№ 15011
гр. ***, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110165093 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 5275/09.01.2023 г. и с
вх. № 46738/20.02.2023 г., подадени от Т. М. Г. срещу ***. Предявен е иск за
признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот,
находящ се в с. ***“, ***, в. з. „***“, с площ от 480 кв. м. и проектоидентификатор
*******, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и **.
Ищецът твърди, че въз основа на предварителен договор за покупко-продажба
от 10.11.1998 г. придобил владението върху процесния имот, считано от датата на
сключване на договора. Този имот бил ограден с общ ограда заедно с имот с площ от
1900 кв. м., съставляващ дворно място с пл. № ** по неодобрения кадастрален план на
с. ****“, заснет през 1992 г. и нанесен в кадастрален лист № ***, съгласно нотариален
акт № 100, н. д. № **/97 г. Ищецът придобил собствеността върху дворно място с пл.
№ ** по неодобрения кадастрален план на с. *** по силата на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт от 08.01.1*** г., като след влизане в сила на
кадастралната карта на с. ***, този имот получил идентификатор № *** и адрес гр.
***, с. ***“, в. з. „***“ № ***, с площ от 1890 кв. м., а описаните в предварителния
договор от 10.11.1998 г. 500 км. м., гранични с имота, били обозначени с
1
проектоидентификатор ******* и с площ от 480 кв. м. Ищецът поддържа, че
поземлените имоти с идентификатор *** и с проектоидентификатор ******* винаги
представлявали един общ имот, обграден с обща ограда, имали един общ вход, като
върху площта и на двата имота имало засадени овощни дървета. Ищецът поддържал и
двата имота, засаждал овощни дървета по протежението на оградата, поддържал и
подменял същата. На 06.06.2022 г. ищецът депозирал в ***, район „***“, молба-
декларация по обстоятелствена проверка за снабдяване с нотариален акт относно имот
с проектоидентификатор *******, но на 07.11.2022 г. *** върнала подадената молба-
декларация със заверка, че процесните 480 кв. м. били общинска собственост съгласно
Акт за общинска собственост № ***/2001 г. Въз основа на изложеното се твърди
наличие на правен интерес от предявяване на иск за собственост върху описания
недвижим имот с площ от 480 кв. м. на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност, поради упражнявано явно, непрекъснато и трайно владение върху
имота от 14.12.1998 г. (съгласно уточнение на исковата претенция, допуснато в
проведеното на 02.04.2024 г. открито съдебно заседание). Отправено е искане исковата
претенция да бъде уважена в цялост, като бъдат присъдени и разноските по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като с постъпилия такъв в законово установения едномесечен срок
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва се, че ищецът не упражнявал
давностно владение върху процесния поземлен имот, а оградата, изградена покрай
него, представлявала незаконен строеж. Поддържа, че имотът бил общинска
собственост, като спрямо същия не намирали приложение правилата за придобивната
давност до постановяването на Решение *** 24.02.2022 г. по конст. дело № 16/2021 г.
Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
сторените разноски по делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че
Т. М. Г. е собственик на основание давностно владение с начална дата 14.12.1998 г. на
поземлен имот, находящ се в гр. ***“, ***, в. з. „***“, с площ от 480 кв. м. и
проектоидентификатор *******, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***,
***, ***, *** и **.
За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже, че е
титуляр на правото на собственост върху спорния недвижим имот, като установи в
условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: 1/
2
наличието на заявеното с исковата молба обстоятелство, въз основа на което
обосновава правото си на собственост, а именно – упражнявано от него в продължение
на повече от 10 години явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение,
считано от 14.12.1998 г.; 2/ че към момента на актуването на имота като общински и
към началния момент на упражняваното от него давностно владение – 14.12.1998 г. –
процесният поземлен имот е имал собственик, различен от общината. В тежест на
ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че ищецът
действително е упражнявал давностно владение върху процесния имот с
проектоидентификатор *******. За да достигне до този извод, съдът съобрази
представените по делото предварителен договор за покупко-продажба от 10.11.1998 г.
(л. 11), нотариален акт за покупка на недвижим имот от 08.01.1*** г. (л. 13) и
нотариално заверена декларация /махленско свидетелство/ от 10.11.2022 г. (л. 8),
приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, както и
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели *** и ** (л. 111). При
цялостен анализ на посочените доказателства се установява, че ищецът Т. Г. е
придобил фактическото държане върху процесния имот в периода м. ноември 1998 г. -
м. януари 1*** г. и от тогава е владял същия като собствен с намерение за своене,
доколкото го е стопанисвал ведно със съседния имот с идентификатор ***, също
закупен от него. Така упражняваното владение е било явно, доколкото както от
свидетелските показания, така и от изслушаната експертиза се установява, че спорният
имот е бил обграден с обща ограда, заедно със съседния, собствен на ищеца имот, като
в него е имало и продължава да има, включително към датата на огледа от вещото
лице, овощни насаждения. Следва да се посочи, че експертът е констатирал
изместване на оградата на имота в периода между 2012 г. и 2024 г., но предвид
данните, на които се основава това становище (снимки от Google maps) и липсата на
конкретни измервания, същото не следва да бъде обсъждано.
Въпреки доказателствата за упражнявано от ищеца давностно владение върху
процесния имот, обаче, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като ищцовата страна не е установила в условията на пълно и главно доказване
останалите материалноправни предпоставки за уважаване на иска, а именно
обстоятелствата, че владението е продължило повече от 10 години, и че към момента
на актуването на имота като общински, съответно - към началния момент на
упражняваното от ищеца давностно владение, процесният поземлен имот е имал
собственик, различен от общината.
Актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща
3
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността
на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което
актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като
общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за
общинска собственост. Горното приложимо само в случаите, когато в акта за общинска
собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата
на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта
е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината (в този смисъл са
постановените Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о. на
ВКС, Решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г., II г. о. и Решение № 67 от
16.07.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о).
Безспорно е в разглеждания казус, че с Акт за общинска собственост № *** от
18.10.2000 г. процесният имот е актуван като общински с посочено в акта правно
основание „Решение на ПК „***“ № ***/23.02.2000 г., чл. 2, ал. 1 ЗОС“ (вж. л. 58), т. е.
така съставен, актът се ползва с действие, легитимиращо правото на собственост на
общината. В него актуваният е описан като нива с площ от 1,163 дка, шеста категория,
с местонахождение в с. ** ***, м. „***“, имот № *** по картата на землището, с
граници съгласно скица ***23.02.2000 г. (л. 59). При съпоставка на скицата на
процесния имот (л. 7), скица ***23.02.2000 г. (л. 59) и изготвената от вещото лице по
техническата експертиза комбинирана скица (л. 150), е видно, че процесният имот с
проектоидентификатор ******* действително е частично идентичен с възстановения с
посоченото Решение № ***/23.02.2000 г. на Община „***“, Кметство ***, имот № ***.
Това решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село ** ***, издадено от
Поземлената комисия в с. *** на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з от ППЗСПЗЗ, е
представено по делото, ведно с цялата преписка, съставена във връзка със заявление с
вх. № ***/04.08.1992 г. (вж. л. 60 и л. 66 и сл.). Съгласно т. 5 от решението е
възстановено правото на собственост на Община „***“, Кметство ***, в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имота, описан в процесния акт за
общинска собственост - имот № ***. В представената преписка няма данни за
обжалване на решението на Поземлената комисия.
Предвид изложеното, следва да се приеме за установено, че към датата на
изготвяне на Акт за общинска собственост № *** от 18.10.2000 г. процесният имот е
бил общинска собственост. За да достигне до този извод, съдът съобрази и следното:
Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на
собственост върху възстановявани земи, само ако са били налице предпоставките по
4
чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт (решение на Поземлена
комисия, сега - общинска служба по земеделие) за възстановяването на собствеността.
Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което
се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по
отношение на субектите на собствеността (така: Решение № 413 от 1.07.2009 г. по гр.
д. № 1751/2008 г. на ВКС, II г. о., Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на
ВКС, ОСГК; Решение № 626 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 1247/2008 г. на ВКС, III г. о. и
мн. др.). Влязлото в сила решение на Поземлената комисия/Общинската служба по
земеделие, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата
на констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот – арг. чл. 14, ал.
1, т. 1 ЗСПЗЗ. Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като
собственици лицата, на които се възстановява собствеността, т. е. то е годно основание
за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС.
Значението на придобивно основание имат само две категории решения на органа по
поземлената собственост, а именно: 1) решението, с което се възстановява правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху
индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (каквто е процесното
решение на Поземлената комисия при с. ***), и 2) решението по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от
влезлия в сила план за земеразделяне. Следователно, процесното решението по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността на Общината в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № ***, има
значението на придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС и поражда
собственически права върху конкретния недвижим имот. (така Решение № 626 от
14.10.2009 г. по гр. д. № 1247/2008 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Във връзка с възраженията на ищеца за незавършена процедура по
възстановяване правото на собственост върху имот № ***, заявени в становище с вх.
№ 52004/16.02.2024 г., следва да съобрази следното: Насрещната страна в процеса
може да оспори валидността на решението на органа по поземлена реституция, тъй
като не е участвала в производството по издаване или обжалване на административния
акт и не е имала възможност да релевира възраженията си, както и да оспори
наличието на предпоставките за възстановяване, само ако самата тя заявява права
върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент. В противен случай
гражданският съд няма право да осъществява косвен съдебен контрол за материалната
законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по
довод на ищеца, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху
възстановения имот преди образуване на ТКЗС. Такъв контрол може да се осъществи
само по възражение на лице, претендиращо да има качеството на правоимащ за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като спор за
5
материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на
собственически права към момента на обобществяване на имота, може да се повдигне
само между такива лица. Това е така, тъй като признаването на правото на собственост
към посочения минал момент не е самоцелно, а е предназначено да определи кръга от
лица, в чиято полза органът по поземлената собственост следва да издаде решение за
възстановяване на собствеността. В този смисъл са и задължителните указания,
обективирани в Тълкувателно решение № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на
ОСГК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав следва да приеме, че към
момента на съставяне на акта за общинска собственост - 18.10.2000 г. - процесният
имот е бил общински, на основание решението на Поземлената комисия по чл. 18ж
ППЗСПЗЗ от 23.02.2000 г. От друга страна, по делото липсват доказателства
собствеността върху имота да е притежавана от частно лице, т. е. не от Общината,
преди/към твърдяната от ищеца начална дата на осъществявано от него владение
(14.12.1998 г.), доколкото предварителният договор от 10.11.1998 г., представен с
исковата молба, не легитимира праводателя на ищеца като собственик на спорния
имот. Така установените в хода на производството обстоятелства обосновават извода,
че за процесния поземлен имот действа забраната за придобиването му по давност,
установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията от 16.11.1951 г. до 01.06.1996 г. Едва
въз основа на новата редакция на закона в ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от
01.06.1996 г., по аргумент за противното от чл. 86 ЗС, може да се придобие по давност
вещ, която е частна държавна или общинска собственост. Същевременно, § 1 от Закона
за допълнение на Закона за собствеността регламентира спиране течението на
придобивната давност върху имоти частна държавна или общинска собственост,
считано от 31.05.2006 г.
Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна
давност, като владее същия непрекъснато от 14.12.1998 г., тоест за период по-дълъг от
10 години. По изложените по-горе мотиви, давностният срок в полза на ищеца, който е
започнал да тече от 14.12.1998 г., е спрял, на основание установения по силата на
закона мораториум, считано от 31.05.2006 г. Едва с Решение *** 24 февруари 2022 г.
по конституционно дело № 16 от 2021 г. са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн.,
ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните
разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.),
съгласно които давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. С обявяването на разпоредбата за
противоконституционна обаче не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще
настъпят от момента на влизане в сила на решението на КС. Спряната, считано от
6
31.05.2006 г. придобивна давност върху държавни и общински имоти – частна
собственост, продължава да тече от датата на влизане в сила на решението на КС и
действието на мораториума през този период няма да бъде засегнато. С оглед на това,
през периода от 2006 г. до влизане в сила на Решението на КС придобивна давност не
е текла и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на този оригинерен способ.
Доколкото претендира изтекла такава за времето от 14.12.1998 г. до датата на
приключване на устните състезания по делото (21.05.2024 г.), т. е. и в рамките на
периода на действие на наложения мораториум, не може да се приеме, че в полза на
ищцата е изтекъл изискуемия 10-годишен период на придобивна давност. Същият е
започнал да тече на 14.12.1998 г., спрял е на 31.05.2006 г. и започнал отново да тече на
24.02.2022 г., като до датата на приключване на устните състезания по делото са
изтекли 9 години, 8 месеца и 13 дни, т. е. в полза на ищеца не е изтекъл
законоустановеният срок за придобиване на имота по давност. По тези съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. В полза на *** следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. М. Г., ЕГН: **********, с
адрес с. ***, м. „**“, в. з. “***” № ***, срещу ***, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, ул. “***”
*** положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Т. М. Г. е
собственик на поземлен имот, находящ се в гр. ***“, ***, в. з. „***“, с площ от 480 кв.
м. и проектоидентификатор *******, при съседи поземлени имоти с идентификатори
***, ***, ***, *** и **, на основание давностно владение с начална дата 14.12.1998 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. М. Г., ЕГН: **********, с адрес с.
***, м. „**“, в. з. “***” № ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, с адрес гр. ***, ул. “***”
*** сумата от 100,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски в хода на
първоинстанционното производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8