Определение по дело №69/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 69
Дата: 8 февруари 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000069
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, № 69./08.02..2019 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 69/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Подаденa e въззивнa жалбa от „Лес Груп“ ЕООД – гр. Търговищe, чрез адв. А.Н. против решение № 69 от 04.10.2018 г., постановено по т. д. № 82/2017 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против „Лессервиз“ ЕООД – гр. Поповo /в несъстоятелност/ за приемане на установено несъществуването на вземането на Е.Л.А. в размер на 35 000 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Лессервиз“ ЕООД, на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилността на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че представеният в производството договор за заем от 20.02.2017 г. е съставен единствено за целите на процеса. Доколкото плащането на задължението към НАП е извършено от името на длъжника намира, че Е.А. няма качеството на кредитор на дружеството в несъстоятелност. Счита, че договорът за заем няма достоверна дата и прикрива дарственото намерение между страните. Намира за недопустимо позоваването от кредитора на документ за вземането едва в производството по иска по чл. 694 от ТЗ. Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от синдика на дружеството, в който се навеждат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че в счетоводството на дружеството заемополучател е отразен приложеният договор за заем от 20.02.2017 г.. Счита за установено в първоинстанционното производство, че плащането е извършено с лични средства на заемодателя. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелниост/, чрез адв. Д.Д., в който се сочат аргументи за неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че в първоинстанционното производство не е доказано, че заемодателят и заемополучателят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Счита, че Е.А. е изпълнила задължението си по договора да преведе по сметка на НАП сумата от 35 000 лева за изпълнение на задължението на заемополучателя. Посочва, че отсъствието на дарствено намерение се установява от договорената между страните по договора за заем възнаградителна лихва от 3 %. Твърди, че заемодателят не се е суброгирал в правата на длъжника по чл. 74 от ЗЗД, а претендира вписване в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелността на последния. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

След направена служебна справка по представеното дело Варненският апелативен съд констатира, че синдикът на дружеството – длъжник, не е конституиран като страна в образуваното по повдигнатия спор производство, като по въпроса е постановено Определение № 291 от 06.12.2017 г. по т. д. № 82/2017 г. на Търговищкия окръжен съд. Видно от материалите по делото макар и изрично синдикът да не е бил конституиран като страна, съдът е обезпечил участието му в производството чрез връчване на преписи, призовки и съобщения.

Настоящата инстанция приема за императивно условие задължителното участие на синдика, с оглед визуализираното в чл. 694, ал. 4, изр. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 694, ал. 3 от ТЗ. По изложените съображения, Варненският апелативен съд счита за процесуално задължително да конституира като страна Р.И.Т., ЕГН: **********, в качеството му на синдик на „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: № *********. Доколкото обаче на синдика е връчен препис от въззивната жалба и същият е депозирал отговор по нея, не е необходимо повторното връчване на препис и предоставяне на срок за обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като страна по в. т. д. № 69/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд Р.И.Т., ЕГН: **********, в качеството му на синдик на „Лессервиз“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: № *********.  

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на …....……2019 г. от ...……часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

 

                                                                                          2.