Решение по дело №17/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20237090700017
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

25

 

гр. Габрово, 10.03.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ 

                                                                                                   ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ КАНД № 17 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от «****» ЕООД гр. Севлиево, чрез пълномощник адв. М.И., против Решение № 146 от 14.12.2022 година по АНД №365/2022 г. на Районен съд – Севлиево, с искане за неговата отмяна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-000754 от 09.09.2022 год. на старши инспектор в Регионална дирекция за областите Габрво, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ”****” ЕООД гр. Севлиево, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Стара планина“ № 150, ЕИК:****, представлявано от В.М.М.– управител, за извършено нарушение по чл.8, ал.1, т.3 и на осн. чл.197 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер от 500.00 лева, като правилно и законосъобразно. Със същото решение въззивният съд е осъдил ”****” ЕООД гр.Севлиево да заплати на Регионална дирекция за областите Габрво, Велико Търнво, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД ”Контрол на пазара” към КЗП, сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се развиват доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост – в нарушение на правилата за оценка на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В открито съдебно заседание не се явява представител на касационния жалбоподател. Адв. И. представя писмено становище, в което поддържа жалбата и излага подробни съображения за уважаването й.

Ответната по жалбата страна - Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите гр. София - не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, касационният ответник заявява становище за неоснователност на касационната жалба, развива доводи в посока правилност на решението на въззивния съд и по същество заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира оспореното съдебно решение за недопустимо по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 14.10.2022 г. В сила от 23.12.2021 г. е законодателно измененение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

В процесния случай обжалваното пред районния съд Наказателно постановление /НП/ № Р-000754 от 09.09.2022 г. е издадено от П. Б. К. - старши инспектор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „КП” при Комисия за защита на потребителите – гр. София.

От представената пред въззивния съд Заповед № 596 от 12.08.2022 г. на Председателя на КЗП /л. 35 от първоинст. дело/ е видно, че на старши инспектор Кръстев, издател на процесното НП, са делегирани права на административнонаказващ орган, възможност за каквато делегация е предвидена в чл. 233, ал. 2 от ЗЗП. При делегиране на правомощия административният акт се издава от името на органа, който е овластен с делегираното правомощие, а не от името на органа, който е извършил делегирането. Затова последиците от упражнените правомощия възникват за административния орган, на когото са делегирани правомощията. Тези последици имат материалноправно и процесуалноправно съдържание. В материалноправен аспект делегацията има значение за валидността на акта, а в процесуалноправен аспект при оспорване на издадения административен акт има значение за родовата подсъдност на спора и за страните в съдебното производство /вж. Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия/.

От гореизложеното следва, че надлежната ответна страна в производството пред Районен съд – Севлиево, която е следвало да бъде конституирана и призована, е Старши инспектор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „КП” при Комисия за защита на потребителите, който се явява административнонаказващ орган. Съдът обаче е призовал като ответна страна Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „КП” при Комисия за защита на потребителите, като е посочено, че призоваването е в качеството на административнонаказващ орган. Директорът е вписан като ответна страна и в протоколите от проведеното открито съдебно заседание, а като редовно упълномощен негов представител становище по делото е изразила юрк. Д.С.. Видно от представеното пълномощно на л. 42 от АНД 365/2022 г. на СРС, тя не е упълномощена от административно-наказващия орган – старши инспектор Павел Братомиров Кръстев. Същият е посочен като ответник едва в постановеното от РС Севлиево решение, но е безспорно, че той не е призован и не е взел участие във въззивното съдебно производство по проверка на издаденото от него НП. По изложените съображения обжалваното решение се явява недопустимо, като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото в първоинстанционния съд като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституиран Старши инспектор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „КП” при Комисия за защита на потребителите и всички процесуални действия следва да се извършат повторно след надлежното конституиране и редовно призоваване на ответната страна, с оглед гарантиране в пълен обем на правото ѝ на защита.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса с разноските, претендирани пред настоящата инстанция, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 146, постановено на 14.12.2022 г. по АНД №365/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                            2.