Решение по дело №5254/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1796
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530105254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№.                   19.12.2019г.        Гр. Стара Загора

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 19 ноември                            2019 г.

В публично заседание в следния състав:

  

                                    Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 5254, по описа за 2019 година.

Производството е образувано по предявен иск с правно осн.  чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът И.К.Г., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на  11.02.2013 год. Районен съд Пазарджик е издал Изпълнителен лист по Гр.д.№1991/2012 год., по описа на Районен съд Пазарджик, по силата на който е бил осъден да заплати на „МЕДИНА МЕД" ООД, с ЕИК *********, сумата от 1271,05 лева, представляваща разноски по Гр.д.№1991/2012 год. по описа на PC Пазарджик.Въз основа на този Изпълнителен лист „МЕДИНА МЕД" ООД е образувало Изпълнително дело №20137650400436 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора.По това дело единственото изпълнително действие, прекъсващо давност, изразяващо се в налагане на запор на трудовото  възнаграждение, било извършено на 08.03.2013 год. и по този запор не е постъпило никакво плащане. Изпълнително дело №20137650400436 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, било прекратено на 19.12.2017 год.

Ответникът „МЕДИНА МЕД" ООД, ползвайки същия Изпълнителен лист от 11.02.2013 год., издаден по Гр.д.№1991/2012 год., по описа на Районен съд Пазарджик, образувал Изпълнително дело №20188870400026 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег.№887, с район на действие Окръжен съд Пазарджик.По същото изпълнително дело първото действие, водещо до прекъсване на давността, било извършено на 29.11.2018 год.

Ищецът сочи, че за него е налице правен интерес да заведе настоящия иск за установяване, че вземането в размер на 1271,05 лева, представляваща разноски по Гр.д.№1991/2012 год. по описа на PC Пазарджик, предмет на Изпълнителен лист от 11.02.2013 год., издаден по Гр.д.№1991/2012 год. по описа на Районен съд Пазарджик, не се дължи на „МЕДИНА МЕД" ООД, поради погасяването му с изтекла петгодишна давност, считано от деня на последното изпълнително действие, до предприемане на последващи действия по принудително изпълнение.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че той, не дължи на ответника „МЕДИНА МЕД" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.Стара Загора, общ.Стара Загора, гр.Стара Загора, п.к.6000, ул."Христо Ботев"№123А, представлявано от И. НИКОЛОВ ПАНЧОВ, вземането в размер на 1271,05 лева, представляваща разноски по Гр.д. N1991/2012 год., по описа на PC Пазарджик, предмет на Изпълнителен лист от 11.02.2013 год., издаден по Гр.д.№1991/2012 год., по описа на Районен съд Пазарджик, поради погасяването му по давност. Претендира за заплащане на сторените разноски по делото.

 

Ответникът „Медина Мед” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

Сочи, че ищецът основава претенцията си единствено на изтекла погасителна давност в негова полза. Съгласно чл. 120 ЗЗД обаче, давността не се прилага служебно. По делото нямало данни, ищецът да е довел до знанието на ответника възражение в подобен смисъл. Горното не било сторено нито преди образуване на делото, нито след това с исковата молба.

Счита, че не са и налице основания за уважаване на подобно възражение за изтекла давност. Видно от материалите по делото, първоначално изпълнителният лист е бил предявен пред ЧСИ Г. Илчева с район на действие ОС Ст. Загора. При същата е било образувано изп. дело 436/2013г. Същото е било висящо до края на 2017г., когато с постановление е било прекратено, поради перемпция. След връщане на изпълнителния лист, през Януари 2018г. било образувано ново изпълнително дело № 26/2018г. на ЧСИ Добромир Даскалов, peг. № 887, с район на действие ОС Пазарджик. По горното изпълнително дело били извършени множество изпълнителни действия, последните от които са от средата на 2019г.

Видно от гореизложеното, в периода 2013г.-2019г. срещу длъжника са били предприети множество изпълнителни действия, като през целият период срещу него са били висящи множество изпълнителни дела, образувани на основание изпълнителен лист. От влизане в сила на постановлението на ЧСИ Илчева до образуването на последващото изпълнително дело на ЧСИ Даскалов са изтекли по-малко от 2 месеца, поради което, не е изтекла нова давност в предвидения от закона срок.

Счита също, че в този смисъл и на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, във вр. с чл. 117 от ЗЗД, искът се явява неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен, ведно със законовите последици от това. Претендира за  сторените разноски по настоящото дело. Прави възражение за прекомерност на възнагражданието на адвокатския хонорар на  пълномощника на  ищеца, като моли същият да бъде намален до законоустановения минимум, във връзка с действителната правна сложност на делото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявената искова молба. Ответникът се представлява от пълномощника си, който поддържа изложената теза в писмения отговор е моли съдът да отхвърли предявения иск.

 

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

 

 По делото е представен изпълнителен лист, издаден на 11.02.2013г. по гр.д. № 1991/2012г., по описа на РС гр. Пазарджик, по силата на който ищецът по настоящото дело и „Автотранс” ЕООД с.Калугерово, общ. Лесичово, със законен представител И.Г., са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 1271.05 лв., представляваща разноски по гр.д. № 1991/2012г., по описа на РС гр. Пазарджик. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20137650400436, по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 и с район на действие СтОС. С покана за доброволно изпълнение  изх. № 8610/08.03.2013г. ищецът по делото е поканен да заплати на взискателя – ответникът, присъдената сума по изп. лист, както и други разноски и такси по образуваното изпълнително дело. Със запорно съобщение изх. № 8611/08.03.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.Г.. Изпълнителното производство е прекратено, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, с Постановление от 19.12.2017г. на ЧСИ Гергана Илчева.

Видно от приложените материали, съдържащи се в изп.дело № 20188870400026, по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с рег.№ 887, по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с молба вх.№ 942/19.01.2018г. е поискано образуване на ново изпълнително дело по представения изпълнителен лист по гр. д. № 1991/2012г., по описа на РС гр. Пазарджик, с длъжници ищеца и представляваната от него фирма.

 

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявен е иск от длъжник срещу взискател за установяване несъществуването на правото, предмет на принудително изпълнение. Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане, предмет на образувано изпълнително производство. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на пресъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист - недължимост на сумата от 1271.05 лв., представляваща вземане- разноски, по изпълнителен лист от 11.02.2013г., издаден по гр.д. № 1991/2012г., по описа на РС гр. Пазарджик. За да бъде уважен искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК, трябва да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и ищецът да има правен интерес от предявяването на иска.

Правният интерес в настоящото производство се заключва в засягането на правната сфера на длъжника чрез упражняване на правна принуда в изпълнителния процес. Образуването на изпълнително производство за едно вече погасено вземане поради настъпили обстоятелства след приключване на производството по установяване на вземането неоснователно би накърнило правата на длъжника, поради което е налице интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. По делото безспорно се установява, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20188870400026, по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с рег.№ 887, по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Твърдението, че е налице правоизключващо възражение срещу претендираното вземане, ведно с висящо изпълнително производство за вземането, е достатъчно, за да обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска, поради което първата предпоставка от посочените по-горе е налице и искът се явява допустим.

За да се установи дали е изтекла погасителната давност по отношение на вземането трябва да се изследва въпросът относно основанията за спиране и прекъсване на давността. Съгласно задължителните тълкувания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, погасителната давност не се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и съответно не се спира докато е висящ процеса. В изпълнителния процес, давността не спира да тече, а се прекъсва с предприемането на определени действия, след което започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Перемпцията настъпва по силата на закона, поради което не е необходим нарочен акт, издаден от компетентния орган /какъвто обаче в случая е налице/. Извършените след настъпване на перемпцията изпълнителни действия се обезсилват и загубват правните си последици, включително отнасящи се до спиране/прекъсване на погасителната давност.

В настоящия случай безспорно се установява, че по издадения изпълнителен лист на 11.02.2013г. е било образувано изпълнително дело №20137650400436, по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 и с район на действие СтОС, по което дело последното валидно действие по събиране на вземането е от 08.03.2013 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца.

По арг. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок е петгодишен и е следвало да изтече на 08.03.2018 г. Същият обаче е прекъснат с подаването на молбата на ответника от 19.01.2018 година, по която е образувано ново изпълнително дело № 20188870400026, по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с рег.№ 887, по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Съдът приема, че подадената от ответника молба за образуване е прекъснала погасителната давност. Аргументите в тази насока се извличат именно от института на погасителната давност. Основната цел на този правен институт е да дисциплинира кредиторите, които под страх от погасяване на вземането, следва да проявяват активни действия във връзка с неговото събиране. Давността следва да бъде прилагана тогава, когато кредиторът се е дезинтересирал от положението на своето вземане и неговата събираемост за толкова дълъг период от време, при което едно последващо предявяване значително би могло да затрудни гражданския оборот. В този смисъл, проявена активност от страна на кредитор следва да бъде толерирана, като се изключи възможността вземането да бъде погасено заради длъжник, който с недобросъвестно поведение би могъл да не изпълнява задълженията си заради това, че не притежава имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, поради което принудителното изпълнение да се окаже неуспешно.

 Въз основа на изложеното, съдът приема, че по отношение на вземането, по издаден по  гр. д.№ 1991/2012г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик, изпълнителен лист не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

 

 

 

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски, но липсват данни за направени такива.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***И. Вазов 8, ет.2, чрез адвокат И.Б., против „МЕДИНА МЕД“ ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев №  123А, представлявано от И. Николов Панчов, иск с правно осн. чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че И.Г. не дължи на”Медина Мед” ООД гр. Стара Загора, сумата от 1271.05 лева, представляваща присъдени разноски по изпълнителен лист от 11.02.2013г., издаден по гр.д. № 1991/2012г., по описа на РС гр. Пазарджик, по силата на който е образувано изпълнително дело № 20188870400026, по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

                                                     

                                                                                 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: