№ 11761
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110156977 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от ******правоприемник на К.Б.С.Б.Б.
преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/ срещу „Т.М.БГ, пасивно, субективно
и обективно, кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност следните
суми: 16 561,60 лева, представляваща главница по Договор за срочен банков
кредит № ***** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от
15.12.2023 г. до изплащане на вземането; 797,33 лева представляваща
договорна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 1388,49 лева
мораторна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 147,21 лева
представляваща , представляваща обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 24.10.2023 г. до 14.12.2023 г.; 120,00 лева,
представляваща такса за период от 24.10.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 11.01.2024 г. по ч.гр.д. 69185/2023 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че е сключен Договор за срочен банков
кредит № ***** от 08.12.2021 г. и Общи условия на „Райфайзенбанк
(България) ЕАД“ между „О.Б.Б.” АД и „Т.М.БГ“ ЕООД, в качеството му на
1
кредитополучател и Т. П. Т., в качеството му на съдлъжник, по силата на който
банката предоставила банков кредит в размер на 20 000 лева. Твърди, че
съгласно чл. 3 от договора е дължима годишна лихва, като размерът на
лихвата е краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ („КЛП“) + 5
пункта надбавка, но не по-малко от (5 пет процента) съвкупна годишна лихва.
Излага, че при забава е дължима неустойка – наказателна лихва към лихвата в
размер на КЛП + 20, но не по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва. Сочи, че
съгласно чл. 4 от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 35 равни
последователни месечни вноски в размер на 556,00 лева всяка, считано от
05.01.2022 г. до 05.11.2024 г. включително и последна изравнителна вноска
дължима на 05.12.2024 г. в размер на 540,00 лева, като всяка вноска била
дължима на 5-то число от съответния месец. Аргументира, че поради
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за което до ответниците твърди, че са
изпратени уведомления, връчени на 24.10.2023 г. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците оспорват да са уведомени за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, като развиват подробни съображения в тази насока.
Излагат, че е недопустимо съдът в настоящото производство да присъди
вноските с настъпил падеж при нередовно обявена предсрочна изискуемост,
доколкото считат, че това са две различни основания. Твърдят, че ищецът няма
основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Считат, че
процесният договор попада в обхвата на ЗЗП. Излагат, че при подписване на
договора са изразили несъгласие с клаузите относно лихвения процент и
наказателната лихва, но от банката заявили, че същите не могат да бъдат
променени. Твърдят, че в договора не е разписана методиката за начина на
формирането на базовия лихвен процент, както и че не са били наясно с
начина на формиране на лихвата. Оспорват клаузата, уреждащата лихвата като
неравноправна, респ. нищожна поради противоречие със ЗЗП и Директива
93/13. Оспорват като неравноправни и следните клаузи от договора: т. 3; т.
3.1.2.; т. 3.2.; т. 3.3.; т. 3.4.; т. 4; т. 6; т. 7 и т. 8. Оспорват като нищожни и
клаузите, уреждащи неустойката и такса-разходи за извънсъдебно събиране.
Сочат, че клаузите не са индивидуално уговорени. Оспорват и претенциите за
лихви. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът Т.
2
П. Т. твърди, че има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник и
твърди, че е изтекъл и 6-месечният пркелузивен срок по чл. 147 ЗЗД за
ангажиране на отговорността му. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Предмет на делото са предявените от ******правоприемник на К.Б.С.Б.Б.
преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/ срещу „Т.М.БГ, пасивно, субективно
и обективно, кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявения иск ищецът следва при пълно и главно
доказване да установи следните юридически факти: възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
Договор за срочен банков кредит № ***** от 08.12.2021 г. между „О.Б.Б.” АД
и „Т.М.БГ“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Т. П. Т., в
качеството му на съдлъжник; че е предоставил на ответника „Т.М.БГ“ ЕООД
банков кредит в размер на 20 000 лева; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният размер; предпоставките за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита и надлежното й обявяване на
ответниците; размерът и основанието за начисляване на такси.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава, в това число и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на
гореописаните обстоятелства е да докажат плащане на процесните
задължения; ответниците следва да докажат и обстоятелствата, от които
черпят изгодни за себе си правни последици.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства,
при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на
давността, в случа че твърди такива.
3
С оглед становището на страните по делото съдът с доклада по чл. 140
ГПК, приет без възражения, е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за
срочен банков кредит № ***** от 08.12.2021 г. и Общи условия на
„Райфайзенбанк (България) ЕАД“ със соченото от ищеца съдържание; че
ответникът „Т.М.БГ“ ЕООД е усвоил сумата по кредита в размер на 20000 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за кредит се
установява, че съгласно т. 15 от него крайният срок за погасяването на кредита
е 05.12.2024г.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски банката е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем на осн. чл. 7 от Договора, с Уведомление – покана за доброволно
изпълнение с изх. № ИД-********* г., връчено чрез ЧСИ Г.Д. на КЧСИ лично
на управителя на “Т.М.БГ” ЕООД - Т. П. Т. на 24.10.2023 г., удостоверено със
саморъчно изписани имена и поставен подпис върху уведомлението (л. 24-
гръб от делото), които не са оспорени в настоящото производство.
Солидарният длъжник - Т. П. Т. е получил изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост, чрез Уведомление – покана за
доброволно изпълнение с изх. № ИД-24177.2023/09.10.2023 г., връчено чрез
ЧСИ Г.Д. на КЧСИ лично на 24.10.2023 г., удостоверено със саморъчно
изписани имена и поставен подпис върху уведомлението (л. 23-гръб от
делото).
С оглед горното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на
задължението по процесния банков кредит, доколкото съобразно приобщените
по делото писмени доказателства, същото е извършено редовно в съответствие
с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ (въпреки клаузата на чл. 7.7. от договора,
според която уведомяване не се дължи).
На следващ място, съдът намира за неоснователни всички възражения на
ответниците за наличие на неравноправни клаузи, включени в съдържанието
на разглеждания Договор за срочен банков кредит № ***** от 08.12.2021 г. във
връзка с регламентацията на ЗЗП, доколкото в настоящия случай цитираният
закон е неприложим.
Съгласно легалната дефиниция по §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. чл. 2, б.
4
"б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Следователно потребителят е винаги и
само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, които попадат под специалната
закрила, предоставена на тези правни субекти, разглеждани като по-слабата
страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за
цел търговска или професионална дейност.
В случая, страна по договора за кредит в качеството на кредитополучател,
е юридическо лице - търговец, който е сключил договор за целево отпускане
на оборотни средства за посрещане на бизнес нужди, т. е. сделката е свързана
с търговската му дейност, поради което ЗЗП е неприложим. Същото важи и за
солидарния длъжник, който макар и физическо лице, следва правното
положение на кредитополучателя, доколкото се е задължил да отговаря при
същите условия като него – така изрично в чл. 6 от договора за кредит.
Неоснователно е възражението въведено в отговора на исковата молба за
липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.
Видно от приетото без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, на основание
сключения договор за кредит банката е превела по разплащателна сметка на
кредитополучателя сумата от 20000 лв. Вещото лице е констатирало, че към
15.12.2023г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, размерът на
усвоената и непогасената главница по договора възлиза на сумата от общо
19 014,63 лв., от която: редовно изискуема главница (редовно падежирали
вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост) – 8 793,60 лв. и
предсрочно изискуема главница - 7 768 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави правен извод,
че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит, като
отпуснатият кредит бил усвоен изцяло от ответника и към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
5
задължение е била обявена валидно предсрочна изискуемост на всички
вземания, произтичащи от сключения между страните договор.
Следователно, от събраните по делото доказателства бяха установени по
безспорен начин и трите елемента от фактическия състав на вземането на
ищеца за главницата.
Вещото лице дава заключение, че непогасените задължения към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК отговарят на изчисленията,
направени в експертизата за възнаградителна лихва, наказателна лихва и
обезщетение за забава.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод
за основателност на предявените искове в претендираните размери.
С оглед принципния извод за основателност на исковете, съдът следва да
разгледа възражението, направено в отговора на исковата молба, за погасяване
на вземането по давност.
Съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г., по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от
предсрочната изискуемост. Претендираните вземания произтичат от
сключения между страните договор за кредит, поради което същите се
погасяват с предвидения за тях в закона давностен срок, а именно: петгодишен
срок за вземането за главница - чл. 110 ЗЗД и тригодишен за вземанията за
договорна (възнаградителна) лихва - чл. 111, б. "в" ЗЗД и за мораторна
неустойка (наказателна лихва) – чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Началото на срока от който започва да тече погасителната давност е
падежа, респ. настъпилата изискуемост на всяка една от вноските за главница.
В случая, първата вноска за главница, която ищецът претендира е с падеж
настъпил на 05.07.2022 г., която би била погасена по давност на 05.07.2027 г., а
първата вноска за лихва е с падеж от 05.07.2022 г., която би била погасена по
давност на 05.07.2025 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК – 15.12.2023 г. вземанията за главница и лихва (както възнаградителна,
6
така и мораторна) не са погасени по давност, поради което възражението е
носнователно.
Неоснователно е и възражението за бездействие на кредитора по
отношение на солидарния длъжник с оглед приложението на чл. 147 ЗЗД.
Съгласно задължителните указания на ТР № 5 от 05.02.2022 г., по тълк.д. №
5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 24.10.2023 г., а
заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано на 15.12.2023 г., поради което 6
месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е спазен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане
на направените в настоящото производство съдебни разноски, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото
дружество е извършило разноски в общ размер на 530,29 лева. В исковото
производство разноските са следните: 380,29 лв. лева за внесена държавна
такса, 450 лева за депозит за вещо лице и се претендират 450 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че доколкото делото не е с
фактическа и правна сложност и е приключило в едно единствено открито
съдебно заседание следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв. С оглед изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца сумата в размер на 530,29 лева,
представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски,
съобразно уважената част от исковете и в размер на 1030,29 лв.,
представляваща направените в исковото производства съдебни разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
„Т.М.БГ“ ЕООД, ЕИК ******** и Т. П. Т., ЕГН ********** дължат на
******правоприемник на К.Б.С.Б.Б. преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/,
ЕИК ********* в условията на солидарна отговорност следните суми: 16
561,60 лева, представляваща главница по Договор за срочен банков кредит №
***** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 15.12.2023 г. до
изплащане на вземането; 797,33 лева представляваща договорна лихва за
периода от 05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 1388,49 лева мораторна лихва за
периода от 05.07.2022 г. до 23.10.2023 г.; 147,21 лева представляваща ,
представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за
периода от 24.10.2023 г. до 14.12.2023 г.; 120,00 лева, представляваща такса за
период от 24.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.01.2024 г. по
ч.гр.д. 69185/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Т.М.БГ“ ЕООД, ЕИК
******** и Т. П. Т., ЕГН ********** да заплатят на „О.Б.Б.“ АД,
/правоприемник на К.Б.С.Б.Б. преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК
********* сумата 530,29 лв., представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Т.М.БГ“ ЕООД, ЕИК
******** и Т. П. Т., ЕГН ********** да заплатят на „О.Б.Б.“ АД,
/правоприемник на К.Б.С.Б.Б. преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК
********* сумата 1030,29 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8