№ 8642
гр. С, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трИ.десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110128179 по описа за 2022 годИ.
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването ѝ
С решение № 3258 от 01.03.2023г. по настоящото гражданско дело
съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Н. М. М. , ЕГН
********** и И. С. С. с ЕГН ********** на правото на собственост върху
следния недвижим имот: апартамент №4, находящ се в гр. С, Столична
общИ., Р-н „Л“ в жилищна сграда на уАДРЕС / по титул за собственост –
секция „Б“ на жилищна сграда , на 2-ри жилищен етаж, на кота +5.50м./ с
площ на апартамента 58,68кв.м. , състоящ се от дневна с кухненски бокс ,
спалня, баня с тоалетна , мокро помещение, антре и тераса, при съседи по
титул за собственост : двор, двор, апартамент №6 от секция В / сега вход „В“
на жилищната сграда, апартамент №5 от секция В/ сега вход В на жилищната
сграда/ , който апартамент съгласно одобрените със Заповед № РД-18-
739/21.11.17г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. С представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.904.2601.1.50 с адрес на имота по кадастрална схема :
град С, р-н „Л“, уАДРЕС, ет.3, ап.4, който самостоятелен обект се намира на
ет.3 в сграда с идентификатор 68134.904.2601.1 с предназначение на
жилищната сграда- многофамилна , която сграда е разположена в ПИ с
идентификато 68134.904.2601 с предназначение на самостоятелния обект :
жилище, апартамент, брой нива на обекта :1 /едно/, стар идентификатор- няма
, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на
същия етаж -68134.904.2601.1.25, 68134.904.2601.1.13, под обекта -
68134.904.2601.1.23, 68134.904.2601.1.10, над обекта[1]68134.904.2601.1.26,
заедно с мазе №4, разположено на сутеренния етаж на секция „Б“/сега вход Б/
1
на жилищната сграда , на кота-2,95м. , с площ от 3,33кв.м. при съседи : мазе
№3, коридор, коридор и котелно , заедно с 1,714 % идеални части от общите
части на сградата , равняващи се на 13,63кв.м. , заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата , съставляващ по титула за собственост УПИ III-1293 от
кв.35 по плана на гр. С, местн. „К В“, целият с площ от 2035 кв.м. при съседи
по титул за собственост : улица, УПИ-I-499 , УПИ IX -1293, УПИ VIII-1293 ,
УПИ VI-489, УПИ VII-489 , а по кадастрална карта и регистри УПИ
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.904.2601 при следните
ДЯЛОВЕ 1/2 идеални части за Н. М. М. , ЕГН **********, 1/2 идеални части
за И. С. С. с ЕГН ********** .
В преклузивния срок страните не са направили претенции по реда на чл.
349 ГПК.
Предявена и приета за съвместно разглеждане във втората фаза на
делбата /в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г./ е:
- заявена от ответницата И. С. С. срещу ищцата Н. М. М. претенция по
сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 5283 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствените й 1/2 идеални части от делбения имот за периода от 01.09.2022 г.
до 01.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане /след допуснато в открито съдебно
заседание на 13.02.2024 г. изменение на иска чрез намаляване на размера му/.
В хода на устните състезания по делото всяка от страните заявява, че с
оглед неговата неподеляемост делбеният имот следва да се изнесе на
публична продан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
За поделяемостта и пазарната оценка на имота, предмет на делбата, както
и относно средния пазарен наем за ползването му за периода от 01.09.2022 г.
до 01.10.2023 г. по делото са изслушани и приети основно и допълнително
заключение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, от които се
установява , че предвид строителните правила и норми процесният имот, е
реално неподеляем. Отчитайки локацията на имота, специфичните му
характеристики – конструкция, годИ. на построяване, функционално
разпределение, моментното му състояние при огледа, както и конюнктурата
на пазара към момента на изготвяне на заключението, експертът, изготвил
допълнителното заключение, което съдът възприема в цялост като обективно
, безпристрастно и пълно , възприето без възражения и от страните по делото,
достига до извод, че средната му пазарната стойност възлиза в размер на 392
595 лв. Експертизата заключава още, че средният пазарен наем за ползване
на целия имот за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2023 г. възлиза в размер на
10 566лева , а за 1/ 2 идеална част наемът е в размер на 5283лева за процесния
2
период.
От представената нотариална покана с рег. № 14251/22.08.2022 г. на
нотариус Ц Г с рег. № ... на НК се установява, че ответницата И. С. С. е
отправила до ищцата Н. М. искане за заплащане на парично обезщетение за
неизползваната от ответницата идеална част от апартамента , считано от
получаване на поканата в размер от по 500лева месечно. Видно от
нотариалната покана, като адрес за връчване на същата е посочен адресът на
делбения имот гр. С, на уАДРЕС , .......
От представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес
на ищцата Н. М., както и от ангажирани от самата нея писмени доказателства
е видно, че последният постоянен и настоящ адрес на ищцата е именно
адресът на делбения имот.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез теглене на
жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. В настоящия случай имотът е един и е неподеляем,
поради което способите - теглене на жребий и разпределение на имота, не
могат да се приложат. Също така във втората фаза на производството не е
заявявана възлагателна претенция по реда на чл. 349 ГПК, поради което за
съда не съществува основание да изследва въпроса относно наличието на
предпоставките за възлагане на делбения имот в дял на някоя от тях. В
случая, съдът възприема изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот е реално неподеляем предвид действащите
строителни правила и норми, както и квотите, при които е допуснат до делба.
Ето защо, единственият начин, по който може да приключи делбата на същия,
е чрез изнасянето му на публична продан, при първоначална пазарна
оценка, посочена в допълнителното заключение по съдебно-
техническата експертиза, а именно: 392 595 лв., като по този начин всеки
един от съделителите ще получи паричната равностойност на своя дял.
По претенциите по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал.
2 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
3
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Посочената разпоредба предоставя средство за защита на лишените от
възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял в
съсобствеността и представлява компенсация срещу неправомерното
ползване на един от съсобствениците, като при невъзможност да получи
реално ползване, лишеният от ползване съсобственик има право на парично
обезщетение. Според разясненията, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д.
№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва.
Следователно, основателността на претенциите с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на вещта
само от единия съсобственик за задоволяване на свои жилищни нужди;
възпрепятстване чрез фактически и/или правни действия на другия
съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение; писмена
покана за заплащане на обезщетение от лишения от ползването съсобственик
и искане за предоставяне на ползването, като доказателствената тежест за
установяване на посочените обстоятелства е на предявилия претенцията
съделител.
В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на
процесния апартамент е установено по делото със сила на присъдено нещо с
решението на съда по допускане на делбата. Наред с това, писмените
доказателства по делото сочат, че извънсъдебно ответницата И. С. е
предприела действия по отправяне на писмено искане за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване на имота от ищцата Н. М., за което
свидетелства представената нотариална покана с рег. № 14251/22.08.2022 г.
на нотариус Ц Г с рег. № ... на НК , надлежно връчена на основание чл. 47,
ал.5,ГПК и чл. 50 ЗННД на 22.08.22г. , чрез залепване на уведомление .
В получената от съделителката Н. М. нотариална покана изрично е
обективирано желанието на ответницата И. С. за заплащане на обезщетение
за лишаването от ползване. На следващо място, съдът приема, че в рамките на
исковия период именно ищцата Н. М. е разполагала с ключ, респ. с достъп
до целия процесен имот , от какъвто е била лишена ответницата, като в тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика , „лично
ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
4
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да е необходимо той пряко
да си служи с вещта. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират. Предвид изложеното неоснователно се явява
възражението на ищцата , че е учредила право на ползване върху
притежаваната от нея ½ идеална част от делбения имот на трето за спора
лице, доколкото се установява по делото , че по отношение на останалата ½
идеална част / собственост на ответницата/ са били налице пречки за
ползване на имота. В тази връзка съдът възприема показанията на
разпитаната по делото свидетелка Р А , доколкото липсва обективно
основание свидетелката да е пряко заинтересована от изхода на делото и
доколкото показанията й относно невъзможността да достъп до имота от
страна на ответницата съответстват на приложените писмени доказателства
по делото.
Показанията на св. О К съдът възприема при условията на чл. 172 ГПК ,
отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото
предвид родствената й връзка с ищцата, както и с оглед на ангажираните
писмени доказателства .
За да се освободи от отговорност, ползващият вещта съсобственик следва
да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата
му в съсобствеността, както и да му осигури възможност реално да
упражнява това свое право /в този смисъл е решение № 269/18.10.2013 г. по
гр. дело № 1282/2012 г. на ВКС, IV ГО, както и горепосочените тълкувателни
разяснения и др/. В случая от събраните по делото доказателства не се
установи ответницата / дори да е била поканена по телефона/ да е
притежавала ключ, както и да е допусната в имота, респ. да е имала свободен
и безпрепятствен достъп до него, а се установи точно обратното.
По изложените съображения съдът приема, че от страна на ответницата
И. С. са доказани всички елементи от правопораждащия фактически състав
на претендираното от нея вземане за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствения според правата й имот.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие със средния
пазарен наем за ползване на същия, но при съобразяване на обема, за който
ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. В случая, от допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза по делото се установи, че средният пазарен
наем за ползване на целия имот за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2023 г. е в
размер на 10 566 лв. Следователно, за частта, съответстваща на дела на
ответницата той е в размер на 5283лева , както е посочено и от вещото лице .
Доколкото претенцията е заявена именно за тази сума , както и предвид
5
обстоятелството, че същата бе доказана по основание , следва да бъде изцяло
уважена.
По отговорността за разноските:
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във
втората фаза на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл
т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната
съдебна практика на ВКС /Определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр. д. №
430/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч. гр. д. №
1773/2014 г., IV г. о., ГК и др./, като приложение в случая намира специалната
разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото,
направени по повод допускането и извършването на съдебната делба
/включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/, се
заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените
разноски по повод присъединените искове в делбеното производство /напр.
исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата
фаза на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12,
ал. 1 ЗН, инцидентен установителен иск за собственост и др., или
облигационни претенции, разглеждани във втората фаза на делбата, заявени
по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между съсобствениците/ се
заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния изход по
съответния присъединен иск. В тази насока е и практиката, възприета с
Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о.,
Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и
Определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о.,
ГК, с която се приема, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид
разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване
на оглед и др. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа
за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените от
него разноски за производството. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса за делбеното
производство в размер на 4 % от стойността на дяловете си, съразмерно на
квотите им в съсобствеността. Доколкото общата пазарна стойност на
имота, предмет на делбата, възлиза на 392 595 лв., то всеки един от
съделителите следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си
от делбеното имущество, а именно: Н. М. М. – сумата от 7851,90лева и И. С.
С. - сумата от 7851,90лева. В случая, във втората фаза на производството не
са релевирани оспорвания във връзка със способа за извършване на делбата,
поради което сторените от съделителите разноски в тази насока следва да
останат за тяхна сметка. На основание чл. 355, изр. 1 ГПК обаче, съделителя
Н. М. следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса по претенцията по
чл. 346 ГПК, доколкото същата се явява основателна срещу нея, а именно:
сумата от 211,32 лв. , както и направените от ответницата във връзка с тази
6
претенция разноски – в размер на 250лева за заплатен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
следния недвижим имот, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. С,
Столична общИ., Р-н „Л“ в жилищна сграда на уАДРЕС / по титул за
собственост – секция „Б“ на жилищна сграда , на 2-ри жилищен етаж, на кота
+5.50м./ с площ на апартамента 58,68кв.м. , състоящ се от дневна с кухненски
бокс , спалня, баня с тоалетна , мокро помещение, антре и тераса, при съседи
по титул за собственост : двор, двор, апартамент №6 от секция В / сега вход
„В“ на жилищната сграда, апартамент №5 от секция В/ сега вход В на
жилищната сграда/ , който апартамент съгласно одобрените със Заповед №
РД-18-739/21.11.17г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. С представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.904.2601.1.50 с адрес на имота по кадастрална схема :
град С, р-н „Л“, уАДРЕС, ет.3, ап.4, който самостоятелен обект се намира на
ет.3 в сграда с идентификатор 68134.904.2601.1 с предназначение на
жилищната сграда- многофамилна , която сграда е разположена в ПИ с
идентификато 68134.904.2601 с предназначение на самостоятелния обект :
жилище, апартамент, брой нива на обекта :1 /едно/, стар идентификатор- няма
, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на
същия етаж -68134.904.2601.1.25, 68134.904.2601.1.13, под обекта -
68134.904.2601.1.23, 68134.904.2601.1.10, над обекта[1]68134.904.2601.1.26,
заедно с мазе №4, разположено на сутеренния етаж на секция „Б“/сега вход Б/
на жилищната сграда , на кота-2,95м. , с площ от 3,33кв.м. при съседи : мазе
№3, коридор, коридор и котелно , заедно с 1,714 % идеални части от общите
части на сградата , равняващи се на 13,63кв.м. , заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата , съставляващ по титула за собственост УПИ III-1293 от
кв.35 по плана на гр. С, местн. „К В“, целият с площ от 2035 кв.м. при съседи
по титул за собственост : улица, УПИ-I-499 , УПИ IX -1293, УПИ VIII-1293 ,
УПИ VI-489, УПИ VII-489 , а по кадастрална карта и регистри УПИ
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.904.2601 , като от
получената сума от проданта съсобствениците получат паричната
равностойност на дяловете си от имотите, както следва: 1/2 идеални
части за Н. М. М. , ЕГН ********** , и 1/2 идеални части за И. С. С. с
ЕГН ********** .
ОСЪЖДА Н. М. М. , ЕГН ********** да заплати на И. С. С. с ЕГН
********** , на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 5 283
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й
7
1/2 идеална част от делбения имот за периода от 01.09.2022 г. до 01.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията - 03.10.2023
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. М. М. , ЕГН ********** , на основание чл. 355 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 7851,90 лв.,
представляваща дължима държавна такса по иска за делба, както и сумата от
211,32 лв., представляваща дължима държавна такса по претенцията по
сметки.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН ********** , на основание чл. 355 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 7851,90 лв.,
представляваща дължима държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Н. М. М. , ЕГН ********** , да заплати на И. С. С. с ЕГН
********** , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 250лева
за експертиза във връзка с претенцията по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8