Решение по дело №3195/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261919
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211100503195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 09.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                 СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 3195 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20018552 от 21.01.2021 г., постановено по ГД № 1569 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 75 с-в е отхвърлен предявеният от „Р.–Н.“ ООД срещу „З.А.Д.А.АД осъдителен иск с правно основание по чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ за сумата от 7877,94 лв., представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение и равняваща се на средствата за подмяна на увредена камера за нощно виждане, за което при ответника е образувана преписка по щета № 26018030103206/09.07.2018 г.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца „Р.–Н.“ ООД. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено при множество нарушения на процесуалния закон, а именно: не е обследван в пълнота събрания по делото доказателствен материал; част от доказателствата са превратно обсъдени, а друга част не са взети предвид от съда; съдът е изложил технически изводи, за които са необходими специални знания, без същите да следват от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и показанията на разпитаните свидетели. Жалбоподателят не е съгласен с извода на първата инстанция, че не е установена причинна връзка между процесното събитие и настъпилата вреда, както и с този, че е налице изключен риск по аргумент от чл. 14.17 от Общите условия към процесния застрахователен договор, като излага подробни съображения в тази насока. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „З.А.Д.А.АД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По делото е приетата като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица № ********** за сключен на 05.07.2017 г. договор за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ (**********) с клауза „П“ – Пълно каско, за срок от 1 година, с начало 00:00 часа на 23.07.2017 г. и край 23:59 часа на 22.07.2018 г., между „З.А.Д.А.АД като застраховател, „Р.Л.Б.“ ЕООД – клон Пловдив като собственик (лизингодател) и „П.Г.“ ООД (лизингополучател), с предмет товарен автомобил марка „Ауди“, модел „А 7“, рег. № *******, рама № **********

Представено е по делото Уведомление – Декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ до ответника, съгласно което на 08.07.2018 г. при движение по пътя между ГКПП „Маказа“ и гр. Кърджали е настъпило застрахователно събитие: увреждане на застрахованото МПС вследствие срутване на скална маса, както следва: предна броня, огледало дясно – мигач.

От представения по делото Опис на претенция № 26018030103206/09.07.2018 г. се установява, че е настъпило застрахователно събитие – ПТП, по отношение на процесното МПС, като са описани следните претенции: мигач в огледало д. – за подмяна; облицовка пр. броня – боядисване на детайла с основен цвят боя; камера за нощно виждане в предна емблема – диагностика – лека деформация. В описа на претенцията е посочено, че предстои нов оглед в срок до три дни с коментар да се извърши диагностика на предна камера за нощно виждане.

Съгласно опис – заключение от дата 29.08.2018 г. по щета № 26018030103206/09.07.2018 г. е констатирано след извършена диагностика, че камерата за нощно виждане не работи, в същата е проникнала вода от счупеното стъкло и е корозирала. Входящата букса също е корозирала. Становището на сервиза е, че камерата следва да се подмени сН..

От представеното Споразумение от 26.07.2018 г. за заместване в дълг по договор с остатъчна стойност № 029435-RF-002 от 29.07.2015 г. (договор за лизинг), между „Р.Л.Б.“ ЕООД от една страна, „П.Г.“ ЕООД като прехвърлител, „Р.–Н.“ ООД като поемател и К.Г.Д.като съдлъжник се установява, че посочените лица са постигнали съгласие поемателят да замести прехвърлителя като лизингополучател по договора за лизинг. Прехвърлителят прехвърля всички свои права и задължения, произтичащи от договора за финансов лизинг, на поемателя.

От приетия като писмено доказателство Договор за цесия от 25.07.2018 г., сключен между „П.Г.“ ЕООД като цедент и „Р.–Н.“ ООД – като цесионер, се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера правото на застрахователно обезщетение за пълна загуба или частична щета, което следва да се изплати от ответника „З.А.Д.А.АД, дължимо по застрахователен договор Каско на МПС, обективиран в процесната полица № **********, касаеща посоченото МПС.

По делото е представен Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност от 22.07.2015 г., сключен между „Р.Л.Б.“ ООД като лизингодател, „П.Г.“ ЕООД като лизингополучател, Я.П.А.и К.Г.Д.като съдлъжници, съгласно който страните са постигали съгласие за сключване на договор за финансов лизинг с предмет ППС – лизингова вещ: нов автомобил марка „Ауди“, модел „А 7“.

От представените общи условия (ОУ) за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) се установява следното. Съгласно чл. 12 от ОУ при клауза „П“ – Пълно каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Съгласно клаузата „М“ – минимално каско по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от природни бедствия – буря, ураган, градушка, наводнение, проливен дъжд, гръм и мълния, удар на МПС от предмети, отнесени от буря или ураган, действие на морски вълни, свличане или срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг или лед. Съгласно клаузата „Ч“ – частично каско, по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела. Съгласно чл. 14, т. 17 от ОУ, поместена в частта „Изключени рискове“, не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала, обезцветяване, напукване и др. подобни повреди в резултат на експлоатационни или на естествени причини. Ако в резултат на тези повреди настъпи застрахователно събитие, последвалите щети се изплащат от застрахователя без стойността на авариралия детайл.

От заключението на назначената по делото Съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което настоящият въззивен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. По процесния автомобил са извършени ремонтни дейности, както следва: боядисана е предната броня, сменен е мигач в дясното огледало, извършени са монтажни и диагностични дейности със замяна на кабели между камера – ел. блок (поз. 12) и подменен ремонтен к-т – поз. 7, на стойност 2253,72 лв. Стойността на камерата за нощно виждане е в размер на 7464,00 лв. с вкл. ДДС, а за месец 11.2019 г. е 7690,36 лв. с вкл. ДДС. За подмяна на камерата за нощно виждане са необходими 413,94 лв. Вещото лице е посочило, че счупване стъклото на камерата за нощно виждане е възможно да се получи при странично падащи камъни, но подобен механизъм е много малко вероятен, като изрично посочва, че повредата на камерата се дължи на дълбочинна корозия. Подмяната на камерата за нощно виждане е наложителна с оглед осигуряване възможност това съоръжение да се използва по предназначение. По-нататък в заключението е посочено, че от извършената диагностика на 09.07.2018 г. е видно, че системата за нощно виждане е дефектирала на 06.07.2018 г. в 14:14 часа. В тази връзка предвид това, че декларираното събитие датира от 08.07.2018 г., и е констатирано наличие на дълбочинна корозия, вещото лице уточнява, че уврежданията на камерата не са вследствие на декларираното събитие.

В проведеното на 19.11.2019 г. открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е възможно обективът на камерата да се счупи от камъче, но е малко вероятно. Корозията настъпва вследствие въздействие на влага, като същата може да проникне от много места – през изолационни материали на отделните детайли на камерата, както и през счупеното стъкло на обектива на камерата. Вещото лице заявява, че не може да уточни колко точно време е необходимо да продължи въздействието на влагата във вътрешността на камерата, за да спре същата да работи.

От показанията на свидетеля К.Г.Д.се установява, че през лятото на 2018 г. при прибирането му от Гърция е забелязал свличане на земна маса от лявата му страна, малки камъчета са попаднали на пътното платно и са се ударили в автомобила – капака и стъклото. Свидетелят Д. спрял за да огледа автомобила и установил, че по него има щети в предната част. Понеже процесното МПС е останало в движение, Д. се прибрал до Пловдив и на другия ден отишъл на оглед при ответника. При извършения от служители на ответника оглед се установило, че камерата е спукана. Тази щета също била описана, а Д. бил изпратен в официален сервиз за оглед. При извършения в официалния сервиз оглед се установило, че повредата по камерата не се изчерпва само със счупване стъклото на обектива, а и че същата въобще не работи. От сервиза заявили, че ще уведомят застрахователя, а малко по-късно Д. получил отговор, че застрахователят отказва да заплати камерата, тъй като същата не била повредена вследствие на декларираното събитие. Свидетелят Д. заявява, че е изпробвал камерата веднъж при купуването на автомобила и същата е работила, но от тогава до процесното събитие е минала повече от година. Завеждал е и други щети във времето, но камерата за нощно виждане не е била предмет на друго събитие.

Със заключението на назначената по делото Допълнителна САТЕ се потвърждава изводът, че системата за нощно виждане е дефектирала на 06.07.2018 г. в 14:14 часа, поради което вещото лице заявява, че не е налице основание да промени крайния си извод, че декларираното събитие не е в причинна връзка с настъпилото увреждане на управляващия блок на системата за нощно виждане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивна-та жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релеви-раните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

По правилността на решението в обжалваната част:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.

От посочената разпоредба следва, че за основателността на претенцията е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение между цедента и ответника; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размер на вредите; 5. прехвърляне на вземането с валиден договор за цесия, за което ответникът да е уведомен. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти.

По делото спорни са въпросите относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и увреждането на камерата за нощно виждане на процесния автомобил, както и дали е налице покрит застрахователен риск. Касателно останалите факти страните не спорят.

Отношение на причинна зависимост (причинно-следствена връзка) е налице между такива два юридически факта, при които вторият факт (следствието) възниква във времето след първия (причината) и е негова закономерна последица, т. е. вторият в темпорално отношение факт възниква след и заради първия и ако не беше първият факт, вторият факт нямаше да намери проявление в обективната действителност. Казано иначе между тези два факта е налице безусловно необходима връзка на обективна генетична последователност. По делото е установено, че системата за нощно виждане е дефектирала на 06.07.2018 г. в 14:14 часа, а декларираното вредоносно събитие датира от 08.07.2018 г. При това положение, след като вредата (следствието) е настъпила преди описаното в исковата молба застрахователно събитие (причината), то не може да има спор, че между тези два юридически факта не е налице отношение на причинно-следствена зависимост, респективно настъпилата вреда е закономерна последица не на декларираното застрахователно събитие, а се дължи на някаква друга причина. На следващо място, според заключението на вещото лице преустановяването работата на системата за нощно виждане се дължи на корозия от въздействието на влага, проникнала във вътрешността на камерата. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 14, т. 17 от ОУ на застрахователния договор, ако щетата се дължи на корозия, то е налице изключен риск.

Горното обуславя неоснователност на депозираната въззивна жалба, респективно обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, доколкото крайните изводи на двете инстанции по релевантните за делото въпроси съвпадат.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият и ответник в производството пред първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 200,00 лв. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200,00 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20018552 от 21.01.2021 г., постановено по ГД № 1569 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 75 с-в.

ОСЪЖДА „Р.–Н.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „З.А.Д.А.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща разноски, сторени в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.                 

           

                           2.