№ 675
гр. Плевен, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430100010 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.“***”, бл. ***, вх.***
ап.*** чрез пълномощника си *** „Д. М.", с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, бул. „***" № ***, ет. ***., представлявано от Д. М. М. -
***, против „Сити кеш" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „***" ул. "***" № ***, представлявано от Н.П.П., в която се
твърди следното : на 29.12.2021г. между Д. П., в качеството й на
заемополучател, и „Сити Кеш" ООД с търговска марка „***", в качеството му
на заемодател, е сключен Договор за потребителски заем № *** към искане
№ ***. В чл.3 от Договора страните уговорили основните параметри на
правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 600 лв. с
краен срок за погасяване 08.06.2022 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължи възнаградигелна лихва в размер на 40,05% годишно,
като в чл.3, т.5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер
на 49,81%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 23
седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които 2 вноски по 4,67 лв. и 21
вноски по 31,08лв.
В чл. 5.1 от Договора страните се договорили, че в срок от три дни
кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са
поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да
получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а
при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър,
включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна
1
бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл.11, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл.
5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 326,98 лв.
Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да
осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му
е начислена така наречената неустойката в размер на 326,98 лв. Същата е
включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че
погасителната вноска се изменя в размер на 43 лв., а общото задължение ще
бъде в размер на 989 лв.
Заявява се, че към договора следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.
Счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на
множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.
26 от ЗЗД е нищожна.
Твърди се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ -
чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за
неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница,
предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички
критерии, посочени в пар.1, т.1 от ЗПК. То представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва
да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен
план, от които е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като
неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора
над максимално допустимия размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК
тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да
осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.
Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е
счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв
смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде
осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е
обичайната практика.
Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в
размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 62,02 лв., а неустойката в
размер на 326,98лв., с което реалният ГПР става близо 966.31% Определянето
в Договора на сумата в размер на 326,98 лв. като неустойка за неизпълнение
на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл.19 ал.4 от ЗПК.
На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън
2
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и
добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД
договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3
от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за
нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от
размера й същата е в размер на близо 55% от предоставения заем, без да става
ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил
кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди
да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с
договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.
Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и
противоречаща на чл.26 ал.1 и чл.9 от ЗЗД. В този смисъл Решение №181 от
26.02.2015г., по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение №247
от 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС. Следва също да се има предвид,
че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение
в чл.71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.
На следващо място счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла
на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК. В нея cе
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.
Счита, че клаузата на чл.6 от Договора е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество
води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моля да се
3
произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението.
Не предявяваме самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното
погрешно посочване от кредитора па ГПР, както и непосочването на
компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК
следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11
ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по
чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по е. гр.д.
№3657/2021 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд: „...Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл.22 ЗПК."
Ето защо считам, че е налице правен интерес за доверителката ми от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на
изначално недължимо платена сума.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:
1. Да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл.11
ал.2 от Договор за паричен заем №***, сключен между ищцата и „Сити кеш"
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна па основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП.
2. Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал. 1, предл.
oт ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, да заплати на Д. И. П. сумата в размер на
5лв. /частична претенция от общо 326,98 лв./, представляваща изначално
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното и изплащане;
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез *** „***.“,
чрез адвокат Х. М. - САК, Съдебен адрес: гр.София, ул.„***“ №***, с който
исковете се оспорват, като се твърди следното: навежда се доводи за
недопустимост на исковете, които съдът намира за несъстоятелни. Прави се
искане за съединяване на настоящото дело за общо разглеждане с още пет
дела, образувани в съда, което искане съдът намира за неоснователно -
предмет на делата са различни договори, сключени между страните, отделно
от това искането следва да се отправи по първото образувано дело. Навежда
се довод за нередовност на исковата молба, който не се споделя от съда.
4
Исковата молба е редовна и ясна. Ясна е също така претенцията по
осъдителния иск, предявена частично за сумата от 5лв. - претендирана от
общо 326,98лв. - заплатена неустойка.
По същество се заявява следното : Не е налице недействителност по
смисъла на ЗПК. Действителността на клаузите от Договора за потребителски
кредит, включително на клаузата за неустойка, е обусловена от това, че са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Предвид наведените доводи за недействителност на
договора в цялост, се твърди, че неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Дори същата да бъде обявена за недействителна, това не би довело до
нищожност на договора в цялост. Несъщественият й характер по отношение
на валидността на главното правоотношение се извлича, както от правната
характеристика на института на неустойката, така и от тълкуването на
процесния договор. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и
компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде
извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на
главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки
от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно
уговорената неустойка да бъде включена в ГПР Противното би било и в
нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са
компонентите на годишния процент на разходите.
ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи
кредитополучателят за ползване на предоставената услуги. Това са суми,
които представляват цената за предоставената от него услуга. Именно поради
това законодателят е установил императивното задължение за институциите,
предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите
на ГПР Той представлява крайната стойност на заплатената услуга, за която
потребителят следва да бъде информиран предварително. Съгласно чл.19 т.2
от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент
на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна,
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи
на договаряне между страните. В настоящия случай, освен че неустойката е
дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора,
тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с
размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват,
те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.
Твърдението на ищцата, че уговорената между страните неустойка следва
да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните
5
уговорки между страните. Цитираната съдебна практика не е приложима в
настоящия случай, доколкото от клаузите на договора е напълно ясно, че
неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде
включван в ГПР Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които
кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия
случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като
клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота по
този въпрос, като в договора за кредит, представен от ищцата - Приложение 1
Погасителен план, неразделна част от него и подписан от страните, е
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като
в 6-та и 7-та колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е
изрично посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задълженията по чл.5 от договора за заем. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва
и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е
именно да бъде информиран потребителя за задължението си към търговеца
при всяко възможно развитие на правоотношението им. Обстоятелството, че
сумата на неустойката е разделена на вноски е изцяло в полза на потребителя,
тъй като от него не се изисква да заплати цялата сума наведнъж. При така
формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Оспорената от ищцата
неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията,
посочени в чл.5 от Договора. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на
обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищцата, която е
попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна
информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е
могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на
6
чл.5 и чл.11 и след сключването на договора, дори след изтичането на
тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се справи с това да
представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на
съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагала с цели
14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора
по реда на чл.7, ал.1 от Договора, както и т.1, Част IV от Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързана по никакъв начин от спорната
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на
обезщетения или такси. Тази възможност гарантира в пълна степен правата на
потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при
недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например.
Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права да
се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид още при сключване на първия
договор, ищцата по своя воля е инициирала сключването на още 5 за
идентични кредитни продукти, респективно при идентични условия, с които
категорично е била наясно при сключването на всеки следващ договор за
кредит. Тези факти водят до явния извод, че е налице индивидуално
договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищцата се е
запознала неколкократно с условията на конкретния кредитен продукт на
ответното дружество в периода от 2021 г. до 2023 г., като по всеки кредит е
получавала преддоговорна информация и сама е избирала да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици
на тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика,
постановена при идентична фактическа обстановка на сключване на няколко
идентични договора между потребител и търговец. Това опровергава
твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост
и добрите нрави от страна на кредитодателя. Всъщност от фактическата
обстановка на казуса, процесуалното поведение на ищцата и изградените
трайни отношения между страните, става ясно, че ищцата изобщо не е имала
намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на
кредитите е целяла да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе неоснователни искове за недействителност на
неустоечната клауза. Очевидно е, че същата е договаряла недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото,
че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с
добрите нрави, поради изброените по-горе причини, свързани с
индивидуалното и договаряне и възможността кредитополучателят да може
да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и,
респективно върху цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е
имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с
7
фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
969/2009 г., IV г. о., ГК, смята, че в разглеждания такъв противоречие с
добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този
въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които
също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека,
както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от
неизпълнението вреди. При сключване на процесните договори Д. И. П. не е
предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на
такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в неустойката по чл.11, като е дал възможност и
допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в практиката
на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В
този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна
преценка на кредитора в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално
изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената
за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26 ОТ
26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от
17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. Във връзка с това,
напълно неоснователно ищцата се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото
цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на
потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение
на потребителя.
Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на
процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са
неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува стриктно и в
контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец -
между страните са налице сключени в различни периоди шест договора за
кредит. Конкретното тълкуване на всеки договор за кредит в контекста на
трайните отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за
неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните
параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността
си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност
на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите
нрави и добросъвестността.
8
Въпреки твърденията си за нищожност на клаузата за неустойка от
процесния договор ищцата е сключила с ответното дружество шест договора
с ответника за идентични кредитни продукти, като във всички е уговорена
неустойка. Предвид наличието на трайни отношения между страните и
сключването на множество договори при идентични условия не може да се
твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и
липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи,
доколкото ищцата се е запознавала с тях многократно и всеки път е имала
възможност да не се задължава с тях, но сама е избирала да направи
обратното. Поради това в случая е налице индивидуално договаряне, което
изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Така
Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение №
265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от Решение на
Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra
Paula Andriciuc и др. срещу Banca Romвneasca SA. От тези обстоятелства е
ясно, че ищцата е била информирана за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително - да представи обезпечение, като има право на избор
какво да бъде то, като в случай че не го направи, да плати неустойка в точен и
индивидуално определен размер. Това изключва възможността ищцата да не е
била предварително наясно с икономическите последици от сключваните
договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.146 ЗЗП и
чл.143 ЗЗП.
Твърди се, че сключването на 6 договора за кредит оборва твърденията
на ищцата за недобросъвестност от страна на ответното дружество и
противоречие с добрите нрави на процесния договор, доколкото от
фактическата обстановка на трайните отношения между страните става ясно,
че същите са договаряли равнопоставено, като ищцата сама е инициирала
сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им.
Предвид изложеното, процесната клауза за неустойка напълно отговаря
на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС,
както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и
разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни
и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива
93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т.40, т.67
- т.75.
По отношение на осъдителните искове се излага следното : В настоящия
случай не са представени никакви доказателства за недължимо плащане в
9
размер на 5 лева. Една част от представените ордери към исковите молби са
за суми, които покриват главницата и лихвата по съответния кредит, а по част
от исковите молби общата сума на представените плащания е по-ниска и от
главицата по конкретния договор.
Претендират се разноски и се оспорва искането в тази връзка, направено
от ищцата.
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява.
Делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 23.04.2024год. от
14,10часа . В насрочения час, на второ четене, страните не са се явили
и не са представлявани. Разглеждането на делото е приключило в
14,12часа. По делото е постъпило изявление от ищцата по ел. поща,
чрез пълномощника, входирано в 15,44часа и докладвано на съдията
след приключване на заседателния ден.В това писмено изявление е
направено искане за изменение на иска , но същото не може да бъде
съобразено от съда, като постъпило след приключване разглеждане не
само на делото, но и на самия заседате4лен ден.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими.
По същество исковете са допустими. По същество искът с пр. основание
чл.26 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан, а искът с пр. основание чл.55
ал.1 от ЗЗД-часдтично основателен и доказан.
Безспорно по делото е, че на 29.12.2021 год. между страните по делото е
сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ищцата , в качеството на
заемател, сумата от 600лв., с разрочено плащане на 23 вноски, с определен
ГПР – 49,81 %, фиксиран лихвен процент – 40,05%, с дата на последно
плащане – 08.06.2022год., обща сума за плащане – 662,02лв. Съгласно чл.5 от
договора страните се споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен с :
т.1.банкова гаранция или 2.-поръчителство от едно или две физически лица,
които следва да отговарят кумулативно на няколко условия, описани
съответно в т.2.1.-2.6, с посочен срок - 3 дни от сключването на договора. В
чл.11 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение , посочено в чл.5, заемателят дължи
неустойка в размер на 326,98лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗ Д:
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.5 вр.
чл.11 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 3- дневен от получаване на заемната сума, както и са
въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в
10
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.
При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Предоставеният кредит е на стойност 600лв., а дължимата неустойка –
326,98лв. Неустойката се начислява за неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за
забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се
получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение
на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените
му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението,
но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
11
неустойка противоречи и на чл.143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.4
от процесния договор за кредит, на която ответникът основава претенцията си
за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения
за страните по заемното правоотношение. С оглед изложеното, предявеният
от ищцата иск на основание чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор. Съгласно чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая
посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно
разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този
допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният
би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за
поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора,
отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Т.И.
се установява, че при включване на неустойка, ГПР ще възлезе над 100% и
следователно надвишава нормативно определения размер от 50 %.
12
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД: С оглед
уважаването на първия иск, налице е основателност на исковата претенция по
този иск, но само до сумата 182,32лв. Искът е предявен като частичен – за
сумата 5лв. от общо 326,98лв. както беше посочено по-горе изявлението за
изменение на размера на този иск не е депозиран в срок , а е постъпило и
докладвано на съда след приключване на заседанията по делата за
насрочения ден на разглеждането им в о.с.з. От заключението на ВЛ се
установява, че размерът на заплатената от ищцата неустойка е 182,32лв.
Следователно частичният иск следва да се уважи за сумата от 5лв. от общо
дължимите 182,32лв., а за разликата до претендираните 326,98лв. се явява
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 350лв.- внесена държавна такса и разноски
за вещо лице.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, видно от
договор за правна помощ и пълномощно, ищецът е защитаван от лице,
упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба
№1/2004г. Оказваната безплатната адвокатска помощ и съдействие
предвидена по реда на чл.38 ал.1 от ЗА касае три групи страни: 1.лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки
или на друг юрист. За уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна
защита и съдействие сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото-физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК ищецът, респективно пълномощникът му има право на разноски
съобразно уважената част от иска. С оглед на изложеното съдът намира, че на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за осъщественото
процесуално представителство.
Съдът приема, че двата иска за обявяване на нищожност на съответните
две клаузи и искът за връщане на дадено без основание касаят един интерес.
По обективно съединените искове, предявени в защита на един интерес,
произтичащ от Договор за кредит, размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен въз основа на този интерес, който е до 1000 лева.
Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да се определи на 480,00лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата, отразена в чл.11 вр. чл.5 от договор за
потребителски заем №*** от 29.12.2021год., сключен между Д. И. П., ЕГН
********** и „Сити кеш" ООД, ЕИК ***, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 326,98лв.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „Сити кеш" ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. "***"
№ ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, ж.к.“***”, бл. ***, вх.*** ап.*** с пълномощник *** „Д. М.", с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***" № ***, ет. ***.,
представлявано от Д. М. М. - ***, сумата от 5лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски заем №*** от 29.12.2021год.,
претендирана частично от общо дължимите 182,32лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Сити кеш" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. "***" № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
ж.к.“***”, бл. ***, вх.*** ап.*** с пълномощник *** „Д. М.", с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „***" № ***, ет. ***.,
представлявано от Д. М. М. - ***, сумата 350лв. - направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „Сити кеш" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. "***" № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** „Д. М.“, вписано в регистър Булстат №***, представлявано
от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14