№ 30632
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20221110116000 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление с вх. № 59708/25.03.2022 г. от ФИРМА с ЕИК: ****** за
издаване на заповед за изпълнение срещу СТ. АЛ. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: АДРЕС
сумите 141,20 лева (сто четиридесет и един лева и 20 стотинки), представляваща главница
по Договор за паричен заем Номер: 457830/07.10.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,42 лева (тринадесет лева и 42
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2020 г. до 01.03.2022 г.,
както и 50,00лева (петдесет лева), представляваща неустойка за забава за период от
01.08.2021 г. Претендират се и сторените разноски, от които държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, законна лихва, обезщетение за
забава както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Заявителят претендира заплащане на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща неустойка
за забава в размер на 25 % от размера на главницата, съгласно предвидена клауза за
заплащане на такси, съгласно приложена Тарифа към Общите условия на договора за
кредит. Съдът намира, че уговарянето на допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на кредита е в противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая
уговорената неустойка има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност
на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност, което
1
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно
цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. В случая се касае
за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че
събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с него могат
единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено
за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени „такси“ и „разноски“, извън и над
размера на законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради
противоречие с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, доколкото
производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на дружеството
заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски в размер на
държавна такса в размер на 18,89 лева ( осемнадесет лева и осемдесет и девет ст) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,78 лева (тридесет и седем лева и седемдесет
и осем ст).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 59708/25.03.2022 г. от ФИРМА с ЕИК: ****** за издаване
на заповед за изпълнение срещу СТ. АЛ. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: АДРЕС за сумата от
50,00лева (петдесет лева), представляваща неустойка за забава.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2