РЕШЕНИЕ
№ 10742
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110119906 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу Х. Н. Х. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6 315,31 лева, от
които 5640,35 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.01.2024г. до
изплащане на вземането, 671,57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
03.01.2024г., както и суми за дялово разпределение 2,88 лева - главница за периода от
01.04.2023г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,51 лева - лихва за периода от 15.08.2022г. до 30.04.2023г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1881/2024 г.на
СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ********/ инст.№ ********,
ИД номер: *******.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответницата е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата заявява, че е сключила извънсъдебно
споразумение с ищеца, като моли да не бъдат допускани експертизи и да бъде присъдено
минимално юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 11.01.2024 г. „ЮЛ“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х. Н. Х. за следните суми: 5 640,35 лева (пет хиляди
шестстотин и четиридесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 671,57
лева (шестстотин седемдесет и един лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г., 2,88лева (два лева и 88 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,51 лева (нула лева и 51 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 03.01.2024 г. - задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, аб.№********.
С разпореждане от 16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1881 /2024г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 126.31 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено
възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо и на
основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на
установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред.
2
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 24.03.1986 г. НСХ и ИХХ са закупили апартамент АДРЕС
Видно от представеното удостоверение за наследници НСХ е починал и е оставил за
наследници ВНС и Х. Н. Х..
С молба-декларация от 20.05.2016 г. Х. Н. Х. е поискала от ищцовото дружество да
бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: АДЕРС
Видно от представения протокол от проведеното през на 03.06.2002 г. Общо събрание
на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 27.06.2002 г. между ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: грАДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ЮЛ“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени по делото са общите фактури от 31.07.2021 г., 31.07.2022 г., 31.07.2023 г.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2020г. до м.04.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
3
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ЮЛ“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и Х. Н. Х. от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно целия процесен имот. Освен пораждане на облигационно
правоотношение ex lege, налице е и изрично изразена воля от страна на ответницата за
откриване на партида на нейно име, т.е. за възникване на облигационна връзка с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Със сключване на извънсъдебно споразумение, ответницата признава дължимостта на
сумите, което съдът отчита като извънсъдебно признание.
4
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ЮЛ” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски спрямо ответника за настоящото производство, чийто
размер, възлиза на размер от 226.31 лева/ държавна такса- 126.31 лева, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва
да се присъдят разноски -176.31 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Х. Н. Х. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС
че дължи на „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА- Изпълнителен директор,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422
ГПК сумата от 6 315,31 лева, от които 5640,35 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2023г. за топлоснабдени
имот с адрес: АДРЕС Аб. №: ********/ инст.№ ********, ИД номер: *******, ведно със
законната лихва от 10.01.2024г. до изплащане на вземането, 671,57 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 03.01.2024г., както и суми за дялово разпределение 2,88 лева -
главница за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
10.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,51 лева - лихва за периода от
15.08.2022г. до 30.04.2023г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1881/2024 г.на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Х. Н. Х. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „ЮЛ” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 1881/2024 г. на СРС в размер на 176.31 лева, както и за
настоящото производство, в размер на 226.31 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5