Решение по дело №2888/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.

А.Н.Б.,***5, ЕГН **********, обжалва Решение № 283/09.11.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата му против Разпореждане изх.№ С230016-137-0007539/24.10.2023г. на старши публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП – Пловдив.

- Жалбоподателят твърди, че в разпореждането и в решението административният орган не се произнася по същество на възражението му. Заявено е, че неразделна част от разпореждането на ст.публичен изпълнител е справката за погасени и непогасени публични задължения на лицето, в която към 24.10.2023г. не са отразени никакви погасявания на публичните задължения. В тази вр. е посочено, че по справката от 05.06.2023г. задълженията са в размер на 26 752,14лв. От тогава до момента на подаване на жалбата, от пенсията на лицето по силата на запорно съобщение от същия публичен изпълнител са удържани общо 7 299,43лв., а от банковата му сметка са удържани над 1 631,89лв. Въпреки тези данни и въпреки погасени по давност задължения в размер на 1 991,12лв., признати от директора на ТД на НАП за погасени, задълженията на жалбоподателя към 13.11.2023г. са в размер на 25 917,53лв. тоест, от месец май 2023г. до дата на издаване на обжалваното разпореждане – 24.10.2023г., са погасени повече от 10 900лв., които не са признати от публичния изпълнител и от директора. Освен това, върху погасени вземания се начислява лихва. Цитиран е текст от оспореното решение, според който директорът на ТД на НАП-Пловдив признава за неотчетени погасявания : „По изпълнителното дело има и други постъпили суми от принудителното изпълнение, но поради продължаващия процес на обжалване действията на публичния изпълнител, същите не са разпределени до момента и ще бъдат насочени за погасяване на дължимите задължения след окончателното установяване на техния размер.“. Цитираното изявление на административния орган се счита за необосновано, тъй като с всяка постъпила сума по изпълнителното дело следва незабавно да се погасяват задълженията, за да не се стига до неправомерно начисление на лихви. Ведно с това се поддържа, че обжалването на разпореждането не може да води до невъзможност за погасяване на задълженията, защото конкретните погасявания са извършени преди разпореждането и не са отчетени в него, което е основната причина за обжалване на решението. В тази насока е заявено още, че подаването на жалбата не води до невъзможност за установяване размера на задълженията, както е посочено в решението, защото същите са установени с ревизионен акт, като публичният изпълнител следва да отразява погасяванията по установените размери.

Оспорен е и извода относно давността със следните съображения – данъкът по ЗДДФЛ за 2012г. се декларира в срок до 30.03.2013г. Давността започва да тече от 01.01.2014г.; давността е спряна на 04.12.2017г. – дата на връчване на ЗВР; започва да тече отново на 07.08.2018г. – ревизионен акт /РА/; спряна е повторно на 31.05.2023г. с постановление за обезпечителни мерки, като в писмени съображения по същество се твърди изтекла абсолютна 10 – годишна давност. Поддържа се, че за 2011г. относно задълженията по ДДФЛ абсолютната 10-годишна давност е изтекла на 01.01.2023г. и неправилно публичният изпълнител към 02.06.2023г. е разпоредил сума от 1 250,72лв. за погасяване на същото задължение. С позоваване на приета по делото ССч.Е е посочено, че с разпореждане от 24.02.2024г. са погасени задължения за ДДФЛ за 2012г. в размер на 7 884,39лв. и лихви към тях в размер на 1 681,45лв., но абсолютната давност за тези задължения – 2012г, е изтекла на 01.01.2024г. Към 24.02.2024г. задълженията за ДДФЛ за 2012г. са били погасени по давност и неправилно публичният изпълнител е разпределил сума от 9 565,84лв. от удържаните суми на лицето за погасяване на същото задължение. Ведно с изложеното, жалбоподателят се позовава и на две удостоверения от НОИ – от 05.03.2024г. и от 08.03.2024г., според които от НОИ са удържани суми от пенсията му – 1 743,55лв. за м.02.2024г. и 1 743,55лв. за м.03.2024г. Счита се, че без отразяване на описаните обстоятелства, според ССч.Е задълженията са в размер на 11 309,30лв. и към момента /ход по същество на делото/ - всички задължения за погасени по давност и са налице надвнесени суми в размер на 2 994,36лв.

Поискана е отмяна на оспорения административен акт с присъждане на направените съдебни разноски, ведно с осъждане ТД на НАП да възстанови направените в повече разпределени суми и удържани, но все още неразпределени суми по банковата сметка на оспорващото лице, като за същата бъде вдигнат и заличен запора, наложен от ТД на НАП – Пловдив.

- Ответникът Директор на ТД на НАП – Пловдив, се представлява от гл.юрисконсулт С.П.и оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа фактическите и правни съображения в писменото становище на гл. юрисконсулт Ш., съдържащо се в представената преписка, както и аргументите, изложени в оспореното решение.

В писменото становище по същество /л.24, 25/ е заявено, че предмет на спора е претенцията за изтекла погасителна давност по отношение задължения – главница и лихви за данък върху доходите на физически лица за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. – предмет на РА № Р-16016117008017-091-001/12.07.2018г. По отношение задълженията за данък върху доходите на физическите лица, дължими от жалбоподателя и установени с РА от 12.07.2018г. е посочено следното : Съгласно чл.53 ЗДДФЛ, придобитите доходи се декларират и данъците върху тях се внасят в срок до 30 април на следващата година – в случая до 30.04.2013г. От този момент задължението става дължимо и изискуемо, а на основание чл.171 ал.1 ДОПК общата 5 – годишна давност за принудителното им събиране започва да тече от първи януари на следващата година, тоест от 01.01.2014г. и би изтекла на 01.01.2019г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. Такова действие е започването на производство по установяване на публичното вземане – на 04.12.2017г. на лицето е връчена заповед за възлагане /ЗВР/ от 17.11.2017г., с което е започнало производството по установяване на задължения на А.Б. за данък върху годишната основа по чл.17 ЗДДФЛ за периоди 2011г. и 2012г. /обхватът на ревизията е изменен със ЗВР от 02.03.2018г./, с което на основание чл.172 ал.1 т.1 ДОПК – давността за тези публични задължения е спряна до издаване на акта, но за не повече от една година. В случая е издадено постановление по чл.121 ДОПК от 02.04.2018г. за обезпечаване на задълженията, които е предстояло да бъдат установени с РА – наложен е запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в Общинска банка АД, като дата на налагане на запора е 17.04.2018г. Посочено е, че налагане на обезпечителни мерки е още едно основание за спиране на давностния срок – чл.172 ал.1 т.5 ДОПК. РА от 12.07.2018г. е връчен на 24.07.2018г., което е довело до прекъсване на давността, на основание чл.172 ал.2 ДОПК и от 12.07.2018г. е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок – до 12.07.2023г. С постановление от 24.07.2018г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки и давностният срок е спрян съгласно чл.172 ал.1 т.5 ДОПК. РА е обжалван и давността е спряна – чл.172 ал.1 т.4 ДОПК до 24.02.2021г., когато спорът е решен влязло в сила решение на ВАС.

С разпореждане от 10.10.2018г. към изпълнителното дело на жалбоподателя са присъединени вземанията на НАП, установени с РА от 12.07.2018г. След предприети принудителни действия по изпълнителното дело, Общинска банка АД е превела частично дължимата сума от блокираната сметка на длъжника и постъпилата сума е разпределена за погасяване на задълженията по изп.дело с разпореждане от 02.06.2023г. Посочено е, че с предприети действия по принудително изпълнение, обективирани в разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№ от 30.05.2023г., давността е прекъсната в съответствие с чл.172 ал.2 ДОПК и от 30.05.2023г. е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок, в рамките на който е издадено ново постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.номер от 31.05.2023г., с което на 13.06.2023г. е наложен запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице – ТП на НОИ Пловдив. От тази дата на основание чл.172 ал.1 т.5 ДОПК давността по отношение на задължения, включени в изп.дело, е спряла да теч за пореден път. В тази вр. се счита, че доколкото към момента на представяне на преписката не е изтекъл нито новия 5 -годишен срок, нито 10-годишният абсолютен давностен срок, считан от 01.01.2014г., публичният изпълнител законосъобразно е отказал погасяване по давност на задълженията за данък върху доходите на физически лица за 2012г. – главница и лихви, установени с РА от 12.07.2018г. Поддържа се посоченото да се отнася с още по-голямо основание и за по-късно възникналите задължения за ДДФЛ за финансовите 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

