Мотиви по НОХД № 1033/2015г по описа на
Окръжен съд Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу
П.М.И. за това, че на На 31.05.2015г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи - златен синджир, 14 карата, 10 грама, на стойност 620 лв.,
от владението на М.Н.Т., с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила -
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК
По
инициатива на съда, подсъдимия и неговия
защитник със съгласието на последните, съдът с определение обяви провеждането
на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.
По делото срещу
подсъдимия бяха приети за съвместно разглеждане искове за имуществени вреди в
размер на 620 лева и неимуществени вреди в размер на 3000 лева и двата в
резултат на престъплението грабеж, предявени от гр.ищец М.Н.Т.
Представителят на ВОП
поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при
определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага
за подсъдимия И. да се наложи наказание „лишаване от свобода” между минималния
и средния размер, което да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната процедура по
чл.372,ал.4 от НПК. По отношение на гр.иск за имуществени вреди го намира за
основателен и доказан, а по отношение на този за неимуществените вреди за
основателен, но завишен по размер.
Гр. ищец поддържа
предявените граждански искове и моли да бъдат уважени в пълен размер. Навеждат
се доводи за емоционалната обвързаност на ещеца с ограбената вещ, която и е
дарена от починалия съпруг.
Защитата на подс. И.
намира обвинението за доказано, като се навеждат доводи за определяне на
наказание „лишаване от свобода” около минималния размер предвиден в закона. Акцентира
вниманието на съда, че подзащитният му е направил самопризнания и че това да
бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Счита, че наказание, около
минимума и редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, / три години и четири
месеца/ „лишаване от свобода” ще изпълни целите на чл.36 от НК.
В своя защита подс. И.
не добавя нищо към становището на процесуалния си представител и изказва
съжаление за стореното
В последната си дума
подсъдимия моли за минимално наказание .
Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, които се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните
факти изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият П.М.И. е роден на *** ***. Същият е
български гражданин и не е женен. Има
завършено средно образование. Не работи. Притежава ЕГН **********.
Осъждан е
както следва:
- С определение по НОХД № 1835/2004 г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 22.06.2004 г
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено с
изпитателен срок от три години, което е., за деяние по чл.206 ал.1 от НК,
извършено на 24.02.2004 г.
- С присъда по НОХД № 10866/2006 г. по описа на Районен съд-София влязла в
сила на 10.07.2007 г е наложено наказание „Пробация", изразяваща се в
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от шест месеца, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от шест месеца, „Безвъзмезден труд в полза на
обществото" за срок от 100 часа за не повече от една година, за деяние по
чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, извършено на 11.08.2004 г.
- С определение на ВОС от 18.03.2008 г. по ЧНД № 127/2008 г., влязло в сила
на 26.03.2008 г. наказанието по последната присъда е било заменено с наказание
„Лишаване от свобода" за срок от шест месеца при първоначален общ режим.
- С присъда по НОХД № 1709/2008 г. по описа на Районен съд-Варна на влязла в
сила на 30.05.2008 г е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, при първоначален общ режим, за деяние по чл.198 ал.1 от НК, извършено
на 17.11.2007 г.
- С определение по НОХД № 3307/2008 г. по описа на РС-Варна, влязло в
сила на 03.12.2008г., е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една
година, при първоначален
общ режим, е за деяние по чл.198 ал.1 от НК, извършено на
16.11.2007 г.
- С определение на ВРС от 03.12.2008 г. по НОХД № 3307/2008 г.,
влязло в сила на 19.12.2008 г. са групирани наказанията по
НОХД № 3307 и НОХД № 1709/2008 г., като е определено едно общо
наказание една година лишаване от свобода при общ режим.,
- 5. С присъда по НОХД № 351/2009 г.
по описа на ВОС влязла в сила на 28.03.2009 г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години
при първоначален строг режим, за деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.26
от НК, извършено през периода 06 .- 10 . 03 . 2009 г.
- С
определение на PC-Варна от 13.10.2008 г. ,по ЧНД № 3209 /2008
г., отменено с решение на ВОС по ВЧНД №
532/2009г., влязло в сила на 25.06.2009г. е приведено в
изпълнение наказанието по НОХД № 1835/2004
г., а именно Лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор.
- С присъда
по НОХД № 2718/2009 г. по описа на Районен съд-Варна влязла в сила на
16.07.2009 г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от единадесет месеца, при първоначален строг режим, за деяние по чл.195
ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК, извършено на 11.12.2007 г.
- С определение по НОХД № 4423/2009 г. по описа на РС-Варна, влязло в
сила на 12.10.2009 г е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, при първоначален строг режим, за деяние по чл.195 ал.1 т.4 и т.7
вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на
01.01.2008 г.
- С определение на
ВРС по ЧНД № 5793/2009 г. от 18.11.09 г., влязло в сила на 04.12.2009 г.на основание чл.25, ал.1,
вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията наложени с присъди по НОХД №
351/2009г. по описа на ВОС, НОХД № 2718/2009 г. по описа на Районен съд-Варна и
НОХД № 4423/2009г. по описа на РС-Варна, като му е наложено наказание – „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИН да
изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ В УСЛОВИЯТА НА ЗАТВОР.
- С присъда по НОХД № 3764/09г. на ВРС влязла в сила на 04.11.2009г. за
деяние извършено на 20.09.2008г. по чл.297 ал.3 и чл.354а ал.3 т.1 от НК
подсъдимият е осъден на девет месеца лишаване от свобода при строг режим и
глоба в размер на 1000 лв.
- С определение по НОХД № 5768/09г. влязла в сила на 16.11.2009г. за деяние
извършено на 03.02.2009г. по чл.211 ал.1, пр.3, вр. чл.210 ал.1, т.1 от НК
подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода при строг режим в
затвор.
- С определение на ВРС по ЧНД № 6047/2009 г. от 30.11.09 г. влязло в сила на 16.12.09 г., всички посочени по горе
наказания са били групирани.
- С определение по НОХД № 175/10г. влязло в сила на 23.03.2010г. за деяние
извършено на 05.02.2009г. по чл.199,ал.1,т.4 от НК подсъдимият е осъден на три
години лишаване от свобода при строг режим в затвор. Наказанието е
изтърпяно за времето от 24.05.2010 г.
до 21.12.2013 год.
- С присъда по НОХД № 2957/11г. на ВРС влязла в сила на 01.10.2011 г. за
деяние извършено на 30.12.2007г. по чл.195 от НК подсъдимият е осъден на шест
месеца лишаване от свобода при строг режим. Наказанието е групирано с предходни
наказания с определение по ЧНД №6004/11г. изтърпяно за времето от 21.12.2013г. до 06.05.2014 г.
- С определение по НОХД№2874/14 по описа на ВРС е наложено наказание десет
месеца лишаване от свобода за деяние по чл.196,ал.1,т.1 вр с чл.18 от НК при
строг режим в затвор извършено на 20.06.2014г. наказанието е изтърпяно за
времето 20.06.2014г- 07.03.2015г.
На 31.05.2015г. около 14.00 ч. подс. И. *** и оглеждал паркираните
автомобили. Той бил облечен със сиво на цвят яке, светло - синя долница на
анцуг с бели кантове, а на главата си имал черна бейзболна шапка. Движението му
направило впечатление на свид. Стилиян Димитров, който стоял пред гаража си на
същата улица, като свидетелят помислил дори, че обвиняемият планира да извърши
кражба на МПС. По същото време свид. М.Т. *** и минала по ул. „Македония",
за да изхвърли смет в контейнерите. И. видял, че свидетелката имала на врата си
масивен златен синджир, и решил да я ограби. Така на връщане свид. Т. била
пресрещната от подсъдимия, който хванал с едната ръка синджира й, а с другата я
изблъскал назад, от което свидетелката паднала на земята. И. побягнал с накита
на свидетелката, която се развикала за помощ. Всичко това било
възприето от свид. Ст. Димитров, който веднага взел мотора си и повикал и
приятеля си - свид. Боян Аянов, минаващ случайно наблизо. Двамата свидетели преследвали подс. И., който
междувременно бил повален от други неустановени лица, но все пак бил успял да
се отдалечи. Съблякъл и хвърлил на тротоара горната дреха, шапката си и
анцунга, за да не бъде разпознат. Свидетелите Димитров и Аянов минали с мотора
по ул. „Бр. Миладинови” и по ул. „Шар”, където
пресрещнали И.. Той отново побягнал в обратна посока, като свид. Аянов го
последвал пеша, а свид. Димитров - на мотора си, но въпреки положените усилия,
не могли да го намерят из уличките.
Свид.
Димитрова уведомила полицията и подала жалба за случая, като дала подробно
описание на нападателя си, когото успяла добре да огледа. Междувременно И. бил задържан и признал за извършеното деяние, като
обаче посочил, че е изпуснал синджира при боричкане със свидетелката Димитрова.
