Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 163/13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Олег Димитров разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №106/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №462 от 25.11.2019г.,
постановено по АНД №1092/2019г., Районен съд Монтана (в изписването на номера
на делото е допусната очевидна фактическа грешка, като е
отбелязан №1094/2019г.) е потвърдил Наказателно постановление
№17-0996-003612/07.10.2017г. на Началника сектор „ПП“ към ОД на МВР Монтана, с
което на И.Н.Й. *** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 10
(десет) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в постъпило по
делото писмено становище поддържа жалбата си и моли да бъде отменено
обжалваното решение.
Ответника не взема становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е
ангажирана административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. В мотивите си въззивния съд е приел, че не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
е съобразена при налагане на глобата.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора писмени доказателства, въззивният
съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи
относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение, както и относно точната правна
квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и
настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН, който касатора получил с възражение, че се обжалва към момента на
проверката. Следва да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито в
касационното производство бяха ангажирани доказателства, които да дават
основание да се приеме, че наказателно постановление
№14-1808-000233/15.05.2014г., посоченото от касатора във възраженията му по
АУАН, се обжалва към момента, тоест не може да се приеме, че касатора е
ангажирал доказателства, че може да се приложи разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП при която наказателното постановление заменя необходимия контролен талон
за управление на МПС. Пълнотата изисква да се отбележи, че представеното от
касатора Решение №343/13.09.2017г. по КАНД №30/2017г. по описа на
Административен съд Монтана не може да бъде прието за доказателство, което
установява различно фактическо положение от приетото от въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на
целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може
да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спре при дадено
указание от контролен орган е маловажно административно нарушение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №462 от 25.11.2019г., постановено по АНД №1092/2019г. по описа
на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: