Решение по дело №476/2018 на Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е  №102

 

гр. Поморие, 20.05.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нася  Япаджиева            

при секретаря, Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело №476  по описа за 2018 година  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ищците „Кохим” ЕООД гр.Бургас и „Мидекс” ЕООД гр.Бургас, с адрес за призоваване в гр.Бургас против Г.Ц.С. и Д.С., двамата с адрес *** за заплащане сумата от общо 8000 / осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за периода от 01.06.2016г. до 20.07.2018г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Сочат в молбата, че ищците и ответниците са съсобственици на дворно място  в с.Медово, общ.Поморие, представляващо имот №205 в кв.18 по плана на с.Медово с площ 1024 кв.м., ведно с изградените в имота  двуетажна вилна сграда, второстепенна сграда и всички подобрения и насаждения  и  за същия недвижим имот с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№691/2013 г. по описа на ПРС е допусната делба при квоти 45/150 за първия ищец, 55/150 за  втория ищец и по 25/150 за всеки от ответниците и  че съсобствения имот се ползва само от ответниците от неговото придобиване до настоящия момент, поради което ищците поканили ответниците с нотариална покана да им заплащат обезщетение за ползването на имота в размер на 500 лв. месечно за всяко от дружествата или общо 1000 лв. месечно. Молят съда да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата 8000 лв. представляващи обезщетение за лишаването от ползване на описания в молбата недвижим имот  съсобствен между страните, от които ищците са лишени поради ползването на този имот само от ответниците за периода от 01.06.2016г. до датата на предявяване на иска както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва считано от 20.07.2018 г. – датата на предявяване на иска до окончателното  й изплащане. В хода на производството, след извършване на  СТЕ процесуалния представител на ищците е направил изменение на иска съобразно квотите на собственост и моли за осъждане на ответниците да заплатят сумата общо в размер на 5813 лв., обезщетение за лишаването от ползване за периода от 01.06.2016г. до 20.07.18г. датата на предявяване на иска както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва считано от 20.07.2018 г. до окончателното  й изплащане. С определение съдът е  приел изменението на иска и е прекратил производството за сумата над 5813лв. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците, са призовани по реда на чл.47, ал.1 ГПК и на основание чл.47 ал.6 се представляват от особен представител. Особеният представител изразява становище за неоснователност на иска, като сочи, че ответниците са  поканили ищците да се настанят в съсобствения имот и да го ползват по свое усмотрение, но ищците не се възползвали от тази покана и не е налице лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Също така се твърди, че представената нотариална покана е от 2013г. и е водено вече едно производство по гр.д.№691/2013г. и счита, че не може да се използва за следващо производство. Моли иска да бъде отхвърлен.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, взе предвид следното.

По делото е представено решение №193/30.11.2015 г. постановено по гр.дело №691/2013 г. по описа на ПРС от  което се установява, че  процесните  имоти допуснати до делба с влязло в сила решение № 180/13.08.2014 г. по гр.дело № 691/2013 г., по описа на ПРС като неподеляеми, а именно:  дворно място, съставляващо имот № 205 в кв.18 по плана на с.Медово, общ.Поморие, с площ 1 024 кв.м., ведно с изградените в имота двуетажна вилна сграда, със застроена площ 99 км.м. и разгъната застроена площ 206.50 кв.м.; гараж,  със застроена площ 49.26 кв.м.; незавършено строителство без строителни книжа с разгъната застроена площ от 210.71 кв.м., от което надстрояване над гаража с площ 55.32 кв.м. и пристрояване към гаража, представляващо двуетажна сграда със застроена площ 73.39 кв.м. и разгъната застроена площ 155.39 кв.м.; барбекю, състоящо се от един преграден зид с височина 2 м., с изградени две камини с комини в северния му край, масивен плот и лята бетонова мивка, с площ на цялото съоръжение от 6.50 кв.м.; фонтан, изграден на площ от 2.64 кв.м. и агрегатно помещение към басейн с площ 5.26 кв.м. са изнесени на публична продан. Със същото решение е уважен иск с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС на ищците срещу ответниците по настоящото дело, които са били осъдени да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения имот за периода от 01.02.2013 г. до 18.03.2015 г. Не се спори, че съсобствеността между страните е 45/150 за „Кохим“ ЕООД, 55/150 за  „Мидекс“ЕООД и по 25/150 за всеки от ответниците.

Видно от  представения Протокол за извършено разпределение на постъпила сума от публична продан на делбен имот, съсобствения имот е изнесен на публична продан и с протокол от  17.05.2018г. за купувач е обявен Кохим“ ЕООД,  и  „Мидекс“ ЕООД при равни квоти. Не е  представено по делото постановлението за възлагане на  имота и доказателства  от които да се направи извод на която дата е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижимия имот на ищците, но от показанията на разпитания свидетел се установи, че до м. ноември ответниците са ползвали имота.

Представено е и решение №90 по гр.д.№258/2016г. по описа на ПРС, с което ответниците по настоящото дело са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1728 лв. обезщетение за лишаване на „Кохим“ЕООД и сумата 2112 лв. обезщетение за лишаване на „Мидекс“ЕООД от ползването на съсобствения делбен имот, съразмерно на квотите на ищците за периода от 18.03.2015г. до 31.05.2016г. ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва за периода от 31.05.2016г.

С представената по делото в препис нотариална покана, препис от която е връчен на ответницата Г.С. на 01.02.2013г., ищците са поканили  ответниците да заплащат на всеки от ищците по 500 лв. месечно, представляващи обезщетение за ползването само от ответниците на собствените на ищците идеални части от процесния съсобствен имот.

По делото е назначена  СТЕ.  Вещото лице е определила пазарния месечен наем в размер на 340лв. за имота и съобразно квотите на страните, за периода от 01.06.2016г. до 20.07.2018г. за „Кохим“ЕООД и „Мидекс“ЕООД, общо в размер на 5813 лв., представляващи обезщетение за ползването само от ответниците на собствените на ищците идеални части от процесния съсобствен имот, като за „Кохим“ЕООД  обезщетението е в размер на  2516лв., а за „Мидекс“ЕООД – 3197лв. В момента на огледа вещото лице е констатирало, че процесните сгради са необитаеми, всички сгради и помещения са празни, без минималното необходимо обзавеждане, а в съдебно заседание сочи, че помещенията нямат електричество.

В качеството на свидетел по делото е разпитан Д.Р., който сочи, че е пълномощник на „Мидекс”ЕООД и е запознат с имота и делата, които дружеството  води против ответниците. Свидетеля сочи в показанията си, че част от имота е бил възложен на ищците през 2012г., но са ползвали имота и  всъщност едва на 06.11.2018г.,  са въведени във владение. До този момент ответниците не са ги допускали в имота. Твърди, че ответниците Г. и С.Д. са пребивавали в имота до месец юни, юли 2018г., когато ги е видял за последно, когато ищците „Мидекс“ ЕООД и „Кохим“ ЕООД са въведени в имота на 06.11.18г. чрез съдебен изпълнител, когато ключар е разбил вратите, за да влязат, са установили, че вътре се живее, защото обитаващите са напуснали имота преди броени часове. Тогава са залепили обявата, с която са дали срок на ответниците да опразнят имота, след което ответниците са поискали ключове, за да си изнесат всичко от имота и след  06.11.18г. ответниците не са допускани в имота, тъй като са сменени и бравите.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи :

Съгласно чл.31,ал.2 от ЗС - Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. По отношение на хипотезата на увеличаване на квотата на съсобственика по наследствено правоприемство, наследникът на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване, тъй като поканата на наследодателя му го ползва. Ново писмено поискване на лишения от ползите съсобственик се дължи само в случаите, когато наследодателят му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ.

За да бъде уважен иска, ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са съсобственици с ответниците на процесния имот, че последния се ползва само от ответниците, както и че са отправили писмено поискване до ответниците да им се осигури възможност да ползва общата вещ, а също така следва да се докаже размера на претендираното обезщетение

Установи се, че процесният имот е бил съсобствен между страните по делото, като ищците са собственици съответно на 45/150 ид.части за „Кохим” ЕООД и 55/150 ид.части за „Мидекс” ЕООД, а ответниците Г.С. и Д.С. са собственици общо на  50/150 ид.части, които обстоятелства не са спорни между страните.

Установява се от представената нотариална покана, надлежно връчена на ответниците и оспорена от особения представител, че ищците са ги поканили да им заплащат обезщетение за това, че ответниците са ги лишили от ползването на имота. Установи се по делото, че в периода от 01.06.2016 г. до 06.11.2018 г. ответниците са ползвали процесния имот, в тази връзка са показанията на св.Р., че са въведени чрез съдия изпълнител и след като са сменили бравите, ответниците са поискали ключове за да си изнесат всички вещи и да освободят имота.

Съдът не споделя възраженията на особения представител, че в нотариалната покана не е конкретизиран последващ период, и същата предявена много преди завеждане на иска за първото съдебно производство, по което, вече има решение и че не може с една и съща покана да се води и последващо производство, поради което не са уведомени ответниците за новото производство. Съдът счита, че Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик, възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Ново писмено поискване на лишения от ползите съсобственик се дължи само в случаите, когато наследодателят му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ. В тази насока е Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК/.

Предвид така установените обстоятелства съдът прие, че искът е доказан по основание и размер. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът приема като обосновано и правилно, се установява, че за процесния период от 01.06.2016г. до 20.07.2018г. наемната цена на имота е в размер на 8719,36 лв. Следователно дължимото обезщетение за ищците определено съобразно с квотите  им в собствеността и с оглед обема, за който ответниците са надхвърлили своята квота е съответно 2616 лв. за „Кохим“ ООД гр.Бургас и 3197 лв. за „Мидекс” ЕООД. С оглед изложеното съдът прие, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 2616 лв. за „Кохим“ ЕООД гр.Бургас и 3197 лв. за „Мидекс” ЕООД, обезщетение за ползите от описания  в молбата недвижим имот съсобствен между страните, от които ищците са лишени поради ползването на този имот само от ответниците за периода от 01.06.2016г. до 20.07.18г. Предвид уважаването на предявените искове, основателни са и следва да се уважат акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главните искове, считано от датата на предявяване на иска както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва считано от 20.07.2018 г. до окончателното  й изплащане.

По направеното искане за присъждане на разноски съдът прие следното : Предвид уважаването на исковете  предявени  от „Кохим” ЕООД гр.Бургас и „Мидекс”ЕООД гр.Бургас  следва на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски общо в размер на 1850 лв.,  включваща 320 лв. държавна такса, 450 лв. адвокатски хонорар, 730 лв. възнаграждение за особен представител и 350 лв. възнаграждение за вещо лице.

 Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ответниците Г.Ц.С.,ЕГН ********** и Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят  на ищеца  „Кохим” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул., ет.1, ЕИК *********, представлявано от И.И.К., сумата от 2616 лв., представляваща обезщетение за лишаване на „Кохим” ЕООД от ползването на съсобствения имот, съразмерно на квотата на ищеца в съсобствеността,  за периода от 01.06.2016 г. до 20.07.2018 г. , ведно със законната лихва върху самата от датата на предявяване на иска - 20.07.2018 г. до окончателното й изплащане .

ОСЪЖДА ответниците Г.Ц.С., ЕГН:********** и Д.С., ЕГН:********** ***, да заплатят  на ищеца „Мидекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „, ЕИК *********, представлявано от М.Х.Р. сумата 3197 лв. лв., представляваща обезщетение за лишаване на „Мидекс” ЕООД от ползването на съсобствения имот, съразмерно на квотата на ищеца в съсобствеността,  за периода от 01.06.2016 г. до 20.07.2018 г. , ведно със законната лихва върху самата от датата на предявяване на иска - 20.07.2018 г. до окончателното й изплащане .

ОСЪЖДА Г.Ц.С. и Д.С. , да заплатят на  „Кохим” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, сумата 925.00 лв. /деветстотин и двадесет и пет/ лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Ц.С. и Д.С., да заплатят на  „Мидекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, сумата 925.00лв. разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

                                                

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :