Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261690
град Варна; 15.12.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски
районен съд, Гражданско отделение , ХVІ –ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесет
и първи октомври през две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4023 по описа за 2019год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „С. 2."
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано
от управителя Д. В. В., чрез адв.Е.С., Адвокатско
дружество „С. и Л.", ВАК, съдебен адрес:***, * СРЕЩУ „Г. – В.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Р. Б. и П. Г. С.,
иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД
във вр.чл.79 от ЗЗД.
Ищецът претендира от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 18
901.31лв., представляваща сбор от неплатени в цялост, суми по фактури:
№293/19.12.2017год.; № 307/09.01.2018год.; №314/23.01.2018год. и №321/02.02.2018год., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на настоящия иск - 14.03.2019год. до окончателното изплащане. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
През 2017г.-2018г. с ответника са
в търговски правоотношения по силата на договор от 01.11.2017год., който по
своята правна същност, представлява договор за изработка-чл.258 и следващи от ЗЗД.
Предвид договореното, възложената
работа е извършена, отчетена и предадена от ищеца на възложителя - „Г.“ АД,
като последният приема работата без забележки, видно от подписваните между
страните приемо-предавателни документи.
Като цяло отношенията между
страните вървят нормално, с изключение на останала неплатена част по изпълнена
и приета работа, обективирана в Актове-обр.19
и издадените по тях фактури, двустранно подписани от страните по договора, а
именно/ фактура № 293/19.12.2017год.,
изд. въз основа на Акт-обр.19 от 18.12.2017год. на
обща стойност/след приспаднат аванс/ 30 354.90лв. с ДДС, останала неплатена
сума от 4 830лв. с ДДС.; фактура № 307/09.01.2018год. , изд. въз основа
на Акт-обр.19 от 09.01.2018год. на обща стойност
/след приспаднат аванс/ 13 031.52лв. с ДДС, останала неплатена сума 4 487.55лв. с ДДС; фактура №314/23.01.2018год.,изд.
въз основа на Акт-обр.19 от 22.01.2018год. на обща
стойност/след приспаднат аванс/17 678.63лв. с ДДС, останала неплатена сума 7 356.45лв. с ДДС и по фактура №321/02.02.2018год.,
изд. въз основа на Акт-обр.19 от 31.01.2018год. на
обща стойност/след приспаднат аванс/ 13 373.42лв. с ДДС, останала неплатена
сума 9 369лв. с ДДС или обща неплатена
сума по горепосочените фактури - 26 043лв.с ДДС.
От посочената обща неплатена сума
по горепосочените фактури-26 043лв.
след приспадане на сумата от 7 141.31лв., представляваща останала
част от неприспаднат аванс по фактура №272/14.11.2017год., остава претендираната в
настоящото производство сума.
Твърди, че работата е изцяло изпълнена, предадена на възложителя и приета
от него без забележки. Издадените фактури, посочени по-горе са приети и
включени в дневника за покупка на ответника, като последният е упражнил по тях
и правото си по данъчен кредит съгл. ЗДДС.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Счита исковата
претенция за допустима и неоснователна. Сочи, че ищцовото
дружество няма право да търси претендираните суми в
размер на 18 901,31 лв. с ДДС въз основа на приложени фактури, тъй като е
неизправна страна по договора, която се опитва да черпи права от собственото си
незаконосъобразно поведение.
Ищецът не е изпълнил видовете СМР по т. 2. т.З. т.4 и т.5. от договора в
пълния обем на тела „Б", „В" и „Д" но и се е забавил в
сроковете, което от своя страна води до забава на трите тела и неустойки за
ответника към негови купувачи, поради забава за издаване на сградата в срок.
Работата отразена в процесните
актове и фактури, както и размера на частично претендираните
по него неплатени суми са неоснователни, тъй като изпълнението на една част от
нея е извършено от ответното дружество с лични средства и работници през януари
2018г., а за друга работата е изпълнена от "Ралица 2010" ЕООД по
протокол от 28.08.2018г. и "Д. Б." ЕООД с протокол от 19.07.2018г.,
на които също е заплатило ответното дружество.
С писмена покана от 06.07.2018г.
ответникът кани ищеца да завърши уговорените по договора работи и отстраняване
на некачествените такива, като го предупреждава, че в срок до 09.07.2018г. ако
не предприеме нужните действия ще бъде принуден да прекрати договора и да
намери други изпълнители за довършването на трите корпуса, за които ищецът е
бил длъжен, като сумите за извършената работа ще се плащат от ответника и за
това ще се наложи да ги удържи от неплатените на ищеца по договора суми.
В дадения срок - 09.07.2018г. "С.2." ЕООД не е предприел
нужните действия, както за намирането на достатъчно работници, така и за
отстраняване на некачествено извършените работи по изпълнение на договора
/единствено по тяло "Б" и то много извън сроковете/. "Г."
АД е принудено за спазване на цялостните
срокове да възложи на други двама изпълнители довършване на неизпълнените от
ищеца СМР, след което сам е продължил за своя сметка довършване на обекта.
Още с подписаното между страните споразумение
в т.14 и т.15 от същото подизпълнителят се съгласява да е материално отговорно
длъжностно лице, което пряко ръководи изпълнението. Също така има задачата
/определено от него лице/ да координира действията на своите работници, да
следи за спазване на технологичните процеси и качеството на СМР, предоставянето
и спазването на нормативната и проектна документация.
С оглед на това, настоящите
претенции влизат в разрез с основните принципи за добросъвестност и дължима
обичайна грижа по действащото законодателство, а основателността им напълно се
опровергава от приложените към отговора и насрещния иск доказателства.
Действително между двете дружества
е налице сключен на 01.11.2017г. Договор за изпълнение на видове Строително -
монтажи работи (СМР) на обект: „Жилищна група с ограда", находящ се в УПИ *, кв.* /ПИ с идентификатор № */ по плана
на ж.к. „*", гр.Варна. Съгласно договорът, дружеството „С.2." ЕООД, в
качеството си на Изпълнител се е задължило да изпълни СМР на описания по-горе
обект и по-точно на следните подобекти: тяло „Б", тяло „В", тяло
„Д", включващи следните видове СМР: 1. ръчни изкопи и ръчни обратни насипи
с уплътняване; 2. кофражни работи: 3. армировъчни работи; 4. бетонови работи;
5. зидарски работи.
Крайният срок за предаване на така
договорените работи по чл. I т.1 буква "Б" от договора са както
следва:Изграждане на конструкцията на тяло "Б" - 70 календарни дни от
дата на завършване на машинния изкоп от Възложителя.Изграждане на конструкцията
на тяло "В" — 80 календарни дни от дата на завършване на машинния
изкоп от Възложителя.Изграждане на конструкцията на тяло "Д" — 120
календарни дни от дата на завършване на машинния изкоп от Възложителя. В така
уговорените срокове ищцовото дружество не и изпълнило
договорената работа.
Оспорва твърденията на ищеца,че „работата е
изцяло изпълнена, предадена на възложителя и приета от него без забележки".
Излага, че ищецът не е изпълнил изцяло работата, която му била възложена.
Поради тази причина протоколите обр.Акт 19 не са
подписани от представляващите дружеството и плащането по издадените от ищецът
фактури, е извършено частично.
Моли съда да има предвид, че цената в Договора за СМР е уговорена на
кв.м за всяко етажно ниво, включващо кофражни, армировъчни, бетонови и зидарски
работи, от което следва, че трябва да бъдат изпълнени всички видове СМР в
пълния си обем, за да се получи и пълния обем на възнаграждението. Отчитайки,
че зидарските работи могат да започнат след набиране на необходимата якост на
бетона и декофриране на плочата и във връзка с устна
молба на Изпълнителя за възможност за усвояване на оборотни средства, са приели
да му платят частично възнаграждение по издадените от него фактури, тъй като
към датата на издаване на фактурите, технологично не е било възможно да бъдат
извършени декофрирането и зидарските работи.
Полагането на бетона на
хоризонталните носещи елементи (плоча и греди), съгласно строителните книжа на
обекта — бетонов дневник, се е извършило на дата 16.12.2017г. на кота 2.80 на тяло „В", а в акт образец 19 от
18.12.2017г. са актувани декофриране и зидарски
работи на същата кота, които технологично не могат да
бъдат извършени. Полагането на бетона на хоризонталните носещи елементи (плоча
и греди), съгласно строителните книжа на обекта - бетонов дневник, се е
извършило на дата 12.01.2018г. на кота 5.60 на тяло
„В", докато в акт образец 19 от 09.01.2018г. са актувани (е посочено, че
са извършени) декофрирането на плочата и зидарските
работи, което не е възможно като се има предвид, че зидарските работи могат да
започнат най-рано след набиране на необходимата якост на бетона и декофриране на плочата. Полагането на бетона на
хоризонталните носещи елементи (плоча и греди), съгласно строителните книжа на
обекта — бетонов дневник, се е извършило на дата 20.01.2018г за тяло „Д"
за кота 2.80, което означава, че не е възможно в акт
образец 19 от 22.01.2018г. да са извършени декофриране
и зидарски работи на същата кота от ищецът.
Аналогичен е случая с тяло „Б", където в акт образец 19 от 31.01.2018г. са
актувани отново СМР на кота 8.40. които не са
извършени и които на практика не биха могли да бъдат извършени от ищецът, тъй
като съгласно бетоновият дневник бетонът на плочата на кота
8.40 е положен на 30.01.2018г.
От казаното дотук е видно, че
ищецът е фактурирал и претендира да му бъдат заплатени суми за работа, която не
е извършил, но е включил в процесните фактури.
За да успее ответното дружество
да завърши строителството на обектите в срок и да спази сроковете, които е
поело към своите клиенти се е наложило да търси други изпълнители на отделните
неизпълнени от ищцовото дружество видове СМР. Това
довело до напрежение и затруднения в строителния процес, но въпреки това не
предявил претенции към дружеството - ищец, а намерили начин да решат
възникналия проблем.
В съдебно заседание искът се
поддържа . Проц. представител на ищеца - адв. С. моли за
уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски. В срок депозира писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът,
чрез проц.представител адв.Д.
прави възражение за допустимост на производството по настоящото дело с оглед
влязло в сила решение по гр.дело №10255/2019год. на ВРС, с което е разрешен
спора между страните във връзка с процесните фактури.
Излага, че с решението е уважено заявено от страна на „С.2.“ ЕООД възражение за
прихващане, което по същество представлява вземането по процесните
фактури. По съществото на спора моли
съда да отхвърли иска с аргумента за уваженото възражение за прихващане на
ищеца в производството по гр.дело № 10255/2019год. на ВРС.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетия по делото договор
/л.7-9/ се установява, че на 01.11.2017год. в град Варна между „Г.“АД *** 2007“
ЕООД е постигната договореност по силата на която „Г.“АД,като възложител
възлага на „С.2.“ ЕООД, като изпълнител
да извърши със свои ресурси и
сили изграждане на строителни конструкции с ориентировъчна разгъната площ
3 360.00кв.м. на обект „Жилищна сграда с ограда“, находяща
се в УПИ * ,кв.*/ПИ с идент.№*/ по плана на ж.к. „Б.“
град Варна-подобекти тяло „Б“, тяло „В“ и тяло „Д“, съгласно одобрените работни
проекти, включващи подробно изложени в договора строително-монтажни работи.
В договора са уговорени сроковете
за изпълнение, цените и начина на плащане,правата и задълженията на всяка от
страните и отговорността при неизпълнение.
Към договора е постигнато и
споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ при работа на
строител и наети от него подизпълнители.
Приобщени към доказателствата по
делото са фактура №293 от 19.12.2017год. за сумата от 30 354.90лв.;
фактура №307/09.01.2018год. за сумата от 13 031.52лв.;фактура
№314/23.01.2018год. за сумата от 17 678.63лв. и фактура №321/02.02.2018год. за сумата от 13 373.42лв.
Фактурите са придружени от опис
за неплатени фактури от ГБС-Варна към 20.02.2019год. Съгласно този опис по
фактура №293/19.12.2017год. вземането което ищецът претендира възлиза в размер на 4 830лв.Тази сума се явява
разликата между фактурираната сума от 30 354.90лв. и
платената на 19.12.2017год. сума в размер от 25 524.90лв. По
фактура №307/09.01.2018год. вземането което ищецът претендира възлиза в размер
от 4 487.55лв. Тази сума се
явява разликата между фактурираната сума от 13 031.52лв. и платената на
26.01.2018год. сума в размер от 8 543.97лв. По фактура №314/23.01.2018год.
вземането което ищецът претендира възлиза в размер на 7 356.45лв.
Тази сума се явява разликата между фактурираната сума в размер на
17 678.63лв. и платената на 26.01.2018год. сума в размер на
10 322.18лв. По фактура №321/02.02.2018год.
вземането което ищецът претендира възлиза в размер на 9 369.00лв. Тази сума се явява разликата между фактурираната в
размер от 13 373.42лв. и платената на 02.02.2018год.
сума в размер от 4004.42лв. Съгласно описа общо дължимата сума възлиза в размер
от 26 043.00лв., от която е приспаднат аванс в размер на 7 141.69лв.
или остава дължима сума в размер на 18 901.31лв., което представлява и
цената на разглеждания в настоящото производство иск.
По делото са приети и следните
писмени документи: Акт обр.19 от 18.12.2017год.
двустранно подписан/л.15/,Протокол от 18.12.2017год. на комисия за изпълнение
на СМР/л.16/, Акт обр.19 от 09.01.2018год. двустранно
подписан от страните/л.18/; Протокол акт №19 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР
двустранно подписан/л.20/.
По искане на ответника е прието
по делото писмо от ответника до ищеца от 06.07.2018год. С писмото е отправена
молба за предприемане на необходими действия за обезпечаване на обекта „Жилищна
група с ограда“ в УПИ LI- 18 по плана на
ж.к. Бриз Варна с достатъчно на брой квалифицирани работници за завършване на
договорените работи и коригиране на некачествено извършените до момента работи
в срок до 20.07.2018год. Отправено е предупреждение, че ако в срок до
09.07.2018год. не бъде констатиран напредък по работите и обезпечаване на
достатъчен брой работници на трите корпуса,договорът ще бъде прекратен и
възложени дейностите на друг изпълнител, като направените за това разходи ще
бъдат приспаднати от дължимите към изпълнителя суми.
Приобщен към доказателствата по
делото е дневник на бетоновите работи и заповедна книга/л.52-л.58/.
По делото са ангажирани специални
познания, чрез ССч.Е. От заключението на ВЛ по тази
експертиза се установява , че общият размер на непогасените задължения по процесните фактури към датата на изготвяне на заключението
възлиза на 26 043лв.Съгласно експертизата общата стойност на строително-монтажните
работи, предмет на договора, възлиза ориентировъчно на 184000.00 лева без ДДС.
Възложителят заплаща на Изпълнителя аванс в размер на 15 % от горепосочената
сума, което се равнява на 27720.00 лева без ДДС. За тази сума от СК Варна 2007
ЕООД е издадена фактура № 272/14.11.2017 г.
След извършване на съответните строително-монтажни
работи, ищецът издава на ответника следните фактури: №293/19.12.2017 г. на
стойност 25295.75лв. без ДДС , ДДС 5059.15лв. или стойност с ДДС 30354.90лв.
Фактура № 307/09.01.2018 г. на стойност 10859.60лв.без ДДС, ДДС
2171.92лв. или обща стойност с ДДС 13031.52лв. , фактура № 314/23.01.2018 г.на
стойност 14732.19лв. без ДДС, ДДС 2946.44лв. или обща стойност с ДДС 17678.63лв.;Фактура № 321/02.02.2018 г. на стойност без ДДС 11144.52лв.,ДДС 2228.90лв. или обща стойност с ДДС 13373.42лв. Т.е. вземанията по всички
фактури възлизат на обща стойност 62032.06лв. без ДДС, ДДС
е 12 406.41лв. или обща стойност с ДДС е в размер от 74438.47лв.
Съгласно експертизата процесните фактури са заведени в Дневник за покупките при
двете дружество и по същите е ползвано ДДС за посочените в експертизата данъчни
периоди.
По фактура № 293/19.12.2017 г. е
налице банково бордеро от 19.12.2017 г., удостоверяващо частично плащане в
размер на 25524.90 лева. Сумата е преведена по сметка с IBAN ***, с титуляр СК
Варна 2007 ЕООД.
По фактури № 307/09.01.2018 г. и
№ 314/23.01.2018 г. е налице банково
бордеро от 26.01.2018 г., удостоверяващо частично плащане в размер на 8543.97
лева.С тази сума са платени: 7271.52 лева по фактура № 307/09.01.2018 г. и 1272.45
лева по фактура № 314/23.01.2018 г.
Сумата 8543.97 лева е преведена
по сметка с IB AN BG*, с титуляр С. В. * ЕООД.
От страна на Г. В. АД е
представен Протокол за прихващане изх. № 17/26.01.2018 г. Съгласно този
протокол ищеца и ответника потвърждават, че са съгласни да бъде извършено
счетоводно прихващане с което се погасява сумата 10332.18 лева по Фактура №
314/23.01.2018 г.
По фактура № 321/02.02.2018 г. е налице банково бордеро от 02.02.2018 г., удостоверяващо частично плащане в размер на
4004.42 лева.
Бордерото е за общо 17173.84 лева,
с която сума е заплатена изцяло фактура № 320/02.02.2018
г./непроцесна фактура/ на стойност 13169.42 лева с
ДДС и частично фактура № 321/02.02.2018 г. в размер
на 4004.42 лева.
Сумата 17173.84 лева е преведена
по сметка с IBAN ***, с титуляр СК Варна 2007 ЕООД.
По делото е допусната и проведена
СТЕ. От заключението на ВЛ по тази експертиза се установява следното:
Технологично не е възможно към
18.12.2017г. да са били изпълнени в цялост зидарските работи до кота +2.80 на блок "В", тъй като бетонът на ст.бет. плоча на кота +2.80 е
изпълнен на 16.12.2017г., при което декофрирането на
плочата е било възможно след 28 ден, или след 14.01.2018г.
Технологично не е възможно към
09.01.2018г. да са били изпълнени в цялост зидарските работи до кота +5.60 на блок "В", тъй като бетонът на ст.бет. плоча на кота +5.60 е
изпълнен на 12.01.2018г., т.е. плочата над зидарията все още не е била изпълнена.
А за завършване на зидарията на етажа е необходимо декофриране
на плочата на горното ниво, изнасяне на материалите от кофража, разчертаване на
зидовете и изпълнението им.
Технологично не е възможно към
31.01.2018г. да са били изпълнени в цялост зидарските работи до кота +8.40 на блок "Б", тъй като армировката на
ст.бет. плоча на кота +8.40
е приета на 28.01.2018г.,което при положение, че бетонът е излят същия ден
означава, че декофриране на плочата е възможно не
по-рано от 28.02.2018г.
Технологично не е възможно към
22.01.2018г. да са били изпълнени в цялост зидарските работи до кота +2.80 на блок "Д", тъй като на 20.01.2018г.
е била приета армировката и е бил излят бетонът на плочата на кота +2.80(плоча „А"), а декофрирането й е било разрешено след 17.02.2018г.
В съдебно заседание експерта по
СТЕ заявява ,че в практиката е възможно при съставянето на протоколите Обр.19 не всичко което е оформено да е изпълнено към
момента на съставянето на този акт, като това зависи от отношенията между
страните . Ако отношенията между страните са добри и има взаимно доверие е
възможно в Акт обр.19 да бъдат вписани някои неща ,
които към момента не са изпълнени.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Договорът
за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден. Той е неформален договор, като писмената форма не е условие за
неговата действителност. В настоящият случай отношенията между страните са
формално установени с подписан на 01.11.2017год. договор. По силата на този
договор страните в настоящото производство са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което „Г.“АД
*** *“ ЕООД, като изпълнител да извърши със свои ресурси и сили изграждане на
строителни конструкции с ориентировъчна разгъната площ 3 360.00кв.м. на обект
„Жилищна сграда с ограда“, находяща се в УПИ */ПИ с идент.№./ по плана на ж.к. „Б.“ град Варна-подобекти тяло
„Б“, тяло „В“ и тяло „Д“, съгласно одобрените работни проекти, включващи
подробно изложени в договора строително-монтажни работи.
В
изпълнение на договора от страна на ищеца са издадени фактури, част от които
представляват и процесните. Видно от фактурите и заключението
на ВЛ по ССч.Е, общият размер на непогасеното
задължение на ответника по процесните фактури възлиза
в размер от 26 043лв. От този размер ищецът приспада сумата от
7 141.69лв. внесена като аванс или претендира обща сума в размер от
18 901.31лв.
По
всяка една от фактурите вземанията са както следва: по фактура №293/19.12.2017год. в размер на 4 830лв.Тази сума се явява разликата между фактурираната сума от 30
354.90лв. и платената на 19.12.2017год. сума в размер от
25 524.90лв.; по фактура №307/09.01.2018год. в размер от 4 487.55лв. Тази сума се явява разликата между фактурираната сума
от 13 031.52лв. и платената на 26.01.2018год. сума в размер от 8 543.97лв.; по фактура №314/23.01.2018год. в размер
на 7
356.45лв. Тази сума се явява разликата между фактурираната сума в размер на
17 678.63лв. и платената на 26.01.2018год. сума в размер на 10 322.18лв.; по фактура №321/02.02.2018год.
в размер на 9 369.00лв. Тази сума се
явява разликата между фактурираната в размер от 13 373.42лв. и платената на 02.02.2018год. сума в размер от 4004.42лв.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява ,че процесните фактури са отразени в
счетоводството на двете страни.Не е спорно между страните, че тези фактури са
съставени по повод изпълнение на ищеца по процесния
договор. Всяка от тези фактури е двустранно подписана от страните и ведно с представените по делото
актове-образец 19 обективира изпълнен и приет етап от
СМР по процесния договор. Ответникът е признал тези фактури, завел ги е в счетоводството си и
е упражнил правото си на данъчен кредит по тях. С оглед на това и
съгласно установената съдебна практика,
формирана с решения на ВКС-решение №96 от 26.11.2009год. по т.д. №380/2008год.
на първо т.о., решение №211 от 30.01.2012год. по т.дело №1120/2010год. на второ
т.о. и др., настоящият съдебен състав приема, че процесните
фактурите представляват надлежно доказателство за изпълнението на процесния договор и приемано етапното изпълнение на
възложените СМР. Предвид на това дори и да приемем заключението на ВЛ по СТЕ за
обективно, при наличието на двустранно подписани протоколи обр.19,
двустранно подписани фактури, осчетоводени при двете дружество,следва да се
приеме , че поетапно фактурираната работа по процесните
фактури е приета от ответника.
Предвид
на горното съдът приема, че ищецът установи предпоставките от фактическия
състав на чл.266,ал.1 от ЗЗД, включващ следните кумулативно дадени
елементи:сключен договор за изработка при общо уговорено възнаграждение;
изпълнение на договора съгласно поръчката и приемане на работата от поръчващия.Ето
защо и претенцията му за сумата от 18 901.31лв. се явява доказана по
основание и размер.
Независимо
от горното съдът уважава иска не в претендирания
размер от 18 901.31лв., а до размера от 6 939.36лв.,като за разликата от 11 961.95лв. отхвърля иска.
Съображенията на съда за частичното уважаване на иска,произтичат от приетото от
ВОС по възз.т.д. № 842/2020год. компесаторно
изявление на „Г.“АД, материализирано в писмо изх.номер279/21.12.2018год. с
което активното вземане на „Г.“ АД в производството по гр.дело № 10255/2019год.
на ВРС е погасено с насрещните вземания на СК-Варна 2007 сред който фигурира и
вземането по фактура № 293/19.12.2017год. в размер на 4 830лв., вземането
по фактура №307/09.01.2018год. в размер на 4 487.55лв. и част от вземането
по фактура 314/23.01.2018год. в размер на 2 644.95лв. С влизане в сила на
решението в това производство компенсираните вземания по посочените
фактури,предмет на разглеждане в настоящото производство се явяват
погасени,чрез прихващане с оглед на което и по отношение на тях искът следва да
се отхвърли.
С
оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на всяка от страните следва да
се присъдят разноски.
Ищецът
претендира разноски в общ размер от 2 717.95лв.Съобразно уважената част от
иска съдът му присъжда разноски в размер от 997.86лв.
Ответникът
претендира разноски в размер от 1750лв. Съобразно отхвърлената част от иска
съдът му присъжда разноски в размер от
1 107.51лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГБС – Варна“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Р. Б. и П. Г. С. ДА
ЗАПЛАТИ на „С. 2." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, СО „П. *“ №*, представлявано от управителя Д. В. В., чрез адв.Е.С., Адвокатско дружество „С. и Л.", ВАК, съдебен
адрес:***, офис №*, сумата от 6 939.36лв.
представляваща остатък от неплатени в цялост, суми по фактури:
№314/23.01.2018год. и №321/02.02.2018год., съставени
по повод договор за изработка от 01.11.2017год., ведно със законната лихва
,считано от 14.03.2019год., като за
разликата от 11 961.95лв., сбор от суми по
фактура № 293/19.12.2017год., по
фактура №307/09.01.2018год. и част от
вземането по фактура 314/23.01.2018год. до претендирания
размер от 18 901.31лв.ОТХВЪРЛЯ иска, на
основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г. – В.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Р. Б. и П. Г. Статев ДА ЗАПЛАТИ на „С. 2." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, СО „П. *“ №*, представлявано от управителя Д. В. В., чрез адв.Е.С., Адвокатско дружество „С. и Л.", ВАК, съдебен адрес:***, офис №., сумата от 997.86лв. , представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С. 2."
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, СО „П. * №*,
представлявано от управителя Д. В. В., чрез адв.Е.С.,
Адвокатско дружество „С. и Л.", ВАК, съдебен адрес:***, офис №7 ДА ЗАПЛАТИ на „Г. – В.“ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Б. Р. Б. и П. Г. С., сумата от 1 107.51лв., представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/