РЕШЕНИЕ
№ 4376
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330105146 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Р. П.
Н., ЕГН **********, от гр. **************************, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът
като ползвател на имот, находящ се в гр. **************************, имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Ищецът е доставил, за периода ***************** г., до
сградата, където е имотът на ответника, а търговецът, извършващ дялово разпределение на
топлинната енергия, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност 177,23 лева.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 23,47 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 572/2022 г. по описа на ПдРС, IІІ бр. състав,
1
била издадена заповед № 350/19.01.2021 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 17.01.2022 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на ******* г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1
ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение
по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК,както в заповедното,
така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства
за направени разноски в общ размер от 250 лв., включващи сумата от 25 лв.- държавна
такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и разноски в настоящото исково производство в размер
от 75 лв. –държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с
разноски по чл. 80 ГПК, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 100 лв., а не както се претендира 150 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, Р. П. Н., ЕГН
**********, от гр. ********************* дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 сумата от 177,23 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода *************г. и сумата от 23,47 лв.- обезщетение за забава в размер на
2
законната лихва за периода от 03.01.2020 г. до 16.01.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 572/2022 г. по описа на
ПРС, ІІІ – ти гр. състав.
ОСЪЖДА Р. П. Н., ЕГН **********, от гр. ********************** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 250 лв., от които сумата от 75 лв. (50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по
ч.гр.д. № 572 по описа за 2022 г. на ПРС. и сумата от 175 лв. (100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 75 лв. – държавна такса) – разноски в производството по гр.д. № 5146 по
описа за 2022 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК
пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3