Присъда по дело №276/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 132
Дата: 13 септември 2022 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120200276
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 132
гр. Бургас, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело частен
характер № 20222120200276 по описа за 2022 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия .... с ЕГН: **********, ... за ВИНОВЕН в това, че:
На 22.09.2019 г. в с. .., чрез събаряне на земята и нанасяне на удари в областта на
ребрата, кръста и дясната причинил на ... с ЕГН: ********** - мозъчно сътресение,
охлузна рана по тилната повърхност на главата и кръвонасядане в поясната, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - лека телесна
повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 78а от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД подсъдимия .... с
ЕГН: ********** да заплати на ... с ЕГН: ********** сумата в размер на 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за причинените на Б. неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 22.09.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 1000 лева до първоначално предявения от 2500 лева, като недоказан,
както и да заплати на ... с ЕГН: ********** сумата от 150,40 /сто и петдесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща причинени на Б. имуществени вреди от
престъплението.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия .... с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 100,00 (сто)
1
лева, представляваща държавна такса върху уважените части от гражданските искове,
а на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 15
/петнадесет/ лева, представляваща сторени в производството пред РС-Бургас разноски,
както и на чл.190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на
Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК .... с ЕГН: ********** да заплати на
... с ЕГН: ********** сумата в размер на 1362,00 (хиляда триста шестдесет и два) лева,
представляваща сторени от частния тъжител и граждански ищец разноски в
производството, от които – 800 лева адвокатски хонорар, 12 лева – държавна такса за
образуване на делото и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 132/13.09.2022 г. по НЧХД № 276/2022 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на ... с ЕГН:
**********, подадена чрез пълномощник – адв. И.Х. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, с
която против .... с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на 22.09.2019 г. в с.
Маринка, общ. Бургас, на *, чрез събаряне на земята и нанасяне на удари в областта на
ребрата, кръста причинил на ... - мозъчно сътресение, охлузна рана по тилната повърхност
на главата и кръвонасядане в поясната, които наранявания са реализирали медико-
биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК (лека телесна повреда) - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Първоначално по тъжбата е било образувано НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас,
като с Присъда № 260092/23.06.2021 г. подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото обвинение, а предявените срещу него граждански искове са били
отхвърлен. Присъдата е била обжалвана от частния тъжител, като с Решение №
11/17.01.2022 г. по ВНЧХД 865/21 г. на ОС-Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил
отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас.
След връщане на делото то е било заведено под горния номер и е било разпределено
на настоящия съдия-докладчик.
При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са били
приети за съвместно разглеждане граждански искове от тъжителя за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди, поради което при повторното разглеждане на делото
съдът не е има възможност да пререши този въпрос.
Пред съда производството по делото протече по общите правила, като бяха разпитани
свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите и
необходими доказателства. Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова
не беше постигнато.
Подсъдимият Н. дава подробни обяснения пред съда, като очертава влошените
междусъседски отношения между него и частния тъжител, провокирани от редица
неразбирателства. Заявява, че на процесната дата и място действително е имало среща
между него и Б., както и че действително той е бутнал тъжителя на земята, в следствие на
което последният е паднал и се е ударил, но обяснява, че това му поведение е било реакция
на нападението на тъжителя спрямо него с брадва. Обяснява си подадената тъжба с
поредното ескалиране на влошените отношения помежду им.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Х. – БАК прави
анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по
безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за
осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове в пълен размер. Не се ангажира с
конкретни параметри на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Частният тъжител и граждански ищец се присъединява към казаното от повереника.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К. – БАК счита, че подзащитният й
следва да бъде признат за невиновен, доколкото обвинението срещу него не е доказано.
Прави анализ на доказателствените материали и посочва, че полицейските служители са
категорични, че на място е ставало дума за брадва, поради което и тезата на подсъдимия не е
оборена, а тъкмо напротив – потвърждава се от събраните материали. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове.
Подсъдимият Н. заявява, че се присъединява към неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
1
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият .... с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. * и живее в с. Маринка, общ.
Бургас, *. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
без данни за противоправни прояви до настоящия момент.
Към 2019 г. частният тъжител С.Б. бил на 71 години и през лятото на 2018 г.
претърпял „Исхимичен инсулт“. Отделно от това страдал и от „Субхондрална остеопороза“
на дясната рамена става. Б. притежавал наследствен имот, находящ се в с. Маринка, на *,
като бил прехвърлил собствеността на сина си – св. * Б.. Случвало се често да живее на това
място за дълги периоди, въпреки че постоянният му адрес бил в гр. Бургас.
Подсъдимият живеел в съседен имот, като с тъжителя често имали конфликтни
отношения, датиращи няколко години преди процесното деяние. Двамата често подавали
жалби и сигнали един срещу друг до различни институции и по най-различни поводи, като
водили и дела помежду си.
На 22.09.2019 г. около 20.15 - 20.30 часа частният тъжител се намирал в дома си в с.
Маринка, *. Решил да излезе на улицата, за да заключи автомобила си „Сузуки“, който бил
паркиран на улицата. Докато проверявал вратите на автомобила до него на улицата се
появил подс. Н., като между двамата възникнал поредния конфликт. Подс. Н. блъснал с ръце
тъжителя, в следствие на което последният паднал назад на земята и си ударил главата.
Подсъдимият се доближил и му нанесъл няколко удара с крак по тялото, след което си
тръгнал. Вследствие на нападението тъжителят получил мозъчно сътресение, охлузна рана
по тилната повърхност на главата и кръвонасядане в поясната област. Понеже * не се
чувствал добре той веднага се обадил по телефона на сина си – св. * Б. и му разказал за
случая. Св. * Б., който по това време се намирал в съседно село, веднага се насочил към с.
Маринка, за да провери какво е състоянието на баща му. Когато пристигнал го заварил с
рана на главата, уплашен и стресиран. С оглед състоянието на баща си св. Б. се обадил на
тел 112 и поискал на място да пристигне линейка и екип на „Спешна помощ“. Първо на
място пристигнала линейката, като непосредствено след тях пристигнал и екип на 04 РУ-
Бургас, в състав – св. Ж.К. и св. Д.Я.. Двамата видели, че тъжителят има следи от нанесен
побой – кръв по главата и охлузни рани по ръцете, но е контактен и адекватен, поради което
и попитали какво се е случило. Св. Б. им разказал какво му е казал баща му и двамата
полицейски служители решили да потърсят подсъдимия, за да чуят и неговата версия.
Въпреки че чукали по входната врата на къщата му – никой не им отворил. Опитали се чрез
дежурния – св. С.А. да осъществят връзка с подсъдимия по телефон, но безуспешно.
Двамата огледали района на местопроизшествието, но не открили оръжия или други
предмети, включително и брадва. Междувременно екипът на „Спешна помощ“ преценил, че
тъжителят следва да бъде заведен до болница, поради което и го транспортирали с линейка
до УМБАЛ – Бургас, където Б. бил хоспитализиран.Той престоял в болницата 3 дни, след
което бил изписан с диагноза: „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“. В
следствие на инцидента тъжителят изпитвал страх и притеснение. Бил уплашен и стресиран.
Наложило се да посети лекар и му били изписани медикаменти, като направил разходи в
размер на общо 150,40 лева за потребителска такса, медикаменти и такса за издаване на
СМУ.
За случая била образувана преписка № 3292ЗМ-561-2019 г. по описа на 04 РУ-Бургас
(приложена на задната корица на НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас). На 23.09.2019 г.
2
дежурен в 04 РУ-Бургас бил св. Д.Г., който по това време отговарял и за район на с.
Маринка. При поемане на дежурството св. А. го запознал с настъпилия предния ден случай
и заведената преписка. Малко след това в районното управление се явил подс. Н., от когото
св. Г. снел сведение и срещу когото съставил протокол за полицейско предупреждение.
Подсъдимият не подал жалба срещу тъжителя. В последствие св. Г. снел сведения и от
тъжителя и неговия син, приложил и докладни записки от полицейските служители
посетили сигнала, след което окомплектовал преписката и я изпратил в РП-Бургас по
компетентност. В хода на проверката се установило, че в двора на тъжителят имало
монтирани камери за видеонаблюдение, но по това време те не работели, поради което и не
били снети записи. С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.11.2019 г. било
отказано образуване на досъдебно производство по преписката, предвид факта, че се касаело
за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. Д.Г. (л. 21 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания,
дадени при предходното разглеждане на делото (л. 84-85 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-
Бургас); св. С.А. (л. 21 гръб – 22 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното
разглеждане на делото (л. 85 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); св. Ж.К. (л. 22-23 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК
показания, дадени при предходното разглеждане на делото (л. 86 от НЧХД № 5481/2019 г. на
РС-Бургас); св. Д.Я. (л. 23 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното разглеждане на делото
(л. 86 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); св. * Б. (л. 23 гръб – 24 от съдебното
производство); частично от показанията на св. * (л. 36 гръб от съдебното производство) и
частично от обясненията на подсъдимия * Н. (л. 25 и л. 89 гръб – 90 от съдебното
производство).
От писмените доказателства: медицинско изследване № 6286 (л. 88 от съдебното
производство); справка от 04 РУ-Бургас (л. 39-41 от съдебното производство); документи за
заплатени такси и закупени медикаменти (л. 5-9 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас);
съдебномедицинско удостоверение (л. 11 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); епикриза
(л. 10 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); справка за съдимост (л. 45 от ВНЧХД №
865/2021 г. на ОС-Бургас); епикриза (л. 12 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас);
амбулаторен лист (л. 18 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); справка от 04 РУ-Бургас (л.
93 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас) и копия от жалби и сигнали (л. 120 – 149 от
НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас).
От експертизите: съдебномедицинска експертиза (л. 96-97 от НЧХД № 5481/2019 г.
на РС-Бургас).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г., А., * и Я., които намира за
последователни, логични и взаимносвързани. И четиримата свидетели са полицейски
3
служители, които добросъвестно споделят своите възприятия за фактите, станали им
известни по повод работата им, като съдът не намира причина да не им се довери. И
четиримата не са свидетели на инкриминираното събитие, но показанията им допринасят за
очертаване на цялостната картина на интересуващите събития. Съдът констатира, че в
показанията на тази група свидетели се забелязват минимални разминавания и неточности,
но отдава това както на способността на всеки отделен човек правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти, така и на изминалия период от време. Именно поради
изминалия период от време и липсата на спомени относно някои детайли, съдът приобщи и
показанията на свидетелите, дадени при предходното разглеждане на делото, когато логично
споменът на свидетелите бил по-пресен.
Съдът кредитира с доверие и показанията на св. * Б., които също намира за логични,
последователни и правдиви. Вярно е, че този свидетел е близък роднина на тъжителя, което
сочи на потенциална пристрастност и субективност, но в конкретния случай съдът не
открива такава. Вярно е и че относно главния факт – нанесените наранявания, показанията
на този свидетел се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични
възприятия, а преразказ на казаното от частния тъжител, но вярно е също така, че
практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016
г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат
да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги
заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни (било то по обективни или
юридически причини). В случая е налице втората хипотеза, доколкото по отношение на
показанията на частния тъжител – поради невъзможността да бъде разпитан като свидетел,
поради несъвместимост на тези две процесуални качества - същите успешно могат да се
ползват за замяна на неговите възприятия (първичните доказателства), доколкото
последните са „юридически недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение
№113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва
процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна
на първичните, ако последните са недостъпни.
Поради тази причина съдът счита, че показанията на този свидетел следва да се
кредитират с доверие и на база на тях да се приеме за установено, че действително на
посочената дата и място тъжителят е бил нападнат от подсъдимия и той му е нанесъл
нараняванията.
Между другото относно този основополагащ факт – кой е нанесъл нараняванията на
тъжителя, съдът кредитира и обясненията на самия подсъдим, който признава, че
действително той е бутнал Б. на земята, в следствие на което последният е паднал на земята
и се е ударил. Съдът обаче не кредитира изложеното от подс. Н., че преди това самият той е
бил нападнат от тъжителя с брадва.
Относно това обстоятелство не са събрани никакви категорични доказателства,
поради което и съдът намира тези твърдения за опит за изграждане на защитна позиция,
която да оправдае собственото на подсъдимия поведение.
Тук е мястото да се посочи, че действително в показанията на двама от полицейските
служители се наблюдават изказвания по повод някаква брадва. Така св. А. заявява, че се
сеща за брадва, хвърлена в съседен двор, но подробности не си спомня, както и че не си
спомня когато подсъдимият е дошъл в 04 РУ да е заявявал за проявена спрямо него агресия.
Св. Г. пък заявява, че не се сеща за брадва и до него това не е стигало. Свидетелят К.
заявява пред настоящия състав, че не помни дали е имало брадви или други оръжия на
място, но ако на място е имало брадва е щял да уведоми дежурния и по негово
разпореждане да я изземе. В приобщените му показания от предходното разглеждане на
делото, чиято достоверност свидетелят потвърди и пред настоящия състав, К. далеч по-
4
категорично е заявил, че „Не, брадва на място не сме намирали, ако е имало брадва е щяло
да я изземем“. Свидетелят Я. пък посочва, че: „…мисля, че имаше брадва“, но допълва, че
за брадва е казал синът на пострадалия, но не помни дали на място действително е имало
такава брадва. В приобщените показания на свидетеля от предходното разглеждане на
делото, чиято достоверност свидетелят потвърди и пред настоящия състав, той е уточнил
обаче, че „..имам смътни спомени, че е бил нападнат с брадва или нещо такова, не помня
със сигурност…“ – т.е. свидетелят е заявил, че нападнатият с брадва е пострадалият, а не
подсъдимият, въпреки че изрично е уточнил, че спомените му са неясни и непълни и не
може да го заяви със сигурност. И този свидетел обаче заявява, че на място брадва не е
видял, което пък кореспондира напълно с показанията на св. * Б., който също е категоричен,
че на място брадва не е имало.
При тези факти съдът не може да приеме за достоверно твърдението на подсъдимия,
че самият той е станал обект на нападение с брадва. Всички свидетели са категорични, че на
място брадва не е имало, което е напълно безспорно. Единствените които твърдят, че имат
спомен за някаква брадва са св. А., според когото имало хвърлена брадва в съседен двор
/неясно от кого, в чий двор и защо не е иззета, както и неясно от къде св. А. има такъв
спомен, при положение, че не е посещавал място на инцидента и такива факти няма
отразени дори в неговата докладна записка по случая от 22.09.2019 г./ и св. Я., който има
смътен спомен, че самият тъжител е бил нападнат с брадва и то по твърдения на сина му (св.
* Б.), който обаче категорично отрича пред съда да е заявявал такова нещо.
Очевидно е, че твърденията за наличие на брадва, са повече от противоречиви,
смътни и неясни, като дори според единия от полицейските служители – самият тъжител е
този, който е бил нападнат с предполагаемата брадва, а не подсъдимия. Всички тези
неясноти, противоречия и липса на категорични спомени, в комбинация с обстоятелството,
че реално брадва на мястото не е имало, пречат на настоящия състав да кредитира
обясненията на подсъдимия в тези им части.
По отношение на св. * съдът следва да посочи, че макар неговите показания да не са
недопустими, то те не са източник на значима информация. По отношение на основният
факт - този свидетел заявява, че не е очевидец на събитията, а преразказва информацията
споделена му от подсъдимия – т.е. в тези им части показанията му се явяват производен
източник. Тук, за разлика от показанията на св. Б., обаче – първичният източник не е
юридически недостъпен, доколкото в процеса подс. Н. депозира обяснения пред съда,
поради което и е недопустимо съдът да допусне за същите тези обстоятелства и производен
доказателствен източник, който да ги преразказва. Именно поради тази причина съдът не
кредитира показанията на св. *, в частите, в които се преразказват обясненията на подс. Н..
В останалите им части, досежно влошените междусъседски отношения на тъжителя и
подсъдимия и множеството инциденти помежду им, съдът кредитира изложеното от св. *,
доколкото то напълно кореспондира с останалите материали.
Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства, доколкото се оценят от
съда като достоверни и приобщени по надлежния ред.
Съдът цени и заключението на СМЕ, приобщено при настоящето гледане на делото
на основание чл. 282, ал. 3 НПК, без разпит на вещото лице. Заключението на вещото лице
напълно кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен материал и в частност с
приложените медицински документи и свидетелски показания, поради което и съдът му дава
вяра изцяло. Против кредитирането на експертното заключение не е постъпило и
възражение от страните.

От правна страна:

5
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130,
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
В конкретния случай от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в събаряне на земята с последвал удар в
терена и нанасяне на удари по тялото на пострадалия Б.. Видно от приложената СМЕ, тези
действия са довели до мозъчно сътресение, охлузна рана по тилната повърхност на главата
и кръвонасядане в поясната област, които са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдебната практика (ППВС 3/1979 г.) е
категорична, че в този случай увреждането следва да се квалифицира по чл. 130, ал. 1 НК –
лека телесна повреда.
При извършване на престъплението подс. Н. е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. От интелектуална страна той е съзнавал, че бутайки Б. на земята и
нанасяйки му удари, неминуемо ще му причини телесно увреждане. От волева страна –
подсъдимият е искал засягане на здравето и телесната неприкосновеност на Б. и
причиняването на телесна увреда.
Във връзка с възраженията на подсъдимия, че самият той е станал жертва на
нападение с брадва и поради това деянието му не е престъпно (т.е. макар и да не го заявява
директно подс. Н. се позовава на неизбежна отбрана), съдът следва да посочи следното. За
да е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, в който случай действително
причиняването на вреди на нападателя, не би било общественоопасно, а от там и престъпно,
трябва на първо място да се докаже, че спрямо отбраняващия се има започнало и
продължаващо нападение (ППВС 12/1973 г.). Както вече стана дума съдът не възприема
тезата на подсъдимия, че е бил нападнат от Б. с брадва, поради което и изначално първата
предпоставка за приложението на чл. 12, ал. 1 НК не е налице.
Между другото версията на подсъдимия, че е бил нападнат от тъжителя и при
самозащита му е причинил уврежданията , противоречи и на нормалната житейска логика.
Няма никакво логически издържано обяснение, защо ако действително подсъдимият е
станал жертва на толкова сериозно нападение – с брадва, той не е сигнализирал веднага
компетентните органи, имайки предвид, че двамата с тъжителя многократно са подавали
сигнали един срещу друг за далеч по-маловажни (на пръв поглед) неща, а дори когато се е
явил в 04 РУ-Бургас не е подал оплакване срещу тъжителя по този повод. Нелогично звучи
човек, който е бил нападнат с брадва, да не сигнализира веднага на полицейските органи.
Още по-странно е защо подсъдимият не е отворил на пристигналия на място патрул, който
настойчиво се е опитвал да го намери – чрез тропане по врата и позвънявания по телефона,
ако действително преди малко е станал жертва на нападение. Твърдението на подсъдимия,
че не е чул, че на улицата пред дома му има полиция и линейка, е крайно недостоверна и не
се споделя от съда. Неясно е и къде се е дянала брадвата, за която подсъдимият твърди, че е
била използвана, при положение, че никой от присъстващите не е възприел такава.
Не на последно място съдът счита, че версията за нападение с брадва от пострадалия
не издържа и като се има предвид, че пострадалият е възрастен мъж – на 71 години към
датата на деянието, претърпял инфаркт, с болестни изменения на дясното рамо и според
сина му – с невъзможност да вдигне ръката си над нивото на гърдите, а самият подсъдим е с
30 години по-млад и далеч по-добре сложен и физически здрав (в което съдът имаше
възможност да се убеди непосредствено при разглеждането на делото).
На последно място във връзка с подозренията на защитата, че следва да се приеме за
доказано, че нападение е имало, защото подозрително синът на тъжителя не е предоставил
6
записи от видеокамерите, а и защото подсъдимият не е знаел, че те не работят и не би
нападнал тъжителя пред тях, съдът следва да посочи, че не възприема тази позиция.
Действително буди известно подозрение дали изтъкнатата от св. Б. причина за
непредоставяне на записите (повредени към онзи момент камери) е достоверна или не, но
доколкото не са събрани никакви доказателства за оборването й, то и съдът няма причина да
я отхвърли. Дали подсъдимият, смятайки че камерите работят, би си позволил да нападне
тъжителя в обхвата им или не, е едно предположение и догадка, която първо - не подлежи
на проверка и второ - самостоятелно не може да обоснове извод за неговата невиновност.


По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” за срок до две години или „Пробация”. В същото време по
отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; в пияно състояние, нито е
свързано с употреба на наркотични вещества; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на административното наказание съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
подсъдимия следва да се оцени фактът, че той е с добри характеристични данни, без
противоправни прояви до момента. Същевременно настоящият състав счита, че не следва да
отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Н., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл.78а НК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намира.
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото състояние на
подсъдимия, съдът счита, че размерът на наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите обстоятелства, в минималния предвиден в закона, а именно – „Глоба” в
размер на 1000 лева. Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е
така, доколкото още с т. 6 на ППВС № 7/1985 г. е дадено задължително тълкуване, съгласно
което при приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
7
предупредително върху другите членове на обществото.


По гражданските искове:

По отношение на предявените срещу подс. Н. граждански искове за обезвреда на
причинените на тъжителя имуществени и неимуществени вреди в следствие извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, съдът намери тези претенция за безспорно установени и
категорично доказани по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
По отношение на имуществените вреди съдът счита, че по делото са приложени
доказателства за заплатени такси и закупени медикаменти (л. 5-9 от НЧХД № 5481/2019 г. на
РС-Бургас) доказващи, че тъжителят е сторил разходи в размер на 150,40 лева, за лечение –
закупуване на предписани медикаменти и медицински такси. Тези разходи (имуществени
вреди) са предизвикани и са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното спрямо
него престъпление, поради което и искът за имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на тъжителя, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на пострадалия са
причинени най-леките възможни увреди – лека телена повреда. Не са причинени други
вреди, освен съставомерните. Самите наранявания не са довели до съществени затруднения
в ежедневните дейности на пострадалия – примерно дефицит в движенията, невъзможност
за самостоятелно обслужване и т.н. Същевременно на пострадалия се е наложило да престои
три дни в болница, както и нанесената телесна повреда е оказала своето негативно
въздействие на психиката на Б.. Следва да се има предвид и че съгласно чл. 103, ал. 1 НПК
тежестта за доказване на обвинението, в това число и на гражданската претенция - тежи
върху частния тъжител, като в конкретния случай Б. не е ангажирал доказателства сочещи
по-големи неимуществени вреди от обичайните за този вид увреда. В този контекст съдът
намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за основателен и доказан, но само до размер от 1000
лева, поради което и намери претенцията за горницата над 1000 лева, до пълния размер на
предявения иск от 2500 лева за недоказана. В полза на пострадалия следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на деликта – 22.09.2019 г. до окончателното изплащане
на присъденото обезщетение.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и размерът
се явява справедлив.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и бяха уважени
гражданските искове срещу него - на основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от
ГПК, подс. Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд - Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 100 лева - държавна такса
върху уважените части от двата граждански иска, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК –
8
сумата от 15 лева – разноски за пътни разходи на свидетел, а на основание чл. 190, ал. 2
НПК - държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако
се пристъпи към издаването на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и
сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 1362,00 (хиляда
триста шестдесет и два) лева, представляваща сторени от частния тъжител и граждански
ищец разноски в производството, от които – 1200 лева адвокатски хонорар (по настоящето
дело и по НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас), 12 лева – държавна такса за образуване на
делото и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в тази насока.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни