдените актове на домашно
насилие, а именно:
1. че на 02.10.2023 г., след 22, 30 часа, в гр. Добрич, на ул. „***“ № 13, пред
вх. Г, ответникът не е позволявал на молителката да се качи в
апартамента си;
2. че на 04.10.2023 г., ответникът е проникнал в жилището на молителката,
находящо се в гр. Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12 без нейно
разрешение и в нейно отсъствие, след което отнел противозаконно
сумата от 1500, 00 лева и е изкъртил входната врата на апартамента;
3. че на 15.11.2023 г. ответникът е заплашил молителката, че ще поиска от
шефовете ѝ да я уволнят и ще ѝ счупи главата;
4. че от началото на месец октомври 2023 г. до 16.11.2023 г. ответникът
следи молителката.
Молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу
Г. И. Г., за това, че на 02.10.2023 г., след 22, 30 часа, в гр. Добрич, на ул.
„***“ № 13, пред вх. Г, ответникът не е позволявал на молителката да се качи
в апартамента си, е неоснователна.
Й. С. не въведе твърдения с какви конкретни действия ответникът е
препятствал достъпа до апартамента . Установи се единствено, че са
провели разговор, но без заплахи. При отсъствието на доказателства за
проявено насилие от страна на Г. Г. на процесната дата, молбата следва да
бъде отхвърлена.
Легална дефиниция за „домашно насилие“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, където е посочено, че „домашно насилие е всеки акт на физическо,
5
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка“.
Законодателят е приел, че „домашно насилие е всеки акт на насилие“.
Очевиден е стремежът да бъдат обхванати всякакви прояви, насочени срещу
личността, независимо от интензитета им. Освен това достатъчен е един акт
на насилие, а не няколко, които да сочат на системност. Това законодателно
разрешение е напълно оправдано предвид факта, че в повечето случаи
пострадалите са лица от по-уязвими групи – деца или жени, които имат
нужда от пълноценна защита срещу всяко посегателство над личността им.
За установяване на твърденията си молителката ангажира гласни и
писмени доказателствени средства, както и декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Съдът счита, че представените доказателства са достатъчни за
формиране на категоричен извод, че на 04.10.2023 г., 15.11.2023 г. и в периода
от месец октомври 2023 г. до 16.11.2023 г. Г. Г. е извършил домашно насилие
спрямо молителката. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени
следните съображения.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН „Когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3“. Законодателят е установил нормативно предварителна
доказателствената стойност на декларацията, която обаче се проявява при
наличие на една отрицателна предпоставка – липса на други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства. Това законодателно решение лесно може
да бъде обяснено с обстоятелствата, при които обикновено протичат
взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Касае се за лица в близки
родствени или други връзки, които живеят в едно домакинство. Нормално,
поради неприкосновеността на дома, присъствието на други лица там става по
изключение. Поради тази причина изключение е и непосредственото
възприемане на взаимоотношенията между страните по делото от трети лица,
в това число и на актовете на домашно насилие. Така възможността за
доказване на извършено домашно насилие, а и възможността за защита от
подобни противоправни посегателства, биха били силно ограничени. Затова,
за да компенсира доказателствената недостатъчност, произтичаща от
уединеността на взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН,
законодателят е установил правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Настоящата хипотеза е такава само в частта на деянието от 15.11.2023
г., когато се твърди, че ответникът е заплашил молителката, че ще счупи
главата. В декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се съдържа ясно описание на
акта на домашно насилие. Молителката е посочила, че в телефонен разговор
ответникът я е заплашил, че ще счупи главата. Налице е и отрицателната
предпоставка, тъй като липсват други доказателства, установяващи
6
отправената закана. Не се сочи присъствието на други лица при отправяне на
заканите от Г. Г.. Приложени са единствено разпечатки от телефонните
разговори на страните, от които е видно, че в този ден са разговаряли по
телефона повече от един път. Тези доказателства са косвени и не могат да
неутрализират доказателствената стойност на декларацията.
Заканата с посегателство против личността представлява акт на
психическо насилие, тъй като въздейства неблагоприятно на психиката на
пострадалата. Това деяния е от естество да предизвика страх у последната, че
ответникът ще реализира намерението си и ще навреди. По този начин
ответникът цели да постави молителката в подчинение. Не е такъв случаят с
предупреждението на ответника, че ще поиска от шефовете на молителката да
я уволнят, защото не му вдига телефона.
Ответникът не разполага с правомощия да прекрати трудовото
правоотношение на Й. С.. Заплахата касае предупреждение за евентуално
отправяне на искане за уволнението до оправомощените за това лица. То
има потенциала да предизвика уволнение на молителката, ако бъде оформено
като клеветнически сигнал до работодателя за нарушения на трудовите
задължения. Но в никакъв случай уволнението не може да бъде причинено от
това, че Й. С. не отговаря на обажданията на Г. Г..
Съдът счита, че подобно предупреждение не е годно да предизвика
страх у пострадалото лице от бъдещо уволнение. От една страна, защото не
представлява нарушение на трудовите задължения на молителката и от друга
страна, защото ответникът не разполага с правомощия да го стори. Поради
тази причина отправеното предупреждение не може да бъде квалифицирано
като форма на икономическо насилие.
Ето защо, молбата на Й. С. следва да бъде уважена в частта на
искането за издаване на заповед за защита за това, че на 15.11.2023 г.
ответникът я е заплашил, че ще счупи главата. В останалата част относно
предупреждението, че ще поиска от шефовете да я уволнят, защото не му
вдига телефона, молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За установяване на другите деяния от 04.10.2023 г., 15.11.2023 г. и
16.11.2023 г. са налични множество доказателства. Следователно, изложеното
в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да бъде преценено наред с
останалите доказателства, тъй като документът не се ползва с
доказателствената стойност по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че на
04.10.2023 г. ответникът е проникнал в жилището на молителката, находящо
се в гр. Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, без нейно разрешение и в
нейно отсъствие, след което е отнел противозаконно сумата от 1000, 00 лева и
е изкъртил входната врата на апартамента. В подкрепа на този факт са
обясненията на ответника пред органи на досъдебното производство, в които
признава, че е влязъл в процесния апартамент през прозореца. Признава
също, че е отнел сумата от 1000, 00 лева и е изкъртил входната врата. В
7
действителност обясненията са дадени в друго производство. Доколкото
обаче съдържат неизгодни за страната обстоятелства, следва да бъдат ценени
като извънсъдебно признание на факти - Решение № 50241 от 12.01.2023г. по
гр.д. № 3149/2022 г. по описа на IV гр. о. на ВКС. Тези факти бяха потвърдени
от Г. Г. и в настоящия процес при изслушването му.
Не се установи единствено отнемането на сума, надхвърляща 1000, 00
лева. Липсват доказателства, от които да се изведе по категоричен начин, че
ответникът Г. е отнел от владението на молителката сума в размер от 1500, 00
лева.
Кражбата и повреждането на чужди вещи са форми на икономическо
насилие, тъй като засягат имуществените права на пострадалата.
При това положение молбата на Й. С. следва да бъде уважена за това,
че на 04.10.2023 г. ответникът е проникнал в жилището , находящо се в гр.
Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, без нейно разрешение и в нейно
отсъствие, след което е отнел противозаконно сумата от 1000, 00 лева и е
изкъртил входната врата на апартамента. В частта за разликата между 1000,
00 лева и 1500, 00 лева молбата подлежи на отхвърляне.
Пред органите на досъдебно производство ответникът е признал, че е
монтирал проследяващо устройство на автомобила на ищцата. В обясненията
си по преписка вх. № 4585/2023 г. (л. 178) Г. Г. е заявил недвусмислено
„Впоследствие, когато нещата между нас загрубяха и тя отказваше да ми
връща парите, които ми дължи, и постоянно да се крие от мен, действително
започнах да го използвам, с цел да я намеря и да говорим за задълженията
към мен“. В подкрепа на тези изявления е и приложения документ от „Евро
кар“ ЕООД от 10.11.2023 г. В същия е отразено, че при оглед е установено
устройство за проследяване в лек автомобил с рег. № ТХ **** ТМ.
След 10.11.2023 г. ответникът е продължил да следи молителката до
16.11.2023 г., когато се е стигнало и до конфликт между свидетеля П. С. и Г.
Г.. За този конфликт е подаден сигнал на тел. 112 от молителката. От
показанията на последния стана ясно, че с дъщеря му са се движили към
училище „Димитър Талев“. След като са забелязали, че Г. Г. ги следи, са
спрели автомобила и са го попитали защо ги следи. Й. С. е подала сигнал на
тел. 112, след което ответникът е напуснал мястото.
Настоящият състав счита, че следенето е форма на психическо
насилие. Действията по проследяване са насочени срещу свободното
придвижване на пострадалата и целят установяване на контрол от ответника.
Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че в периода от
началото на месец октомври 2023 г. до 16.11.2023 г. ответникът е следял Й.
С., поради което в тази част молбата по ЗЗДН следва да бъде уважена.
Тук следва да бъдат коментирани част от възраженията на ответната
страна относно несъставомерността на деянията. Вината на ответника и
вредите от актовете на домашно насилие не са елементи от фактическият
състав на домашното насилие. Това ясно личи от легалната дефиниция за
8
домашно насилие в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, където липсват субективни елементи
и вредоносни последици. Според законодателя, за постановяване на мерки по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е достатъчно установяване единствено на насилственото
деяние без да бъде изследван въпросът за последиците, които е причинило и
мотивите на извършителя за осъществяването му. Следователно, дали
заканата е възбудила основателен страх у пострадалата и какви са мотивите
на Г. Г. за отправяне на закани към молителката са все факти без правно
значение за съставомерността на домашното насилие. Те могат да послужат
единствено при определяне на мерките по чл. 5 от ЗЗДН и тяхната
продължителност. Изследва се единствено обективният факт на домашно
насилие. Поради тази причина и доказаният паричен дълг на Й. С. не може да
повлияе по никакъв начин на съда при преценката за основателност на
молбата.
Ето защо, съдът счита, че Г. Г. е осъществил част от твърдените
актове на домашно насилие спрямо Й. С.. Поради тази причина молбата за
защита от домашно насилие трябва да бъде уважена и да бъде издадена
заповед по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН. Тъй като всеки акт на домашно насилие като
форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът
предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за
защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. Извършени са множество актове на
психическо насилие през продължителен период от време. Броят и
интензитетът им характеризират ответника Г., като опасна и конфликтна
личност. Установени се, че последният упорито преследва целите си и не се
поколебава да ги постига чрез незаконосъобразни средства.
Съдът счита, че в случая съответна на деянията се явява освен
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие“ и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН – „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и срок, определени от съда“. Постановяването
на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН е оправдано с оглед
обстоятелствата по делото. Желанието на ответника да получи парите си от
молителката посредством кражба, следене и заплахи налагат физическо
отдалечаване на страните за по-продължителен период от време. Само така Й.
С. би получила пълноценна защита срещу евентуални противоправни
посегателства от страна на ответника.
Съгласно чл. 5, ал. 2 „Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от
три до осемнадесет месеца“. При определяне на срока трябва да бъдат взети
предвид всички релевантни обстоятелства – вид осъществено насилие,
последици от извършването му, наличие на опасност от ново извършване и
т.н. Всичко изложено дава основание на съда да наложи мярката по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН за срок от дванадесет месеца.
9
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН (ред. 01.08.2023 г.) на Г. Г. следва
да бъде наложена и глоба в размер от 200, 00 лева.
По отношение на разноските:
В съответствие с правилото на чл. 11, ал. 2 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: 1200, 00 лева –
адвокатско възнаграждение и 25, 00 лева държавна такса, дължима в размера
по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Й. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, с която се иска издаване на заповед
за защита от домашно насилие срещу Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 10, за това, че на 02.10.2023 г., след 22, 30 часа, в гр.
Добрич, на ул. „***“ № 13, пред вх. Г, ответникът не е позволявал на
молителката да се качи в апартамента си, като неоснователна.
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Г. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 10, за това, че на 04.10.2023
г., ответникът е проникнал в жилището на Й. С., находящо се в гр. Добрич,
ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, без нейно разрешение и в нейно отсъствие,
след което е отнел противозаконно сумата от 1000, 00 лева и е изкъртил
входната врата на апартамента, като ОТХВЪРЛЯ молбата в частта на
твърдения размер на отнетата парична сума за разликата над 1000, 00 лева до
1500, 00 лева, като неоснователна.
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Г. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 10, за това, че на 15.11.2023
г. ответникът е заплашил Й. С., че ще счупи главата, като ОТХВЪРЛЯ
молбата в частта на отправеното от ответника предупреждение, че ще поиска
от шефовете да я уволнят, защото не му вдига телефона, като
неоснователна.
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Г. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 10, за това, че в периода
от началото на месец октомври 2023 г. до 16.11.2023г. ответникът е следил Й.
С..
НАЛАГА следните мерки за защита от домашно насилие, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН:
ЗАДЪЛЖАВА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„***“ № 10, да се въздържа от домашно насилие спрямо Й. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 13, вх. Г, ет. 4, ап. 12.
ЗАБРАНЯВА на Г. И. Г., ЕГН **********, да приближава Й. П. С.,
ЕГН **********, както и жилището , на адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 13,
10
вх. Г, ет. 4, ап. 12, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от дванадесет
месеца, считано от 20.06.2024 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. И. Г., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
НАЛАГА на Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“
№ 10, глоба в размер на 200, 00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ №
10, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 25, 00 лева,
представляваща държавна такса, дължима по гр.д. № 3289 по описа на
Районен съд Добрич за 2023 г.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ №
10, да заплати на Й. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ №
13, вх. Г, ет. 4, ап. 12, сумата от 1200, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 3289 по описа на
Районен съд Добрич за 2023 г.
Препис от решението и заповедта да се изпратят на районните
управления на Министерството на вътрешните работи по настоящите адреси
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11