№ 84
гр. Асеновград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200245 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001087/22.07.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на МВР, с което на Й. Р. Ч. ЕГН********** от с.Тополово, обл.Пловдив,
ул. „Младост“ №2, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12 контролни
точки.
Жалбоподателят Й. Р. Ч. на се явява лично по делото. Чрез подадената жалба
оспорва вмененото му нарушение с НП, като моли то да бъде отменено изцяло, като
неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон.
Сходно становище изразява и адв. П.Щ. в качеството си на упълномощен
повереник от страна нарушителя. Според защитата, в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати редица съществени
нарушения по ЗАНН, които са опорочили издаденото в последствие НП. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. ИВ. П. ИВ. работи като полицейски инспектор в Зонално Жандармерийско
управление Пловдив /ЗЖУ/, а св. К. ИЛК. СТ. работи като мл. автоконтрольор в РУ
Асеновград. Със Заповед № 484з-1244 от 19.05.2021г. на Директора на Дирекция
„Жандармерия“ гр. София при Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“ при МВР /лист 39 от съд.дело/ , за времето от 01.06.2021г. до
30.09.2021г., на служители от ЗЖУ Пловдив било възложено да участват заедно със
служители на ОДМВР Пловдив в съвместни дейности по ООР и противодействие на
престъпността на територията на дирекцията. Във връзка с тази заповед и утвърдена от
Началника на ЗЖУ Пловдив ежедневна ведомост, за времето от 10.00 до 22.00 часа на
21.06.2021г. св. И.И. бил включен в състава на 7-ми АП по ООР, който бил изпратен
на територията обслужвана от РУ Асеновград/лист 43 от съд.дело/. Във връзка с
възложената им работа около 17.00 часа, св. И. и останалите служителите от ЗЖУ
Пловдив, включени посочения АП, се намирали в с. Горнослав, обл. Пловдивска.
Около 17.55 часа, те били ситуирани на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до №27, като в същото
време, един от служителите на жандармерията спрял за проверка водач на л.а. „Опел
Фронтера“ с ДК№ РВ5027 СК. При проверката на документите са установило,че
превозното средство се управлява от Й. Р. Ч., като до него се возел пътник. Служителят
докладвал резултатите от проверката на св. И.И., като пред него изразил съмнение за
употребя на алкохол от страна на водача. Св. И. се приближил до шофьорската врата на
спрения автомобил и цел да провери състоянието и реакциите на водача, го помолил да
слезе и да им покаже оборудването на превозното средство. Предприетите от страна на
водача действия в тази насока, засилили съмненията на служителите от
жандармерията, което ги мотивирало да изискат съдействие от РУ Асеновград за
изпращане на оправомощен служител, който да изпробва водача за употреба на
алкохол. На мястото бил изпратен св. К. ИЛК. СТ., който по същото време бил
дежурен в управлението. Отивайки на място, св. С. бил запознат с фактическата
обстановка, като сам се уверил в самоличността на водача. Поведението на водача и
съмненията за употреба на алкохол, мотивирали св. С. да покани водача го изпробва с
наличното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0090.
Опитите на св. С. да изпробва водача за употреба на алкохол се оказали безуспешни,
тъй като Ч. категорично отказал да бъде изпробван, както с техническо средство, а така
2
и доказателствен анализатор. Отказа му да бъде изпробван с техническо средство,
станал причина и св. С. да не използва техническото средство. При тези обстоятелства
св. К.С. пристъпил към съставяне на АУАН №000753/21.06.2021г. в който
установеното нарушение били квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП от
ЗДвП /към адм.нак. преписка и лист 45 от съд.дело докладна на наряда/. Въпреки
отказа да бъде изпробван с техническо средство, в хода на проверката на водача бил
издаден и талон за изследване № 071660, като му било указано, че има възможност в
рамките на 120 минути от негово връчване може да се яви в ЦСМП гр. Асеновград за
да даде кръвна проба. Така издадения талон за изследване бил връчен срещу подпис на
водача Й.Ч. в 18.50 часа. В указания му срок, жалбоподателя не се явил в ЦСМП гр.
Асеновград, като въз основа на съставения АУАН и резултатите от проверката било
издадено и обжалваното НП.
Установената от съда фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на свидетелите ИВ. П. ИВ. и К. ИЛК. СТ., както и
приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна. Безспорно по делото се установи, че на 21.06.2021г. ,около 17.55 часа,
в с. Горнослав на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ до №27 жалбоподателя Й. Р. Ч., е бил
установен като водач на МПС- л.а. „Опел Фронтера“ с ДК№ РВ5027 СК. Възложените
им задачи със Заповед № 484з-1244 от 19.05.2021г. на Директора на Дирекция
„Жандармерия“ София и тяхното изпълнение, са станали причина, служителите на
ЗЖУ Пловдив да спрат за проверка автомобила управляван от водача Ч.. Установените
обстоятелства в хода на същата са мотивирали полицейските служители да
предприемат действия за извършване на проверка и за употреба на алкохол, за което на
мястото е бил изпратен и св. К.С., същия работещ като мл. автоконтрольор в РУ
Асеновград. В изпълнение на възложените му правомощия, св. С. поканил
многократно жалбоподателя да бъде изпробван с наличното техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0090. По делото безспорно се установи, че
водачът Й.Ч. отказал категорично да бъде изпробван за установяване употребата на
алкохол, както с техническо средство, а така с доказателствен анализатор. Освен това
той не е изпълнил и даденото му предписание за изследване, като не се явил в указания
му срок от 120 минути в ЦСМП гр. Асеновград за даване на кръвна проба. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Без
значение е в случая, че по отношение на водачът са налице данни за влошено
здравословно състояние и че понастоящем същия има нужда да управлява МПС, тъй
като полагал грижи за болен роднина. Направеното възражение свързано с евентуално
допуснато от страна на АНО нарушение свързано със смесване на предвидените в
текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП две хипотези на административни нарушения се явява
3
неоснователно и следва да се остави без уважение. Както в съставения АУАН, а така и
в издаденото въз основа на него НП, е посочено, че жалбоподателя е отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-0090 за
употреба на алкохол. Това е и първата хипотеза визирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
за нарушителя още с връчвани на акта е станало ясно какво нарушение му се вменява
във вина. Обстоятелството, че АНО си е позволил в НП, при квалификацията на
нарушението, да изпише двете хипотези посочени в чл.174, ал.3 от ЗДвП на практика
не е опорочило административнонаказателното производство, като същото не
представлява основание за отмяна на обжалваното НП. Твърдението на жалбоподателя,
че на същия не била разяснена възможността при отказ да бъде изпробван с техническо
средство, той да бъде изпробван с доказателствен анализатор, се явява недоказано. В
този случай следва да се вземи предвид отразеното в съставения АУАН от
съдържанието на който става ясно, че при извършената проверка водачът Ч. е отказал
да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-
0090 за употреба на алкохол, а освен това е отказал да бъде изследван и с
доказателствен анализатор.В тази насока следва да се вземат предвид и показанията на
св. С., който пред съда заяви, че водачът е отказал да бъде изпробван и по двата начина
със съответните технически средства. След като водачът е отказал да бъде изпробван и
с доказателствен анализатор, то за св. С. не е възникнало и задължението посочено в
чл.3а и чл.8 и сл. от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като съответно не е придружил
Ч. до сградата на РУ Асеновград за тестване с такова средство. Направеното
възражение в тази насока също се явява неоснователно. Неоснователно се явява и
възражението във връзка с това, че св. С. не бил придружил нарушителя до ЦСМП гр.
Асеновград за даване на кръвна проба. Съгласно чл.7, ал.1 от цитираната наредба,
служителят има такова задължение само в случаите когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Доколкото водачът Ч. е
отказал да изпълни дадените му указания да бъде изпробван с техническо средство от
страна на св. С., както и е отказал да бъде тестван с анализатор, то служителят няма
задължение да съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване. Направеното възражение в тази насока
също се явява неоснователно.
В настоящия случай е налице отказ на водачът да бъде изпробван с техническо
средство, както е налице и отказ да използва издадения му талон. Актосъставителя
освен задълженията си по ЗДвП е изпълнил и задълженията си по Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Въпреки заявения от страна на водача отказ, то правилно
актосъставителя му е издал и талон за изследване. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП то
4
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. описаните в тях обстоятелства могат да бъдат опровергани по
съответния предвиден в закона ред. Това не е било направено от страна на водача.
Причините поради които водачът Ч. не се явил в срок да даде кръвна проба са без
значение, като дадените в тази насока показания от страна на св. М.Г. Т. не
опровергават установената, както от съда, а така и тази в АУАН и НП фактическа
обстановка. Показанията й относно това, че нарушителят Й.Ч. се бил явил в болницата
в гр. Асеновград да даде кръвна проба, изцяло се опровергават от съдържанието на
намиращите се на листи от 21 до 24 от съд.дело писмени доказателства изискани от
Директора на ЦСМП Пловдив. От тях се установява, че на посочената в обжалваното
НП дата на нарушение 21.06.2021г. в филиала на центъра в гр. Асеновград не е било
регистрирано посещение на Й. Р. Ч.. Обсъждайки показанията на св. Т., при липсата на
каквато и да по голяма конкретика в тях, може да се направи извод, че е възможно
същата да е придружила Й.Ч. до УМБАЛ Асеновград, но това едва ли е било в деня на
извършената спрямо него проверка, т.е на 21.06.2021г. Направеното възражения в тази
насока също се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Правилно в съставеното НП нарушението във връзка с отказа на Й. Р. Ч. да бъде
изпробван с техническо е било квалифицирано, като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. За
извършеното нарушение по тази разпоредбата закона предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. При издаване на обжалваното НП, АНО явно е съобразил с всички обстоятелства,
включително и предходно наложените му административни наказания за извършени
нарушения по ЗДвП. Искането на защитата за приложението на чл.28 от ЗАНН и
квалифицирането на случая като маловажен се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение. Установеното спрямо Й. Р. Ч. нарушение се явява достатъчно
тежко, като законодателя е изразил своето отношение към този вид нарушения чрез
определяне на две кумулативни санкция чийто размер освен, че е фиксиран не
представлява и такъв за пренебрегване.
Отнемането на контролните точки, не се налага като административно
наказание, като въпреки това, съдът извърши проверка и по отношение на това
обстоятелство.
5
Отнемането на дванадесетте контролни точки е извършено на основание чл.157,
ал.3 от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.3 от тази
наредба който предвижда, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или
самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) – следва да се отнемат 12 контролни точки.
Неоснователни се явяват и всички останали възражения, като съдът е на становище,че
в хода на административнонаказателното производство, не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, както от страна на актосъставителя при
съставяне на акта, а така и от АНО при издаване на обжалваното НП. Както в акта така
и в обжалваното НП, вмененото нарушение и неговата правна квалификация, са били
достатъчно точно и ясно описани, като те не създават някакви основания за по-
различно тълкуване на правната воля на лицата които са ги издали.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Същото се явява правилно и законосъобразно и следа да се потвърди. Предвид
решението на съда направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски на повереника се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Съдът постанови
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0239-001087/22.07.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на
Министъра на МВР, с което на Й. Р. Ч. ЕГН********** от с.Тополово, обл.Пловдив,
ул. „Младост“ №2, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от
6
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12 контролни
точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7