Вещта не бира намерена.
В хода на досъдебното
производство било проведено действие по разследването „разпознаване на лице”, по време на което св. свидетелите Аянов и
Димитров, и пострадалата Димитрова разпознали категорично подс. И.,
От
заключението на назначената по делото СПЕ, е видно, че към момента на инкриминираното деяние И. е
страдал от синдром на зависимост към херои, но това му
състояние му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, към датата на инкриминираното
деяние
От заключението
на назначената СОЕ, стойност на предмета на деянието възлиза на 620 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на
свидетелите и заключенията на изготвените
псхиатрична и психологическа експертиза и съдебно оценителна експертизи и писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно
допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира като пълни, обосновани и ясни
заключенията на изготвените по делото експертизи.
Подсъдимия се признава за виновен,
като призна фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По делото не се
спори, че св.Колева като собственик на
инкриминираните вещи е упражнявала фактическата власт над тях. Както е известно
от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно престъпление - кражба и
принуда /заплаха или сила/ В настоящия случай от обективна страна подсъдимия е
извършили деянието с действия - използвал сила да издърпа синджира от шията на
жертвата, след което е установил трайна фактическа власт върху нея, без
съгласието на пострадалата. Тези два елемента следва да бъдат в
причинно-следствена връзка и да се обхващат от умисъла на дееца в тяхната
неразривност, какъвто е и настоящия случай.
От субективна страна
безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването
на тези последици.
С гореописаното
деяние П.М.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал.
1 от НК, вр с чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК, поради което съдът го призна за
виновен в това, че на 31.05.2015г., в гр. Варна, при условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи - златен синджир, 14 карата, 10 грама,
на стойност 620 лв., от владението на М.Н.Т., с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила
- Квалификацията на деянието опасен
рецидив се обуславя от предходната съдимост на подсъдимия И.. Налице са
предпоставките на чл. 29 ал. 1 б. "а" и „б” от НК, тъй като И. е извършил настоящото деяние след като е
бил осъден за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл. 66 ал. 1 от НК. Това са осъжданията му по НОХД №
351/2009г. по описа на ВОС, НОХД № 2718/2009 г. по описа на Районен съд-Варна и
НОХД № 4423/2009г. по описа на РС-Варна, като му е наложено наказание –
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от
ЗИН да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ В УСЛОВИЯТА НА ЗАТВОР, след
групиране с определение на ВРС по ЧНД №
5793/2009 г. от 18.11.09 г., влязло в сила
на 04.12.2009 г. и с определение по НОХД № 175/10г. влязло в сила
на 23.03.2010г. за деяние извършено на 05.02.2009г. по чл.199,ал.1,т.4 от НК като му е наложено наказание три години лишаване от свобода при строг
режим в затвор, последното изтърпяно за времето от 24.05.2010 г. до 21.12.2013 год. По такъв начин не е изтекъл срока по чл.30 от НК. Квалификацията
опасен рецидив е налице и по смисъла на чл.29,ал.1,б.”б” НК , тъй като
престъплението е извършено и след като подсъдимия е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл. 66 от НК. Този извод се налага не само
от изложеното по горе, но и от осъжданията по НОХД № 2957/11г. на ВРС влязла в сила на
01.10.2011 г. за деяние по чл.195 от НК по което му е наложено наказание на
шест месеца лишаване от свобода при строг режим, изтърпяно за времето от 21.12.2013г. до 06.05.2014
г. и по НОХД№2874 по описа на ВРС по което е наложено
наказание десет месеца лишаване от свобода за деяние по чл.196,ал.1,т.1 вр с
чл.18 от НК при строг режим в затвор., наказанието по което също е изтърпяно за
времето 20.06.2014г – 05.03.2015г.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане на установения правов ред и собствеността на
гражданите, стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин .
При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе
предвид
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – невисоката стойност на отнетото имущество, съдействие за
разкриване на обективната истина.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – недобри
характеристични данни изразяващи се в минали осъждания не влиящи на правната
квалификация и престъпна упоритост
Съдът като взе
предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 199, ал.1 т.4
вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК , високата степен на обществена опасност
на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите при
условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от седем
години и шест месеца.
Мотивиращи налагането
на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед
характера и спецификата на престъплението
по които като акт на поведение
се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и
предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на
репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция.
Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
субсумиращо престъпният състав на по
чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК, сочи на завишена
степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на този вид
противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото
лице, очертаващи формирани престъпни навици
игнорирайки установения правопорядък, и обосновават нуждата от
изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в
условията на място за лишаване от свобода за посочения по горе срок тъй като
криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като се
отключва независимо от обекта към когото е насочена. Не само съдебното минало,
но и социалния статус на лицето, с лоши характеристични данни, продължаващата
липса на реализация в живота, постоянната употреба на наркотични вещества и
намирането на средства за тази цел по престъпен способ, превърнало се в начин
на живот воден от подсъдимия явно не му позволява социализирането и
приобщаването към обществото, където насилието и кражбата са недопустими и
морално укоримо. Единствено по този начин ще се предизвикат съответни
положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само
индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък
размер при демонстрираната престъпна упоритост в осъществяване на престъпления против собствеността своеобразен вид неправомерни посегателства и над личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните
прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на
общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на
съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
Независимо от изложеното, съдът
съобразявайки се с действащото
законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото това е императивно
изискване на чл.373
ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК Съгласно чл. 58а,
ал. 4 НК нормите на чл.54НК и чл.5 НК не могат да бъдат приложени
едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение определяйки
наказанието при условията на чл.54 НК го редуцира намалявайки го с една трета
съгласно чл.58а, ал.1 НК и му наложи наказание от „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК
от ПЕТ ГОДИНИ .
Подсъдимият не разполага с имущество, а и наказанието „
конфискация на имущество” не е императивно наложимо от закона, поради което
съдът и не постанови такова.
Така определеното
наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК
да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Подсъдимия
е рецидивист, поради което на
основание чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи същото да се изтърпи при СТРОГ
РЕЖИМ в затвор.
По делото са
направени разноски в размер на 120,03 лева, поради което на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.
Съдът се разпореди с
веществените доказателства ,като постанови 1 бр.бейзболна шапка, черна на цвят
с надпис „Flexfit"; 1 бр. синя долница от анцуг с два бели канта; 1 бр. сива
горна дреха с дълъг ръкав, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на
подсъдимия.
По предявените граждански искове
По
делото бе предявен граждански иск от
М.Н.Т., срещу
подсъдимия
за сумата 620 лв
явяваща се причинени имуществени вреди в резултат от престъплението и приет
за съвместно разглеждане.
Не е имало спор в доктрината и практиката, че
обявените за престъпни деяния в съответните състави от Особената част на НК са
и деликти, по смисъла на облигационното право. Безспорен е факта, че ищецът е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подс. П.И., тъй като имуществето предмет на същото
не е върнато, възстановено или заместено, с което възниква и неговата
отговорност по закон. От изложеното до тук съдът намери, че исковата претенция
е доказана по основание, При
определяне на размера на обезщетението за нанесените имуществени вреди съда взе
предвид, безспорните доказателства, че инкриминираната вещ отнета от
подсъдимия, съгласно оценъчната експертиза е на стойност 620 лв. По посочените мотиви съдът осъди подсъдимият
да заплати на гражданския ищец сумата от 620лв. представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението грабеж. Наред с
горното, безспорен се явява и факта, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от престъплението, обосноваваща отговорността на подсъдимия по чл.45 от ЗЗД. Тези вреди са в следствие нанесените и
телесни увреждания в резултат на бутане и падане на земята за един кратък
период от време. Същите са
отшумели бързо, тъй като имат характера на болка. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г.на Пленума на ВС „по своята същност болката
представлява неприятно физическо усещане”
и „не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че
пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при
нормални условия”, какъвто е и настоящия случай. Наред с това обаче по делото
са събрани гласни доказателства от показанията на Т., че в резултат на деянието
същата е претърпяла за един относително кратък период от време силен
стрес и основателен страх за живота и здравето си, с което са били засегнати
обществените отношения,свързани с психическата неприкосновеност като лично
благо за всеки гражданин. От изложеното до тук съдът намери, че и исковата
претенция за неимуществени вреди е доказана по основание. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя
по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от
преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по
горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени вреди
могат да бъдат овъзмездени от сумата 500 лева за изпитаните болки, както и 1000 лева за изпитания страх и стрес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в размер общо на 1500 лева. Над тази сума до пълния размер на
претенцията от 3000 лева, съдът намери иска за недоказан при липса на
доказателства за произхода на вещта, поради което и го отхвърли.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати и
сумата от 84,80 лв. в полза на
Държавата, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Мотивите
се изготвиха на 08.09.2015г.
СЪДИЯ при ВОС