Решение по адм. дело №561/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/.

Образувано е по жалба, уточнена с молба от 06.12.2024 г., подадена от „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Еленово, община Нова Загора, представлявано от управителя Ф. М., против Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в т. 1.3. от Протокол № РД-15-3207/24 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, проведено на 02.10.2024 г., с което е отказано преиздаването на РСПП № 55 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на „Е. М.“ ЕООД.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, неточно отчитане на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че билбордът е разположен при спазване на изискванията на закона. Моли оспореният акт да бъде отменен.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представил, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че от заключението на вещото лице е установено, че рекламното съоръжение действително е разположено в зоната за безопасност, но са предприети и приложени една от посочените в чл. 74, ал. 7 от Наредбата за проектиране на пътища мерки за безопасност, а именно - поставянето на мантинела, което е обстоятелство по чл. 142, ал. 2 от АПК.

Административният орган – Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представил, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/ № РСПП-55 от 27.08.2014 г. по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е разрешено на „Е. М.“ ЕООД да експлоатира РС в обслужващата зона на АМ „Тракия“, километър 245+692 - дясно, с площ 12 кв.м., при изрично посочени условия и със срок на валидност 10 години от датата на издаването му.

С писмо от „Е. М.“ ЕООД до АПИ Областно пътно управление /ОПУ/ - Сливен - Вх. № 53-00-502 от 19.08.2024 г., е направено искане да бъде преиздадено за нов срок разрешението за специално ползване на пътищата /РСПП/ чрез експлоатация на РС на АМ „Тракия“, километър 245+692 - дясно, с площ 12 кв.м., № РСПП-55 от 27.08.2014 г.

Във връзка с искането е изготвен Констативен протокол № 53-00-568 от 18.09.2024 г. от служители на ОПУ – Сливен, в който е констатирано, че: РС функционира от 2014 г.; PC отстои с целия си габарит на 6,30 м от ръба на асфалтовата настилка; височината на рекламното пано спрямо нивото на пътната настилка е 2,54 м, а разстоянието от ръб асфалт до центъра на колоната на РС е 8.00 м; пред PC няма изградена ограничителна система за пътища; PC се намира в границите на зоната за безопасност – експлоатира се в нарушение на изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища / Наредба № РД-02-20-2/2018 г./.

В Доклад Изх. № 66-Сл-758 от 24.09.2024 г. на Директора на ОПУ - Сливен, до АПИ Дирекция ППИ, са описани констатациите в горепосочения Констативен протокол с приложен проект на уведомително писмо за отказ за преиздаване на РСПП.

На 26.09.2024 г. е проведено заседание на постоянно действаща комисия, назначена със Заповед № РД-11-201 от 14.03.2022 г., изменена със Заповед № РД-11-1113 от 21.10.2022 г., и двете на Председателя на УС на АПИ, за което е изготвен Протокол № 93/24. Видно от протокола, комисията е разгледала представената преписка по искането за преиздаване на РСПП, приела е предложението от Доклада на Директора на ОПУ - Сливен и е предложила да бъде внесен Доклад от Директора на Дирекция ППИ до УС на АПИ с предложение за отказ за преиздаване на РСПП. За да направи предложението, комисията се е позовала на констатациите в Констативен протокол № 53-00-568 от 18.09.2024 г. и е изложила мотиви, че: съгласно чл. 74, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г., намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС; същите следва да бъдат разположени извън зоната за безопасност, като за автомагистрала, с допустима максимална скорост на движение 140 км/ч, широчината на зоната за безопасност следва да е 16 м.; в случая PC се намира в границите на зоната за безопасност – РС се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, тъй като не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г.; експлоатираното PC не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/. Извършено е позоваване и на чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 17б, ал. 2 от НСПП.

В Доклад Рег. № 93-01-7508 от 01.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ /ППИ/ до УС на АПИ, е предложено УС на АПИ да вземе решение за отказ за преиздаване на Разрешение № РСПП-55 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП.

На заседание на УС на АПИ, проведено на 02.10.2024 г., е взето решение, с което е отказано преиздаването на РСПП № 55 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на „Е. М.“ ЕООД. Решението е обективирано в т. 1.3. от Протокол № РД-15-3207/24 от заседание на УС на АПИ, проведено на 02.10.2024 г. В решението е извършено позоваване на констатациите в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г., на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201 от 14.03.2022 г., изменена със Заповед № РД-11-1113 от 21.10.2022 г., и двете на Председателя на УС на АПИ.

С писмо от 10.10.2024 г. на Председателя на УС на АПИ, решението на УС на АПИ е съобщено на „Е. М.“ ЕООД на 24.10.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 07.11.2024 г.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М. З. Д. със специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Вещото лице дава заключение, уточнено в открито съдебно заседание на 25.09.2025 г., че: видно от снимка от Google street view от месец август 2024 г., в процесния участък от АМ „Тракия“ не е имало мантинела; при оглед на място, направен от вещото лице на 02.09.2025 г., е установена монтирана ограничителна система за пътища в участъка от АМ „Тракия“ при км 245+692 дясно; зоната за безопасност на автомагистрали започва от дясната водеща ивица по посока на движението и е с ширина 16 м; в зоната за безопасност попада обхвата на пътя, чиято граница на терен е материализирана с предпазна телена ограда; процесното рекламно съоръжение попада с габарита си в зоната за безопасност на АМ „Тракия“; процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност; на място от вещото лице е установена монтирана мантинела/ограничителна система за пътища, с което са изпълнени изискванията на чл. 73 и чл. 74 от Наредба РД-02-20-2/2018 г., във връзка с чл. 20 от Наредба № РД-02-20-1 от 01.04.2024 г. за условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях /Наредба № РД-02-20-1/2024 г./; намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се определят като опасност от трета степен; оста на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност; опасното място от III степен е обезопасено с предпазна ограда, установена при огледа на място.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от НСПП, разрешенията за специално ползване на автомагистралите се издават от УС на АПИ или от упълномощено от УС длъжностно лице от агенцията. В чл. 6, ал. 2 от НСПП е предвидено, че отказите за издаване на разрешение за специално ползване на пътя се правят от органа, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено. Според разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10, ал. 5 от действащия към датата на издаване на оспорения акт Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ /приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., отменен с ПМС № 139 от 25.07.2025 г., ДВ, бр. 62 от 30.07.2025 г./, Управителният съвет на АПИ е колегиален орган и се състои от председател и двама членове, като взема решения с мнозинство от неговите членове. Оспореното решение е взето с мнозинство от неговите членове. От изложеното следва, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. Фактическите основания за издаването му и съответните правни основания се съдържат в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка. Актът е издаден при изяснени факти и обстоятелства. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Издавайки акта си, УС на АПИ е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 17б, ал. 2 от НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението.

Оспореният отказ е мотивиран с обстоятелството, че PC се намира в границите на зоната за безопасност, въз основа на което е направен извод, че РС се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, тъй като не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г.

Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, разрешенията се издават при спазване на изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. В чл. 15 от НСПП са изброени условията, при наличие на които се издава разрешение за изграждане на рекламни съоръжения. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е правно регламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил определени технически изисквания, на които трябва да отговаря съоръжението, за да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на РС.

Съгласно, чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г., зона за безопасност (ЗБ) е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а; за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74. В чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г., опасностите, за които следва да се предприемат мерки в ЗБ, са класифицирани по степени в зависимост от потенциалния риск, като съгласно ал. 4, т. 2 от цитираната разпоредба, процесното РС е опасност от трета степен, свързана с риск за пътуващите в МПС.

От доказателствата по делото е установено по безспорен между страните начин, че процесното РС отстои с целия си габарит на 6,30 м от ръба на асфалтовата настилка, като височината на рекламното пано спрямо нивото на пътната настилка е 2,54 м, а разстоянието от ръб асфалт до центъра на колоната на РС е 8.00 м. Съгласно чл. 73, ал. 5 и таблица 18 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г., широчината на зоната за безопасност за автомагистрала с допустима максимална скорост на движение 140 км/ч е 16 м. Следователно, процесното РС се намира в границите на зоната за безопасност. Това обстоятелство не е спорно между страните. Същото е установено и от заключението на вещото лице.

От изложеното следва, че процесното РС не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП – не е налице условието по чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, тъй като не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г.

Не се споделя защитната теза на оспорващия, че РС е разположено при спазване изискванията на закона, тъй като били предприети и приложени една от посочените в чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. мерки за безопасност, а именно - поставяне на мантинела. В тази връзка съдът не възприема заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че са изпълнени изискванията на чл. 73 и чл. 74 от Наредба РД-02-20-2/2018 г., във връзка с чл. 20 от Наредба № РД-02-20-1/2024 г. В тази част заключението на вещото лице представлява по същество правен извод, който освен че е необоснован, е и в противоречие с разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. Съгласно цитираната разпоредба, при наличие на опасност в ЗБ се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 от ЗДвП. Изрично в разпоредбата са изброени действията, които следва да се предприемат при наличие на опасност в ЗБ, като е посочена и последователността, в която следва да се предприемат тези действия. Първото посочено действие е премахване на опасността. Ето защо съдът счита, че наличието на мантинела към датата на приключване на съдебното дирене не обуславя извод за съобразяване на РС с изискванията на закона.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Еленово, община Нова Загора, представлявано от управителя Ф. М., подадена против Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в т. 1.3. от Протокол № РД-15-3207/24 от заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, проведено на 02.10.2024 г., с което е отказано преиздаването на РСПП № 55 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на „Е. М.“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Еленово, община Нова Загора, представлявано от управителя Ф. М., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.