Р
Е Ш Е Н И Е
260167/10.12.2020г.
10.12.2020 г. гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На девети декември през две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 1767/20202 г. по
описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
17-0869-002961 от 24.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Радко
Димитриево, обл. Шумен, ул. ”Панайот
Волов” № 8а са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за
това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. В представените
писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя излага подробно
допълнителни мотиви за незаконосъобразност и неотговарящо на обективната
действителност наказателно постановление, като моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ОД на МВР
- Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно
заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б.Д.К. на 28.08.2020 г. около 22.43 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ 318ЦИ” с рег. № Н 2959 ВТ, като се движел по улиците в гр. Шумен. Времето било ясно, видимостта добра. На кръстовището на ул. „Цар Иван Асен II“ с бул. „Симеон Велики“, в посока от пл. ”Възраждане” към пл. ”Оборище” жалбоподателят посредством подаване газ и форсиране на автомобила умишлено приплъзнал задната част на МПС през цялото кръстовище в продължение на платното за движение към бензиностанция „ШЕЛ“, през двете ленти за движение на бул. „Симеон Велики“ в посока пл. „Оборище“ до Професионалната гимназия по икономика и продължил движението си в посока пл. ”Оборище“. Тъй като свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д. – полицейски служители в „ГООР“ при РУ - Шумен, при обход на района се намирали в полицейски автомобил, движейки се от пл. „Оборище“ по бул. „Симеон Велики“, тримата възприели движението на автомобила на жалбоподателя и преценили, че извършва т. нар. „дрифт“. Тогава свидетелите направили обратен завой и последвали със служебния автомобил жалбоподателя, като подали звуков и светлинен сигнал и предприели спиране на жалбоподателя, както и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. Впоследствие, на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 279042 от 28.08.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-002961 от 24.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., на свидетелите Х.С. С. и И.Д.П. –
свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акт и на свидетеля
Д.В.Д. – свидетел при установяване на
нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Х. С., И.П.
и Д.Д. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели
не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани
или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят
посредством разпита на свидетелите Д. Б.К. и Й.Г., прави опит да установи
коренно различна фактическа обстановка, а именно, че не е допуснатото соченото нарушение
при управлението на процесния автомобил от жалбоподателя. Същата обаче не
съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на
изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е
противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на
свидетелите Д. К. и Й.Г. и поради близките
отношения на същите с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят Д. К. е негов баща, а свидетелят Й.Г. заявява в
съдебно заседание, че с К. са приятели. Това до голяма степен прави показанията
и на двамата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на
жалбоподателя. Още повече съдът намира основание да не кредитира показанията
свидетеля Д. К. и поради обстоятелството,
че същият не е присъствал при извършване на деянието /сочи, че е пристигнал на
мястото, където се е извършвала проверката/ и не е пряк очевидец, поради което
и не сочи релевантни за нарушението факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 17-0869-002961
от 24.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи. При извършената служебна проверка съдът
установи, че в хода на административно – наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57
от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на чл.
57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че бул.
„Симеон Велики” в гр. Шумен е отворен за обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по
делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Х. С., И.П. и Д.Д. се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят Б.Д.К. на 28.08.2020
г., управлявайки собствения си лек автомобил марка “БМВ 318 ЦИ”, при навлизане
в кръстовището на ул.
„Цар Иван Асен II“ с бул. „Симеон
Велики“, в посока от пл. ”Възраждане” към пл. ”Оборище”
жалбоподателят посредством подаване газ и форсиране на автомобила умишлено
приплъзнал задните гуми на МПС, с което задната част на автомобила се занесла и
видимо извършила т. нар. „дрифт“ през цялото кръстовище в продължение на
платното за движение към бензиностанция „ШЕЛ“ през двете ленти за движение на
бул. „Симеон Велики“ в посока пл. „Оборище“ до Професионалната гимназия по
икономика и продължил движението си в посока пл. ”Оборище“.
От изложеното се налага извода, че водачът не
е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за
извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на задните
гуми на автомобила чрез подаване газ и форсиране на МПС, с което задната част
на автомобила се занесла и видимо извършила т. нар. „дрифт“.
В тази връзка съдът намира, че деянието
се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д.,
които по време на извършване на нарушението са се намирали в служебния
автомобил, движейки се от пл. „Оборище“ по бул. „Симеон Велики“ в гр. Шумен и
пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна
маневри. Свидетелите поотделно подробно описват движението на управлявания от
жалбоподателя автомобил – движейки се по ул. „Цар Иван Асен II“, при навлизане в кръстовището с бул. „Симеон
Велики“, приплъзва задните гуми и занася задната част на автомобила,
предприемайки ляв завой на кръстовището, при което отново приплъзва задните
гуми, след което рязко ускорява скоростта и продължава движението си в посока
пл. ”Оборище”. Свидетелят П. сочи, че самото приплъзване
на гумите и занасянето на задната част е затруднило движението на автомобила,
така, че водачът е положил усилия да влезе в средата на двете платна за
движение. И тримата свидетели са категорични, че са видели форсирането на
автомобила и приплъзването на задната му част, още преди да навлези в завоя.
Съшите еднозначно заявават, че установеното от тях движение на автомобила се
проявава при рязко подаване на газ – форсиране, при което задната част на
автомобила започва да се носи на една страна /в случай на МПС със задно
задвижване, от какъвто вид е управляваният от жалбоподателя автомобил/. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото кореспондират на
останалите доказателства по делото, като отчита и факта, че констатациите на
полицейските служители са обективирани в Докладна записка, изготвена
непосредствено след възприемане действията на водача, в която подробно е
описано поведението на водача на пътното платно. Наред с това, дадените от
свидетелите И.П., Х.Х. и Д.Д. разяснения относно маршрута и скоростта на
движение, предприети с цел да бъде настигнат и спрян за проверка водача,
кореспондират с представените писмени доказателства – пътен лист и карта с
маршрут от GPS координатите на служебния автомобил. От показанията
на актосъставителя Г.М. става ясно, че при съставянето на акта водачът К. не е
обяснил нищо по случая, въпреки, че му е разяснено какво нарушение му се
вменява. Нарушението не е било оспорено първоначално и от страна на
жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е посочил в акта
за установяване на административно нарушение, че няма възражения. Съставеният
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното.
В тази връзка съдът не споделя
изложеното от страна на К. в жалбата, а и от процесуалния му представител в
съдебно заседание по време на хода по същество, че с поведението на управлявания
от дееца автомобил не е извършено соченото в акта и наказателното постановление
нарушение, в какъвто аспект са и показанията на разпитаните свидетели Д. Б.К. и
Й.Г., близки на жалбоподателя. На първо място, по делото не са представени
доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя и процесуалния му
представител, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, нито са
обективирани в допълнително писмено възражение. Поради това тези твърдения на
наказаното лице следва да се разглеждат единствено като форма на правото му на
защита. Свидетелските показания на свидетели Д. Б.К. и Й.Г. не се кредитират от
съда, предвид следните съображения: Свидетелят Д. Б.К. - баща на жалбоподателя,
не е присъствал по време на извършване на деянието. Същият сочи, че е
пристигнал на мястото, където е извършвана проверката, и не е пряк очевидец,
поради което и не сочи релевантни за нарушението факти. Действително свидетелят
Й.Г., който се е намирал в автомобила, отрича да е извършено каквото и да е
нарушение. Същият сочи, че след като минали през въпросното кръстовище,
автомобилът, управляван от жалбоподателя К. се е движил с около 40-50 км/ч, те
нямали никаква цел, просто се движили на произволни посоки из град Шумен, както
и предходната вечер. Съобразявайки обаче възрастта на свидетеля – същият е
непълнолетен, близките приятелски отношения с жалбоподателя, факта, че не е
правоспособен водач на МПС, съдът намира, че не следва да се кредитират
безрезервно неговите показания относно наличието или липсата на нарушение на
ЗДвП, както и досежно скоростта, с която се е движел автомобила. Още повече, че
показанията на свидетеля Г. противоречат с останалия, събран по делото доказателствен
материал.
В тази връзка, правилен е изводът на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством
приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и зравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Шумен по
сходни казуси, по-конкретно Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по
к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд –
Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. №
30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др..
Поради изложените съображения съдът
намира, че жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и
действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А,
ал. 1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на
3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.
Освен това, настоящият съдебен състав
споделя доводите на административно – наказващия орган, че процесната
деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се
характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид направеното искане от страна на
процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр.
Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва
да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва
да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 17-0869-002961 от 24.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.Д.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Радко Димитриево, обл. Шумен, ул. ”Панайот Волов” № 8а
са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Б.Д.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.