Определение по дело №549/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 139
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20193530200549
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

  139                                                17.07.2019г.                                   гр.Търговище

 

 

РАЙОНЕН СЪД- ТЪРГОВИЩЕ,                                                                V състав

На седемнадесети юли                                                                           2019  година,

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                               Председател : Зорница Донкова

 

като разгледа докладваното от Председателя  ч.н.д. № 549 по описа за две хиляди и деветнадесета  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.243, ал.5 от  НПК.

Образувано е по жалба от адв.Й.К. – защитник на А.М.А. ***, обвиняем по ДП № 935/2018г. по описа на РУ – Търговище  срещу постановление на Районна прокуратура – Търговище от 20.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 935/2018г. по описа на РУ  -  Търговище. Жалбоподателят  изразява несъгласие с основанието, на което е прекратено наказателното производство – чл.243, ал.1, т.2 от НПК. Желае постановлението да бъде изменено, като бъде прието, че наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК - поради неизвършено деяние.

            Жалбата е  подадена  в срока по чл.243, ал.4  от НПК,  от  легитимирано лице и е процесуално ДОПУСТИМА. 

           След като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното :

           ДП №  935/2018г. по описа на РУ  - Търговище  е образувано  за това, че  в неустановен ден на месец март 2018г. в гр.Търговище е извършено съвкупление с лице от женски пол – М.О.М., ЕГН ********** ***, ненавършила осемнадесет години, като е принудена  към това със сила и заплаха – престъпление по  чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК.

В хода на разследването са разпитани като свидетели лицата М.М. /и пред съдия/, М.А., С.М., А.А., Г.Х., С.Х., О.Ш., Г.И., Е.И., Т.М., С.Х., Б.Ц., С.С., Х.Х., В.М., приложени са писмени доказателства, включително съдебно – медицинско удостоверение № 259/17.09.2018г. на М.М.,  справка за съдимост на А.А.,  изискани са и са представени трафични данни, назначени са и са изготвени  съдебно – медицинска и съдебна психиатрично – психологична  експертиза. В качеството на обвиняем   за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК е привлечен А.А., който е отказал да дава обяснения.

След приключване на разследването  с постановление на РП – Търговище от 20.06.2019г. наказателното производството по ДП № 935/2018г. е  прекратено  на основание чл.243, ал.1, т.2 от НК – поради недоказаност на обвинението.

         За да прекрати  наказателното производство, прокурорът е  приел за установено  следното от фактическа страна:  

Обв.А. работел като шофьор в „Младост 2016“ ЕООД гр.София и изкупувал мляко от млекопроизводители от с.Черковна, общ.Търговище, както и от близките села. През 2016 г. приел св.Ш. на работа като помощник и оттогава между двамата и семействата им започнало приятелство. Често си ходели на гости, като по-често Ш. и жената, с която живеел в с.Копрец, общ.Търговище на семейни начала - св.А., гостували в дома на обвиняемия, като заедно с тях идвали и двете им деца - св.М., родена на *** г. и осемгодишният й брат.

В началото на 2018 г. Ш. напуснал работа и заминал да работи в чужбина. По същото време отношенията му със св.А. се влошили и последната решила да го напусне. През м.май- юни 2018 г. заживяла на квартира в гр.Търговище заедно с децата си. Същевременно отношенията й с обв.А. станали по-близки и двамата често разговаряли по телефона и се срещали.

На 16.09.2018 г. около 14.00 ч.  М. излязла от дома си и се видяла пред магазинТобо“ в гр.Търговище с приятелка - св.М.. Двете отишли да пият кафе. Малко по-късно А. телефонирала на дъщеря си да се прибира. М. отговаряла, че си идва, но не се прибирала, а след това отказвала да отговори на позвъняванията. Майка й опитала да се свърже с нея по интернет, но била блокирана и нямала никаква връзка.

Притеснила се и подала сигнал в РУ - Търговище. По същото време М. отишла с М. в дома й, като й споделила, че майка й ще й се кара, ако се прибере. М. й предложила да остане да спи у тях. Около 22.00 ч. чичото на М. й позвънил и й казал да се прибира. След това съпругата му също се свързала с нея, научила къде се намира и отишла до дома на М., за да я прибере. След завръщането й А. започнала да я разпитва къде е била, защо не се е прибрала. М. изглеждала уплашена и майка й я питала дали не е била с момче. М. отрекла и двете си легнали да нощуват. На другия ден майката продължила с въпросите и М. й съобщила, че била изнасилена от А. през м.март 2018 г. Поканил я в неговото жилище в гр.Търговище, където насила я съблякъл, легнал върху нея и я изнасилил. Било я страх да каже по-рано, за да не й се карат. След това А. телефонирала на А., но същият отрекъл да е имал сексуални отношения с дъщеря й и й предложил да я заведе на лекар, за да се установи, че не е била с мъж. А. съобщила за случая в РУ - Търговище.

