РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на застрахователно дружество „ Евроинс„ АД , със
седалище и адрес на управление София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 , против Община
Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан
Стамболов № 1, с искане до съда да се осъди общината да заплати сумата от 224.10 лева,
формирана от главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от
ответника ( вреди от неравности на път от общинската пътна мрежа ) , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането .
Твърди се в нея, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, ( полица № ***************),
сключен с трето на спора лице И. В. Т., за периода от 14.06.2020г. до 13.06.2021г. и касаещ
лек автомобил марка „Ауди ” , модел ”А 4” с държавен контролен номер **********,
собствен на Т. Този автомобил, управляван от друго лице А.И., претърпял на дата
************* пътнотранспортно произшествие, като пропаднал в необозначена и
необезопасена дупка на уличното платно в П.*************** „ в близост до номер **. В
резултат на ПТП, автомобила бил увреден - увредени била предната и задната леви гуми.
Заведена била при ищеца щета с номер *************, по която застрахователят определил
обезщетение в размер на 224.10 лева. То било изплатено изцяло на третото лице. Това се
случило на дата *************г. Община Пловдив била поканена да заплати регресното
1
обезщетение, но плащане ищецът не получил. Твърди, че ответната администрация била
длъжна да стопанисва веща – пътя при което и моли, като суброгирано в правата на
увреденото лице дружество, да му се присъди сумата за обезщетение за вредите. Претендира
се и законовата лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по производството.
Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по
чл.131 от ГПК. Отрича наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото
произшествие и вредите, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
поведението на трето на спора лице – водач на автомобила. Нямало противоправно
увреждащо действие на лица от състава на общината, и затова се моли исковете да се
отхвърлят и да се присъдят разноските.
Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от
техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който
левите ходови колела на автомобила попадат в непредвидимо необезопасено препятствие на
пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно; има причинно
– следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Като резултат,
увредена е гумата, като необходимата за отстраняването на тази повреда сума е 224.10 лева ,
и за определяне на тази стойност е отчетена необходимата амортизация.
При тези факти, води се осъдителен иск с правно основание в чл. 410 от Кодекса за
застраховането – за репариране от причинителя на вреди от непозволено увреждане - които
ищецът е заплатил на трето лице по силата на договор за имуществена застраховка,
съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на подаването
на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях,
съобрази следното :
Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по
имуществена застраховка имущество ; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника;
заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено
лице.
Най- напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Каско на МПС ” под
формата на застрахователна полица № *****************, копие от която е представено на
л.11от делото. Застраховката е сключена за периода от 14.06.2020г. до 13.06.2021г. и има за
предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по лек
автомобил марка „Ауди ” , модел „ А4 „ с държавен контролен номер
*********************. Тоест, по отношение на автомобила има валидна застраховка
„автокаско” към датата на настъпването на пътното произшествие, **************г. Оттам,
възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по
автомобила на застрахования.
2
Механизма на настъпването на произшествието личи от представеният на л. 23 от делото
констативен протокол за ПТП № ************ , официален свидетелстващ документ, чийто
констатации са задължителни за съда. Нещо повече , записаната в протокола коресподира и
със записаното в представената на л. 8 от делото декларация за настъпване на
застрахователно събитие , която на свой ред кореспондира със заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза, включително и по отношение на частта, обясняваща най-
вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие; затова съдът кредитира и
експертизата, и декларацията , макар последната да е частен документ. Това е така , тъй като
тя не е съставена от ищцовото дружество и и кореспондира с описите на щетите и
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Заключението на автоексперта
кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да
е достоверно и компетентно изготвено. Затова съдът приема , че на дата 21.01.2021г (
тоест, в срока на действие на договора за застраховка ) , управлявания от свид . А.И.
автомобил попада в необозначена дупка на платното , която дупка е резултат от повреда в
целостта на пътната настилка, и че в резултат са увредени левите му гуми.
Тук следва да се отбележи ,че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, ул. „********************** “ като част от територията на П.,
представляваща улична регулация, са собствени на Община Пловдив, която носи
гражданска отговорност за вреди, настъпили от обективните свойства на пътната настилка.
По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка
между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга ,
както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира
заключението на вещото лице П. като обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л. 27 от делото, от
които този факт личи- платено е обезщетение по щета*******************.
На л. 29 от делото има и копие от регресната покана до Община Пловдив да заплати на
ищеца сумата от 224.10 лева регресно вземане за ПТП , настъпило на дата **********.
Поканата е редовно получена на 19.03.2021г.
Общината не доказва плащане.
Няма как да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на водача, тъй като не се установи негово противоправно поведение; такова в
конкретика не е и твърдяно. Вещото лице отрича механизъм на настъпването на вредите,
който задължително да изисква скорост на движение над разрешената за конкретния пътен
участък. Доказателства в тази насока ответника не ангажира. Отричаната от ответника
причинноследствена връзка също е налице , отново с оглед заключението на вещото лице.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца , по
списък, като на ищцовото дружество се определя сума за защита от юрисконсулт в размер от
3
150 лева.Внесеният депозит за свидетел не се присъжда, свидетелят не се явил и разноски не
са му плащани.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета си, да заплати на „Евроинс„
АД , със седалище и адрес на управление София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43, сумата от
224.10 лева, представляваща регресно репариране на обезщетение за имуществени вреди,
платени на трето на спора лице по договор за „ Каско на МПС ”, ( полица №
**************), за вреди от ПТП на дата **************г, по лек автомобил марка
„Ауди”, модел ”А 4 ” с държавен контролен номер *********, по щета *************,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба–
22.06.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета, да заплати на „Евроинс„
АД , със седалище и адрес на управление София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43,
сумата от 340 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4