По отношение начислените лихви върху просрочените главници е съобразена новата регламентация в ДОПК – чл.171 ал.3, в сила от 05.08.2023г. и се поддържа, че в случая – доколкото главното задължение не е погасено по давност, и за начислените върху него лихви също не са изтекли предвидените в закон давностни срокове.

- В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.

1. Оспореното решение е връчено на А.Б. по електронен път на 09.11.2023г. – удостоверение на л.28. Жалбата е подадена на 16.11.2023г. /л.3/. Оспорването е осъществено в предвидения 7 дн.срок /чл.268 ал.1 ДОПК/ от адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което допустимо.

2. Обжалваното пред Директора на ТД на НАП - Пловдив разпореждане на ст.публичен изпълнител М.Начева изх.№ С230016-137-0007539/24.10.2023г. е издадено по молба/възражение от 02.10.2023г., което е изискано при насрочване на делото /л.94/, тъй като не се съдържа в представената преписка. По делото е представено заявление от А.Б. с вх.номер от 27.09.2023г., за което се твърди да е регистрирано в дирекция Събиране с номер от 02.10.2023г. /л.100 и сл./. Със заявлението е оспорен изцяло размера на сумата /25 654,32лв./, отразена в списък на хора с неуредени задължения. Описани са издадени преди заявлението актове и предходно възражение /жалба/ против постановление за налагане на обезпечителни мерки от 31.05.2023г., потвърдено с Решение № 155/27.06.2023г., както и следващо /поредно възражение/, по което е издадено разпореждане от 05.07.2023г., с което по изп.дело № 16100002999/2010г. са прекратени в голяма част задълженията, но и е отказано погасяването им изцяло по давност. В резултат от посоченото разпореждане задълженията са намалени и са били в размер на 17 898,49лв. След това е издадено още едно разпореждане и са отписани още суми, като задължението е намалено с 1 416,12лв. Предвид тези данни и предвид ежемесечно удържани от пенсията на лицето суми, е поискано извършване на нова и коректна проверка по изп.дело и да бъдат отписани от задълженията – както вече отписаните по давност и събрани от пенсията и банковата сметка на лицето суми, така и тези по представен изпълнителен лист. В заявлението отново е поддържано изтичане на давност на всички останали претендирани суми и е поискано производството по принудително изпълнение да бъде прекратена съгласно чл.225 ДОПК поради изтекла погасителна давност и недължимост на претендираните суми.

- В разпореждането от 24.10.2023г. некоректно е посочено, че основното възражение е относно изтекла погасителна давност на част от задълженията на лицето, тъй като – както бе посочено по-горе, от съдържанието на заявлението на А.Б. е видно, че е оспорен и размера на дължимата сума. Съответно – част от разпореждането представлява размера на задълженията, по отношение на който размер са приложени правилата за давността спрямо конкретиката на фактите по случая.

В разпореждането е отразено, че задълженията на лицето са установени с РА от 12.07.2018г. с обхват на ревизията – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. /РА е приет по делото, л.109 и сл./, фишове на община Пловдив и фиш на ГДНП ОД на МВР – Пазарджик. РА е връчен на 24.07.2018г. Обсъдени са задълженията за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. спрямо правилата за погасяване по давност, вкл. основанията за спиране и прекъсване на давността и са описани дати на – възлагане на ревизията със ЗВР от 17.11.2017г., връчена на 04.12.2017г.; издаване на РА – 12.07.2018г.; издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 02.04.2018г. и постановление за продължаване действието им от 24.07.2018г. – връчени на 30.10.2018г.; постановление за налагане на обезпечителни мерки от 31.05.2023г., връчено на 05.06.2023г. Описаните актове са отразени за всеки от годишните данъчни периоди от РА и няма спор за нередовно връчване на постановленията. По отношение периода 2012г. е вписано с основание, че давност за периода започва да тече на 01.01.2014г. и изтича на 31.12.2023г. /за останалите периоди : 2013г.- започва да тече на 01.01.2015г. и изтича на 31.12.2024г.; 2014г. – изтича на 31.12.2025г.; 2015г. – изтича на 31.12.2026г.; 2016г. – изтича на 31.12.2027г./. Съобразено е, че за задълженията по фишове е изтекла погасителната давност /подробно изяснено вр. със ЗАНН/.

С разпореждането от 24.10.2023г. на основание чл.225 ал.1 т.7 ДОПК вр. с чл.168 т.3 ДОПК и чл. 82 ал.1 ЗАНН е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания – пет глоби по фишове, по изпълнителното дело от 2010г., общо в размер на 160лв. Не са прекратени поради изтекла погасителна давност вземанията за данък върху доходите на физически лица по РА от 12.07.2018г. за посочените по-горе периоди.

- Разпореждането е оспорено както по отношение размер на задълженията, така и по отношение отказа изпълнителното дело да бъде прекратено за задълженията, произтичащи от РА поради изтекла погасителна давност. В тази вр. е посочено в жалбата против разпореждането /л.33 и сл./, че ст.публичен изпълнител не се е произнесъл по същество за възражението относно размер на задълженията.

- За задълженията по РА за 2011г. – главница преписката съдържа разпореждане от 02.06.2023г. /л.53 и сл./, в което е разпределена сума за погасяване на 1 250,72лв. /сумата е съответна на Решение № 2563/2021г. по адм.д.№ 9547/2020г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1159/2020г. по адм.д.№ 394/2020г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.Б. против РА от 12.07.2018г., в частта за установения размер на ДДФЛ за данъчен период 2011г. – 1 250,72лв. и лихви – 788,43лв./.

- В противоречие с поясненията за изтичане на 10 – годишния период на абсолютната погасителна давност, вписани в обжалваното разпореждане от 24.10.2023г., на 02.06.2023г. – след като е изтекъл абсолютния давностен срок за задълженията за 2011г. /31.12.2022г./, публичният изпълнител е разпределил сума за погасяване на главницата за 2011г. – 1 250,72лв. Тези задължения е следвало да бъдат отписани по реда на чл.173 ДОПК. Неправилното разпределение с разпореждането от 02.06.2023г. /л.53/ в частта за задълженията за 2011г. – главница, е довело до неправилен отказ от 05.07.2023г. по отношение част от лихвата за 2011г. – в размер на 627,69лв. /лихвата за 2011г. по РА е 788,43лв./. Задълженията за 2011г. са били погасени по давност към 31.12.2022г. и е следвало за конкретния размер по съдебното решение /за данъчен период 2011г. – 1 250,72лв. и лихви – 788,43лв./ да бъдат отписани по реда на чл.173 ДОПК.

- Задълженията за отчетните финансови години в обхвата на ревизията са посочени в Таблица 1 към РА /л.113 гръб/ и общо са : 15 796,79лв. главница, 7 184,03лв. лихви /решение Д ОДОП – Пловдив, л.124/. Няма спор относно съдебното обжалване на РА и резултатите от него /Решение № 1383/21.06.2019г. по адм.д.№ 3363/2018г. - частична отмяна на РА и отхвърляне на жабата за задължения относно 2011г., л.127 и сл.; Решение № 1898/05.02.2020г. по адм.д.№ 9355/2019г., ВАС – отменено е решението на АС – Пловдив и е отхвърлена жалбата за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., вкл. е отменено решението на АС-Пловдив за периода 2011г. с връщане на делото за нова разглеждане; Решение от 06.07.2020г. по адм.д.№ 394/2020г. на АС-Пловдив – относно 2011г. – РА е частично отменен /л.146/; Решение на ВАС от 24.02.2021г. по д. № 9547/2020г., с което е оставено в сила решението на АС-Пловдив за 2011г.

В решението на териториалният директор е посочено, че спорът е в частта на разпореждането / 24.10.2023г., с която ст.публичен изпълнител е отказал да погаси по давност част от задълженията по изпълнителното дело и в частност – по РА от 12.07.2018г. Отново е пропуснато разглеждане на възражението в частта за размер на задълженията във вр. с твърденията за погасяването им с конкретно посочени суми. Териториалният директор е представил фактическата установеност до издаване на оспореното разпореждане, за която спор отсъства – преписката съдържа всички актове и документи, цитирани в разпореждането и в решението, ведно с данни за редовното им връчване на оспорващото лице. С основание в жалбата до съда е възразено по отношение текста от решението : „По изпълнителното дело има и други постъпили суми от принудителното изпълнение, но поради продължаващия процес на обжалване действията на публичния изпълнител, същите не са разпределени до момента и ще бъдат насочени за погасяване на дължимите задължения след окончателното установяване на техния размер.“. Всички постъпили суми следва да бъдат разпределени с насочването им за погасяване на задълженията, тъй като преписката не съдържа данни за неустановен размер на задълженията.

Директорът на ТД на НАП Пловдив е пояснил правната същност на давността, като е изтъкнал, че изтеклия срок погасява правото да се събере дълга по принудителен ред, но не се заличава самото задължение. Посочени са основанията за прекъсване и спиране на давността и последиците от прекъсване и спиране във вр. с всички издавани актове до произнасяне на ст.публичния изпълнител. Правилно е преценено, че към дата на издаване на решението – 09.11.2023г., не е изтекъл 10 годишният абсолютен давностен срок, считано от 01.01.2014г. по отношение задълженията за 2012г, установени с РА, както и за останалите задължения – 2013г.-2016г. включително. За лихвите е приложена действащата към момента на произнасяне на директора – норма на чл.171 ал.3 ДОПК.

3. Оспореното решение е издадено от компетентен орган в писмена форма. Обжалваното пред административния орган разпореждане също е издадено от компетентен орган – ст.публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му /чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.

Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането по молба/възражение от 02.10.2023г. с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност и за коригиране размерът на задълженията във вр. с удържаните суми/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Според чл. 268 ал. 1 ДОПК, в посочените случаи / чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника.

На основание чл. 168 т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК и е приложим чл. 225 ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т.ч. и тези по т. 7 - когато това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведено възражение /давността не се прилага служебно/, а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност - решаващият орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в т.ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225 ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК.

3.1. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т. 6. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал.3 на чл.172 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В конкретния случай към дата на ход по същество на съдебния спор е приложима нормата на чл.171 ал.2 ДОПК : „ С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.“ – по отношение публичните задължения за периода 2012г. по РА от 12.07.2018г.

Както е посочено от териториалния директор – съгласно чл.53 ЗДДФЛ, придобитите доходи се декларират и данъците върху тях се внасят в срок до тридесети април на следващата година – спрямо 2012г. това е 30.04.2013г. От този момент задължението става дължимо и изискуема, като според чл.171 ал.1 ДОПК - публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За годишен период 2012г. давността за принудително събиране на задълженията започва да тече от 01.01.2014г. Абсолютният давностен срок от 10 години е изтекъл на 31.12.2023г. Отсъства информация за предвидените изключения от т.1 до т.5 от чл.171 ал.2 ДОПК и не се поддържа тази хипотеза. Налице е основание от обхвата на чл.142 ал.2 АПК, приложимо и в настоящото производство /§2 ДР ДОПК/.

По отношение задълженията за 2011г. бе посочено по-горе, че задълженията за 2011г. са били погасени по давност към 31.12.2022г. и е следвало за конкретния размер по съдебното решение /за данъчен период 2011г. – 1 250,72лв. и лихви – 788,43лв./ да бъдат отписани по реда на чл.173 ДОПК. В заявлението на жалбоподателя с вх.номер от 02.10.2023г. са описани предходни възражения, в които лицето се е позовавало на изтекла погасителна давност, които не са представени с преписката и по делото.

Погасените по давност задължения за 2011г. са в размер на : главница 1 250,72лв. и лихви – 788,43лв. /по влязлото в сила съдебно решение, посочено по-горе/, а погасените по давност задължения за 2012г. са в размер на : главница 8 265,56лв. и лихви – 4 362,92лв.

Основанията за спиране и прекъсване на давността, за които преписката съдържа доказателства и не са оспорени – са приложими за останалите годишни данъчни периоди, за които са установени публични задължения с РА, за които не е изтекъл абсолютният давностен срок /2013г. – 2016г. вкл./. По отношение на същите следва да бъде съобразявано Тълкувателно решение № 7 / 15.04.2021г., постановено по тълкувателно дело № 8/2019г., ВАС. В цитираното Т.Р. № 7 / 15.04.2021г. по тълкувателно дело № 8/2019г. на ВАС е възприето, че образуването на изпълнителното дело, макар да е посочено в раздел ІV „Действия“ на глава ХХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК, не представлява същинско действие по принудително изпълнение. Същинските действия са конкретни и насочени срещу имуществото на длъжника, те целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане. Според посоченото Т.Р. : „От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях. Изпълнителното производство като съвкупност от правни и фактически действия условно може да бъде разделено на два стадия: 1. предварителен, в който се образува изпълнителното дело и на длъжника се изпраща съобщение за доброволно изпълнение. 2. същински, в който се предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК.“.

В случая задълженията за 2012г. по РА са погасени по давност към дата на ход по същество на съдебния спор.

3.2. Във вр. с твърденията на жалбоподателя за неправилно посочен размер на задълженията е приета ССч.Е /л.168 и сл./ : Експертът е посочил размер на задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение към дата на издаване на оспореното разпореждане от 24.10.2023г. : общо 25 823,52лв., от които – 12 898,18лв. главница и 12 925,34лв. лихви.

Според справка за задълженията, остатъкът към 01.03.2024г. е : 0лв. главница и 11 309,30лв. лихви. Извършеното разпределение на по-късно постъпили суми не е повлияло върху размер на лихвата, тоест не е довело до начисляване на по-голям размер на лихва.

В.Л. приема, че относно удостоверенията от НОИ за удържани суми по изпълнителното дело е пропусната удържаната сума за м.12.2023г. и според представени му 5 бр. разпореждания от 24.02.2024г. /техническа неточност – от 27.02.2024г./, постъпилите от Б. суми са в размер на 14 579,63лв.

С разпореждане от 02.06.2023г. /л.53/ е разпределена сума от 1 631,89лв., преведена по сметка на Б. за покриване на задължения за ДДФЛ за 2011г. и за 2012г. Предвид текста от оспореното решение в цитираната му по-горе част /“ По изпълнителното дело има и други постъпили суми от принудителното изпълнение, но поради продължаващия процес на обжалване действията на публичния изпълнител, същите не са разпределени до момента и ще бъдат насочени за погасяване на дължимите задължения след окончателното установяване на техния размер.“/, според в.л. – постъпилите сум от удържаната пенсия на жалбоподателя не са разпределени за погасяване на публичните му задължения в периода 01.07.2023г.-30.01.2024г.

С опис на всички данни по делото относно начислените лихви експертът е достигнал до извод, че за периода 05.06.2023г. – 30.01.2024г. при начисляването на лихвите не са отчетени удържаните суми от пенсията на жалбоподателя.

На въпроса за актуален размер на публичните задължения на жалбоподателя, изчислени с отчитане на всички удържани от пенсията му суми, постъпленията от всички запори на банковата му сметка и всички погасени по давност суми, е посочено, че извършените удръжки от пенсията на Б. в периода 01.07.2023г.-29.02.2024г. са в размер на 14 579,63лв. Постъпилите суми от пенсията са разпределени на 27.02.2024г. – според 5 бр. разпореждания. Общо разпределената сума на 27.02.2024г. е в размер на 14 578,63лв. Таблично е представено разпределението на удържаните суми към 27.10.2023г. и според справка за задълженията, остатък на задълженията към 01.03.2024г. е : главница – 0лв.; лихви – 11 309,30лв.

При изслушване на заключението експертът заяви вр. с изявление в молба на жалбоподателя, че е взел предвид всички удръжки от пенсията, вкл. за м.февруари. съобразил е и удръжката за м.декември, тъй като едното удостоверение от НОИ е грешно – посочена е една удръжка за период м.11 и м.12.2023г. Тоест, от м.юни до м.февруари всичко е взето предвид. Пояснено бе за разпределението на сумите от 27.02.2024г., че същото се извършва софтуерно и се има предвид датата на постъпване на сумите. По-късното разпределение не оказва влияние върху размера на начислените лихви. Към дата на издаване на оспореното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение – сумите като размер, главница и лихи са съответни на проверената документация. В експертизата е показано движението на сумите като главници и лихви преди тази дата. Според експертът жалбоподателят е имал заблуждение, че влизат суми от по-стари години, което не е така. Посоченото е видно от данъчната сметка на лицето – от 2012г. до 2016г. са задълженията – главници и лихви. Във вр. с разпорежданията от м.02.2024г., съобразени при изготвяне на експертизата – задължението е изцяло погасено по главница 2022г. и голяма част от лихвите за 2022г.

Експертизата не е оспорена и се цени като компетентно и обективно изготвена. Приложени са специални знания с цялостен отговор на поставените въпроси.

Обсъдените подробно в експертизата актове и действия на ст.публичния изпълнител във вр. с размера на задълженията, показва, че има суми, удържани през 2023г. /в разпорежданията от 27.02.2023г. са посочени дати на постъпване на сумите; включително има постъпили суми преди издаване на обжалваното разпореждане от 24.10.2023г./, но разпределени през 2024г.

Предвид информацията от неоспореното заключение и в частност – последиците от разпорежданията от 27.02.2024г. за задълженията за ДДФЛ по РА /приети по делото, л.172 и сл./, констатацията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2011г. и погасяване по давност на задълженията в частта за финансовата 2012г., на основание чл.142 ал.2 АПК следва по заявлението от 02.10.2023г. да бъде издаден съответстващ им акт. Конкретният публичен изпълнител следва да съобрази извода за изтекла погасителна давност на задълженията за 2011г. и 2012г. по РА /главница и лихви/ и извода на ССч.Е относно задълженията на жалбоподателя след извършеното разпределение – главница – 0лв. и лихви 11 309,30лв. При упражняване на правомощията си административният орган следва да приложи нормата на чл.173 ДОПК и прецени налице ли е последицата по см. на чл.225 ал.1 и ал.2 ДОПК. Необходимо е още да се прецени дали присъдената сума на жалбоподателя по представения изпълнителен лист /л.103 – 1 043лв./ със заявлението от 02.10.2023г. подлежи на прихващане по см. на чл.168 т.2 ДОПК от съществуващо публично вземане – в случай, че има останал размер на задълженията след извършване на действията по чл.173 ДОПК по отношение задълженията по РА за данъчните периоди – 2011г. и 2012г.

При отчитане на данните от експертизата за последващо извършени разпределения от публичния изпълнител и с прилагане на чл.142 ал.2 АПК – „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.“, жалбата се приема за изцяло основателна с присъждане на направените съдебни разноски /10лв. държавна такса и 350лв. депозит за ССч.Е/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.268 ал.2 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 283/09.11.2023г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на А.Б. против Разпореждане изх.№ С230016-137-0007539/24.10.2023г. на старши публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП – Пловдив.

Отменя Разпореждане изх.№ С230016-137-0007539/24.10.2023г. на старши публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП – Пловдив.

Изпраща преписката на публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по молба/възражение вх.№ С230016-000-0477677/02.10.2023г. на А.Н.Б.,***5, ЕГН **********.

Определя срок за изпълнение на съдебното решение – 14 дни след получаване на съобщение за постановяването му с изпращане на преписката.

Осъжда ТД на НАП – Пловдив да заплати на А.Н.Б.,***5, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на общо 360 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: