Р Е Ш Е Н И Е
№ 254/7.2.2023г.
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Калоян Димитров,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2978 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. А., против Решение № 1889/05.10.2022 г., постановено по АНД
№ 4434/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), VI н. с., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 641841-F660291/16.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП – Пловдив, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на Д.П.Б. е наложено наказание глоба в размер на 500
лева за извършено нарушение на чл. 109, ал. 1, във връзка с чл. 107, т. 3 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се
настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Д.П.Б. оспорва касационната жалба и моли
решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
основателност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № 641841-F660291/16.06.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на
основание чл. 178 от ЗДДС на Д.П.Б. е наложено наказание глоба в размер на 500
лева за това, че като данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП – Пловдив
заявление за дерегистрация по ЗДДС в законоустановения 14-дневен срок по чл. 109,
ал. 1 от ЗДДС от датата, на която едноличният търговец е заличен от търговския
регистър, съгласно чл. 107, т. 3 от ЗДДС, т.е. в конкретния случай заявлението
за дерегистрация е следвало да бъде подадено до 12.01.2022 г. включително, а
същото е подадено на 12.05.2022 г. с вх. № 163922202398014/12.05.2022 г., като
в него е отбелязано основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатирано е, че
ЕТ е заличен на 29.12.2021 г. и заявлението за дерегистрация е следвало да бъде
подадено до 12.01.2022 г. включително в ТД на НАП – Пловдив, а нарушението е
извършено на 13.01.2021 г. в гр. Пловдив и е констатирано при извършване на
проверка в ТД на НАП – Пловдив за установяване на наличие на условия за
дерегистрация по ЗДДС, документирана с Протокол № 161832202526985/25.05.2022 г.
Съставен е АУАН сер. АN № F660291/25.05.2022 г. Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е също
така и че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както
нарушителят, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена
опасност. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното
постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите – фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защита правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане
към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта.
В конкретния казус, в атакуваното НП е посочено, че нарушението е
извършено на 13.01.2021 г. при положение, че срокът, до който е следвало да
бъде подадено заявлението за дерегистрация, е 12.01.2022 г., т.е. една година
след това. Това от своя страна води до неопределеност, неяснота на
обжалваното наказателно постановление по отношение на датата на извършване на
нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно
наказание. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното
лице, и от съда кога точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване
и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, в т.ч. и относно
извършването на преценка по чл. 28 от ЗАНН. При това положение не може да има
съмнения, че са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на
ЗАНН, които са довели до опорочаване на производство. Същите не могат да бъдат
изправени, поради което, правилно и законосъобразно районният съд е отменил
наказателното постановление.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1889 от 05.10.2022 г., постановено по АНД № 4434/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, VI н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.