РЕШЕНИЕ
№ 3471
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330101094 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* против
М. Р. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, 10, чл.11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, чл. 6 и сл. ЗПФУР.
Ищецът твърди, че на 04.02.2021 г. между страните възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние №.... Била
преведена сумата от 600 лева, платима до 04.06.2021 г. Ответникът дължал договорна
лихва, съгл. чл. 2. Нямало извършени плащания.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 9626/15.11.2021 г. по ч.гр.д. № 17897/21 г. на ПРС, за следните суми: 600 лева
– главница; 49,50 лева – договорна лихва за периода 04.02.2021 г. – 04.06.2021 г.; 25,83
лева – обезщетение за забава за периода 04.06.2021 г. – 05.11.2021 г., срещу която в
срок постъпило възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 12.11.2021 г. до погасяването. Претендират се
разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар ИМ и
приложенията да са редовно връчени.
Той е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената
призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5015/11.05.2022 г., изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание,
без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
1
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на
делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ.
Претендира и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на
минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – минимално юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Р. К.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 600
лева – главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №..... от
04.02.2021 г.; 49,50 лева – договорна лихва за периода 04.02.2021 г. – 04.06.2021 г.;
25,83 лева – обезщетение за забава за периода 04.06.2021 г. – 05.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.11.2021 г.
до погасяването, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 9626/15.11.2021 г. по ч.гр.д. № 17897/21 г. на ПРС.
2
ОСЪЖДА М. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „Изи Финанс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, следните суми: общо 150 лева /сто и петдесет лева/ -
разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 17897/21 г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3