№ 1326
гр. Варна , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501127 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано вьзоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
279932 от 24.03.2021 г., подадена от Т. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу Решение
№ 260752 от 05.03.2021 г. постановено по гр. дело № 5183 по опис на ВРС за 2020 г. във всички
негови части.
Оплакванията са за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковете да
бъдат уважени в поредността, в която са предявени. Претендират се разноски и за двете съдебни
инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна СОНИЙО" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. **** оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Двете спорещи страни са изложили отново своите фактически твърдения, както са заявени
съответно в исковата молба и във писмения отговор към нея.
С определение № 1826 от 27.05.2021 г., съдът е приел жалбата за процесуално допустима.
След извършена служебна проверка и положителна констатация за валидност и допустимост
на обжалваното решение, настоящият въззивен съд приема, че дължи произнасяне по същество на
спора.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която ищецът е поискал
от съда, да отмени заповед № 50/ от 30.03.2020 г. на управителя на дружеството ответник, с която е
1
прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „техник електродомакинска техника", на
основание чл. 328 , т. 3 от КТ, като твърди, че прекратяването е незаконосъобразно. Излага
фактически твърдения, че на 27.03.2020 г. е предупреден по телефона, че поради намаляване на
обема на работата може да се наложи излизане в неплатен отпуск, а три дни по късно на 30.03.2020
г. му е връчена процесната заповед.
В петитум към исковата молба ищецът е поискал, съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно; да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето в
което е останал без работа като е претендирал сумата от 3660 лева, представляваща 6 брутни
месечни трудови възнаграждения; сумата от 430 лева представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 12 дни; ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност, при отхвърляне иска за незаконно уволнение, ищецът е
претендирал за осъждане на ответника да заплати две брутни възнаграждения, представляващи
обезщетения, дължими на основание чл. 220 и чл. 222 от КТ и сумата от 430 лева, представляваща
обезщетение по чл. 224 от КТ , ведно със законна лихва върху тези суми, считано от деня на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, оспорва исковете като
неоснователни. Признава факта, че не е връчил предизвестие, но се позовава на съдебна практика и
на разпоредбата на чл. 335, ал.2 от КТ при неспазване на срока на предизвестието, договорът се
прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Твърди, че фактическите
причини за прекратяване на правоотношението са свързани с намаляване на обема на работа.
Твърди, че коректно е заплатил обезщетение в размер на 610 лева през м. април, като е приел, че
ищецът не е могъл да си намери работа в едномесечен срок от прекратяване на правоотношението,
без да е изисквал декларация за този факт. Признава, че не е платил веднага обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, защото е имал намерение да назначи работниците отново, в
това число и ищеца, но е сторил това по банковата сметка на ищеца, след като му е станала
известна с исковата молба. Твърди, че по тази сметка е заплатил обезщетение по чл. 224 от КТ в
размер на 435.71 лева, както и дължимата законна лихва в размер на 5.57 лева, за периода от
27.05.2020 г. до 11.07.2020 г.
Първинстанционният съд е приел за безспорно установени фактите, които не са спорни и в
настоящото производство, а те са наличието на трудов договор от 10.12.2018 г. за длъжността
„техник" и прекратяване на правоотношението със заповед от 30.03.2020 г.
Трудовият договор е сключен със срок за изпитание в полза на работодателя -шест месеца,
но същевременно е уговорен срок за предизвестие от 30 дни. Този договор се е превърнал в
безсрочен след изтичане на шестмесечният срок и видно от две допълнителни споразумения
страните са договаряли промяна в размера на трудовото възнаграждение, като към момента на
прекратяване на договора то е в размер на 610 лева.
Заповедта за прекратяване е издадена на 30.03.2020 г. и основанието за прекратяване е
намаляване обема на работа. Със заповедта е признато правото на работника да получи
обезщетение по чл. 220 от КТ. Заповедта е издадена по време, в което ищецът е ползвал разрешен
платен годишен отпуск за периода от 27.03.2020 г. до 31.03.2020 г. включително и е връчена на
31.03.2020 г. , но влиза в сила от 01.04.2020 г. В случая няма данни към датата на прекратяване на
2
трудовото правоотношение ищецът да е започнал ползването на разрешения му отпуск, напротив
такъв е ползвал до 31.03.2020 г.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при
намаляване на обема на работата. Фактът за намаляване на обема на работа е установен със ССч.Е,
заключението по която не е оспорено пред първоинстнационния съд нито пред въззивния.
Установено е, че срокът на предизвестието от 30 дни не е спазен, но неспазването на
срока за предизвестие няма за последица незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
трудовото отношение, а е предпоставка за възможността работника да претендира обезщетение от
работодателя по чл. 220 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок
на предизвестието. Такъв спор между страните няма, защото работодателят в заповедта признава
това задължение.
Спорен пред въззивния съд е въпроса, налице ли е действително извършен подбор между
всички работници и служители. Разпоредбата на чл. 329 КТ дава право на работодателя при
намаляване на обема на работата, да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Писмените доказателства, които първоинстанционния съд е приел като доказващи
извършен подбор и е коментирал като ,,/л.163-165/", всъщност да документи, които имат
отношение към преценката за намаляване на обема на работа. Такива са уведомленията за
приемане на справки декларации, от съдържанието на които могат да се установят спорни в
настоящото производство факти - за низходяща тенденция на дневните обороти. От Указания за
подбор при съкращаване на щата се установява, че работодателят е приел критерии по които да
извърши действията по чл. 329 от КТ. Документът няма достоверна дата, но не е оспорен по
предвидения ред и срок. Същото се отнася и до справка на оценка на квалификацията и нивото на
изпълнение на работата на заемащите длъжността „ел.техник" от съдържанието на която се
установява, че от четиримата служители с най-нисък коефициент е ищеца. Тези документи не
носят подписите на оценяваните служители, поради което не е доказан факта, че са запознати с
критериите или с резултата от подбора, но същевременно за да извърши оценка на
доказателствената тежест на конкретно писмено доказателство съдът е обвързан от своевременно
направено възражение.При неоспорена достоверна дата или съдържание на документ, въззивният
съд не може да излезе извън рамките на фактите, които документа обективира.
Пропуск на първоинстанционния съд е да изложи подробни мотиви за доказателствената
сила на представените документи, но този пропуск пропуск може да обоснове необоснованост на
обжалваното решение, само ако е съчетан с погрешно направени изводи.
Главните искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ са неоснователни и решението в тази част
следва да бъде потвърдено, поради съвпадане на правните изводи между двете съдебни инстанции.
При уволнение, работникът има право на три вида обезщетения, обезщетение за неспазено
предизвестие, обезщетение при уволнение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
на основание чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ.
3
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
От разпечатка от платежна ведомост за месец март 2020 г. първоинстанционният съд е
установил, че на ищеца му е изплатено обезщетението по чл. 220 КТ в размер на 610 лв., какъвто е
бил размера на брутното му трудово възнаграждение уговорено с допълнително споразумение от
31.01.2020 г. Ведомостта съдържа подписа на ищеца. Истинността на подписа не е оспорена.
Ищецът не е доказал твърдението си, че уговореният с ответника размер на
възнаграждението е 950 лв. Неправилно първоинстанционния съд е преценявал гласни
доказателства, като допустими за доказване на размера на трудовото възнаграждение, защото по
естеството си размерът на възнаграждението се доказва с писмен договор като условие за
действителности доказване. Това процесуално нарушение не се отразява на крайния резултат от
преценка за правилност на съдебния акт. Работодателят е изплатил на ищеца обезщетението по чл.
220 КТ преди завеждане на делото, което прави иска неоснователен.
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради намаляване обема на работа работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите установи към исковата претенция с
правно основание чл. 222, ал.1 от КТ и те не са спорни между страните във въззивното
производство. Обезщетението в размер на 610 лв. е било заплатено на ищеца.
На основание чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение, правото за който не е погасено по давност.
Размерът на обезщетението се изчислява като се взема предвид времето на платения годишен
отпуск при същия работодател, среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец.
Не е спорно, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни
за 2019 г. и 5 работни дни за 2020 г. Видно от представената с отговора на исковата молба справка
от разплащателната сметка на ответника /л. 75/ се установява, че на 11.07.2020 г. работодателят е
заплатил на ищеца сумата в размер на 435,71 лв. с вписано основание - обезщетение по чл. 224 КТ
-10 дни 2019 г. и 5 дни 2020 г.".
Ищецът е претендирал сумата от 430 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /26.05.2020 г./, поради което и следва да се счита, че обезщетението по чл. 224 КТ е платено
изцяло (ведно с изтеклите лихви към датата на плащането му) и вече не се дължи от работодателя.
Предвид всичко изложено предявените от ищеца евентуални искове за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение при уволнение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 220, чл. 222 и чл. 224 КТ, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение е правилно във всички негови обжалвани части, както и по
отношение на разноските, за което първоинстанционния съд е изложел подробни мотиви.
4
Страните си дължат разноски и в настоящото производство. С оглед изхода отспора, те
следва да се присъдят в тежест на въззивния жалбоподател. Размерът на разноските се формира от
заплатеното адв. Възнаграждение. Доказателство за разход е в размер на 600 лева е представен със
списък, приет като доказателство в съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260752 от 05.03.3021 г. постановен по гр.д. № 5183
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Т. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „СОНИЙО"
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5