№ 982
гр. Перник, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720105527 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М.Н.В. срещу „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД искове по чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, по чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор за кредит №
********** на 25.09.2023 г., по силата на който ответникът й е предоставил сумата от 2000
лв., а тя се е задължила да я върне на 13 броя месечни погасителни вноски. Уговореният
годишен лихвен процент бил 40,52%, а ГПР 49,66 %. Съгласно чл. 9 от процесния договор
кредитополучателят се задължил да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 607, 75
лева и такса за динамично плащане по кредита в размер на 911, 63 лева, като тези такси се
кумулирали в падежните вноски.
Ищцата обосновава, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК. В тази връзка сочи, че в договора е посочен
годишен процент на разходите, но липсва отразяване на условията за прилагането му.
Погасителният план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като липсва
посочване на задължителната информация по ЗПК. Според нея договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа ГПР и общата сума по кредита,
дължима от потребителя към момента на сключването му. Не става ясно как е формиран
ГПР в размер на 49,66 %. В същия не били включени таксите за бързо разглеждане и за
динамично плащане, които са във фиксиран размер и се доближават до размера на
получения заем. Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният
1
ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като в него следва да се
включат и тези такси. Начисляването на тези такси счита, че води до нарушаване принципа
на добросъвестността и нарушава добрите нрави като принцип при сключване на
договорите. Чл. 10а, ал.2 ЗПК допуска възможността за събиране на такси, свързани с
усвояване и управление на кредита, но процесните по естеството си представляват плащане
за действия, присъщи за отпускането на всеки кредит и реално така потребителя заплаща за
права, които има. Според ищцата сочените клаузи имат неравноправен характер.
Изложеното обуславя извода за недействителност на целия договор, като разпоредбата на
чл. 26, ал.4 ЗЗД не намира приложение. По изложените съображения отправя до съда искане
за прогласяване нищожността на договора за кредит. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че
между него и ищцата е сключен договор кредит № ********** на 25.09.2023 г.. Ответникът
оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за
нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. С уговорените клаузи на чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора не се
накърняват добрите нрави и не се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК. Обосновава се,
че посочените такси не следва да се включват в ГПР по договора. На следващо място
ищецът е пожелал поисканите действия, като преди подписване на договора е бил запознат
със съдържанието на оспорените клаузи. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем № ********** , сключен на
25.09.2023 г.. между М.Н.В. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД. По силата на този договор
ответното дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 2000 лева, чието връщане
е разсрочено за срок от 6 месеца и 14 дни; размер на вноска 171,15 лева, брой 13; ГПР 49,66
%; годишен лихвен процент 40,52 % и общо задължение: 2224,95 лева.
В чл. 9 от договора е посочено, че при кандидатстване за отпускането му
кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит
при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързо разглеждане
е в размер на 607, 75 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план. Също така кредитоискателят
заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел
V от Общите условия, за което дължи плащане в размер на 911,69 лева, които се разпределят
към всяка погасителна вноска. Така общото задължение по кредита възлиза на сумата от
3 744,39 лева, а размерът на всяка вноска на 288, 03 лева.
В представения европейски формуляр за предоставяне на информация, като
възможни разходи са посочени цитираните услуги, а именно в случай, че кредитоискателят
желае искането му за кредит да бъде изгледано в срок до 2 (два) часа, в рамките на
2
работното време на кредитора, дължи парична вноска в размер на 607,75 лв., която се
заплаща съразмерно, заедно с погасителните вноски, като е посочено, че съгласието за
бързото разглеждане не е задължително условие за получаване на кредит. В случай, че
кредитополучателят желае да се ползва от възможността да плаща погасителните си вноски
на настоящ адрес или на друго, удобно за него място при условията, посочени в Общите
условия към Договора за кредит (Динамично плащане), дължи парична вноска в размер на
911,69 лв., която се заплаща съразмерно, заедно с погасителните вноски, като съгласието за
динамично плащане не е задължително условие за получаване на кредит. Приложени са и
Общите условия към договора за потребителски кредит.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове искове по чл.26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна клауза от
същата, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така
Решение № 40 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Ето защо
следва да се разгледа първо твърдението на ищеца за нищожност на договора поради
нарушаване на закона - ЗПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и
обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит с предмет паричен заем в
общ размер на 2000 лв. главница.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест за установяване на подлежащите на доказване
факти се разпределя по следния начин:
В тежест на ищеца е да установи, сключването между страните на правоотношение,
част от което са оспорените клаузи, тяхното съдържание, както и че същите са засегнати от
посочените в исковата молба пороци: 1/ противоречие или заобикаляне на императивна
правна норма), 2/ противоречие с добрите нрави (социал социално възприети етични
3
правила и норми за справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения).
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита от 2000 лева; фиксиран годишен
лихвен процент (40, 52 %), ГПР в размер на 49, 66 % и общата сума, дължима от
потребителя, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9
ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по
кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези
разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на
разходите е 49, 66 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти
включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на
разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени
4
основните данни, послужили за неговото изчисляване. Възнагражденията за допълнителни
услуги "бързо разглеждане и "динамично плащане" по договора за кредит представляват
разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
При формирането на този си извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива
2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване
на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
Поради това настоящият състав приема, че в случая е нарушено изискването за
посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води
до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора, което е основание същият да бъде прогласен за нищожен и
установителният иск да бъде уважен.
За пълнота във връзка с останалите наведени доводи следва да се посочи, че
невключването на посочените допълнително услуги в ГПР представлява и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузите относно тяхната дължимост са и неравноправни по
5
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, при липса на данни за индивидуално уговаряне, каквито
не могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно
типизиран. Посочените такси представляват предпоставка за значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца - кредитодател и потребителя, поради което
клаузите, които уреждат това задължение се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.
1 ЗЗП и като такива нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочените задължения,
произтичащи от клаузите на договора и ОУ, целят да заобиколят и разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, която забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.
С оглед уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност – за прогласяване
нищожността на клаузата поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. В настоящото исково
производство ищецът е направил следните разноски: 80,00 лева – държавна такса, 500
адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения договор за
правна защита и съдействие /л.26 от делото/. Релевирано е възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение
на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
както и действително извършената работа.
С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението за осъщественото от
адв. Н. М. процесуално представителство, съдът съобразява материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото и намира, че претендираното възнаграждение не
е прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от М.Н.В., ЕГН **********, с
адрес: ******** срещу „Би ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „ Незабравка“ № 25, ет. 5, на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с 11, ал. 1, т.10 ЗПК Договор за кредит № ********** от
25.09.2023 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „ Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на М.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ********, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 580, 00
/петстотин и осемдесет / лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7