№ 20524
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110110786 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск от И. Г. А. срещу „Е. М.“ ЕООД за
недължимост на сумата от 539,57 лева, главница, 56,84 лева- договорна лихва за периода от
06.10.2008г. до 17.03.2012г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда- 23.03.2012г. до изплащане на вземането, както и
25 лева, държавна такса и 120 лева- адвокатско възнаграждение, представляващи разноски
по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 29.03.2012г. по ч.гр. дело №
80496/2012г. по описа на РС- гр. Монтана, V състав въз основа на който е образувано изп.
дело № 20121630410073 по описа на ДСИ К. Р., с район на действие РС- Монтана.
Ищецът И. Г. А. твърди, че на 29.03.2012г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело
№ 80496/2012г. по описа на РС- гр. Монтана, въз основа на който било образувано изп. дело
№ 20121630410073 по описа на ДСИ К. Р., с район на действие РС- Монтана за следните
суми- 539,57 лева, главница, 56,84 лева, договорна лихва за период от 06.10.2008г. до
17.03.2012г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда- 23.03.2012г., до изплащане на вземането, както и 25 лева
държавна такса и 120 лева- адвокатско възнаграждение. Поддържа, че на 18.01.2016г. бил
сключен Договор за прехвърляне на вземА.я между „Ю. Б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата
на който вземането по изпълнителното дело било прехвърлено на ответника. Въз основа на
молба с изх. № 46691 от 12.07.2016г., на 08.08.2016г. дружеството било конституирано като
взискател по делото и бил частен правоприемник на „Ю. Б.“ АД и нов кредитор по
вземането. Счита, че процесното вземане е погасено по давност. Сочи, че изпълнителното
дело било образувано на 02.05.2012г., като на 26.09.2013г. било извършено последното
валидно изпълнително действие. На 20.06.2012г. била подадена молба, с която била
1
изискана справка от НАП, като следваща молба била постъпила на 04.09.2014г. След тази
дата взискателят не бил изисквал извършване на изпълнителни действия и такива не били
извършвА. по изпълнителното дело съгласно издадено постановление от 05.02.2020г.
Поддържа, че поради липса на извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години изпълнителният процес се бил прекратил по силата на закона и без да има
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението. След подаване на
молба по изпълнителното дело, съдебният изпълнител бил издал на 05.02.2020г.
постановление за прекратяване на изпълнителното производство, както и бил разпоредил
възстановяване на сумите, подлежащи на възстановяване на длъжника. Поддържа, че
изпълнителното дело било прекратено на 04.09.2016г., като действията, извършени след
перемирането на делото били ирелевантни и не пораждали правни последици, респ. не
прекъсвали давността. Твърди, че погасителната давност е започнала да тече от датата на
последното валидно изпълнително действие- 04.09.2014г., и вземането било погасено по
давност на 04.09.2019г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се признава изцяло исковата претенция. Искането към съда е да не присъжда разноски
в тежест на „Е. М.“ ЕООД поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не бил
дал повод за завеждане на делото. Поради което били налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Съдът като взе предвид становищата на стрА.те и въз основа на събрА.те по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
В случая с оглед изразените от стрА.те становища с определение от 03.09.2023г.,
съдържащо проект за доклад, обявен за окончателен, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че срещу И. Г. А. е издаден в полза на
„Ю. Б.“ АД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 80496/2012г. по описа на РС- гр. Монтана, въз
основа на който е образувано изп. д. № 20121630410073 по описа на ДСИ К. Р., както и че
вземА.ята по изпълнителния лист са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД с договор за цесия от
18.01.2016г.
По основателността на иска, съдът намира следното.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В случая ответникът с отговора на исковата молба е заявил, че признава изцяло
исковата претенция.
2
С оглед извършеното признА.е на предявените искове от страна на ответното дружество
съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването на вземА.ята по
давност, е станал причина за завеждане на иска. Съгласно съдебната практика, изразена в
Определение № 75/21.04.2017г. по ч. гр. д. № 1371/2017г. І г. о., Определение №
95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018г. по
ч. гр. д. № 2828/2018г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018г. по ч. гр. д. №
3300/2018г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от 18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018г., III г. о., ГК, както и най-новата съдебна практика в тази насока, изразена в
Определение № 474 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3063/2019г. на ВКС, IV г. о., ГК,
ответникът по отрицателния установителен иск за недължимост на погасено по давност
вземане е дал повод за образуване на делото, когато е разполагал с изпълнителен титул или
друга възможност за друга извънпроцесуална принуда. В конкретния случай по делото е
безспорно, че ответникът е придобил вземА.ята по изпълнителния лист по силата на договор
за цесия от 18.01.2016г., с което е придобил и правото да поддържа принудително
изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист. От изискА.я препис от
изпълнителното дело се установява, че на 12.07.2016г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело и е поискал да бъдат превеждА. по
неговата банкова сметка постъпилите суми от изпълнението. С това свое действие
ответникът е релевирал намерение да изпълнява принудително процесните вземА.я,
респективно е станал повод за завеждане на делото. След конституирането на ответника са
извършвА. и изпълнителни действия по делото, а именно с постановление от 20.09.2016г.
съдебният изпълнител е отложил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника И. Г..
По делото са представени и съобщения от ответника за наличие на задължения на ищеца. От
страна на ответното дружество е подадена и молба от 04.03.2020г., с която са поискали да
бъде върнат оригинала на изпълнителен лист, с който е осъден длъжника И. Г. на адреса на
дружеството. Съдът намира, че от поведението на ответника, изразяващо се в разполагане с
изпълнителен титул и отправяне на извънсъдебни покА. чрез кратки текстови съобщения е
видно, че същият е дал повод за завеждане на исковата претенция. Поради което следва да
понесе отговорността за разноските по делото.
В случая ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва
да му се присъдят. Ищецът е бил представляван в производството от адв. А. В. на основА.е
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. С оглед на което на процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди възнаграждение, определено съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ
размер с оглед цената на предявения иск, а именно 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основА.е чл. 439, ал. 1
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул., №., ап.,, не
дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул., №., ет.,,
сумата от 539,57 лева, главница, 56,84 лева- договорна лихва за периода от 06.10.2008г. до
17.03.2012г. включително, както и 25 лева, държавна такса и 120 лева- адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по делото, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 29.03.2012г. по ч.гр. дело № 80496/2012г. по описа на РС- гр.
Монтана, V състав въз основа на който е образувано изп. дело № 20121630410073 по описа
на ДСИ К. Р., с район на действие РС- Монтана.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД да заплати на И. Г. А. на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД да заплати на адв. А. В.- САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ж.к., ул., бл., ет., ап.,, на основА.е чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото на И. Г. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4