 Според изготвената по делото съдебномедицинска експертиза не са установени следи за въвеждане на мъжки полов член във влагалището на М.. Установена е здрава девствена ципа без стари или пресни разкъсвания. Анатомо-физиологичното й състояние позволява извършване на полов акт без разкъсването й. Не са установени следи от насилие по тялото на пострадалата. Ако е имало такива, то с времето са се заличили.

Съгласно извършената психиатрично- психологична експертиза, М. има склонност към лъжа и преувеличение, за да избегне наказание. Не е критична към случилото се. Не е имала страхови и тревожни преживявания, не се възприема като пострадала. Няма данни преживяното да носи характер на психична травма. Поведението на извършителя не е възприето от М. като застрашаващо преди или към момента на извършеното деяние.

Обв. А. не се е признал за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и е отказал да дава обяснения.

В постановлението на РП –Търговище е прието, че  от  така събраните доказателства не може да се направи безспорен извод, че обв.А. е извършил престъплението, в което е обвинен. Посочено е, че единствено показанията на пострадалата уличават обвиняемия, а същите  не се подкрепят от други доказателства по делото. Заключението на съдебномедицинската експертиза не е категорично и не може да потвърди, нито да отхвърли осъществен ли е полов акт с М.. Наблюдаващият прокурор е отбелязал, че  психиатрично- психологичната експертиза поставя под съмнение достоверността на показанията на пострадалата -  М. е била в ситуация, която я е застрашавала с наказание,  заради отказа й да се прибере в дома си, за избягването на което е напълно възможно да си е послужила с лъжа, особено след натиска от страна на майката да каже дали не е била с момче. Показанията  й,  че след случая не е контактувала с обвиняемия, че отношението й към него се променило и не искала да го вижда и чува, се опровергават от другите доказателства по делото. Установени са множество телефонни контакти с обвиняемия по инициатива на М., включително и за среща, за която свидетелства св.С., а и самата пострадала, но премълчавайки някои обстоятелства, при която М. се държала приятелски, разговаряла и се смеела, правила си фотоснимки пред автомобила на А.. Х. и М. пък свидетелстват за покана, отправена по телефона от пострадалата и майка й до А. да им гостува. Прокурорът е  отбелязал, че това й поведение съответства на изводите на психиатрично- психологичната експертиза за липса на травма у пострадалата, както и за отсъствие на страхови изживявания заради поведение на обвиняемия, който възприема като помагащ и откликващ на нуждите на семейството. В постановлението е посочено, че при тези изводи е нелогично  да се приемат за достоверни показанията й, че е била изнасилена от А., като същевременно не е преживяла психологична травма и не го възприема за заплаха.

 С оглед изложените съображения и изискването в наказателното производство  вината да се доказва по  несъмнен начин, прокурорът е  приел, че   наличните доказателства не могат да обосноват категоричен извод за виновност на обвиняемия. Поради това, наказателното производство следва да се прекрати поради недоказаност на обвинението.

След запознаване със събрания по делото доказателствен  материал,  съдът намира, че разследването е  проведено обективно, всестранно и пълно. Положени са максимални усилия за изясняване на обективната истина.   Фактическата обстановка, която наблюдаващият прокурор е  възприел в обжалваното постановление  е установена след изследване и анализ - поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,  на всички събрани и проверени в хода на разследването доказателства и доказателствени средства и съдът изцяло я споделя.  Намира  обаче, че  изяснените и  описани  в постановлението  факти водят не само до извод за  недоказаност на обвинението спрямо А. /т.е че същият не е извършил престъплението по  чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК, за което е водено  ДП/, но и за  недоказаност изобщо на извършено  деяние. Както бе посочено и по-горе, заключението на съдебномедицинската експертиза не дава  категоричен отговор дали с  М.  е бил осъществен полов акт. Положителни данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на последната, а  тяхната достоверност,  с оглед заключението на психиатрично- психологичната експертиза, а и с оглед установените  контакти и отношение на М. спрямо А. след инкриминирания период, е поставена под съмнение. При това положение съдът намира, че от събрания доказателствен материал не може да се направи категоричен и безспорен извод за извършено  съвкупление между  А. и  М.. Предвид това, намира за основателно  възражението в жалбата, че в случая  е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, поради което и наказателното производство  следва да бъде прекратено на основание чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1, пр.1 от НПК

С оглед изложените съображения и на основание  чл.243, ал.6, т.2 от НПК обжалваното постановление следва да бъде изменено  относно основанието за прекратяване  на наказателното производство.  

Водим от горното,  съдът  

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           

            ИЗМЕНЯ  постановление от  20.06.2019г. на РП – Търговище, с което на основание   чл.243, ал.1, т.2 от НПК  е прекратено наказателното производство по ДП  № 935/2018г. по описа на РУ  – Търговище,  водено за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2 от НК, като ИЗМЕНЯ основанието за прекратяване на наказателното производство в такова по  чл.243, ал.1 , т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –Търговище в седемдневен срок от съобщаването му на РП – Търговище, обв.А. /чрез адв.К./ и пострадалата М. /чрез адв.К./.

 

                                                                  Председател: