Р Е Ш
Е Н И Е № 17
гр. Сливен, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори янурари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Алексиева възз.гр. д. № 8 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против
Решение № 1286/14.11.2019 г. по гр.д.№ 2460/2019 г. на
Сливенски районен съд, с което е осъдена Областна Дирекция на МВР Сливен да
заплати на Т.Н.Т., ЕГН **********,***, както следва:
-
Сумата от 774,71 лв. представляваща
незаплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.05.2019 г. до окончателното изплащане,
-
Сумата от 60 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода до 14.05.2019 г.
-
Сумата от 400 лв., представляваща
разноски по делото, както и сумата от 100 лв., представляваща държавна такса и
по делото и 200 лв. разноски за вещо лице по сметка на РС Сливен.
Въззивната жалба е
подадена от ответника в първоинстанционното производство ОД на МВР Сливен и с
нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта за разликата над
88 часа до 107,45 часа, т.е. за разликата
над 634,55 лв. до пълния уважен размер от 774,71 лв.
В жалбата си Областна Дирекция на МВР
Сливен чрез
пълномощника си гл. юриск. Б. твърди, че първоинстанционното е неправилно
поради неправилно приложение на коефициента 1,143 при изчисляването на
положения от ищеца труд. Излагат се доводи и аргументи за неприложимостта на
НСОРЗ спрямо държавните служители в МВР, тъй като техният статут бил уреден от
специални закони и поднормативни актове, където подобна разпоредба липсвала.
Сочи се, че в ЗМВР изрично било регламентирано полагането на нощен труд от 8
часа на всяка 24часова смяна и следва дневния и нощния труд да се изчисляват
едно към едно, а не осем часа нощен труд да се приравняват към седем дневен.
Навеждат се доводи за неправилно приложение на НРВПО и НСОРЗ, и липсата на
предпоставките за тяхното приложение. Трудът, който бил изчислен с коефициента
посочен в чл. 9 ал. 2 на НСОРЗ бил не бил фактически положен, тъй като не бил
над установеното работно време.
Не
са направени доказателствени искания и се претендира присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
В
законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника
си, оспорва въззивната жалба и изложените в нея съображения като неоснователни.
Излага подробни аргументи за приложимостта на НСОРЗ и законодателния израз на
специална закрила върху служителите работещи нощен труд и опасността за
дискриминационно отношение при неприлагането и. Излагат се доводи за
обоснованост на атакувания съдебен акт. Моли се решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
С
отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът ОД на МВР Сливен, редовно призована изпраща
представител по пълномощие – юрк. Б.. Същата моли жалбата да се уважи, като развива
съображенията си в писмени бележки. В тях се затвърждават доводите от
въззивната жалба като някои от тях се развиват, а именно че часовете получени
при преизчисляването на нощния труд не са реално положен труд, за да се считат
същите за извънреден труд. Посочва се че е предоставена дискреция единствено на
министъра на вътрешните работи да определя отчитането и заплащането на
извънредния труд; подчертава се, че препращащата норма на чл. 188 ал 2 от ЗМВР
се отнася до закрилата за полагащите нощен труд, но единствено като облекчени
условия за полагането му и други бонификации като по—висока ставка на заплащане,
медицински прегледи и други. Според въззивника не е приложим чл. 9 от НСОРЗ,
тъй като не са изпълнени предпоставките му. На следващо място се аргументира
разликата между нощен и извънреден труд. Сочи се практика на върховната
инстанция. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна Т.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител –
по пълномощие адв. П., който моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователтелна и претендира разноски. Представя
писмени бележки, в които развива доводите си изнесени в отговора на въззивната
жалба.
Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съдът извърши въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба и ограничението от доводите посочени в
нея с изключение на случаите, в които е нарушена императивна правна норма. Настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящия съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и
оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Няма спор по фактите, а именно, че
въззиваемият, през претендирания период за заплащане на извънреден труд, е
бил в служебно правоотношение с дирекцията, работил е като младши
автоконтрольор при ОД МВР Сливен с
местоизпълнение на служебните задължения – РУ Нова Загора. Работил е на сменен
режим - 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. За
месеците април, май и юни 2018г. е установено, че е положил труд общо 432 часа,
за месец май 2018 г. е положил 108 часа, като нощните смени -от 22 часа до 06
часа- в този месец били 5, а дневните 4. През
м.май 2018г. – 4 нощни смени и 7 дневни,
като общо изработените часове по график са били 132 ч., а през м.Юни 2018г., въззиваемият е
положил – труд 192 часа като от
тях 8 дневни и 8 нощни.
При индивидуална трудова норма от 344 часа за тримесечието е видно, че въззиваемият е изработил 432 часа
или с 88 ч. повече, които се явяват извънреден труд. След изчислението на
натрупания нощен труд с коефициент 1,143
по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ се получават още 19,45 часа, като с тях извънредния
положен труд за тримесечието става общо 107,45 часа.
Експертизата приема, че възнаграждението за извънреден
труд за изработените часове следва да се образува като коефициента на средно
дневното възнаграждение, преобразуван в допълнително увеличено заплащане на
извънреден труд на час, а именно 7,21 лв., следва да се умножи по броя на
часовете, а именно 634,55 лв. при 88 ч. и
774,71 лв. при 107, 45 часа.
С въззивната жалба се оспорва правилността на приетото от
районния съд преизчисление на часове нощен труд с прилагането на
коефициент.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно и допълнителни такива.
В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително
такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за
нощен труд.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени,
то се изчислява сумирано за тримесечен период и годишен период,
с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00
и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6 в конкретния случай 7,21 лв. на час.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса
на труда. Съдът счита че в рамките на тази закрила се включват както
по-високото заплащане на труда, храните и напитките, така и приравняването на
часовете нощен към дневен труд чрез изчисляването му по коефициент 1,143.
През
периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143 и се събира с изработените часове – чл.31,
ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана
Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм.
дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от
Тук
следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения.
Съдът
не споделя възражението на въззивника, че не са изпълнени предпоставките на чл.
9 ал. 1 от НСОРЗ и поради това не следва да се прилага коефициентът 1,143 при
изчисление на възнаграждението. В трите алинеи са предвидени различни хипотези,
в които се прилага преизчисляването на нощните към дневните часове, а именно
ал. 1 – При подневно отчитане на
работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното
време е по-малка от тази на дневното, ал. 2 - При сумирано изчисляване на
работното време и ал. 3 - При сумирано изчисляване на работното време, когато
трудовото възнаграждение е заработено по трудови норми.
Предпоставките на ал. 2 в случая са изпълнени, а именно сумирано изчисляване на
работното време. Т.е. според настоящия състав на съда, следва да се прилага чл.
9, ал.2 на НСОРЗ.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 (което представлява часовете нощен труд умножени по
0,143 и резултата събран с действително изработените часове нощен труд) се
явява доказана по своето основание – правилно е
приложена субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Сумата
обаче следва да бъде редуцирана до размера на възнаграждението за отработени 70
часа на тримесечен период, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Въпреки че за това няма изрично въведено оплакване във въззивната жалба, съдът
е длъжен служебно да приложи императивната норма на чл. 187, ал.5 т.2, вр. с
ал. 7 от ЗМВР, съгласно постановките на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. В тази връзка настоящият състав на съда
следва да обоснове приложението и със следното:
Законодателят е постановил изключваща, ограничителна клауза – чл.
187 ал.5 т.2 от ЗМВР, съгласно която работата извън работното време до 280 часа
годишно се компенсира за служителите, работещи на смени с „възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период“, от което
следва, че реално изработения труд над 70 часа следва да се вземе предвид при
сумарното изчисляване на отработените часове на годишна база, за да бъде
евентуално възмезден.
Разпоредбата на чл. 178 ал.5 т.2 от ЗМВР не е отменена и не
е обявена за противоконституционна и тя следва да се приложи в случая и
възнаграждението да се редуцира до размер като за отработени 70 часа извънреден
труд за тримесечие. Така искът се явява основателен до размера на сумата от 504,70
лева, което представлява 70 часа
умножени по индивидуалното осреднено почасово заплащане от 7,21 лв. Съответно обезщетението за забавено
изпълнение на паричното задължение за периода на забавата от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г. следва да бъде редуцирано.
Тъй като, решението е обжалвано само в частта
над 88 часа до присъдения размер от 107,45 часа, то въззивния съд е в
невъзможност до го отмени в частта от 70 до 88 часа, тъй като не е бил валидно
сезиран за нея. А именно решението
следва да се отмени в частта за разликата над
634,55 лв. до пълния уважен размер от 774,71 лв., тъй като за частта от 504,07
лв. съдът не е сезиран.
В останалата
необжалвана част решението е влязло в сила.
Във връзка с акесорната претения за мораторна лихва, тъй
като тя следва уважаването на главния иск, то същата следва да се редуцира до
размера от 51,65 лв. за претендирания период от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г.
Страните са претендирали разноски и такива следва да бъдат
присъдени съобразно основателността на подадената жалба. Въззивникът е направил
разноски в размер на 25 лева – заплатена държавна такса и съдът определя сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и тъй като жалбата е уважена следва да
му бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 125 лв. за тази
инстанция.
За първата инстанция разноските следва да бъдат преизчислени по
следния начин: Съдът определя възнаграждение за юрисконсулт, представлявал
ответника в размер на 150 лв. за първата инстанция. Поради което на него следва
да се присъди съразмерна част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а
именно 27 лв.
За ищеца, разноските в първата инстанция следва да се преизчислят
по следния начин, съобразно уважената част от иска, а именно: ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 328 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответника следва да заплати по сметка
на РС Сливен сумата от 245,72 лв. представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1286/14.11.2019 г. по гр.д.№ 2460/2019 г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА с която е осъдена на основание чл. 178 ал.1 т.3,
вр. с чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР Областна дирекция на МВР – Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, да заплати на Т.Н.Т.,
ЕГН **********,***, за сума над размера от 634,55 лева, до пълния
присъден размер от 774,71 представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер над 88 часа
за периода от 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г. , до присъдените 107,45 часа, ведно със
законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
ОТМЕНЯ
решението и в частта за мораторната лихва за периода от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г. за сумата над 51,65 лв.
до пълния присъден размер от 60 лв., като неоснователен и вместо него
постановява
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Н.Т.,
ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР –
Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т.3, вр. с чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР за
заплащане на сумата от 140,16 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд над 88 часа до претендирания размер от 107,45 часа
като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г. в размер на 9,35 лв.
ОТМЕНЯ Решение №
1286/14.11.2019 г. по гр. д. № 2460/2019 г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена Областна дирекция на МВР –
Сливен да заплати на ищеца сумата над
размера на сумата от 328 лева до пълния претендиран размер от 400 лв.,
представляваща направени в производството разноски за адвокат.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес
гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, сумата в размер на размер на
125 лева, представляваща направени разноски за тази инстанция и сума в размер
на 27 лева за първата инстанция
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: