Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Добрич, 29.11.2022г.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и
първи състав в закрито съдебно заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ДИМОВА, като постави на разглеждане
гр. д №1629 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано, въз основа на подадена искова молба пред
ДРС от П.С.И., ЕГН **********, И.И.У., ЕГН **********
и С.И.У., ЕГН **********, действащ
със съгласието на своята майка П.С.И., ЕГН **********, тримата с адрес: ***
срещу И.Й.У., ЕГН **********,*** и А.П.Ф., ЕГН **********,***, като са
предявени обективно и субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), а именно: ищците молят да бъде постановено решение, с което съдът
да обяви сключения договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент
№***, находящ се в гр.Д., жк
„***” бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, със ЗП от *** кв.м., състоящ се от една
стая, кухня, коридор и сервизни помещения срещу задължението на А.Ф. за гледане и издръжка на И.П.,
обективиран в нотариален акт №90, том VІІІ, вх. рег.
№12783, нотариално дело №1400/2017г. на нотариус вписан с рег. №160 в регистъра
на Нотариалната камара, вписан с акт №185, том 25, дело №480/2017г., вх. рег.
№11398/04.12.2017г. в СВ-Добрич, за недействителен спрямо ищците, като сключен при увреждане на интересите им като кредитори на длъжника И.У..
При условията на
евентуалност, е предявен иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД,
за обявяване за унищожаем на горепосочения договор,
поради обстоятелството, че към момента на сделката /04.12.2017г./ прехвърлителят И.Й.У. не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си, или да ръководи действията си;
При условията на
евентуалност, са предявени искове за прогласяване на нищожност на процесния договор от 04.12.2017г., поради противоречие със
закона, респ. заобикаляне на закона, респ. накърняване на добрите нрави, респ. липса
на съгласие, респ. липса на основание, поради неговата привидност – искове с
пр. осн. чл.26, предл.
второ, трето и четвърто от ЗЗД.
Исковата молба е вписана в
СВ-Добрич на 31.08.2020г., а поправената искова молба е вписана на 15.06.2021г.
Ищците
твърдят, че П.У. е майка на И.И. и на С.И., а
ответникът И.У. е техен баща. Децата са родени от брака на страните, който
считано от 27.09.2010г. е прекратен с развод по взаимно съгласие, видно от
приложеното Решение №4, том Х, стр.4 от 27.09.2010г. по гр. д. №3998/2010г. по
описа на ДРС.
С цитираното по-горе съдебно решение,
родителските права върху малолетните тогава деца И. и С. са присъдени на
майката П. У., а бащата И.У. е осъден да заплаща в полза на децата си И.И. и С.И., чрез тяхната майка и законен представител П. У.
месечна издръжка в размер на 60,00 лв. за всяко дете, считано от 27.09.2010г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж десето число на
месеца, за който се дължи издръжката.
Тъй-като ответникът И.Й. не е плащал
издръжките за децата си, по гр. дело №3998/2010г. в полза на малолетните И. и С.,
чрез тяхната майка и законен представител е издаден изпълнителен лист на
27.10.2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20178110400093
по описа на ЧСИ Н. Ж., вписан с рег. №811 в КЧСИ и с район на действие –
Окръжен съд-Добрич. След получаване на ПДИ от длъжника, не е последвало плащане
на дължимите суми. Задълженията на И.У. по изп. дело възлизали
на 25580.71 лв. към 17.08.2020г. и по лв.,
При направените справки по изпълнителното
дело, се установило, че към датата на образуване на изпълнителното
дело ответникът У. притежава недвижимо имущество /процесното
жилище в гр.Д., ул. „***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** и наследствени имоти в
село Т., община К./ и има една банкова сметка *** /в лева/, която на
31.10.2017г. е била запорирана от съдебния изпълнител.
Три месеца след образуванена
изп. дело У. *** на А.Ф.. Прехвърлителната сделка
е обективирана в нотариален акт №90, том
VІІІ, вх. рег. №12783, нотариално дело №1400/2017г. на нотариус вписан с рег.
№160 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт №185, том 25, дело
№480/2017г., вх. рег. №11398/04.12.2017г. в СВ-Добрич.
Ищците молят, съдът да я обяви за недействителна по отношение на тях на осн. чл.135 от ЗЗД. Претендират съдебни разноски.
На ответниците са изпратени
съобщения по чл.131 от ГПК. В законоустановения
едномесечен срок от получаването им, са депозирани два отговора на исковата
молба, в които, И.У. и А.Ф. заявяват, че искът по чл.135 от ЗЗД е недопустим, че
П.У. няма активна процесуална легитимация, че не се явява кредитор на бившия си
съпруг, че децата му са вече пълнолетни и не се представляват от майка си, нито
е необходимо съгласието и за извършване на каквито и да било техни процесуални
действия. Твърди се и недопустимост на заявения в условие на евентуалност иск с
правно основание чл.31 от ЗЗД, защото ищците не били страна по сделката от
04.12.2017г. и не можело да я атакуват, поне докато прехвърлителя
е жив.
Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства,
съответно, оспорват се исковете като неоснователни и недоказани, поради което ответниците молят за отхвърлянето им. Излагат, че А.Ф. към
04.12.2017г. не е знаел, че У. има неплатени месечни издръжки за децата си, че ответниците никога не са живели в едно домакинство, за да
се презюмира, че е следвало да П. да знае за
горепосоченото обстоятелство. Към датата на изповядване на процесната
сделка, Ф. е бил информиран само, че децата на У. и майка им могат да живеят в
апартамента в гр.Д. до навършване на пълнолетие на по-малкото дете С..
Ответникът Й. заявява, че никога не е запознавал Ц. и на сина и с решението за
развод от 2010г.
И.Й. сочи, че на 16.05.2017г.
е получил исхемичен инсулт и е бил в много тежко
състояние месеци наред, но децата му отказали да отидат в болницата и да го
видят и въобще не са се интересували от него, камо ли да се грижат за баща си. У.
бил инвалид и съгласно решение на ТЕЛК имал 95% нетрудоспособност, като се
нуждаел от чужда помощ ежедневно. Разходите по възстановяването му след инсулта
били големи, а доходите му – минимални /само пенсия по болест/ и не са му
стигали. В този труден момент, Ф., който бил син на жената, с която от 2011г.
ответника е живял на съпружески начала, откликнал и помагал финансово за
закупуване на лекарства, за заплащане на изследвания и на рехабилитатори, за
такси, а и лично отделял време, за да се грижи за И.. Отделно от това, П. купил
кола на майка си Ц., за да може същата да е мобилна и да води редовно на рехабилитационни процедури ответника, а на по-късен етап, Ф.
е наел и заплащал на жена, която да се обгрижва всеки
ден болния. Тази трайна и продължила и до днес съпричастност на А.П. е
мотивирала У. да му прехвърли апартамента си в гр.Добрич срещу задължението за
издръжка и гледане. И.Й. твърди, че с имота си се е разпоредил, не за да увреди
кредиторите си и да намали имуществото си, а за да има възможност да живее и да
се лекува.
Ответниците претендират разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците не се
явяват, представляват се от пълномощника им адвокат М. В., която поддържа
изцяло исковите претенции и претендира разноски. Депозира подробна писмена
защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, ответникът И.У. не се явява, представлява се от упълномощения адвокат
М.З. от ДАК, която моли за отхвърляне на исковите претенции, а относно
предявеният в условията на евентуалност иск с пр. осн.
чл.31 от ЗЗД, излага, че същият е недопустим и следа да бъде оставен без
разглеждане. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, ответникът А.Ф., не се явява, представлява се от адвокат Д.А. ***,
която моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
П.С.И. е майка на И.И.У.,
родена на ***г. /пълнолетна/ и на С.И.У., роден на ***г. /в хода на процеса е
навършил пълнолетие/, а ответникът И.Й.У. е техен баща.
Съгласно Решение №4/27.09.2010г. по гр. д.
№3998/20201г. по описа на ДРС, считано от 27.09.2010г. бракът между П.И. и И.У.
е прекратен, като родителските права върху двете деца са присъдени на майката,
а бащата е осъден да им заплаща месечни издръжки в размер на по 60.00 лв. на
дете, считано от 27.09.2010г., платими до 10-то число на текущия месец, ведно
със законната лихва за всяка просрочена или неплатена вноска до окончателното
изплащане на задължението.
Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Д., ул. „***“ бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** /собственост на съпруга И.Й.У./ след развода се предоставя за
ползване на съпругата П.И. до навършване на 18-год. възраст на детето С.И..
С Решение №142/05.02.2019г. по гр. д.
№4461/2018г. по описа на ДРС /влязло в сила на 20.02.2019г./, съдът на осн. чл.150 от СК е изменил размера на месечната издръжка,
дължима за С.И. от 60.00 лв. на 140.00 лв., като е осъдил бащата И.У. да я
заплаща на детето си, считано от 02.11.2018г, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла или просрочена вноска.
С влязло в сила на 13.02.2020г. Решение
№115/29.01.2020г. по гр. д. №1111/2019г. по описа на ДРС, съдът е отхвърлил
молбата на И.У. с правно основание чл.144 от СК, предявена срещу баща и И.У. за
осъждане на последния да и заплаща месечна издръжка в размер на 140.00 лв., начиная от 22.03.2018г. до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
С влязла в сила Присъда №15/02.06.2022г.
по н.о.х.д. №1433/2021г. по описа на ДРС, И.Й. е признат за виновен на осн. чл.183 от НК в това, че в периода от м.10.2010г. до
м.02.2018г. не е заплащал дължимите месечни издръжки за децата си С.И. и И.И., които им е дължал по силата на Решение №4/27.09.20201г.
по гр. д. №3998/2010г. по описа на ДРС /л.356/.
На 16.05.2017г., И.У. е получил исхемичен инсулт. В тази връзка на ответника е издадено
Експертно решение №2357 от 122 от 24.09.2020г. от МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр.Варна
/л.108/. Със същото са му определени 95% трайно намалена
работоспособност, с чужда помощ за срок от 3 години, с водеща диагноза „***“.
По делото са приети медицински документи за здравословното състояние и
извършени разходи за лечението на първия ответник /л. 107-119, 177-186, 204-255/.
Не се спори, че след инсулта, на И.У.
е отпусната инвалидна пенсия по болест, поради общо заболяване /неколкократно актуализирана/ в размер на 345 лв. и добавка
за чужда помощ в размер на 106.22 лв., или общо 451.22 лв. месечно /л.110-113/.
Отделно от това, на Й. му е определена
финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ от ДСП-Варна в размер на 108.90 лв.,
считано от 01.10.2020г. до 30.09.2023г. /л.109/.
По делото не се спори, че от 2011г. И.У.
живее на семейни начала с Цветанка Станева /до смъртта и на 11.12.2021г/.
Безспорно е обстоятелството, че ответникът А.П.Ф. е син на Ц. С..
Страните не спорят и относно това, че след
развода на П. И. и И.Й. през 2010г., майката с двете си деца е живяла в бившето
семейно жилище, лична собственост на ответника У. до навършване на пълнолетие
на С.И.. С Решение №167/03.07.2019г. по в. гр.д. №288/2019г. по описа на ДОС, въззивната инстанция е изменила Решение №290/08.03.2019г.
по гр. д. №210/2018г. по описа на ДРС, като е потвърдила акта на първоинстанционният съд, с който П. И. е била осъдена да
заплати на И.У. сумата от 1227.07 лв., представляваща наем по чл.57, ал.2 от СК
за ползваната от нея жилищна площ от собствения на бившия и съпруг И.У. апартамент,
находящ се в гр.Д., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***,
ап.*** за периода от 10.01.2015г. до 04.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
На 07.09.2017г. И.И.
и С.И. /непълнолетни/, действащи със съгласието на своята майка П. И. са подали
молба до ЧСИ Н. Ж. за образуване на изп. дело срещу
баща им И.У., който не изплащал присъдените им месечни издръжки, за което те се
снабдили на 27.10.2010г. с изп. лист по гр. д.
№3998/2010г. по описа на ДРС, с който И.Й.У. е осъден да заплаща на децата си –
настоящите ищци И.И. и С.И., чрез тяхната майка и
законен представител П.И. месечна издръжка в размер на 60 лв. за
всяко дете, считано от 27.09.2010г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска /л. 2 по изп.
д. №20178110400093, което е изискано и приложено към настоящото дело/.
Кредиторите са поискали да се наложи
възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, запори върху банковите му сметки,
трудови възнаграждения и други доходи. И. и С. И. изрично са поискали да се
наложи възбрана върху жилището, в което живеят, находящо
се в гр.Д., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, лична собственост на У.. Въз
основа на молбата им е било образувано изп. дело
№20178110400093. На 31.10.2017г. ЧСИ Н. Ж. /въпреки, че е разполагал с
информация за притежаваните недвижими имоти на У. и при изрично искане на
кредиторите за възбрана върху горепосочения апарамент/
е наложил само запор върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД.
С влязло в сила Решение от 16.10.2020г., постановено
по гр. д. №3648/2019г. по описа на ДРС, съдът е осъдил П.С.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Ф. с ЕГН ********** следните
суми: 959,34 лв. /деветстотин
петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължима наемна цена, считано от 04.12.2017 г.
до 16.09.2020 г., за ползване на жилището на ищеца, находящо
се в гр. Д., ж.к. „***” бл. ***, ет. ****, ап. ***, ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 513,51 лв.
/петстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
дължима наемна цена, за периода, считано от 06.03.2018 г. до
16.09.2020 г., за ползване на същото жилище на Ф., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите И.И. /брат на П.И., който
посочва, че И.У. след развода със сестра му не е заплащал издръжките за децата
си, че понякога баща им е пращал дребни суми от 20 лв. и подаръци по А.Ф.,
които им ги е давал. У. е изгонил П. и децата от апартамента, в който са живели
от 2001г. до 2021г и който се е намирал в гр.Д., ул. „***“, като прехвърлил
жилището на сина на любовницата си. Съдът кредитира показанията му през
призмата на чл.172 от ГПК, предвид близката му родствена връзка с ищците, но
констатира, че сведенията, дадени от свидетеля кореспондират с останалия събран
доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетелите на ответниците – И. Т. и Г. В. /без родство със страните,
приятелки на Ц. С./ се установява, че от 2011г. И. е живял с Цветанка до
смъртта и на 11.12.2021г. на съпружески начала. От 2011г. до 2015г. двамата са
работили в Т., но след като се връщат в страната се установили в гр.В., където
живели на квартира.
През 2017г. И. получил инсулт, бил е в
тежко състояние и с месеци се е възстановявал, като за него се грижела Ц., а
после била наета и жена. Разходите по лечението му са били поети и от А.Ф.,
който купил и кола на майка си, за да води У. на рехабилитация. Ф. винаги е
работил и е имал доходи. В момента и А. и И. *** отделни жилища. Й. сега
обитавал апартамента си в жк „***“ /който А.
ремонтирал/, т.е. бившето семейно жилище, в което, след развода са живели П. и
двете деца.
А., макар и вече семеен с дете, редовно
ходел и обгрижвал И., който бил трудно подвижен,
помагал му.
Свидетелите заявиха, че след инсулта на У.,
Ц. се обадила на децата му, за да им каже, че баща им е зле, но те категорично
отказали да го видят и въобще не се интересували от него. Това мотивирало И.Й.
да прехвърли на Ф. имота си в гр.Д. срещу задължение за издръжка и гледане,
защото не можел да разчита на други хора.
Свидетелките посочиха, че съвсем за кратко
в юношеските си години А. е живял с майка си и И., после те не са били в едно
домакинство, макари да са живели в гр.Варна в рамките на няколко години, били
са в отделни квартири.
Свидетелките заявиха, че Ф. не е знаел, че
И. има задължения за неплатени издръжки към децата си, за това обстоятелство,
той узнал от настоящото дело.
Съдът кредитира показанията на св. В. и Т.,
досежно всички обстоятелства, които бяха изложени
по-горе като лични и преки, дългогодишни и непосредствени, кореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал. Съдът не
кредитира показанията им, относно това, че А.Ф. не е знаел за задълженията на У.
към децата му във връзка с неплатени издръжки, тъй-като не са в унисон със
събраните доказателства.
По делото е разпитана и М. Ф., живееща на
съпружески начала с Ф.. Същата сподели, че децата на У. не се интересували от
баща си и, че след инсулта за И. се грижела Ц., после и жена, на която плащали,
а А. много помагал финансово, като поемал
разходите за лекарствата и за рехабилитаторите, купил кола на майка си, водел И.
по болници и банки. И. се притеснявал кой ще се грижи за него в това състояние,
страхувал се да не остане на улицата, Ц. не била добре със здравето, имала
проблеми с бъбреците и така, сам У. решил да препише имота си гр.Д. на А. срещу
задължението той да продължи и занапред да се грижи за него. При прехвърлянето
на процесния имот, нотариусът е казал на А., че в
жилището П. има право да живее със С. до навършването му на пълнолетие, но
самото решение за развод не го е показвал и не е запознавал с него в цялост
страните по сделката.
Съдът кредитира показанията на св. Фотева
през призмата на чл.172 от ГПК, предвид възможната и заинтересованост от хода
на делото, с оглед натова, че живее с ответника Ф. на
семейни начала.
Свидетелят Б. Б. в показанията си
потвърждава повечето от гореказаното от всички свидетели, досежно
влошените отношения на У. с децата му, относно тежкото му състояние след
инсулта, че за него се е грижила Ц. и синът и и др., като съдът кредитира
показанията му като преки и непосредствени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 135, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите , съгласно, която норма, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Чрез иска по чл.135 ЗЗД се упражнява
едно потестативно право на кредитора, с
което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие
за относително недействително спрямо кредитора – ищец.
Конститутивният иск по чл.135 от ЗЗД е правен способ за
защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 от ЗЗД, да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране
на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на
следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия
вид – парично или непарично; 2/ длъжникът да е извършил действие (сделка),
което да е валидно (в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д.
13/1986 г.); 3/ това действие (сделка) да уврежда ищеца – увреждащо действие е
всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 4/
когато увреждащото действие е възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с
което е договарял, да са знаели за увреждането - действие е съзнавано от
длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката
уврежда /в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №35 от
12.04.2018г.
на ВКС по гр. д. № 1783/2017г., III г.о./. Съгласно ал.2 на чл. 135 ЗЗД,
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Качеството кредитор е налице, ако ищецът
по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи,
само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.
Представеното по делото влязло в сила, Решение
№4 от 27.09.2010г. по гр. д. №3998/2010г. по описа на Районен съд – Добрич,
установява съществуването на посочените в него вземания, а именно, че първият
ответник И.У. дължи на всеки един от ищците И.И.
и С.И. месечна
издръжка в размер на 60 лева, считано от 27.09.2010г., ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска. Не се установи тези вземания да са
удовлетворени. Нещо повече, У. е признал пред вещото лице д-р Т. С., че не е
заплащал издръжките. Това признание той е сторил и в хода по гр. д. №210/2018г.
по описа на ДРС, приложено към настоящото дело. Отделно от това, налице е
влязла в сила присъда №15/02.06.2022г. по н.о.х.д. №1433/2021г. по описа на
ДРС, с която И.Й. е признат за виновен на осн. чл.183
от НК в това, че в периода от м.10.2010г. до м.02.2018г. не е заплащал
дължимите месечни издръжки за децата си С.И. и И.И.,
които е дължал по силата на Решение №4/27.09.20201г. по гр. д. №3998/2010г. по
описа на ДРС /л.356/. Следователно, ищците И.У. и С.У. се легитимират като
кредитори на първия ответник.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за
предмет потестативното право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие),
с която длъжникът го уврежда. Правоотношенията, от които произтича вземането не
стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява, дали
съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното,
ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо
(в този смисъл Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Напротив – в настоящия случай,
вземането (вземанията) на ищците са установени с влязло в сила съдебно решение,
поради което и несъмнено ищците са кредитори на първия ответник.
На следващо място, установи се по делото,
че на 04.12.2017г. /три месеца
след образуване на изп. дело №20178110400093
по описа на ЧСИ Н. Ж./, първият
ответник И.У. се е разпоредил със свои имуществени права в полза на втория
ответник А.Ф., а именно: сключвайки договор за прехвърляне право на
собственост върху недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №90, том VІІІ, вх. рег.
№12783, нотариално дело №1400/2017г. на нотариус вписан с рег. №160 в регистъра
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Д., вписан в Служба
по вписвания – Добрич с вх. Рег.
№11398 от 04.12.2017г. с Акт №185, том 25, дело №480/2017г.
Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла
на чл.135, ал.1 ЗЗД, могат да бъдат
различни: или длъжникът да се е лишил изцяло от своето имущество; или да е
намалил имуществото си; или с правните си действия длъжникът да затруднява
удовлетворяването на кредитора (така Решение № 219 от 17.02.2010 г. по т. д. №
752/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Прехвърлянето на собствеността върху
описаните недвижими имоти, чрез договор от първия ответник в полза на втория
ответник представлява правно действие, което уврежда ищцовата
страна в качеството й на кредитор на отчуждителя,
защото намалява имущество на длъжника, което, съгласно чл. 133 ЗЗД служи като общо
обезпечение на неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят.
Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято
недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент – 04.12.2017г., ищците И.У. и С.У. вече са имали качеството на кредитори на ответника.
Съгласно константната практика на ВКС,
отразена в редица решения по реда на чл. 290 ГПК - решение № 149 от 12.11.2013
г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 320 от 05.11.2013
г. по гр. д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 322 от
29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, "увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е,
дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност."
Освен това, е прието също, че: "увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие,
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си." Ето
защо, напълно без значение е и на каква точно (пазарна) стойност
са отчуждените имоти. Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД, следва да се приеме,
че с продажбата на свой имот, длъжникът е извадил от патримониума си
вещни права, към които ищците биха могли да насочат претенциите си.
Както е посочено и в постановеното в
производството по чл.290 от ГПК, Решение №93 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
638/2016 г., II т. о., ТК, налице е постоянна практика, обективирана
в Решение по гр. д. №
754/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и в Решение по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., съгласно която: „всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се
създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и
др. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане.
Когато разпореждането с длъжниково имущество
е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане,
освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД /Определение № 683 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2016 г.,
III г. о., ГК/.
В случая, с влязло в сила решение първият
ответник е осъден да заплаща издръжка на ищците считано от 27.09.2017г.,
а разпоредителната сделка е сключена на 04.12.2017г., т.е., разпореждането с
недвижимия имот е осъществено след възникване на кредиторовото вземане.
Сделката намалява имуществото на длъжника
и това сочи на увреждащо намерение у длъжника – ответник. Той, по този начин
намалява активите си и създава условия да не удовлетвори кредиторите – ищци по
делото /така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 477 от
23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2011 г., IV г. о., ГК/.
Безспорно е, че към датата на сделката, вече
е било образувано изп. дело срещу първия ответник,
въз основа на издадения изпълнителен лист от 27.10.2010г. по гр. д.
№3998/2010г. по описа на ДРС, с който е бил осъден да заплаща процесната издръжка на децата си И.И.
и С.И., сега ищци по настоящото дело. Задължението на родителите за издръжка на ненавършилите им пълнолетие
деца е безусловно, то произтича по силата на закона. Така,
съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Както е посочено и в постановеното по реда
на чл. 290 ГПК, Решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 551/2010 по гр. дело
№ 551/2010 г.: За успешното
провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е
необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. Това
разрешение произтича от целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за препятстване
недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от
възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска /Решение №
732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., ВКС, ІІІ г. о./. Настоящия
състав изцяло споделя горното становище.
Ето защо, следва да се приеме, че
към 04.12.2017г. - денят на
сключване на атакувания договор за прехвърляне на недвижимия имот, ищците
са имали качеството на кредитори спрямо баща си – първия ответник, а последният
е знаел за увреждането. С извършеното отчуждаване на недвижим имот
/в който са живеели двете му деца/ имуществото на бащата-длъжник, служещо за
обезпечение на кредитора е намалено, поради което, разпоредителното действие е
увреждащо кредиторите /Решение № 1416 от 16.11.2017 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1912/2017г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 664
от 09.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1256/2018 г. III г.о., ГК/.
По възражението
на първия ответник, че е прехвърлил процесния имот не
с цел да увреди ищците, а тъй като е имал нужда от средства за лечение, а и
предвид влошеното му здравословно състояние не е могъл да реализира трудови
доходи, съдът намира същото за неоснователно, защото: увреждането по смисъла на чл.135 ЗЗД не следва
да се разбира като умишлено действие за злепоставяне на кредиторите, а знание, че със тази сделка могат да
бъдат засегнати техни имуществени интереси. Така и постановеното в
производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 10.03.2010г. на ВКС по
гр.д.№836/2009г., ІІІ г.о. Г.К. Ето защо, е ирелевантно,
дали първият ответник У. е извършил прехвърлянето на имота, с цел -
умишлено злепоставяне на кредиторите – ищци, или целта му е била с
прехвърлянето на апартамента да си подсигури грижите и издръжката си.
Достатъчно е, че е знаел, че с тази сделка могат да бъдат засегнати имуществени
интереси на кредиторите му. Както по горе се посочи, длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне
на кредиторовото вземане.
Родствените връзки на приобретателя
по сделката, който се явява син на прехвърлителя-длъжник,
предполагат наличие на знание у него за увреждането на кредитора.
В тежест на ищцците
бе, да установят липсата на знание на втория ответник за увреждащия характер на
сделката.
Показанията на свидетелите, а и събраната
медицинска документация установяват, че първият ответник след инсулта се е
намирал в тежко здравословно състояние, като за лечението за лекарства и рахабилитация, /продължили около 6 месеца/ му били
необходими много средства, с които той не е разполагал и Ф. го е подпомагал
финансово, което довело до необходимост У. да извърши атакуваната сделка. По изп. дело №20178110400093 /приложено към настоящото/ е
видно, че на 31.10.2017г. ЧСИ Н. Желев е наложил запор върху единствената
банкова сметка *** У. в Банка ДСК ЕАД. Така, на практика, след като получава
инсулт на 16.05.2017г., И.Й. остава за около половин година без доходи, /на
много по-късен етап е издадено Решението на ТЕЛК от 24.09.2020г. и са му
отпуснати пенсия по болест, добавка за чужда помощ и финансова помощ по чл.70,
ал.2 от ЗХУ от ДСП-Варна/. Именно в този най-важен 6-месечен период, след
получаване на инсулта е било наложително да се осъществява редовно
рехабилитация и да се вземат лекарства, за да се подобри състоянието на У. и
той да не е в тежест на близките си /предвид получената левостранна
тежка централна спастична хемипареза на тялото,
водеща до невъзможност пациента да се самообслужва/. Безпомощното състояние на Й.
след инсулта е налагало ежедневни грижи и постоянство при съблюдаване приема на
лекарства и редовно посещение при рехабилитатор. Всичко това е изисквало
немалък финансов ресурс /с който У. не е разполагал, както и съжителствуващата с него жена, която, за да има доходи и да
покрива разходите на Й. е трябвало да ходи на работа/. Това обстоятелство е
наложило Ф. в доста дълъг период да подпомага финансово И.У.. Същият е
разполагал само с една банкова сметка ***, която е била запорирана
на 31.10.2017г. от ЧСИ Н. Ж. по изп. дело, образувано
от децата му срещу него за неплатени
издръжки. За това, че Й. не ги е заплащал са знаели и Ц. С. и синът и. Св. И.И. /брат на П.И. и вуйчо на И. и С./ сочи, че У. когато е
бил в Т. /през 2011г.-2015г./ понякога е пращал малки подаръци и дребни суми от
по 20 лв. за децата си, чрез А.Ф., който се е срещал с И. и ги е давал. По
делото не се спори, че И. е била студентка в ИУ-Варна, редовна фирма на
обучение и е живяла във Варна, както и Ф. /неговата приятелка св. М. Ф. също е
била с него на квартира във Варна, считано от 2013г. до 2018г., т.е. по време
на следването си/. Горното обстоятелство, че И.И. и А.Ф.
се познават и са се виждали се потвърждава и от показанията на Ц. С. /която не
успя да свидетелствува по делото в открито съдебно
заседание, насрочено на 13.01.2022г., в което се събраха гласни доказателства,
тъй-като е починала на 11.12.2021г./. В хода на гр. д. №1111/2019г. по описа на
ДРС /изискано, приложено и приобщено към доказателствата по настоящото дело/,
Ц. С. е била разпитана. Така в съдебно заседание, проведено на 17.07.2019г. на
въпроса, дали знае И. да има желание да си плати задълженията за издръжка, тя
казва следното: „Въпрос на възможности е“. На въпроса, дали преди е имал
възможности, свидетелката казва: „Да, имал е. Работеше на частно. Невинаги, но
работеше. Той е идвал да види децата, носел им е някакви пари. Децата не са го
пускали в къщи, на пътя им е дал парите. Моят син е идвал лично и е давал на
децата му пари, които той дава, защото него не искат да го виждат.“
За
запора от ЧСИ Н. Ж. на 31.10.2017г. на банкова сметка *** У. в Банка ДСК, са
знаели и титулярът и съжителствуващата
с него жена, защото при подаване на заявление от Й. до ТП на НОИ от
03.11.2017г. и заявление, подадено до РКМЕ на 28.06.2017г. /л.110, заявленията
са посочени в последния ред на Разпореждане №********** за отпускане на пенсия/,
У., с оглед тежкото си здравословно състояние не е бил в състояние сам да я
попълни и депозира, а това е сторено от негов близък/, той е следвало да посочи
банкова сметка, ***, които очаква да му бъдат отпуснати и доколкото е
разполагал само с една банкова сметка, ***, че е било въпрос на дни, титулярът да разбере, че сметката му е запорирана,
респ. от кого и защо /още повече, че за периода от запора на банковата сметка –
31.10.2017г. до датата на сделката – 04.12.2017г. е изтекло достатъчно време,
около 34 дни/. Логично е У. да е споделил с Ц. за запора и причините, поради
които той е наложен. С., искайки помощ, вкл. и финансова от сина си, нужна за лечението
на Й., е съвсем логично и житейски оправдано, да е казала със сина си за този
запор и причините, поради които е наложен.
Че са
били близки Ф. и майка му, че са си споделяли много, говорят и събраните гласни
доказателства по делото. След като Ц. С. е знаела, че У. не е заплащал през
годините издръжките за децата си /което е признала и в показанията си като
свидетел по гр. д. №210/2018г. по описа на ДРС/, то съдът презюмира,
че за това обстоятелство е знаел и синът и А.Ф., който е бил ползван няколко
пъти от У., за да предаде от негово име на И. и С. дребни парични суми.
Всичко
гореизложено, обоснова извод, че вторият ответник е знаел за задълженията на
първия ответник за издръжка на децата му - ищци по делото към датата
на сделката. Независимо, че Ф. не е живял в едно домакинство с У. и Ц. С., те,
тримата са живели под наем в различни квартири, но в един и същи град /Варна/
по едно и също време, като А. е бил близък с майка си и от нея е имал
информация за отношенията между У. и децата му, още повече, че няколко пъти лично
се е виждал с тях, за да им даде малки суми от името на баща им. Именно този
факт е индиция, че издръжките за И. и С. не са се
заплащали от баща им, което предполага също така, че Ф. е бил наясно и с
причините, поради които, децата не комуникират с баща си, бил е информиран и
защо, след като бившето семейно жилище в гр.Д. е лична собственост на У., той
не живее в него, а след завръщането си от Т. в Б. през 2015г., сменя квартири с
майка му. Изложените обстоятелства не са маловажни и след като ответникът П. е
достатъчно близък с майка си, толкова, че в продължение на много време
финансира лечението на болния мъж, с който тя живее /защото той не и е съпруг/,
то се предполага, че е запознат и с причините за влошените отношения на У. с
децата му, а една от тях, е, че не е плащал издръжките, които е бил осъден да
им плаща.
При
прехвърлянето на процесния имот на 04.12.2017г., в
нотариалния акт е записано, че приобретателят е
запознат с правото на ползване върху жилището, с което разполага П.С. до
навършване на пълнолетие на С.И., съгласно Решение №4/27.09.2017г. по гр. д.
№3998/2010г. по описа на ДРС. Логично е, в периода от постановяване на този съдебен
акт през 2010г. до 2017г., т.е. в рамките на седем години, Ц. С. и синът и да
са били запознати с него и с последиците от развода на У..
При съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено по делото, че
двамата ответници са знаели за увреждането, което е
налице и последната предпоставка за уважаване на исковете.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че се установиха всички обективни и субективни
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което,
предявените искове от И.И. и С.И. срещу И.У. и А.Ф.,
съдът да обяви спрямо ищците недействителността на извършената прехвърлителна сделка от 04.12.2017г., са основателни и
следва да бъдат уважени.
Производството по отношение на
ищцата П. И. следва да се прекрати, тъй-като същата няма качеството на кредитор
спрямо ответника И.У. /т.е. няма активна процесуална легитимация/, кредитори са
двете му деца /към момента пълнолетни/, на които той дължи издръжки.
С оглед
уважаване на главния иск с пр. осн. чл.135 от ЗЗД,
съдът недължи произнасяне по исковете, заявени в условия на евентуалност. За пълнота
на изложението, следа да се посочи, че искът по чл.31 от ЗЗД е недопустим,
тъй-като за ищците не е налице активна процесуална легитимация, защото те не са
страни по сделката. Тя може да се атакува само от тях, респ. и от наследниците,
след смъртта на някоя от страните по нея, каквато хипотеза не е налице към
момента.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се
присъдят сторените по делото разноски, а на ответниците
не се дължат разноски.
Със
списъка по чл. 80 ГПК /л.340-351/, ищцовата страна
претендира разноски в размер на 1858.18 лв., от които: 109.38 лв. – държавна
такса, 48.40 лв. – такси за вписване на искова молба, издаване на данъчна
оценка от Община град Добрич, такса за издаван на схема на имота от СГКК-Добрич,
такса към ЧСИ Н. Ж. за заверен препис от изпълнително дело, 800.00 лв. –
депозити за вещи лица по СМЕ и 900.00 лв. – адв.
възнаграждение. По отношение на последния разход за адв.
хонорар по делото е прилежен на л.15 договор за правна защита и съдействие от
20.07.2020г., от който е видно, че П. У., И.И. и С.И.
/непълнолетен/, действащ със съгласието на майка си П. У. са упълномощили адв. М. В. да ги представлява по делото, но в документа не
е посочена сума за адв. хонорар. На л.150 е приложен
договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021г., от който е видно, че С.И.
/към посочената дата лицето вече е било пълнолетно/ е упълномощил адв. В. да го представлява по гр. д. №1629/2020г. по описа
на ДРС при уговорен и внесен в брой адв. хонорар в
размер на 300 лв. На л.350 е приложено копие от ПКО №1/07.01.2022г. за
предадена от П. У. на адв.М. В. сума в размер на 500
лв. за адв. възнаграждение. По отношение на ищцата И.И. няма данни същата да е заплащала определена парична сума
за адв. възнаграждение на упълномощения от нея
адвокат по делото. При така изложените обстоятелства, съдът намира, че следва
да признае на ищцовата страна разход за адв. хонорар само в размер на 300 лв., предвид това, че производството
по отношение на ищцата П. И. следва да се прекрати, тъй-като същата няма
качеството на кредитор по отношение на ответника И.У. /т.е. няма активна
процесуална легитимация/, а в хода на процеса ищецът С.У. е навършил
пълнолетие, поради което, считано от 23.12.2020г. не е необходимо съгласието на
майка му, за да извършва каквито и да е процесуални действия по делото. Нейното
съгласие и подпис са били нужни към момента на подаване на исковата молба –
20.07.2020г., с оглед нормата на чл.28, ал.2 от ГПК. Така, на ищцовата страна следва да и се присъдят съдебни разноски в
размер на 1257.78 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по
отношение на ищцата П.С.И., ЕГН ********** по гр. д. №1629/2020г. по описа на
ДРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ДОС в 7-дн. срок, считано от получаване на
съобщението от ищцата П. И..
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, спрямо И.И.У., ЕГН **********,*** и С.И.У., ЕГН **********,***, договор, обективиран
в нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 04.12.2017г., с №90, том VІІІ, вх. рег. №12783, нотариално дело
№1400/2017г. на нотариус вписан с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара и
с район на действие Районен съд – Добрич, вписан в Служба по вписвания – Добрич
с вх. Рег.
№11398 от 04.12.2017г. с
Акт №185, том 25, дело №480/2017г., с който И.Й.У., ЕГН **********,*** е прехвърлил на А.П.Ф., ЕГН **********,***, следният недвижим имот, находящ
се в гр.Д., ул.„***” бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, със ЗП от 44.07
кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизни помещения,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор №72624.619.1.6.71
по ККР на гр.Д., попадащ с сграда, разположена в ПИ с идентификатор
№72624.619.1.6, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 72624.619.1.6.70, 72624.619.1.6.72;
под обекта: 72624.619.1.6.68 и над обекта: няма, ведно с прилежащата към
апартамента изба №22, със застроена площ от 2.40 кв.м., както и с 0.85147%
идеални части от общите части на сградата с идентификатор 72624.619.1.6, в
която е разположен самостоятелния обект и от отстъпеното право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор
72624.619.1 по КККР на гр.Добрич срещу
задължението на приобретателя А.П.Ф. за издръжка и
гледане на прехвърлителя И.Й.У., като му осигурява храна,
жилище, грижи при болест и немощ, един спокоен и нормален живот, такъв, какъвто
е водил до сега и докато е жив, лично или чрез трето лице.
ОСЪЖДА И.Й.У., ЕГН **********,*** и А.П.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И.У., ЕГН **********,*** и С.И.У., ЕГН **********,***, сума
в размер на 1257.78 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и седемдесет
и осем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Преписи от решението, да се връчат на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.