М
О Т И
В И
по Присъда№ 5/21.02.2017 г.,
постановена по ВНЧХД № 414/2016 г. на КОС
Производството по делото е по реда на глава
ХХІ НПК и е образувано по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ Л.И.Г.,*** срещу Присъда № 24/11.04.2016 г. на КРС,
постановена по НЧХД № 1039/2014 г. по описа на съда, с която подсъдимата Д.Г.Й., ЕГН **********,*** е
призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 130 ал.2 НК и е
оправдана по това обвинение. Сочат се бланкетни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата. Моли се за отмяната на оправдателната присъда и признаване
на подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение, като й се наложи съответното наказание.
Доказателствени искания не са направени. Във въззивното производство след
встъпване на новия повереник на жалбоподателката адв. В.П. се представиха и
приеха писмени и гласни доказателства, както се събраха такива и по почин на
съда в изпълнение на служебното начало в наказателния процес
Защитникът на подсъдимата адв.И.
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на І-инстанционната
оправдателна присъда.
Съдът положи усилия за постигане на спогодба между страните, но
такава поради несъгласие на подсъдимата не се постигна.
Подсъдимата в последната си дума заяви,
че иска да се потвърди решението на Районния съд, защото е било отсъдено
правилно.
Въззивният съд в изпълнение на
правомощията си по чл. 336 ал.1 т.2 НПК отмени оправдателната присъда и постанови
нова осъдителна присъда, с която призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 НК, повдигнато с тъжбата - причиняване на
травматично увреждане на тъжителката – контузия на главата, представляващо
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК, на основание чл.78
а НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание
„глоба” в минимално определения законов размер от 1000 лв. Със същата присъда
съдът осъди подсъдимата да заплати и разноските на тъжителката в размер на общо
891 лв. Гражданския иск, предявен с тъжбата, не е бил приет за съвместно
разглеждане от І-инстанционния съд.
За да постанови тази присъда, съдът
внимателно се запозна със събраните в ДП и СП доказателства, задълбочено обсъди
и прецени така събраните доказателства
по делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305 ал.2 и 3 НПК и прие от
фактическа и правна страна следното:
По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата и
синът на тъжителката св. И.К.Х. съжителствали на семейни начала в гр. Кюстендил,
откъдето е подсъдимата. По време на съжителството им се родило тяхното дете Д. И.
Х., родена на *** г., което с декларация е припознато от бащата. След раждането
на детето двамата се разделили и св.И.Х. се преместил да живее в родния си град
Перник, където живее и частната тъжителка и негова майка Л.Г..
Със съдебно спогодба от 26.05.2014 г. по
гр.д.№ 765/2014 г. на КРС е определен режим на лични контакти на св.И.К. с
дъщеря му Д., според която той има право да взема детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10 до 12 часа във всеки от посочените дни, без
преспиване, като вземането и даването на детето става от дома на майката в
гр.Кюстендил, ул.*** № ***.
На 7 юни 2014 г.- първата събота за
месеца, в изпълнение на правата си по спогодбата, св.И. Х. заедно с майка си
частният тъжител Л.Г. отишли на посочения адрес, за да вземат детето съобразно
определения режим за лични контакти на бащата. Било им отказано от подсъдимата
даване на детето под претекст, че св.Х. закъснял .
Затова на следващия ден 8.06.2014 г.-първата
неделя от месеца, двамата отново отишли
в гр.Кюстендил на адреса на майката, където детето живее. На вратата се показала
майката на подсъдимата, която им казала да изчакат. След като изчакали около 20
минути, подсъдимата заедно с приятеля на
майка си св. Б. Н.излязла с детето, което тогава било на 9 месеца и дала детето
на бащата. Св.Х. се опитал да качи детето в автомобила на сестра си, с който
били дошли, но подсъдимата издърпала детето от ръцете на св.Х., понеже в колата
нямало детско столче. Х. преместил автомобила на известно разстояние и тогава
подсъдимата му предала детето. Св.Х. взел детето си на ръце и тръгнал по
улицата, до него вървяла частната тъжителка Г., а подсъдимата тръгнала след тях
по улицата. Подсъдимата отправяла обидни думи към тъжителката, и й заявила, че
няма повече да види детето, че не му е баба и не е никаква. Св.Х. я помолил да престане,
за да не стресира детето, но подсъдимата не преставала. Св.Х. вървял в средата,
от едната му страна вървяла подсъдимата, а от другата – тъжителката.
Подсъдимата заобикаляла и блъскала тъжителката, която минавала от другата
страна на сина си, за да преустанови конфликта, но подсъдимата продължавала с
тези си действия. Така изминали известно разстояние по улица „***” в гр. Кюстендил.
След като пресекли пътното платно
на ул.*** и минали по
десния тротоар на улицата, на подсъдимата позвънил телефона на подсъдимата и тя
изостанала на известно разстояние след тъжителката и св.Х., които продължавали
да вървят по улицата. Както се движели двамата, без тъжителката с нвищо ад
провокира подсъдимата, изведнъж подсъдимата се засилила и блъснала с длани
тъжителката в гърба, в резултат на което тъжителката политнала напред. Тогава
подсъдимата й се нахвърлила и я хванала за косата. Докато я дърпала за косата,
подсъдимата дърпала тъжителката към себе си и се опитала да я ритне с десния
крак в корема, при което тъжителката залитнала и се обърнала напред, след което
подсъдимата я хванала директно за косата с лявата си ръка, като отскубнала цял
кичур от косата й и се опитала да я удари с дясната. Св.Х., който държал детето,
се опитал да ги разтърве и застанал между тях, а детето се разплакало. Свидетели
на случилото се били майсторите на къщата, пред която се случило това и когато
те попитали подсъдимата защо прави това, тя застанала на средата на улицата и
започнала да крещи, че я бият. Подсъдимата
се обадила на тел.112. На същия телефон се обадила и тъжителката, която била
шокирана от случилото се и поискала да бъде изпратена на място патрулка. Двете
обаждания са регистрирани в един и същи час – в 10,44 часа на 8.06.2014 г.,
видно от Писмото на национална система
112 на л.36 от настоящото дело.
Полицията се отзовала доста бързо на
сигнала, като на място пристигнали свидетелите Н.Ш. и И.К.. В присъствие на
двамата полицейски служители нямало агресивно поведение и те разбрали, че преди
отиването им тъжителката и подсъдимата се дърпали и скубали. Релевантното извлечение от информационната
карта по случая е приложено на л.32 от настоящото дело. В него е записано, че
сигналът е подаден в 10,45 часа от подсъдимата за скандал с бащата на детето й. По подсъдимата и тъжителката
нямало видими следи от нараняване според св.Шаренков и Китанов.
След като изтекли часовете за виждане на
детето и с цел да не попречи на това, след връщането на детето, на 8.06.2014 г.
в 13,15 часа тъжителката отишла на преглед в Спешния център в гр. Кюстендил, за
което е издаден Лист за преглед на пациент в Спешно отделение, приложен в надлежно
заверено копие на л.22 от настоящото дело. Като основна диагноза в този лист е
записано”контузио капитис”, и била насочена за консултация с невролог и хирург.
Тъжителката била прегледана съответно от лекарите д-р Ж./невролог/ и д-р Г./хирург/.
Резултатът и констатациите от допълнителните прегледи е отразен в допълнителния
лист за преглед на пациент на л.41 от настоящото дело. На 9.06.2014 г. на
тъжителката е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок
от 3 дни с диагноза:”хипертонична болест на сърцето – криза” от интензивен
сектор – гр.Перник.
За инцидента в гр.Кюстендил частната
тъжителка споделила с дъщеря си св.Х.Г., след като се прибрала в гр. Перник. Самата
св.Х., след като майка й и брат й не й се обадили до 14 часа на 8.06.2014 г. и
се забавили с връщането си от Кюстендил и защото всеки път имало някакви
инциденти при контактите с детото, се обадила по телефона около 14 часа на
майка си. Тъжителката Г. й казала, че пак е имало инцидент, но вече всичко е
наред. Вечерта св. Х. отишла в дома на майка си и там тъжителката й разказала
за случилото се в гр.Кюстендил и за нападение от на подсъдимата над нея. Св..
видяла ,че майка й имала отскубнат кичур коса от лявата страна и имала
одраскано от лявата страна на бузата, под окото. Където й била отскубната
косата, тъжителката имала подутина и зачервяване, с червени точици засъхнала
кръв. На следващия ден св. Х. забелязала подутина по дясната скула на майка си.
След случая на тъжителката й ставало лошо, виело й се свят и затова няколко дни
си стояла в къщи и не ходила на работа.
От
СМЕ, изпълнена от в.л.д-р В.Н. по данни на пострадалата и по писмени данни от двата
представени листа за преглед-основен и допълнителен от 8.06.2014 г. /на л.
63-64 от делото на КРС/ се установи следното: В допълнителния лист за преглед на
пациент в спешно отделение с № 7214 с диагноза:”контузио капитис; комоцио
церебри” е извършена неврологична консултация с д-.р Ж.и е записано:”нормален
неврологичен статус-8.06.2014 г., 13,45 часа”. В същия лист е обективирана и
консултацията с хирурга д-р Г. и е записано, че се касае за контузио капитис ,
няма убедителни данни за комоцио церебри, оплаква се от главоболие, даден съвет,
временна нетрудоспособност. Въз основа на тези документи е прието в СМЕ, че
тъжителката е имала травматично увреждане – контузия на главата на посочената
дата.
В.л.
е приел, че тъжителката е имала контузия/натъртване на меки тъкани и болка/ на
главата. Това травматично увреждане се причинява от действие на твърд тъп
предмет и е възможно да е получено по начин, за който съобщава тъжителката –
удари с ръце или крак, дърпане/скубане/ на косата и др.подобни. Увреждането
причинява болка и страдание като в
зависимост от степента на изразеност подлежи на пълно възстановяване за срок от
няколко часа до една-две седмици.
При приемане на експертизата в с.з. вещото
лице е допълнило същата, че контузия може да означава: палпаторна болка, може
лек оток , може кръвонасядане – което може да се види или може ад има само
натъртване – при което кръв няма да се види. Ако увреждането касае болка с
възможности за оток, например скубане на коса, също няма да се видят белези.
Горната фактическа обстановка се установява
от следните доказателствени средства:
2 бр.листове за преглед на пациент; болничен лист; Писмо от Национална система
112; извлечение от входящия дневник за подадения сигнал за инцидента; СМЕ на
в.л.д-р Н.; показанията на св.И.Х./изцяло кредитирани /, показанията на св.Х.Г./изцяло
кредитирани/, показанията на св.Ш. и К./изцяло кредитирани/; показанията на
св.А. А./частично кредитирани/; показанията на св.Б.Н./частично кредитирани/.
Показанията на свидетелите И.Х. и Х.Г. се
кредитират от съда изцяло като обективни и достоверни, независимо от
родствената им връзка с тъжителката като нейни деца. Изнесените с показанията
на тези свидетели факти се подкрепят изцяло от всички писмени доказателствени
средства - медицинските листове за преглед на тъжителката в спешен
център-Кюстендил, болничния лист и СМЕ за вида и механизма на причинените на
тъжителката увреждания. Показанията на св.Христов като единствен очевидец на
нанесения от подсъдимата на тъжителката побой се подкрепят от заключението на
СМЕ за вида и характера на причинените увреждания на тъжителката. Показанията
на св. Ш. и Китанов също се кредитират изцяло, вкл. и в частта им за липса на
видими наранявания по подсъдимата и тъжителката. Защото в последната им част
показанията им се подкрепят от СМЕ и от допълнителното обяснение към нея от
в.л. д-р Н., че ако е имало скубане на коса и оток, няма как да се видят видими
следи по пострадалата. А точно такава е била травмата на тъжителката.
Съдът
кредитира частично показанията на св.А.и Н.само в онези им части, в които се подкрепят
от останалите кредитирани доказателствени материали. Напр. в частта им, че тъжителката
е нанасяла удари на подсъдимата и че подсъдимата е имала наранявания
показанията им не се подкрепят с никакви доказателствени средства. Липсват каквито
и да било медицински документи, потвърждаващи показанията в тази им част. Затова
показанията на двамата свидетели в по-голямата им част се възприемат от съда
като необективни и заинтересовани, целящи оневиняването на подсъдимата.
Съдът изключи от доказателствения материал
и затова и не обсъжда представеното с тъжбата Съдебно-медицинско удостоверение
№ 33/2014 г., издадено от д-р Т. Б. – специалист съдебна медицина при
отделението за съдебна медицина при УМБАЛСМ”Пирогов”- гр.София от 10.09.2014 г.
Въпреки че в него се прави анализ на двата прегледа, отразени в допълнителния
лист за преглед на тъжителката и й се поставя медицинска диагноза, това
удостоверение не е надлежно събрано по реда на НПК доказателство и е издадено
доста след датата на инцидента. Относно уврежданията на тъжителката съдът
кредитира заключението на СМЕ, която възпроизвежда отразеното в двата листа за
преглед на тъжителката непосредствено след инцидента.
При така установеното безспорно от фактическа страна се налага правния
извод за обективна и субективна
съставомерност на частното обвинение.
От
обективна страна на тъжителката е причинено травматично увреждане „контузия/натъртване
на меки тъкани и болка/ на главата” на посочената дата. Това травматично
увреждане се причинява от действие на твърд тъп предмет и е възможно да е
получено по начин, за който съобщава тъжителката – удари с ръце или крак,
дърпане/скубане/ на косата и др.подобни. Увреждането причинява болка и
страдание, като в зависимост от степента на изразеност подлежи на пълно
възстановяване за срок от няколко часа до една-две седмици. Увреждането е
причинено чрез отскубване на кичур кос, дърпане
и удари с ръце. Причиненото с тази контузия разстройство на здравето на
тъжителката е извън случаите на чл.128 и 129 НК. По тези съображения на съдът
прие, че причиненото на тъжителката увреждане”контузия на главата” покрива
обективната страна на престъплението по чл.130 ал.1 НК.
За прецизност на изложението съдът намери
за необходимо да посочи, че в титулната част на тъжбата е посочена правна
квалификация на деянието по чл.130 ал.2 НК. Съдът обаче не е обвързан от
сочената правна квалификация от частното обвинение, а само от посочените в
тъжбата обстоятелства на престъплението. В зависимост от тях и от установената
по несъмнен начин телесна повреда на тъжителката”контузия на главата” и
констатациите за нея в СМЕ на д-р Н. като разстройство на здравето на
тъжителката е извън случаите на чл.128 и 129 НК правилната и законосъобразна
правна квалификация на деянието е по чл.130 ал.1 НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимата, като е ударила първоначално тъжителката отзад по
гърба, а впоследствие като я е дърпала за косата и отскубнала кичур коса, удряла
я е с ръце, без да е била предизвикана по никакъв начин от тъжителката, е
съзнавала, че причинява телесно увреждане на тъжителката. Но тя е целяла
постигането на именно този противоправен резултат, финализирал предходната словесна
атака от нея към тъжителката и то в присъствие и пред очите на невръстното си
дете.
Авторството
на деянието от подсъдимата е безспорно установено от показанията на
единствения свидетел-очевидец – св.Христов, за което съдът изложи подробните си
съображения относно достоверността на показанията, както и от св.Г., пред която
тъжителката е разказала за сполетелия я инцидент.
Като е установил в общи линии правилно
фактическата обстановка и дори е описал достоверен механизъм на причиненото на
тъжителката увреждане от подсъдимата, районният съд е извършил превратно
тълкуване на доказателствения материал пир формиране на извода си за
невиновност на подсъдиматка. Затова, като е оправдал подсъдимата по частното
обвинение, КРС е постановил една необоснована и незаконосъобразна присъда, чийто
краен резултат е в противоречие със събрания доказателствен материал и с
установената от самия този съд фактическа обстановка. Затова настоящият състав
я отмени и вместо нея постанови нова осъдителна присъда, с която призна подсъдимата
за виновна в извършване на описаното в тъжбата престъпление. Това престъпление
е с правна квалификация чл.130 ал.1 НК по изложените по-горе съображения,
поради което и правната му квалификация по чл.130 ал.2 НК в отменената присъда
е неправилна.
За престъплението по чл.130 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 2 години или
пробация. Предвид този размер на наказанието ЛС и чистото съдебно минало на
подсъдимата към момента на извършване на престъплението съдът прие, че е налице
хипотезата на чл.78 ал.1 НК. За умишленото престъпление по чл.130 ал.1 НК се
предвижда наказание ЛС под 3 години; подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по този текст, видно от свидетелството
й за съдимост. С престъплението не са причинени имуществени вреди. Поради
кумулативното наличие на трите предпоставки съдът, след като призна подсъдимата
за виновна, я освободи от наказателна отговорност и й наложи административното
наказание „глоба”, уредено в чл.78 а ал.1 НК в минималния законов размер от
1 000 лв. С този размер на наказанието съдът прие, че в най-пълна степен
биха се постигнали целите на специалната и генерална превенции по чл.36 НК.
Предвид постановената осъдителна присъда и
направеното искане от повереника на тъжителката за присъждане на разноски, на
основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдима да заплати разноските на тъжителката
за двете съдебни инстанции в общ размер на 891 лв.
Така мотивиран, въззивният съд постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: