Р е ш е н и е
№ 846 / 11.11.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 42 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик против
Заповед № ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на началника на Регионален отдел „Национален
строителен контрол“ – Пазарджик (бившия РОНСК – Пазарджик) при бившата РДНСК -
ЮЦР гр. Пловдив към ДНСК /понастоящем
РДНСК – Пазарджик към ДНСК/.
Протестиращият прокурор прави искане за прогласяване
нищожността на обжалваната заповед. Съображенията от протеста се поддържат от
прокурора и в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита.
Прокурорът възразява по претенциите на насрещните страни за разноски, като ги намира
за завишени.
Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК –
Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания и в представена писмена защита. Излага съображения за
валидността на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – “Елтрейд” ООД, ЕИК
********* – чрез законния и процесуалните си представители в проведените
открити съдебни заседания и в представени писмени бележки намира жалбата за
недопустима и алтернативно за неоснователна. Сочи доводи за недопустимостта
ѝ и моли същата да бъде оставена без разглеждане, а делото – да бъде
прекратено. На свой ред претендира разноски.
Съдът намира протеста за допустим, тъй като е подаден
срещу индивидуален административен акт от прокурор, който е овластен да оспорва
такива с нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на
заинтересованата страна, че съгласно посочената разпоредба прокурор може да
претендира единствено отмяна като незаконосъобразен на акта но не и
прогласяване на неговата нищожност. Нищожността също е вид незаконосъбразност
но такава с по-голям интензитет, пълна незаконосъобразност. Следователно, след
като прокурорът, съгласно посочената разпоредба, може да иска отмяната на
незаконосъобразни административни актове, то той на още по-голямо основание
може да претендира тяхното обявяване за нищожни, поради пълната им
незаконосъобразност.
Разгледан по същество протестът е неоснователен:
С оспорената заповед началникът на РОНСК – Пазарджик е
отменил предходната своя Заповед № ДК-09-ПЗ-1/16.02.2018 г., с която е бил
спрял строителството на строеж: „Микротурбина 20 kW за производство на електроенергия от река Чепинска в
землището на с. Варвара – Генераторно помещение, каменно насипна рампа, и
отводняващ канал за маркотурбина, изграждащ се в ПИ № 000719“. В допълнение към
отмяната на предишната заповед с протестираната е разрешено продължаване на
строителството на посочения строеж при спазване на действащата нормативна
уредба.
Отменената заповед е била обоснована с констатацията,
че строителството е било изпълнено не в коритото на р. Чепинска, а в имот -
частна държавна собственост на МЗХ. Напротив – отменящата заповед е мотивирана
с направения обратен извод, а именно, че „вследствие на естествени процеси
/високи води/, територията на ПИ № 000719 и ПИ № 000808 е сменила фактическото
си предназначение - от горска в територия, заета от повърхностни води /речно
легло/“, поради което съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за водите посочените
имоти са променили вида на собствеността си – от частна държавна в публична
държавна.
Предходната заповед е била оспорена пред съда от
настоящата заинтересована страна. С Молба
№ 3583 от 22.06.2018 г. “Елтрейд” ООД се е отказал от жалбата си и с
Определение № 793 / 22.6.2018 г.,
постановено по адм.д. № 305/2018 г. Административен съд – Пазарджик е оставил
без разглеждане жалбата и е прекратил делото. Определението е влязло в сила на 24.07.2018
г., което е видно при прегледа на това служебно известно на съда дело.
Първият аргумент на прокурора за нищожност на
оспорената заповед е липсата на материална компетентност на издателя ѝ – началникът
на РОНСК – Пазарджик, тъй като макар и със Заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. да
му е било делегирано правото да спира незаконни строежи, то не са му
предоставени права за отмяна на вече издадени заповеди, както и за спиране и
прекратяване на вече образувани подобни административни производства.
Съображенията на прокурора са необосновани и не
отчитат един от основните принципи на административното производство, а именно
че издадените административни актове подлежат на евентуално преразглеждане от
техния издател, а не от друг административен орган:
Действително със Заповед № РД-13-180/11.08.2014 г.
началникът на ДНСК е овластил ответника да спира строежи и да дава разрешение
за продължаването им след отстраняване на нарушенията. Преди всичко не е
необходимо изрично да бъде делегирано правомощието „отмяна на заповед за
спиране на незаконен строеж“, след като е делегирано правомощието „спиране на
незаконен строеж“. Очевидно спирането на незаконния строеж е основното
правомощие, а евентуалната възможност за преразглеждане на издаден в тази
връзка административен акт се подразбира и представлява част (по-малка) от
самото правомощие за спиране на незаконния строеж. Това безспорно следва от
логическото тълкуване на закона, и конкретно от самото съдържание на цитираната
в протеста разпоредба на чл. 222 от ЗУТ, в която сред правомощията на началника
на ДНСК, които той може да делегира на друго длъжностно лице не е включено
волеизявлението за отмяна на издаден вече административен акт (за спиране на
незаконен строеж). Нещо повече, предвидената в чл. 222, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
възможност за даване на разрешение за
продължаването на спрени преди това строежи след отстраняване на нарушенията и
заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции, за която е овластен
ответникът със Заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. означава, че на последния е
предоставено правомощието да коригира първоначалното си волеизявление за
спиране на незаконния строеж при настъпване на нови факти. На още по-голямо
основание ответникът е компетентен да ревизира акта си за спиране въз основа на
собствената си преценка, че е допуснал грешка и е постановил акт за спиране на
строеж, който не е незаконен.
От друга страна, прокурорът не е отчел
обстоятелството, че оспорената заповед е издадена във връзка с водено съдебно
производство и по съществото си представлява оттегляне на административен акт
по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК. Първоначалната заповед за спиране на
строежа е била оспорена пред съда и докато делото все още е било висящо
(определението за прекратяване не е било влязло в сила), ответникът (с
настоящата оспорена заповед) е отменил първоначалната си заповед, т.е. оттеглил
е своя оспорен пред съда административен акт. Посочената разпоредба изрично
сочи, че компетентен да оттегли оспорения акт е административният орган, т.е.
издателя на акта. Следователно с оспорената заповед за отмяна на първоначалния
издаден от него административен акт началникът на РОНСК – Пазарджик е упражнил
правомощието си да оттегли оспорен пред съда административен акт.
Предвид горното, ответникът е разполагал с
правомощието да отмени първоначалния си акт, тъй като от една страна това
правомощие се подразбира, а от друга – то изрично му е предоставено с
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК. Доколко законосъобразно той е упражнил
това си правомощие в случая е ирелевантно, тъй като претенцията е само за
нищожност на протестираната заповед. В тази връзка, в протеста прокурорът е
изложил и множество други аргументи (нарушения в процедурата по преразглеждане
на акт, с който е спряно строителството, незаконосъобразност на мотивите на
оспорената заповед) но всички те се отнасят до евентуалната незаконосъобразност
на издадената заповед за отмяна на първоначална заповед и не могат да обосноват
нейната нищожност и конкретно липсата на компетентност на издателя ѝ.
Следователно, оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в писмена форма, подписана е от своя
издател, като са посочени законови основания за издаването ѝ. Тези
обстоятелства представляват достатъчен аргумент, за да се приеме, тя не страда
от особено съществени пороци, които да обосновават нейната нищожност.
С оглед изхода на делото и неговата неголяма
фактическа и правна сложност следва да бъдат присъдени следните разноски: На
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
определен от закона размер от 100 лв. Възнаграждението на заинтересованата
страна следва да бъде намалено от платените 1 400 лв. до минималния предвиден
в закона размер за дела по ЗУТ от 1250 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля протеста на прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Пазарджик, с който се иска обявяване нищожността на Заповед №
ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на началника на бившия Регионален отдел „Национален
строителен контрол“ – Пазарджик при бившата РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив към ДНСК.
Осъжда Окръжна прокуратура гр. Пазарджик да заплати на
РДНСК – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Осъжда Окръжна прокуратура гр. Пазарджик да заплати на
“Елтрейд” ООД, ЕИК
********* разноски по делото в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/