Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.
Русе, 08.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Мариета
Цонева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 585 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от В.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Ю.Д., срещу Решение № 1143 от 29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 5089/2016
г. по описа на Русенски районен съд, ХІ състав.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие със събраните доказателства, и необоснованост.
По отношение на решението, в
частта с която е уважен искът за осигуряване на достъп до таванското помещение
на ищцата, както и за заплащането на обезщетение за лишаване от ползване на
таванското помещение се твърди, че процесната сграда е построена с три входа –
два северни и един източен, а не с два входа, както е приел в обжалваното
решение първостепенният съд, като първият северен вход (откъм ул. „Петлешков“) е входа за жилището на първия етаж и от това
жилище има врата за тавана, а другият северен вход (откъм ул. „Омуртаг“) осигурява
достъп до избените помещения и до жилището на партера. Така, от момента на
построяването на сградата собственикът на партерния етаж не може да стигне до
таванския етаж без да премине през апартамента на другия собственик, а
собственикът на първия етаж няма достъп до избените помещения без да премине
през входното антре на партерния етаж и през прилежащото му избено помещение.
Сочи се, че осигуряването на достъп до втория северен вход (откъм ул. „Петлешков“) на ищеца по иска означава да му се осигури
достъп до жилището на ответника.
По отношение на решението в
частта, с която е уважен искът за събаряне на помещението, получено в резултат
на затваряне на откритата северна тераса до кота
корниз на сградата се навеждат твърдения, че процесната тераса не е обща част,
противно на изводите на първостепенния съд. Позовава се на приложения по делото
план за строеж на жилищната сграда, видно от който терасата е посочена като
част от жилището на първия етаж. В този смисъл се твърди, че искането на ищеца
да бъде признат за собственик на ½ ид.ч. от
тази тераса е изцяло неоснователно. Сочи се, че неправилно първостепенният съд
е приел, че процесната тераса е остъклена след 2000 г., поради което не била
търпим строеж, доколкото от приложените по делото документи и декларации,
събрани в хода на извършена проверка от ОНС – Русе се установява, че на
терасата са изградени стенички, поставена е козирка и
е остъклена още през 1949 – 1950 г.
По отношение на решението в
частта, с която е уважен искът да бъде съборена площадката на партера пред
първия северен вход се твърди, че процесният вход е
затворен още през 1950 г. по взаимно съгласие на тогавашните собственици.
Твърди се, че в приложените нотариални актове за прехвърлянето на партерния
етаж от процесната сграда е посочено, че жилището има един вход от източната
страна на сградата и едва пред 1958 г. в нотариалния акт, с който Х.Б. дарява
на дъщеря си жилището на партерния етаж е посочено, че жилището е с два входа
без да има основание за това. Позовава се също така на приложеното по делото
съдебно решение за разпределение на ползването на двора, в което производство е
участвала и ищцата, съобразно което двата северни входа попадат в частта от
двора, която е разпределена за ползване от собственика на жилището на първия
етаж. Излагат се съображения, че иззиданата площадка и поставената пред нея
метална врата са направени, съобразно одобрен проект на община Русе, като за
преустройството е издадено влязло в сила Разрешение за строеж № 581/15.10.2002
г.
По отношение на решението в
частта, с която е уважен искът за премахване на останалата част – две стени от
незаконен строеж – беседка се излагат съображения, че в хода на делото не са
събрани доказателства за съществуването и местонахождението на процесните стенички, нито пък за създаденото неудобство от съществуването
им по отношение на ищеца по иска. Твърди се, че по делото са събрани
доказателства, че процесната беседка е построена през 1966 г. със съгласието на
всички съсобственици, в т.ч. наследодателят на ищцата – Х.Б.. Събарянето на
незаконния строеж е извършено от общинските власти.
По отношение на предявения от
въззивника насрещен иск за възстановяване на зазидания понастоящем вход за
избеното му помещение се твърди, че следва да бъде възстановен достъпа на
собственика на първия етаж до прилежащите му изби така, както е предвидено по
проект – през входното антре и прилежащото на ищцата избено помещение. Навеждат
се твърдения за неоснователност на извода на първостепенния съд, че при
преместването на металната врата под стълбището ще се възстанови първоначалното
състояние, каквото е било одобрено с архитектурния проект на сградата от 1949
г. и ще възстанови входа към мазата на ищеца в първоначалния му вид, доколкото
по проект няма вход към мазите от северната фасада.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. При
условията на евентуалност - в случай, че бъде потвърдено първоинстанционното
решение, да бъде уважен и отхвърленият насрещен иск за осигуряване на достъп
към избените помещения на въззивника през северния вход, преминавайки през
избеното помещение на въззиваемата, който вход
понастоящем е зазидан.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за
неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение
е правилно и обосновано. Твърди се, че процесната сграда е
била построена с два входа за жилищните етажи, като след преустройството на
мазата на въззивника в магазин, единият от входовете от северната страна (този
за мазата към жилището на въззивника) е бил преместен на площадката пред входа
на жилището на въззиваемата и същият бил затворен, в
резултат на което последната няма достъп до собственото таванско помещение. По
отношение на спорната остъклена тераса се сочи, че същата е обща част,
доколкото по делото е установено, че на нея се излиза от стълбищна
площадка и същата е с конструкция, излизаща извън стените на сградата и
очертаваща външния й контур и фасадата й. Твърди се, че от показанията на
свидетелката С.Д. се установява, че през 1973 г. заварила терасата със
странични стенички около 80 см. от тухла и една
колона, както и арматура със стъкло, а изграждането на цялостни стени е извършено
по-късно – след 2001 г. Поради това, че незаконното строителство по отношение
на терасата е извършено след 2001 г. счита, че същата не е търпим строеж. По
отношение на иззиданата площадка на партера на първия северен вход на сградата
и поставената метална врата се излагат съображения, че това преустройство е
незаконно, доколкото не е предвидено в разрешението за строеж. Твърди се, че по
делото е установено съществуването на незаконно построени стенички
на беседка в общия за страните двор, за които в рамките на административно
производство е установено, че са незаконно построени и подлежат на събаряне.
Обосновава необходимост от събарянето им, тъй като разделянето на двора създава
неудобство за ползването му от страна на въззиваемата,
доколкото за да ползва таванското си помещение, последната следва да излезе на
улицата и да влезе в дворното място откъм ул. „О.“, който вход е винаги
заключен. Изразява се становище за правилност на решението и в отхвърлителната част по отношение на насрещния иск.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на ожалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
С обжалваното решение е: 1) признато за установено по
отношение на В.П.В., ЕГН **********, че Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** е собственик
на 1/2 идеална част от помещението, получено в резултат на затварянето до кота корниз на откритата северна тераса, намираща се над
стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските помещения,
представляваща част от северната фасада и обща част по естеството си; 2)
В.П.В., ЕГН **********,***, е осъден да прекрати неоснователните действия, с
които пречи на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** ***, да упражнява правото си на
собственост, като възстанови правомерното състояние на общите части на етажната
собственост и премахне незаконното им преустройство - да събори иззиданата площадка на партера на
официалния първи северен вход на сградата, да премахне металната врата и
осигури достъп до двата северни входа,
да събори помещението, получено в резултат на затваряне на откритата северна
тераса до кота корниз на сградата, както и да събори
останалата част – две стени на незаконен строеж – беседка, разделящи поземления
имот с идентификатор 63427.2.4047; 3) В.П.В.,
ЕГН **********,***, на основание чл.31, ал.2 ЗС, е осъден да заплати на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** сумата
от 446,16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на таванското
помещение през периода от 08.09.2014г. до 08.09.2016г. от недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. “В.П.” №. а и е
отхвърлен иска до претендираните 480.00 лева; 4) е
отхвърлен предявеният насрещен иск от ответника за осъждането на ищцата да
възстанови зазидания понастоящем вход за избата на ответника през втория
северен вход.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение правилността
му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл.
109 ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
От фактическа
страна по делото се установява:
Не е спорно между
страните, а и от представените в хода на първоинстанционното производство
писмени доказателства – Нотариален акт № 185, том ІХ, дело 2531/1985 г. на
нотариус Ц.М. (л.8), Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том Х,
дело № 3944/1972 г. на нотариус Ц.М. ( л. 9), Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 75, том VІ, дело № 2462/1985 г. на нотариус Ц.М. (л.10),
Удостоверение за наследници на Д.С.Б. с изх. № 1-4156/22.07.2016 г. на община
Русе (л. 11) и Удостоверение за наследници на Х.Т.Б. с изх. № 1-4155/22.07.2016
г. на община Русе се установява, че въззиваемата Н.Х.Б. е придобила по силата на дарение и по
наследство следния недвижим имот: 122,75/367 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 367 кв.м. в гр.Р., по ул.О. №.., представляващо имот
пл. №1 в кв.289 по плана на града, при граници: ул. В.П., ул. О., имот на Л.К.
и имот на Т.В., заедно с Апартамент, заемащ целия партерен етаж, състоящ се от
антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, с вход от източната страна на сградата, заедно с изба, състояща се
от три помещения-под кухнята, под половината югозападна стая и под хола; заедно
с таванско помещение, отговарящо на ¼ от площта на тавана с размери 5,5 м южна стена и 4,5 м източна и западна страна и ½
идеална част от общите части на двуетажната сграда по правилата на етажната
собственост, а съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК София
122,75/367 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
63427.2.4047, адрес на имота гр.Р., ул.Х.О. №., с площ 385 кв.м., трайно
предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване-до 10 м; номер по предходен план: 4047, квартал: 289, при съседи:
63427.2.1494. 63427.2.4049, 63427.2.4046, 63427.2.1594, ведно със Самостоятелен
обект с идентификатор 63427.2.4047.1.1, адрес на имота гр.Р., ул.В.П. №.., етаж
*, апартамент *, самостоятелният обект се намира в сграда *, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.4047, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с посочена в документа площ-няма
данни; прилежащи части: изба, таван, ½ идеална част от общите части на
сградата по правилата на етажната собственост, при граници: на същия етаж -
63427.2.4047.1, над обекта 63427.2.4047.1.2, под обекта-няма.
Безспорно е между
страните, а и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 046, том
ІІ, рег. № 2203, нот. Дело № 136/2014 г. на нотариус
А. М. се установява, че въззивникът В.П. Велем е собственик на 122,75/367 ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 367 кв.м. в гр.Р., по ул.О. №.,
представляващо имот пл. №1 в кв.289 по регулационния план на града, при
граници: ул. В.П., ул.О., имот на Л.К. и имот на Т.В., заедно с Апартамент,
заемащ целия първи етаж на построената в това дворно място двуетажна сграда,
състоящ се от антре, две стаи, хол,
кухня, баня, клозет с вход от север на сградата, заедно с изба, състояща се от две
избени помещения- под ъгловата североизточна стая на партерния етаж и под
стълбището на югоизточния ъгъл на сградата, таванско помещение, отговарящо на
3/4 от цялата площ на тавана, с граници съгласно Протокол за делба от
16.12.1950г. по ч.гр.д. №1754/1950г. по описа на РРС- цялата северна стена,
цялата западна стена, 5,50 м от югозападния ъгъл по южната стена, 4,50м от
североизточния ъгъл по източната стена и таванското помещение на Г.Д. в
източния ъгъл и ½ идеална част от общите части на двуетажната сграда по
правилата на етажната собственост, а съгласно кадастралната карта, одобрена със
Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК
София 122,75/367 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 63427.2.4047, адрес на имота гр.Р., ул.Х.О. №.., с площ 385
кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване- до 10 м; номер по предходен план: 4047, квартал:
289, при съседи: 63427.2.1494. 63427.2.4049, 63427.2.4046, 63427.2.1594, ведно
със самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4047. 1.2, с адрес гр.Р., ул.О.
№., етаж ., апартамент ., самостоятелният обект се намира в сграда .,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4047, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с посочена в документа
площ: няма данни, прилежащи части: изба, таван и съответните идеални части от
сградата по правилата на етажната собственост, при граници: на същия етаж -
няма, под обекта-63427.2.4047.1.1, над обекта - няма.
По делото е представен Договор от 20.06.1949
г. (л.41), сключен между праводателите на страните – Г.А.Д.
и Х.Д., от който се установява, че първият в качеството си на собственик на дворното
място се е задължил да прехвърли идеална част от същото на Х.Д., след което
двамата да построят съсобствена къща, в построяването
на която продавачът участва с осигуряването на материали, а купувачът ще
осигури пари и материали за построяването на къщата. Със същия договор страните
уговорили, че след построяването на къщата, Г.Д. ще притежава жилището на
партерния етаж и мазетата, а Х.Д. ще притежава първия етаж и тавана. Процесната идеална част от дворното място е прехвърлена на Х.Д.
с нотариален акт за покупко-продажба № 92, том ІІІ, регистър 550, дело №
754/1949 г. (л. 42). Съсобствеността е ликвидирана с одобрена от съда спогодба
за делба на къщата, видно от представения по делото Протокол за делба от
16.12.1950 г. по ч.гр.д. №1754/1950 г. на Русенския околийски съд (л.17). Видно
от този протокол праводателите на страните по делото
не са спазили уговорките си по договора от 1949 г., единият да получи в
собственост мазетата, а другият тавана.
С одобрената спогодба Г.Д. е получил в свой дял: един апартамент в партера на
зданието, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, с
входове от север и изток на сградата; изба, състояща се от три помещения и
таванско помещение отговарящо на ¼ от площта на тавана в югоизточния
ъгъл, което ще се прегради с леки стени, както и ½ ид.ч. от общите части
и терена, като получения апаратамент заема целия партерен етаж на сградата, а Х.Д.
един апартамент в първия етаж на зданието
и заемащ целия етаж състоящ се от антре, две стаи, хол,
кухня, баня, клозет, с вход от север на
сградата; изба състояща се от две избени помещения; таванско помещение
отговарящо на ¾ от цялата площ на тавана, както и ½ ид.ч от
общите части и терена.
По делото е
приобщен архитектурен проект, от който се установява, че сградата е проектирана
с три входа – два от северната страна на сградата и един от източната страна на
сградата (л.18).
С решение от
1.11.1973 г. по гр.д. № 766/1973 г. на Русенски районен съд (л. 47), е
разпределено ползването на дворното място, върху което е построена процесната
сграда между тогавашните собственици Х. и Т. Д. и Х.Б., като видно от същото е
ползването му е разпределено както следва: Х.Д. и Т.Д. да ползват 59 кв.м. в
северната част, оцветена в жълто на скицата на техническата експертиза, с вход
откъм ул. „О.“, а Х.Б., Д. Б. и Н.Б. да
ползват частта от дворното място от 64 кв.м. на юг с вход откъм ул. „П.“.
В хода на
първоинстанционното производство е представено писмо от на ГНС Русе с изх. №
Ж-699/2.12.1974 г., видно от което във връзка със сигнали от Х.Б. по повод на
незаконни преустройства, извършени от тогавашния собственик на първия етаж – Х.Д.
е установено, че процесната остъклена тераса, предмет на един от негаторните искове е незаконно преустроена, но не подлежи
на премахване на основание чл. 303 от ППЗТСУ (отм.) – преустройства извършени
незаконно до 14.10.1958 г. не се премахват.
Видно от
разрешение за строеж № 459/20.06.1958 г. на въззиваемата
е разрешено извършването на преустройство в собственото й жилище, като
преустрои съществуващо входно антре чрез монтиране на двукрилен прозорец на
южната страна.
Представен е
протокол – съгласие с нотариална заверка на подписите на живущите в парцел
4047, в кв. 289, вкл. на Н.Х.Б. – М., за преустройство на притежавания от Х.Д.
приземен етаж в магазин за промишлени стоки.
По делото е
изготвено заключение на съдебно-техническа и икономическа експертиза, след
извършен оглед от страна на вещото лице. При огледа вещото лице е констатирало,
че достъпът до таванското помещение на сградата е през стълбището, което води
до жилището на ответника (въззивника), а от там по друго стълбище се стига до
таванските помещения. Собствената на въззиваемата страна
част от тавана не е преградена, дървената конструкция на покрива е видима
(греди и столици), над покривните греди се вижда дъсчена обшивка за керемидите.
Вещото лице е направило оценка на средномесечното
обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение на въззиваемата в размер на 18.59 лева, или за претендирания период от 08.09.2014 г. до 12.09.2016 г. –
448.64 лева.
От изготвеното по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, за което предварително е
извършен оглед, се установява, че сградата е законно построена въз основа на
одобрен проект на 23.05.1949 г., с позволителен билет №341 от 26.05.1949 г. Сградата
е двуетажна, като всяко жилище се състои от антре, три стаи, кухня и санитарни
помещения. В двата етажа има по една тераса от източната страна, а на втория
етаж има тераса и от север. Двата етажа са проектирани еднакви в план, с достъп
до жилището в партера от главното стълбище от северната страна на сградата. От
северния вход, от стълбищна площадка на кота 0.00, се влиза във входно предверие
на жилището на партера, което дава директна връзка с всички помещения. Другото
рамо надолу на същото стълбище води до сутерена, с входове за мазите на всеки
от собствениците, от стълбищна площадка. Отделна
стълба, с отделен достъп от североизточния ъгъл на сградата води до втория
етаж. От входното предверие на жилището на втория
етаж се излиза на тераса, както и до друга стълба водеща до тавана. Терасата на
партерното жилище е оформена като вход към жилището в партера и същата е оградена
с разрешение за строеж. Според вещото лице, начинът по който е проектирана и
построена процесната сграда е в съответствие с договора от 20.06.1949 г. между
първите собственици, съгласно който цялата маза ще принадлежи към жилището на
партера, а целият таван ще принадлежи на жилището на втория етаж. При делата
обаче не е спазен първоначалния договор и ¼ от тавана е придаден към
жилището на партера, а част от сутерена (две избени помещения) е придаден към
жилището на втория етаж. Сградата,
планирана по първоначалния договор няма предвидени функционални връзки за
начина, по който е разделена. При извършен от вещото лице оглед е
констатирано, че входът за търговския обект (сега маза към жилището на втория
етаж) е пред основния вход на сградата от север, който понастоящем е затворен
(закован с плоскост). Сега цялата предходна площадка на северния вход е
превърната във вход към сутерена на Д., а другият вход от север е затворен.
