№ 1827
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330200838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-001031/08.12.2021г.,
издадено от *** РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което на П. Г.
Щ., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата, в допълнителни молби и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се
моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок – в случая съдът
съобрази, че липсва отбелязване върху наказателното постановление за датата
на връчване на процесното НП, като същата не се установява и от разпита на
св. Г., който сочи, че не си спомня датата, на която жалбоподателят е отказал
да получи наказателното постановление, който отказ е отразен в
1
наказателното постановление. Поради това и за гарантиране на правото на
защита на жалбоподателя, съдът намери, че при липсата на доказателства за
дата на връчване, жалбата се явява подадена в срок. Същата освен това е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
На 01.10.2021г., около 07,00ч., жалбоподателят Щ. управлявал лек
автомобил Рено Лагуна с рег. № ****, собственост на В.Н.Щ., в гр.
Стамболийски, по ул. Освобождение в посока ул. „Тракия“ (в посока изток).
На кръстовището между двете улици имало поставен знак Б2 - „Стоп“, който
указвал на движещите се по ул. „Освобождение“ да спрат и да пропуснат
движещите се по ул. „Тракия“. По същото време, по ул. Тракия, в посока
„север“, се движело ППС – сметовоз, с рег. № ****, управляван от св. Ч..
Докато се движел по пътя, св. Ч. забелязал лек автомобил, паркиран
непосредствено след кръстовището от дясната страна на пътя, пред находяща
се на мястото кафе-машина. Св. Ч. предприел заобикаляне на спрения
автомобил, поради което навлязъл в лявото платно на движението.
По същото време жалбоподателят Щ. достигнал кръстовището и
предприел маневра „десен завой“, като целял да завие от ул. „Освобождение“
надясно и да продължи да се движи по ул. „Тракия“. В момента на
извършване на маневрата, автомобилът на жалбоподателя навлязъл в улица
„Тракия“ в платното за движение, по което в този момент се движел
сметовозът, управляван от св. Ч.. Автомобилът на жалбоподателя ударил
движещото се по ул. „Тракия“ ППС, управлявано от св. Ч., в задната лява
гума. От настъпилото ПТП възникнали материални щети по автомобила на
жалбоподателя, като същият в следващите дни се оплакал и от болки в
дясното коляно.
Водачите позвънили на тел. 112, като на място пристигнал
полицейския служител св. М., който взел проби за алкохол от водачите, които
били отрицателни, и им съдействал за изготвянето на двустранен констативен
протокол за ПТП. Впоследствие по молба на жалбоподателя бил издаден
2
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36 от св. М.. По случая
било взето отношение от св. Т., който на 01.12.2021г. съставил АУАН № 1031
за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В хода на производството била назначена съдебна авто-техническа
експертиза. От приетото по същата заключение на в.л. С. се установява, че от
техническа гледна точка при настъпване на удара, л.а. Рено Лагуна е бил
разположен източно от пътен знак Б2 на платното за движение на ул.
„Освобождение“ и е бил навлезнал на не по-малко от 0,10 метра на платното
за движение на ул. „Тракия“, като в зоната на местопроизшествието е имало
изтъркана трудно забележима „единична прекъсната линия“ – М3. От
техническа гледна точка причина за настъпилото местопроизшествие е
обстоятелството, че водачът на л.а. Рено Лагуна не е възприел своевременно
движещият се по път с предимство т.а. Мерцедес 2628 Л Еконик и не го е
пропуснал. Посочено е и че предвид, че местопроизшествието не е запазено с
точното разположение на автомобилите, не може да бъдат еднозначно и
категорично определени скоростите на автомобилите в момента на удара,
поради което не може да се отговори дали св. Ч. е могъл да спре преди да
настъпи удара и да избегне произшествието, както и не може да бъде
определено дали в момента на удара л.а. Рено Лагуна е бил спрял.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св. Т.,
който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. М., св. Ч., св.Г. и
св. Щ. – *** на жалбоподателя.
От показанията на св. Т. се установяват обстоятелствата покрай
съставянето и отказът да бъде връчен АУАН, а от показанията на св. Г. се
установяват обстоятелствата покрай отказът да бъде връчено наказателното
постановление.
Спорен момент в производството се явява механизмът на настъпване
на процесното ПТП. В тази връзка съществено противоречие съществува
между изложеното от разпитаните в хода на производството свидетели и
посоченото от жалбоподателя.
От показанията на св. Ч. се установява, че ПТП-то е настъпило, докато
е заобикалял спрял на платното на ул. „Тракия“ автомобил, когато е бил
блъснат от жалбоподателя. Същото се посочва и от св. М., който не е бил
очевидец и разяснява какво му е било разказано от участниците в ПТП-то. От
3
своя страна жалбоподателят твърди, че той е бил блъснатият от сметовоза,
като това същият е посочил и на св. М. видно от показанията на последния.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП и най-вече за
установяване на мястото, където е бил осъществен сблъсъкът, е била
назначена съдебна авто-техническа експертиза. От заключението на същата,
което съдът кредитира като обосновано, аргументирано технически и
съответстващо на доказателствата по делото, се установява, че ударът е
настъпил вътре в ул. „Тракия“, тоест след като жалбоподателят е навлязъл в
кръстовището и е предприел завиването надясно. Вещото лице подробно
както в обстоятелствената част на експертизата, така и при изслушваното му в
съдебното заседание, изключва възможността ПТП-то да е настъпило в
рамките на улица „Освобождение“, т.е. невъзможен от техническа гледна
точка се явява вариантът сметовозът да е навлязъл в ул. „Освобождение“ и да
е ударил спрелия там автомобил. Отделно от това от показанията на св. Ч. се
установява, че след настъпването на ПТП-то жалбоподателят е преместил
автомобила си назад по улица „Освобождение“, което се подкрепя и от
показанията на св. Щ., която също сочи, че автомобилът впоследствие е бил
преместен при пристигането й. При така посоченото се установява от
фактическа страна по безспорен начин, че ударът е настъпил след
навлизането на жалбоподателя Щ. по ул. „Тракия“.
Ирелевантни в настоящото производство се явяват представените по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35 и план-схема
към него, доколкото същите касаят ПТП от 27.04.2020г., което няма
отношение с процесното.
По отношение на възражението, че не е имало спрял автомобил в
близост до кафе-машината, наличието на такъв се установява както от
показанията на св. Ч., така и от посоченото от жалбоподателя в обясненията
му от 01.12.2021г., подписани лично от него, в които самият той също сочи,
че е бил наличен такъв автомобил. Поради това и съдът намира, че
изложеното в съдебното производство възражение представлява единствено
защитна позиция на жалбоподателя.
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка е и действително осъществилата се.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът достигна до
4
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се
установява компетентността на актосъставителя – т. 1.3. и на
административно-наказващия орган – т. 2.8.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.12.2021г. за
нарушение, извършено на 01.10.2021г., а НП - на 08.12.2021г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Нарушението е описано с всичките му
съставомерни елементи, като включително в АУАН е посочена и нарушената
правна норма. Неоснователно се явява и възражението за нарушение на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото същата не е приложима, тъй като свидетелят М.,
подписал акта, се явява свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. По отношение на въпроса за подаденото възражение срещу
АУАН, видно е от АУАН, че същият е съставен на 01.12.2021г., като
жалбоподателят е отказал получаването му, което е удостоверено в
съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. При това
жалбоподателят не се е възползвал от правото си да подаде възражение в
законово предвидения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията
преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
доколкото подаденото до директора на ОДМВР-Пловдив възражение е от
дата 06.12.2021г., т.е. след изтичането на срока за възражение.
При правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца
като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци
и с пътната маркировка. В конкретния случай при така установеното от
фактическа страна е било налице задължение за участникът в движението Щ.
да спре на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, а впоследствие и да не преминава стоп-линията, образувана от
продължението на тротоара, преди да пропусне движещите се по пътя с
5
предимство по ул. „Тракия“ автомобили, в случая сметовоза, управляван от
св. Ч.. От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на
приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява
безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение, доколкото е
навлязъл в кръстовището, без да пропусне управлявания от св. Ч. автомобил,
с което е станал и причина за настъпване на процесното ПТП.
Следва да се посочи и че действията на св. Ч. по навлизане в платното
за насрещно движение са позволени с аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
доколкото същите са били осъществени при предприемане на заобикаляне на
спряло ППС. Отделно от това забраната за изпреварване на кръстовище с
аргумент от чл. 43, т. 2 от ЗДвП важи само за кръстовища на равнозначни
пътища, именно с оглед обстоятелството, че задължение на водачите, които се
движат по път без предимство, е да пропуснат всички движещи се по пътя с
предимство превозни средства – в тази насока е и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
С оглед на гореизложеното, процесното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора, право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото такива не са били претендирани и не са представени
доказателства за извършването им, то и разноски не следва да бъдат
присъждани. На жалбоподателя следва да се възложат сторените в хода на
производството разноски за съдебна авто-техническа експертиза в размер на
350 лв. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д.
№ 98/84 г., ОСНК, съгласно което ако наказателното постановление бъде
потвърдено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда
(за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат на
жалбоподателя, който с инициирането на производството е станал причина за
извършването на тези разноски.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0333-
001031/08.12.2021г., издадено от *** РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ
Стамболийски, с което на П. Г. Щ., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Г. Щ., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив
сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени в производството
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7