Решение по дело №331/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 93
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Мая Георгиева Средкова-Петрова
Дело: 20235210200331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. гр.Велинград, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20235210200331 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
З. З. Б. с ЕГН **********, чрез адв. С. М., е обжалвал Наказателно
постановление № 23-0367-000008/01.03.2023 г. на ВПД Началник РУ в ОД на
МВР Пазарджик, РУ Велинград. Намира, че същото е незаконосъобразно и
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че на
посочената дата не е имал качеството на „водач“, тъй като е бил извън
автомобила, когато при него дошли за проверка полицейските служители. Не
е отказвал да бъде тестван на мястото на проверката, тъй като полицаите не са
имА. в себе си полеви тестове и не е съставяно предписание за медицинско
изследване. Твърди нарушаване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 4 и на чл.
27, т. 8 от Инструкция № IЗ-633 от 25 март 2013 г. за патрулно-постова
дейност, поради липса на снабдяване на нарядът с полеви тестове. Моли да се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В ОСЗ жалбоподателят, чрез адв. Владимир Десподски, моли да се
отмени атакуваното наказателно постановление. Намира за нарушена
процедурата по издаване на талона за медицинско изследване, тъй като върху
него не са залепени задължителните стикери. Смята, че в АУАН и НП са
описани две административни нарушения, като не са посочени двете
нарушени разпоредби на чл. 174, ал. 3, предложение 1 и предложение 2 от
ЗДвП. Моли присъждане на разноски.

1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 15.02.2023 г. в гр. Велинград, близо до СОУ „Васил Левски“ в
посока за бул. „Съединение З. З. Б. е управлявал МПС, лична собственост.
Полицаите Б., Ч. Б. го забелязА. да управлява МПС с марка „БМВ“ с рег. №
РА9220 КС. Водачът спрял до транспортния вход на училището и слязъл от
колата. Отворил предния капак, като в този момент полицаите започнА.
проверка. ИзвикА. за съдействие колегите си – свидетелите Манушев и С.. С.
направил проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна. Поканил Б. в сградата на РУП Велинград, за да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Пред свидетеля Б.
жалбоподателят е заявил, че се колебае дА. да се изследва, тъй като преди
няколко дни е взимал „нещо“. Отишъл с полицаите М. и С. в Районното
управление, където се намирал апарата за изследване. Там Б. отказал да бъде
тестван за наркотици с техническо средство Дрегер Drug test. Също така
отказал и да получи изготвения му талон за медицинско изследване, който му
давал право да се яви в ЦСМП Велинград за изследване.
В сградата на РУ Велинград е съставен и АУАН № 571238 от
15.02.2023 г., за това, че на посочената дата в 13:50 ч. в гр. Велинград, ул.
„Кристал“ в посока за бул. „Съединение“ управлява МПС с рег. №
РА9220КС, като е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA 0197, като уреда отчита 0
промила алкохол в 13:58 ч. Отказва да бъде тестван за употреба на
Наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер DRUG
TEST – 0072 в сградата на РУ Велинград в 14:20 ч. Издаден талона за
медицинско изследване № 125987, който отказва да получи и подпише, като
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози и не изпълни предписание за токсикологично лаб.
изследване за установяване на употребата на наркотични в-ва или техни
аналози.
На 01.03.2023 г. е издадено и оспорваното Наказателно постановление,
в което фактическата обстановка е идентично описана, като на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба на З. Б. в размер на 2000 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно:
Наказателно постановление № 23-0367-000008 от 01.03.2023 г. ВПД
Началник РУ – Велинград в ОДМВР – Пазарджик, Акт за установяване
на административно нарушение № 571238 от 15.02.2023 г., Талон за
изследване № 125987 от 15.02.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите Б. С., Е. Б., А.
М. и А. Б.. Противоречивите показания на свидетелите Б., Б. и С., по
2
отношение на факта кои полицаи са били в РУ при изготвяне на акта, не се
отразяват върху възприетите факти. Съдът приема, че Б. и Б. не са присъствА.
при отказа на Б. в РУ, като не кредитира показанията на св. С., в частта за
присъствие на полицаите от „криминална полиция“, тъй като е изминал дълъг
период от време, в който са извършвани множество проверки.
Съдът счита, че ж а л б а т а е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което
следва да бъде:
- о с т а в е н а б е з у в а ж е н и е, като се ПОТВЪРДИ
Наказателно постановление № 23-0367-000008 от 01.03.2023 година на ВПД
Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, поради което правилно е
санкциониран по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДВП. Наказанията са точно
определени /фиксирани/ в санкцията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което
съдът не обсъжда дА. са нА.це предпоставки за изменението им. Съдът прие,
че по време на проверката жалбоподателят е имал качество на водач на
МПС, съобразно показанията на свидетелите Б. и Б., които са управлявА.
след него около един километър. Освен това е установено и по безспорен
начин, че в сградата на РУ Велинград водачът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества чрез техническо
средство, като е отказал и да получи талон за медицинско изследване.
В ъ з р а ж е н и я т а на жалбоподателя, че в случая са нА.це две
отделни административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство и отказ да бъде извършена проверка с медицинско
изследване, са НЕОСНОВАТЕЛНИ тъй като :
– В АУАН и в НП е описано само едно административно нарушение
и то е „отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози“. В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са включени две отделни административни
нарушения – отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол /пр. 1/
и отказ да бъде извършена проверка за употреба на НВ /пр. 2/. В настоящия
случай е осъществено само едно изпълнително деяние, това по чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП, а именно: деецът отказва да бъде извършена проверка за
нА.чие на наркотични вещества. Това, че в закона са предвидени два метода
на проверка – с техническо средство и с медицинско изследване, не означава,
че неизползването и на двата се приравнява на отделни административни
нарушения.
В случая няма значение дА. Б. е направил отказ и на мястото на
проверката, тъй като не е санкциониран за това, а за направен отказ в сградата
на РУ Велинград, като отново нА.це е само едно административно
нарушение.
- По отношение на твърдението за нарушаване на правилата при
издаване на Талон за медицинско изследване и непоставянето на
задължителните стикери, съдът намира, че това действително допуснато
нарушение, не се отразява върху законосъобразността на НП. От показанията
на свидетеля С. се установява, че жалбоподателят е отказал да получи
3
издадения му талон. Т. е. дори ако стикерите бяха поставени, това не би
променило изхода на производството, тъй като Б. е отказал да го получи. Не е
бил изследван чрез вземане на медицинска проба не защото има порок в
талона, а защото не е поискал това.
- при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила т.е спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съотв. на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН.
Поради изложеното по-горе съдът счита, че не са нА.це
предпоставките на чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски на
жалбоподателя, тъй като жалбата му е изцяло неоснователна, т. е. искането за
осъждане на ответника за заплащане на разноски следва да бъде отхвърлено,
като неоснователно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0367-000008
от 01.03.2023 година на ВПД Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ
Велинград, с което на З. З. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Самара“ № 7, е наложено АДМИНИСТРАТИВО НАКАЗАНИЕ г л о б а в
размер на 2000 /две хиляди / лева и лишаване от право да управлява
МПС за с р о к от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4