Това преустройство е извършено въз основа на разрешение за строеж и проект, като
към проекта е приложен и протокол от общото събрание за съгласие за това
преустройство с нотариална заверка. От община Русе е издадено и удостоверение
за въвеждане в експлоатация.
В заключението на
техническата експертиза е посочено, че по отношение на процесната беседка е
констатирано отклонение от архитектурния проект, като едната стена е изместена
и удължена със зид до жилищната сграда, с която се прегражда жилищния двор. При
извършен оглед е констатирано, че зидовете съществуват и в момента в същия вид.
При извършения
оглед, вещото лице е констатирало, че собствениците на жилището в партера нямат
свободен достъп до тавана.
Съгласно
заключението на техническата експертиза, в одобрения архитектурен проект за
преустройство на мазата в магазин за промишлени стоки съществуващият вход и
стълбище на сградата от север не са отразени. Не е изяснено, че входа за новопредвидения търговски обект е до основния вход на
сградата от север, а не пред него и вместо него.
Вещото лице е
изготвило план-схема на двете жилища от момента на създаване на етажната
собственост в сградата с отразени извършените преустройства и схема, указваща
достъпа на всяко едно от жилищата до принадлежащите им избени и тавански
помещения.
В съдебно
заседание при първоинстанционното разглеждане на делото вещото лице, изготвило
заключението на техническата експертиза посочва, че спорната тераса е
разположена над стълбището, което се ползва от първия етаж – по-голямата част е
над североизточното стълбище, което е за втория етаж и една част попада над
основното северно стълбище. Посочва също така, че в действителност няма два
северни входа – има един северен вход като е затворена врата на северния вход и
пред него има още една врата, която е поставена по-късно. Посочва, че в
архитектурния проект за преустройството на мазата, който представлява заснемане
на текущото състояние на сградата, не е отразен основния вход на сградата.
По делото е
изготвена тройна съдебно-техническа експертиза, заключението по която дава
отговор на въпроса дали е спазен точно архитектурния проект при преустройството
на избените помещения на Д. в магазин. Съгласно заключението на вещите лица
архитектурният проект е спазен точно.
Извършеният от
първоинстанционния съд оглед на 10.11.2017 г. не установява правнорелевантни
факти, доколкото в протокола не са възпроизведени възприятията на съда и същите
не са известни на настоящата съдебна инстанция.
Във връзка с
направено оспорване от въззиваемата, досежно авторството на обратна разписка е изготвена
съдебно-графическа експертиза, от заключението на което се установява, че
подписът в ред „подпис на получателя“ в известие/обратна разписка от 16.10.2002
г. не е положен (изпълнен) от Н.Х.Б..
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Е. К. и С.Д.. В своите показания св. Е. К. изнася данни,
че се познава с въззиваемата Н.Б. от 1958 г., когато
имотът бил закупен от семейството й и двете били съученички. Известна й била
спорната къща, същата имала метална врата с иззидан стобор, който съществувал и
сега. В ляво от къщата имало градинка. На терасата, която била откъм северната
страна г-жа Д. (праводателка на въззивника) слагала
цветя. На северната фасада имало вход с козирка, където също имало цветя. Заставайки
от към ул. „О.“ от западната страна имало дървена врата. Имало и площадка,
която била повдигната. По северната стена имало и друга врата. Н.Б. живеела на
партерния етаж, като първоначално влизала в жилището от една площадка от към
ул. „П.“, от където се влизало директно в хола, от хола се влизало в кухнята,
след това коридор и от него в нейната стая. За избата се слизало по стъпала и
се виждало зазидана стена, като от родителите на Н.Б. разбрала, че са искали да
се разруши тази стена. Водомерите на всички семейства били в тази маза и сега
продължавали да са там. Разбрала в последствие, че това бил официалният вход на
сградата. Свидетелката не е присъствала на събарянето на вратата, а когато се върнала между 1972 г. и 1975 г. от Н.Б. разбрала, че вратата била закована.
Площадката, която съществува сега била изградена по-късно – след 2001 г., като
на стената откъм ул. „Омуртаг“ имало окачена табела за Оказион и от Б.
разбрала, че собственика на първия етаж си направил магазин. Терасата на
северната фасада първоначално била само с цветя, след това се поставил покрив и
се изградили стенички, като предполага, че затварянето й е станало след построяването на
магазина. Зазиданият вход води към площадка за стълбището, което е
официалния вход в коридора на Б. и същото не води до таванските помещения в
сградата. До тавана се стигало през стълба, която преминавала през коридора на
апартамента на първия жилищен етаж. Таванското помещение не се ползвало от Н.Б..
Св. Д. в своите
показания изнася данни, че е живяла на ул. „О.“ от 1973 г., когато се омъжила и
живяла там около година. Един, два пъти ходила при Н.Б., не поддържали връзка.
От северната страна на сградата имало два входа, единият за Доцеви,
а другият за Б.. Тя влизала от северната страна в двор откъм ул. „Омуртаг“.
Имало врата, от която се влизало в мазата. След нея – към края на фасадата
имало друга врата, която е входна към стълбище изградено на няколко нива. Успоредно
на стената трябваше да се качим на една площадка и там се намираше вратата на
мазата, на 90 градуса се тръгвало към стаите, там имало голям коридор, който
водел към всички стаи и санитарни помещение. В края на коридора имало стълби,
които водят до площадка, която излиза на веранда, изградена на тавана на
долното стълбище. Една врата към стълбището, друга в ляво на 180 градуса водела
до две врати – неизползваем таван и една стаичка, която мъжът й използвал. За
да се стигне до тавана трябвало да се мине през цялото жилище, тъй като нямало
друг вход. До мазата се влизало от площадка на стълбището надолу. Свидетелката
предполага, че такова е било разпределението отпреди, същата го заварила така.
Тогавашният собственик на първия етаж – Ц. е направил магазина през 2003 – 2004
г. Когато станала снаха нямало друга врата. Б. разбили стената, в резултат на
което електромерите се повредили и нямали ток. Впоследствие съпругът й я
заковал. Вратата на мазата била изместена защото навявало сняг и това било
направено през 2003 г. – 2004 г., за което имало проект. Терасата на северната
тераса винаги се е използвала от Д., като свидетелката заварила стенички около 80 см. от тухла, една колона и прозорче
отгоре, както и арматура със стъкло. През 1973 г. имало дело, заради проблем с
беседка, като по предписание на Градския съвет е съборена. Границите на имота
съвпадали с беседката, нарушението било само 30 см. до стената. За терасата се
излиза от коридора на жилищното помещение.
На 08.09.2014 г. Н.Б.
е изпратила покана до В.П.В. за предоставянето на достъп до притежаваната от
нея част от таванско помещение, както и съдържащо се в нея искане за заплащане
на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, считано от 08.09.2014 г.
По делото се
намира отговор на процесната покана от страна В.П., в който заявява, че за да
се стигне до таванското помещение следва да се премине през собственото му
жилище, поради което й предоставя възможност при желание от нейна страна да
отключи вратата на жилището си и същата да реализира достъп до нейната част на
тавана. Посочено е също така, че ако в имота няма никого може да се обърне към
брата на въззивника или родителите му, като е посочен и адрес.
На 12.01.2015 г. въззиваемата е отправила нова покана да предоставяне на
достъп до таванското помещение и искане за заплащането на обезщетение за
лишаването от ползването му.
Представен е и
отговор на поканата, в който въззивника отново предоставя възможност за достъп
до тавана при поискване от страна на въззиваемата.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
І. По иска с
правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на В.П.В.,
че Н.Х.Б. – М. е собственик на ½ ид.ч. от
помещението, получено в резултат на затварянето до кота
корниз на откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до
първия жилищен етаж и таванските помещения, представляващи част от северната
фасада и обща част по естеството си:
Настоящият въззивен състав не споделя извода на първостепенния съд, че
процесната тераса представлява обща част
по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че процесната сграда е била
проектирана и впоследствие построена на два етажа, като на всеки един от тях
самостоятелно жилище – това на въззиваемата (на
партерния етаж) и това на въззивника (на първия етаж). Двете жилища са
проектирани еднакво, като същите имат еднакъв брой и вид помещения, с
изключение на жилището на първия етаж, което има още една тераса от северната
част. От приложения по делото предварителен договор за прехвърляне на дворното
място между първите собственици на сградата се установява действителната им
воля, а именно след построяването на сградата същата да бъде поделена между
двамата, като единият (праводателят на въззиваемата страна) да получи жилището в партера и
мазетата, а другият (праводателят на въззивника) да
получи жилището на първия етаж, заедно с тавана и по този начин всеки от тях да
стане собственик на самостоятелно жилище с прилежащите му части, стълбище и
тераси, като обща част остава дворното място и всички части на сградата, които
по естеството си се явяват конструкция на сградата. Именно по този начин е била
проектирана и впоследствие построена сградата. Първите собственици, обаче на се
спазили уговорките си по отношение собствеността на тавана и мазетата, като
същите помещения са разпределени между тях, съобразно одобрената от съда
спогодба. Същите не са съобразили функционалната непригодност на сградата двете
жилища да се обслужват от един общ вход, без да се наруши индивидуалната
собственост на притежателя на първия етаж, като собственикът на апартамента на
партерния етаж е станал собственик на част от тавана, отговарящ на ¼ ид.ч. от целия таван, достъпът до който обаче се осигурява
от самостоятелното жилище на първия етаж. Т.е. с извършената по този начин
делба, получилият в дял част, отговаряща та ¼ ид.ч.
от тавана собственик на партерния етаж, се е съгласил да търпи ограничения в
правото му на собственост, доколкото в сградата не съществува функционална
връзка между неговия апартамент и тавана, а достъп се осигурява единствено през
жилището на първия етаж. Така извършената делба и разделянето на тавана между
бившите съсобственици не променя статута на стълбището, което обслужва
единствено жилището на първия етаж и от което стълбище се излиза на процесната
тераса. До терасата, предмет на този иск се стига по процесните стълби,
обслужващи апартамента на първия етаж, където има входно предверие
на жилището, от което пък се излиза на терасата. Респективно същата е
функционално свързана с жилището на първия етаж и обслужва единствено него. В
чл.38, ал.1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които
представляват общи части и е обобщено, че такива части са и „всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Общи
части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може
да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните
обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни собственици е и покривът
на сградата. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата
постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. В конкретния
случай, процесната тераса не се явява покрив на сградата или на части от нея.
Видно от приложения по делото архитектурен проект, процесната тераса е издадена
извън стените на северната фасада на сградата и се явява покрив на предвходната площадка на входа, който обаче не е оформен
като преддверие, а представлява част от дворното място. Стълбището, за което в
съдебно-техническата експертиза се посочва, че терасата е разположена над него
представлява външна стълба, оформена като вход след извършеното преустройство
на мазетата, прилежащи към апартамента на първия етаж в магазин. В този смисъл
настоящият въззивен състав намира, че процесната
тераса не изпълнява ролята на покрив, поради което е съставна част на жилището
на първия етаж и принадлежи изцяло на въззивника. В този смисъл са и
показанията на свидетелките К. и Д., от които се установява, че процесната
тераса винаги се е ползвала единствено от собствениците на апартамента в първия
етаж – св. К. посочва, че на терасата от северната страна г-жа Д. слагала
цветя, а св. Д. заявява, че северната тераса се е ползвала винаги от нейното
семейство. От друга страна, не са ангажирани доказателства, които да обусловят
правен извод за статута на спорната тераса като обща част по естеството си или
по предназначение.
При тези мотиви,
въззивната жалба в тази й част се явява основателна, а обжалваното решение
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а този иск отхвърлен.
ІІ. По иска с
правно основание чл. 109 от ЗС за събарянето на издадената площадка на партера
на официалния първи северен вход на сградата, да премахне металната врата и
осигури достъп до двата северни входа:
Искът по чл. 109
от ЗС е способ за защита на правото на собственост на едно лице от всякакви
негативни въздействия на трети лица, които с поведението си му пречат по един
или друг начин да упражнява необезпокоявано и в пълен обем правото си на
собственост. При тълкуването по т.3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г.
по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е изходило от виждането, изразено в мотивите,
че от самия текст на нормата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия
за уважаването на иска са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС, като
преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик за
достъп до обща част на сградата или до прилежаща част към неговото жилище е от
значение дали ответникът е създал и поддържа противоправното
състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща или
прилежаща част. В случая сградата е построена така, че е функционално пригодена
таваните да са прилежаща част и собственост на собственика на първия етаж, а мазетата
към жилището на партера, но впоследствие при делбата е възникнала етажна
собственост като не е съобразено липсата на функционална връзка на партерния
етаж с таванските помещения. Ето защо, следва да се изследва дали ответникът е
извършил действия, чрез които е преустановен достъпа до този таван или това
състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпа до тавана
попада в разпореден при възникването на етажната
собственост самостоятелен обект. В първия случая е налице промяна в сградата (преграждане
или преустройство), поради която се ограничава достъпа до тавана и следва да се
прецени дали тези действия са основателни или не. Във втория случай липсва
промяна в сградата, дължаща се на действия на ответника. Заключвайки самостоятелния
си обект, собственикът упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и
ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното
от него абсолютно вещно право. Действието по заключване на собствен
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да се даде
свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик не може
да бъде прието за неоснователно, дори чрез него други етажни собственици да са
лишени от достъп до прилежащо помещение, осъществяван през този обект при
построяването на сградата и преди възникване на етажната собственост. Ето защо,
с поставянето на метална врата и заключването й въззивникът
не е извършил противоправни действия, доколкото
същият е извършил напълно законосъобразни
действия по охрана на собственото си жилище, които се явяват и необходими с
оглед защита на собствеността му от посегателства на трети лица. В настоящия
случай, необходимостта от отварянето на вторият северен вход се обосновава
интерес, доколкото чрез заключването му от страна на собственика на първия
етаж, въззиваемата няма свободен достъп до
притежаваната от нея част от таванско помещение в сградата. В хода на делото е
установено, че за да се стигне до процесната част от таванското помещение на въззиваемата следва да се премине през жилището на
въззивника, в което има стълба водеща до тавана. В случая следва да се
съизмерят интересите на двете страни, а именно до каква степен се нарушава
правото на собственост на въззиваемата по отношение
на ¼ ид.част от таванско помещение от липсата
на постоянен свободен достъп до него, вследствие заключването на жилището на
въззивника, и в каква степен би се нарушило правото на собственост на
въззивника във връзка с притежавания от него апартамент в случай, че съседът му
притежава свободен достъп до собственото му жилище и последният преминава през него
за да ползва свое ъгълче от таванското помещение на сградата. Видно е, че с
отварянето на втория северен вход грубо ще се наруши правото на собственост на
въззивника, включващо в себе си правото свободно и необезпокоявано да владее и
ползва имота си, което от друга страна ще доведе до друго противоправно
действие. Изхождайки от баланса на интереса и доколкото действието на
въззивника по заключването на входа към своето жилище се явява правомерно, то не
е налице една от предпоставките за уважаването на този иск. В тази връзка, от
представените по делото покана за предоставяне на достъп до тавана и отговора
на тази покана от въззивника става ясно, че в действителност достъпът на въззиваемата до тавана не й е отказан, а предвид
неудобството, което би се създало за собственика на първия етаж, предоставяйки
достъп на трети лица до собственото му жилище, същият е предоставил възможност
при необходимост от ползването на тавана от страна на въззиваемата
да се осигури такъв винаги когато пожелае. Този начин на осигуряване на достъп
до тавана охранява в достатъчна степен интересите и на двете страни, като не се
нарушава и правото на собственост на въззиваемата, доколкото
същото касае част от таванско помещение, което е необитаемо, а единствено е
възможно да се ползва като склад, което от своя страна не налага необходимост
от постоянен достъп до помещението. От друга страна, от приетото по делото
заключение на тройната съдебно-техническа експертиза бе установено, че за
преустройството на мазетата, прилежащи към апартамента на първия етаж в
магазин, който включва и обособяването на процесния вход като такъв е изпълнен
в съответствие с архитектурния проект без съществени отклонения. За същото
преустройство е представено и съгласие на другите собственици в предвидената от
закона форма, поради което иззидането на площадката и
поставянето на метална врата не представлява неправомерно действие от една
страна, а от друга страна с оглед гореизложеното не създава пречки за
упражняването правото на собственост от страна на въззиваемата
повече от нормалните.
По
отношение на искането за осигуряване на достъп до първия северен вход, за който
се твърди, че е официален и осигурява достъп до партерния етаж, настоящата
въззивна инстанция намира същото за неоснователно. От представените по делото
нотариални актове се установява, че процесният вход е
престанал да съществува след придобиването на жилището на партерния етаж от И.С.пред
1951 г. По делото са събрани данни, че по общо съгласие между тогавашните
собственици на сградата – И.С.и Х.Д. входът е затворен поради неудобството,
което създава предвид начина на построяването на сградата. В този смисъл са и
показанията на свидетелката С.Д., която изнася данни, че през 1973 г., когато е
заживяла в сградата този вход от северната страна не е съществувал,
впоследствие Б. разбили стената, а Д. я заковал. Този извод на съда се подкрепя
и от писмените доказателства по делото, като видно от нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 1972 г. (л.9) Х.Б. дарява на въззиваемата
1/6 и.ч. от жилището на партера, като същото е описано с един вход откъм
източната част на сградата. Едва при дарението на останалите идеални части от
жилището през 1985 г. в нотариалния акт (л.10) е посочено, че жилището е с
входове от север и изток, като това е станало в периода, в който вече се е
зародило неразбирателство между собствениците по отношение на общите части и
преустройствата. В този смисъл, настоящият състав намира, че въззиваемата Н.Б. е придобила жилището на партерния етаж с
един вход от източната страна на сградата, който функционирал и обслужвал
собствениците му от построяването на сградата през 1950 г. до момента. В този смисъл
е и постановеното решение по разпределението на ползването на дворното място. Следователно,
към момента на придобиването на жилището от страна на въззиваемата,
същото е било с един единствен вход (от изток), като спорния северен вход не е
съществувал. От друга страна, по делото не беше установена и втората
предпоставка за уважаването на този негаторен иск, а
именно неудобствата, които се създават от затварянето на този северен вход. Въззиваемата обосновава неудобства с оглед обстоятелството,
че в мазето, прилежащо към партерния етаж се намират водомерите, което налага
при отчитането им инкасаторите да преминават през цялото жилище. Това
неудобство е несъществено и не е от естество, че да ограничава упражняването на
правото на собственост на въззиваемата по отношение
на притежаваното от нея жилище. Същото се отнася и до обусловения интерес за
отварянето на втория северен вход с оглед по-голямото удобство, което създава
той за ползването на жилището. Съгласно мотивната
част на т.3 от ТР 4/2015 г. на ОСГК на ВКС неоснователните действия от страна
на ответника следва да са от такъв характер, че да създават пречки за
упражняване правото на собственост от ищеца по-големи от обикновените. В
настоящия случай, правото на собственост на въззиваемата
не е нарушено до степен, в която да се ограничава правото й на собственост. По
делото бе установено, че затварянето на процесния вход е било целесъобразно с
оглед функционалната непригодност на сградата и направено по общо съгласие на
тогавашните собственици на сградата. От тук се налага и извода, че затварянето
на този вход не представлява неоснователно въздействие, доколкото е било налице
съгласие на тогавашния собственик на партерния етаж, въпреки че не е налично
съгласие в изискуемата форма. Не може да се пренебрегне волята на тогавашните
собственици на сградата за затварянето на този вход, което е било и целесъобразно,
а от там и волята на тогавашния собственик на партерния етаж да прехвърли своя
апартамент с един вход от източната страна на сградата. Всичко това води до
извода за неоснователност и на това искане на ищеца по негаторния
иск.
При
тези мотиви въззивната жалба и в тази част се явява основателна, а обжалваното
решение неправилно, поради което следва да бъде отменено.
ІІІ. По иска с правно основание чл. 109
от ЗС за събарянето на помещение, получено в резултат на затваряне на открита
северна тераса до кота корниз на сградата:
Както бе посочено и по-горе,
настоящият въззивен състав намира, че процесната
тераса не представлява обща част към сграда по изложените по-горе съображения,
поради което не се възприемат и останалите мотиви на първостепенния съд относно
предпоставките за присъединяване на покривна тераса. От друга страна, от
свидетелските показания на св. Д. се установи, че процесната
тераса е в това си състояние (със иззидани стени, козирка и остъкление)
от 1973 г., когато е заживяла там. В тази връзка, показанията на св. К. в тази
си част се градят на предположения, а и същата заявява, че известно време не е
живяла в района, а се е върнала през 1972-1975 г., поради което съдът не им
дава вяра. В този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, в
което е отразено текущото състояние на терасата – затворена е със стени, покрив
и метална дограма. Следователно, терасата е била остъклена преди 1973 г.,
поради което същата се явява търпим строеж по смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ,
съгласно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато
са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Търпимостта на
затворената тераса е констатирана и от ГНС Русе през 1974 г., което през същата
година, видно от приложеното по делото писмо е констатирало, че затварянето й е
незаконно, но не подлежат на премахване на основание тогава действалия
Правилник за прилагане на ЗТСУ. От друга страна, не е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно създаването на пречки по-големи от
обикновените за упражняването правото на собственост на ищеца по негаторния иск. В хода на делото са събрани гласни
доказателства, от които се установява, че преди затварянето на терасата г-жа Д.
(първият собственик на първия етаж) е поставяла цветя на процесната тераса и
именно това е мотивирало ищцата да предяви искът за събарянето на огражданията.
По делото не са събрани доказателства, които да обосноват други пречки и
неудобства, които да се създават от затварянето на терасата. Негаторният иск не е самоцел, а за уважаването му следва да
се установят неоснователни действия на ответника, които действително
възпрепятстват упражняването правото на собственост от страна на ищеца.
Затварянето на процесната тераса, което бе установено, че е направено с цел
запазването на вътрешността на сградата от нахлуваща вода при валежи, не
ограничава съществено възможността за упражняване правото на собственост на въззиваемата. Ето защо, настоящият въззивен
съд намира и този иск за неоснователен, поради което въззивната жалба в тази
част се явява основателна, а решението следва да бъде отменено като неправилно.
ІV. По отношение на иска по чл.
109 от ЗС за събарянето на останалата част – две стени на незаконен строеж –
беседка, разделящи поземления имот с идентификатор 63427.2.4047.
Настоящият въззивен
състав намира решението в тази му част за правилно като споделя изводите на
първостепенния съд за основателността на този иск. В хода на
първоинстанционното производство са събрани доказателства (писма от ОНС Русе),
от които се установява, че за изграждането на процесната беседка е имало
архитектурен проект и разрешение за строеж, но при изграждането й тогавашният
собственик на жилището на първия етаж се е отклонил от проекта като е изместил
една от стените и я е продължил през двора до сграда, вследствие на което
дворът се явява преграден. От заключението на приетата по делото техническа
експертиза се установява, че процесната стена съществува и към момента. При това състояние, се създават пречки за
свободното упражняване на правото на собственост от страна на въззиваемата, доколкото дворното място е обща част на
страните и всеки има право да го ползва, съобразно притежавания обем.
Разпределението на ползването на двора не налага неговото преграждане, а освен това
и забраната за преграждането му е изрично отразена в съдебното решение за разпределението
на дворното място.
Ето защо, въззивната жалба в тази
й част следва да се остави без уважение, а обжалваното решение потвърдено като
правилно.
V. По отношение на искът по чл.
31, ал. 2 от ЗС, настоящият въззивен състав намира
следното:
Както бе посочено и по-горе,
ползването на притежаваната от въззиваемата част от
тавана е възпрепятствано дотолкова, доколкото същата не е имала свободен и
непрекъснат достъп до него. Функционалните особености на построената сграда, досежно липсата на връзка на партерния етаж с тавана, без
да се преминава през жилището на първия етаж, налагат ползването му от страна
на собственика на партера да бъде ограничено с оглед необезпокояваното
упражняване правото на собственост от страна на собственика на първия етаж. От
друга страна, по делото е представена кореспонденция между страните във връзка
с достъпа до тавана, от която е видно, че въззивникът
не е отказал достъп до таванското помещение. Напротив, същият е предоставил на въззиваемата възможност, когато има необходимост да
достигне до таванското помещение, да получи такъв от живущите в жилището на
първия етаж. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че
въззивникът е отказал достъп до таванското помещение
при предложената от него възможност, поради което съдът намира, че искът е
неоснователен. В този смисъл, обжалваното решение в тази му част следва да бъде
отменено, а искът отхвърлен.
VІ. По отношение на насрещния иск
, който е предявен при условията на евентуалност при уважаването на исковете по
109 от ЗС от страна на ищеца и доколкото негаторните
искове бъдат уважени:
Предмет на насрещния иск е възстановяването на
вход – врата при северния вход за избата на въззивника и същият и обусловен от
уважаването на иска по чл. 109 ЗС за отварянето на този северен вход. Доколкото
настоящият въззивен съд намира, че исковете за
отварянето на двата северни входа и възстановяването на предишното състояние са
неоснователни, то насрещният иск не следва да се разглежда, тъй като не е
настъпило условието за разглеждането му, поставено от самия ищец по насрещния
иск. Предвид това, обжалваното решение в тази част следва да бъде обезсилено.
При този изход на
делото право на разноски имат и двете страни – ищецът в първоинстанционното
производство, съобразно уважената част на исковете, а ответникът в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част. Доколкото
обжалваното решение, в частта относно насрещния негаторен
иск е обезсилено и този иск не е разгледан от настоящата инстанция, разноските
на страните сторени във връзка с производството по този иск остават в тяхна
тежест така, както са направени, а именно: за ищеца Н.Б. – 1200 лева за
адвокатско възнаграждение (800 лева за първата инстанция и 400 лева за
въззивната инстанция), а за ответника В.В. – 50 лева
за държавна такса за разглеждане на насрещния иск пред първата инстанция. След
като се приспаднат разноските на страните за насрещния иск, общия размер на
сторените разноски от ищеца Н.Б. е в размер на 2913.02 лева (1613.02 лева пред
първата инстанция и 1300 лева пред въззивната инстанция), а тези на ответника В.В. в общ размер на 2545.28 лева (1924 лева пред първата
инстанция и 621.28 лева пред въззивната инстанция). Съобразно изхода на делото,
на Н.Б. – М. следва да се присъдят разноски за двете инстанция в размер на
485.50 лева, а на В.В. разноски в размер 2121.05
лева, като след извършена компенсация между дължимите на страните разноски, на В.В. следва да се присъдят разноски в размер на 1635.55 лева
за двете инстанции.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ Решение
№ 1143 от 29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 5089/2016 г. по описа на
Русенски районен съд, ХІ състав, в частта с която: 1) е признато за установено по отношение на В.П.В., ЕГН **********,
че Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част от помещението,
получено в резултат на затварянето до кота корниз на
откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен
етаж и таванските помещения, представляваща част от северната фасада и обща
част по естеството си; 2) В.П.В., ЕГН **********,***, е осъден да
прекрати неоснователните действия, с които пречи на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** ***,
да упражнява правото си на собственост, като възстанови правомерното състояние
на общите части на етажната собственост и премахне незаконното им
преустройство - да събори иззиданата
площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да премахне
металната врата и осигури достъп до
двата северни входа, да събори помещението, получено в резултат на затваряне на
откритата северна тераса до кота корниз на сградата; 3)
В.П.В., ЕГН **********,***, на основание чл.31, ал.2 ЗС, е осъден да заплати на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** сумата
от 446,16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на таванското
помещение през периода от 08.09.2014г. до 08.09.2016г. от недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. “В.П.” № **, както
и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на В.П.В., ЕГН **********, че Н.Х.Б.-М. е
собственик на 1/2 идеална част от помещението, получено в резултат на
затварянето до кота корниз на откритата северна
тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските
помещения, представляваща част от северната фасада и обща част по естеството
си.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** за осъждането на В.П.В.,
ЕГН **********,***, да прекрати неоснователните действия, с които пречи на Н.Х.Б.-М.,
ЕГН ********** ***, да упражнява правото си на собственост, като възстанови
правомерното състояние на общите части на етажната собственост и премахне
незаконното им преустройство - да събори
иззиданата площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да
премахне металната врата и осигури
достъп до двата северни входа, да събори помещението, получено в
резултат на затваряне на откритата северна тераса до кота
корниз на сградата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** за осъждането на В.П.В., ЕГН **********,*** да заплати на Н.Х.Б.-М., ЕГН **********, сумата
от 446,16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на таванското
помещение през периода от 08.09.2014г. до 08.09.2016г. от недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. “В.П.” № **.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1143 от 29.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5089/2016 г. по описа на Русенски районен съд, ХІ
състав, в частта с която отхвърлен предявеният насрещен иск от ответника за
осъждането на ищцата да възстанови зазидания понастоящем вход за избата на
ответника през втория северен вход.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1143 от 29.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5089/2016 г. по описа на Русенски районен съд, ХІ състав
в останалата му част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Х.Б.-М.,
ЕГН **********, с адрес: ***0, да заплати на В.П.В., ЕГН **********,***,
сумата от 1635.55 лева – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.