Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
Гр. П., 13.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07926/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Т.И.Ч. *** АД
обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 865,41 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 560,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 02.01.2007 г. до 17.06.2010 г., както и сумата от 142,79
лв. – разноски по делото, за които суми в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.
срещу наследодателката на ищцата е издаден изпълнителен лист от 20.12.2010 г.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.с
рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на сумите по давност.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от
20.12.2010 г., издаден по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П. нейната наследодателка Д.Я.Л. била осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 1 865,41 лв. – главница за ползвана и
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до окончателното
ѝ изплащане и сумата от 560,96 лв. – законна лихва за забава за периода
от 02.01.2007 г. до 17.06.2010 г., както и сумата от 142,79 лв. – разноски по
делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в него вземания по молба на взискателя „Топлофикация-П.“ АД
срещу длъжника по него било образувано изпълнително дело № ***г. по описа на
ЧСИ С.Б., в хода на което ищцата Т.Ч. била конституирана като длъжник, в
качеството си на наследник на първоначалния. Оспорва дължимостта на вземанията
по листа с твърдението, че същите са били погасени по давност към датата на
образуване на изпълнителния процес. Намира за приложим тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания.
Поддържа, че същият е започнал да тече от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден процесният
изпълнителен лист. С тези съображения обоснова правния си интерес от търсена
защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – П.“ АД не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, оспорва исковете като неоснователни и
недоказани и отправя искане за отхвърлянето им.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в
хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация-П.“ АД и срещу третото за
процеса лице Д.Я.Л. била издадена Заповед № 7338 от 17.09.2010 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от сумата от 1 865,41 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2006 г. до 30.04.2009 г. до
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
560,96 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2007
г. до 17.06.2010 г., както и сторените разноски по делото в размер на сумата от
142,79 лв. Изяснява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника на 03.11.2010 г., както и, че по разпореждане на съда от 20.12.2010
г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила, за сумите, присъдени със
същата, е издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на
„Топлофикация – П.“ АД с вх. № 03493/05.07.2011
г. било образувано изпълнително дело № 20118130400858/2011 г. по описа на ЧСИ А.В.с
рег. № 813 и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата
/приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че
дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване
размера на получаваните от длъжника Д.Л.пенсия или трудово възнаграждение и при
налични такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка за
налично недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и за
съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат
спрени от движение за срок от три месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на длъжника Л.е
връчена покана за доброволно изпълнение на 02.08.2011 г., чрез друго лице от
адреса. Изпратено е запорно съобщение от 21.07.2011 г. до РУ „Социално
осигуряване“ – гр. П.
за налагане на запор върху пенсията, получавана от длъжника. Съобщението е
получено от адресата на 26.07.2011 г. В отговор, с писмо от 27.07.2011 г. РУСО
– гр. П. уведомява съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде изпълнен,
тъй като получаваната от Д. Л.пенсия е в по-малък размер от минималната работна
заплата за страната.
С
молба с вх. № 9468/22.08.2014 г. взискателят е поискал да бъдат извършени
справки и при установяване наличието на секвестируем трудов доход или пенсия, получавани
от длъжника да бъде наложен запор върху
същите.
Със
запорно съобщение от 29.08.2014 г., адресирано до ТД на НОИ – гр. П. ЧСИ В.е наложила запор
върху пенсията, получавана от Д. Л.. В отговор, с писмо от 03.09.2014 г. началникът на отдел
„Пенсии“ при ТД на НОИ – гр. П. уведомява съдебния изпълнител, че запорът не
може да бъде изпълнен, тъй като получаваната от длъжника пенсия е в по-малък
размер от минималната работна заплата за страната и представлява
несеквестируемо вземане.
С
Постановление от 04.02.2017 г. ЧСИ А.В.е прекратила изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две
години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Данните
по делото сочат, че в хода на този процес в полза на взискателя е преведена
сума от 74 лв. с превод от 20.06.2014 г.
От
приобщеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***г., издадено от
Община П. следва, че длъжникът Д. Л.е починала на 20.12.2015 г. като е оставила
за свой законен наследник дъщеря си Т.И.Ч. – ищцата в процеса.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство копие от
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.следва, че същото е образувано по
молба на „Топлофикация – П.“ АД с вх. 7152/19.05.2017 г. и разпореждане на органа по
принудителното изпълнение от 21.05.2017 г. за събиране на вземанията срещу
длъжника по процесния изпълнителен лист от 20.12.2010 г. Изяснява се, че с
молбата взискателят е поискал да бъдат извършени справки за открити банкови
сметки на длъжника и секвестируем трудов/приравнен на него доход, респ. пенсия
и при установяване на такива да бъде наложен запор върху вземанията до
погасяване на дълга.
В
хода но производството по това изпълнително дело с разпореждане на съдебния
изпълнител от 21.05.2018 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК настоящата ищца Т.Ч.
е конституирана в качеството на наследник на починалия длъжник Д. Л..
С
молба с вх. № 14956/26.06.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б. извършването
на справки и при открити налични банкови сметки да бъде наложен запор върху
същите.
Установява
се, че по разпореждане на ЧСИ от 28.06.2018 г. са изпратени запорни съобщения
до „Обединена българска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Централна
кооперативна банка“ АД за налагане на запор върху вземанията на Т.Ч. по
банковите ѝ сметки, открити в търговските банки, без данни за получаване
на съобщенията от адресатите им.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да
бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането,
а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
П.“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищцата Т.Ч., както и
проведеното оспорване на исковите претенции, релевирано от ответната страна,
свидетелства за правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателни
установителни искове и за нейната активна материалноправна легитимация в
процеса.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу лицето Д.Я.Л., както и, че
същата е починала на 21.12.2015 г., оставяйки за свой единствен законен
наследник дъщеря си Т.Ч., впоследствие конституирана като длъжник в хода на
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б..
Следователно,
съдът намира, че ищцата се явява активно материалноправно легитимирана да
отрича дължимостта на сумите, удостоверени в изпълнителния лист от 20.12.2010 г.
и предмет на предявените отрицателни установителни искове – арг. чл. 60, ал. 1
от Закона за наследството /ЗН/.
В
настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които
са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с
ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното
производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима
форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл.
439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен
съд – П. е издадена Заповед № 7338 от 17.09.2010 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Установи
се, че препис от тази заповед е получен от длъжника на 03.11.2010 г.
Следователно, същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 18.11.2010
г. – след изтичане на двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това, считано от този момент петгодишната давност за
удостоверените в заповедта и листа вземания поначало изтича на 18.11.2015 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение
е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително
събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 05.07.2011г. е образувано изпълнително
дело № 858/2011
г. по описа на ЧСИ А.В.Установи се, че с молбата взискателят „Топлофикация – П.“
АД е посочил различни изпълнителни действия, които да бъдат извършени за
събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните
разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба
на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е
била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото
действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните
вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал.
1 ЗЗД, считано от следващия ден – 06.07.2011 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното
производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента
на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на
ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е
прието, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност
не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г.
по описа на Окръжен съд – П./.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015 г. /което поначало води до преустановяване
действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 858/2011 г. по описа на ЧСИ В.се
установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на
молбата за образуването му или от 05.07.2011 г. в хода на същото не са
извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни
изпълнителни действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между
частния съдебен изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена
единствено към проучване на имущественото състояние на длъжника, съответно не е
довела до реално налагане на запор върху негови вземания. Следващото действие,
израз на активно поведение от страна на взискателя, е депозирането на молбата
от 22.08.2014 г. с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, но
същото е предприето по вече прекратено изпълнително дело и не е от естество да
породи правни последици.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 06.07.2011 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това /в
случая на 04.02.2017 г./, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за
прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е
необходимо за прогласяване на действието му и за прилагане на някои от
последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата
перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 06.07.2013 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането
на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира,
че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с
това и действието на самото спиране.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше
изяснено, е започнала да тече от 06.07.2011 г. /денят, следващ първото и
последно активно действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния
процес – подаването на молбата от 05.07.2011 г. за образуване на производството
с конкретни искания/, то същата е изтекла на 06.07.2016 г., а с това и преди
образуване на настоящото производство по искова молба от 09.11.2018 г. На
основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер следва да се считат за
погасени по давност и вземането за лихва за забава в размер на сумата от 560,96
лв., законната лихва за забава от 17.09.2010 г. до окончателното изплащане на
главницата и част – сумата от разноските, удостоверени в издадените по гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – П. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема,
че с постъпилата сума от 74 лв. по сметка на взискателя, преведена на
20.06.2014 г., са погасени част от разноските по изпълнителното дело, при
съобразяване с поредността, установена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД и с факта, че същите
са по-обременителни /по-високи по
размер/ от разноските по изпълнителния лист – арг. чл. 76, ал. 1 ЗЗД /предвид
отразения размер на таксите и разноските по изпълнението в запорните съобщения
и в поканата за доброволно изпълнение до длъжника/.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им
по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 497,05 лв., включваща сумата от 97,05 лв. за държавна такса и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Реалното заплащане на последното съдът намира за доказано, предвид отразеното в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.11.2018 г. /л.
7 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Т.И.Ч., с ЕГН: **********,*** срещу
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. „Мошино“ установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Т.И.Ч. не дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 1 865,41 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до окончателното
ѝ изплащане и сумата от 560,96 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
02.01.2007 г. до 17.06.2010 г., както и сумата от 142,79 лв. – разноски по делото,
за които суми в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. срещу
наследодателката на ищцата – Д.Я.Л., с ЕГН: **********, е издаден изпълнителен
лист от 20.12.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на
ЧСИ С.Б.с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П., поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т.И.Ч.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 497,05
лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– П., да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