Определение по дело №2754/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261040
Дата: 7 април 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530102754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  261040              Година  07.04.2021                           Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми април                                                                                                  Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2745 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответницата не е представяла досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 1046/2020 г. на СтРС.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 27.11.2017 г. сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по план „Интернет+16.99“, със стандартен месечен абонамент в размер на 16.99 лева /14.16 лева без ДДС/. Същата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 30.63 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.12.2017 г. - 04.02.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между ищеца и КЗП, същият й  начислил неустойка в размер на 42.48 лева, която била равна на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № **********/05.04.2018 г. На същата дата - 27.11.2017 г., и по повод горепосочения договор, мобилният оператор предоставил на ответницата устройство марка -. Вследствие на неизпълнението й по договора за мобилни услуги, същата дължала сума в размер на 89.63 лева, която представлявала разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена. Същата била начислена във фактура № **********/05.04.2018 г. Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: 1. фактура № **********/05.01.2018 г. за отчетен период 05.12.2017 г. - 04.01.2018 г., срок за плащане - 20.01.2018 г., издадена за сумата от 16.99 лева, представляваща неплатена абонаментна такса. Фактурата претендира в размер на 12.74 лева, поради извършено частично плащане в размер на 4.25 лева; 2. фактура № **********/05.02.2018 г. за отчетен период 05.01.2018 г. - 04.02.2018 г., срок за плащане – 20.02.2018 г., издадена за сумата от 17.89 лева, представляваща неплатена абонаментна такса; 3. фактура № **********/05.04.2018 г. за отчетен период 05.03.2018 г. - 04.04.2018 г., срок за плащане - 20.04.2018 г., издадена за сумата от 132.11 лева, представляваща неплатени неустойка и дължима сума за мобилно устройство, както следвало: 42.48 лева неустойка и 89.63 лева дължима сума за мобилно устройство. С оглед на гореизложеното, на 02.03.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора срещу ответницата, в което се претендирали: главница в размер на 162.74 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1046/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца възниквал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца суми в общ размер на 162.74 лева, представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1046 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела становище по предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и възражения, не е посочила и представила доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, и техния размер и изискуемост.

          На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил посочените в исковата му молба договор за мобилни услуги и общи условия, при които твърди, че е сключен с ответницата.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/05.01.2018 г., фактура № **********/05.02.2018 г., фактура № **********/05.04.2018 г. и справка от ТР. 

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1046 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.05.2021 г. от 9.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: