№ 121
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно
наказателно дело № 20215300601927 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 770/09.06.2021г., постановено по АНД № 5442/2020г., РС
– Пловдив, 4 н.с., е признал обв. Д. Г. УЗ. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000 лева, както и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Първоинстанционният съд е признал за невинен и е оправдал обв. У. в това да
е нарушил и правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП. ПРС е осъдил обв. У. да заплати направените по делото разноски, като
се е произнесъл и по веществените доказателства, постановявайки 2бр.
компактдискове да останат по делото.
Решението е обжалвано от обв. Д. Г. УЗ. чрез защитника му – адв. Д.А..
Твърди се, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Иска се постановяване на ново решение, с което обв. У. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание адв. Д.А. поддържа жалбата и иска отмяна на
1
решението на ПРС и постановяване на нова, с което подзащитният му да бъде
оправдан. Развиват се доводи за виновно поведение на другия участник в
ПТП – пострадалият моторист, който е карал с висока скорост, макар и с
предимство. Обв. У. поддържа жалбата и в последната си дума иска да бъде
оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на обв. У. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Обв. Д. Г. УЗ. е роден на 07.04.1981г. в гр. Н., обл. Б., живущ в гр. П.,
българин, български гражданин, висше образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Обв. У. бил правоспособен водач на МПС, категория В, М, с валидно
свидетелство за управление на МПС до 2022г. Същият управлявал л. а. Форд
Фокус“ с рег. № ***, собственост на баща му – Г.У. Към инкриминираната
дата автомобилът бил технически изправен, в движение, с валидно сключена
за 2016г. застраховка „Гражданска 2 отговорност“.
Пострадалият Г. също бил правоспособен водач на МПС, категория
АМ, А1, А2, А, В1, с валидно свидетелство за управление на МПС до 2026г.
Същият управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ с рег. № ***, негова
собственост. Към инкриминираната дата мотоциклетът бил технически
изправен, в движение, с валидно сключена за 2016г. застраховка „Гражданска
отговорност“.
На 17.08.2016г. около 19:00ч. обв. У. управлявал л. а. Форд Фокус“ с
рег. № *** в гр. Пловдив, по бул. „Руски“, в посока юг – север, като в
автомобила на предна дясна седалка пътувала жената, с която обвиняемият
живеел на семейни начала - св. Т.Г., а на детско столче на задната седалка –
малолетното им дете. Както водачът, така и лицата, пътуващи в управлявания
от него автомобил, били с поставени безопасни колани.
Времето било слънчево, сухо, при дневна светлина и нормална
видимост. Пътното платно, по което се движил обв. У., било с асфалтова
настилка, с три ленти за движение, с прекъсната пътна маркировка между тях.
Приближавайки кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“, обв. У.
се престроил в крайна лява лента за движение, като подал ляв мигач,
2
възнамерявайки да завие наляво и да продължи по ул. „Янко Сакъзов“, в
посока изток – запад.
Кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“ било оборудвано
със светофарна уредба, която работела на две фази, като нямало отделен
защитен ляв завой с направление от бул. „Руски“ към ул. „Янко Сакъзов“. На
кръстовището имало поставени пътни знаци, както следва: пътен знак „Б-3“ –
път с предимство, който се отнасял за водачи, управляващи МПС по бул.
„Руски“, в посока юг – север и в посока север – юг, пътен знак „Б-2“ – път без
предимство, който се отнасял за водачи, управляващи МПС по ул. „Янко
Сакъзов“, в посока изток – запад и в посока запад – изток. Кръстовището било
оборудвано и с пешеходна пътека тип „зебра“.
Обв. У. управлявал автомобила си със скорост около 19 км/ч, като
навлязъл в кръстовището на разрешен за него зелен сигнал на светофарната
уредба.
По същото време св. Г. управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ с рег.
№ ***, първоначално по ул. „Плевен“ в гр. Пловдив, след което се включил в
движението по бул. „Руски“, в посока север – юг, в дясната лента за
движение. Пътното платно, по което се движил свидетелят било с три ленти
за движение, с прекъсната пътна маркировка между тях. Приближавайки се
до кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“, св. Г. се престроил в
средната лента за движение, за да продължи управлението на мотоциклета по
самия булевард. В лявата лента за движение имало автомобили, изчакващи и
извършващи маневра „завой наляво“ в посока север – изток. Кръстовището на
бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“ и в посоката на движение на св. Г. било
оборудвано със светофарна уредба, която работела на две фази. За посоката
на движение на пострадалия важали същите пътни знаци, посочени по-горе,
които го определяли като водач с предимство, тъй като управлявал
мотоциклета си по главния път, каквото се явявало пътното платно на бул.
„Руски“. Св. Г. управлявал мотоциклета си със скорост около 64 км/ч, като
навлязъл в кръстовището на разрешен за него зелен сигнал на светофарната
уредба.
Обв. У. навлязъл в кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“
за извършване на маневра „завой наляво“ без да спре движението на
управлявания от него автомобил, за да пропусне насрещно движещите се с
предимство МПС. В момента на отклоняване на л. а. „Форд Фокус“ наляво в
кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намирал на около 64,27 м.
преди мястото на удара, като водачът на автомобила нямал видимост към
мотоциклета, тъй като между тях имало друг автомобил - в лявата лента на
западното платно, движещ се отляво на св. Г., извършвайки маневра „завой
наляво“. При навлизане на автомобила в западното платно на бул. „Руски“,
управляваният от св. Г. мотоциклет се намирал на 37,31 м. от мястото на
3
удара, като и в този момент обв. У. продължавал да няма видимост към него.
Когато мотоциклетът се намирал на около 31,94 м. преди мястото на удара, а
автомобилът на 9,33 м. преди същото това място, възникнала видимост за
обвиняемия към мотоциклета, съответно за пострадалия към автомобила.
Обв. У. не спрял и в този момент, като св. Г. също не намалил скоростта на
управлявания от него мотоциклет. Така, след около 2,1 сек. от момента, в
който обв. У. с управлявания от него автомобил навлязъл в кръстовището на
бул. „Руски“ с ул. „Янко Сакъзов“ без да спира и предприел маневра „завой
наляво“, между автомобила и мотоциклета, управляван от св. Г., последвал
сблъсък на средата на пътното платно на бул. „Руски“. Ударът настъпил в
предната част на мотоциклета, който се врязал в колоната на автомобила на
обв. У. между предна и задна дясна врата. При сблъсъка се отворили
въздушните възглавници на автомобила. Обв. У. успял да изкара детето си и
го оставил на св. Г., след което се отправил към св. Г., за да му окаже помощ.
В резултат на удара пострадалият отхвръкнал от мотоциклета и се установил
на пътното платно, като бил в съзнание, но дишал учестено. Обв. У. чул, че
някой от присъстващите лица повикали Бърза помощ, която пристигнала след
около 10 мин. Обвиняемият помогнал пострадалият да бъде качен в
линейката. Св. Г. бил приет в УМБАЛ „Св. Георги“, след което бил настанен
в „Централ Хоспитал“, като лечението му било продължително. Обв. У. от
своя страна на няколко пъти посетил пострадалия, докато той бил настанен в
болнично заведение.
Управлявайки автомобила по описания по–горе начин обв. У. нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.25 ал.1 от ЗДП, чл.37 ал.1 от
ЗДП и чл.47 от ЗДП, в резултат на което на пострадалия Г. били причинени
пет средни телесни повреди.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л.27-л.44 от
ДП/ ударът е настъпил по платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около
3,5-4,0 м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на
около 0,5-1 м. западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ непосредствено преди произшествието и в момента на
удара е била около 50 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“
непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била около 19
км/ч. В анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ е нямал техническата възможност да го установи преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
скорост по-малка от 35 км/ч. Най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на анализираното пътно-транспортно произшествие
/ПТП/: водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната
лента на западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на
4
юг. През това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата
лента на източното платно за движение на същия път в посока от юг на север,
като на кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлязъл в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 1,5 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокол за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л. а.
„Форд Фокус“ е предприел маневра „завой наляво“ в кръстовището по начин
и в момент, когато това не е бил безопасно, т.е. без да спре, за да пропусне
насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза /л.132-175 от
ДП/ ударът е настъпил на западното платно за движение на бул. „Руски“ в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:
по дължина на около 3,5-4,0 м. южно от ориентира, приет в протокола за
оглед; по широчина на около 0,5-1 м. западно от ориентира. Скоростта на
движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ непосредствено преди
произшествието и в момента на удара е била около 73,37 км/ч. От навлизане 5
на л. а. „Форд Фокус“ в кръстовището до мястото на удар средната му
скорост е била около 20,18 км/ч. От навлизане в западното платно за
движение на бул. „Руски“ до мястото удар средната скорост на автомобила е
била около 5,55 м/с=19,97 км/ч, като това и е най-вероятната скорост на
автомобила в удара. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при
движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ със скорост от 73,37 км/ч е 63,73
м. Към момента на навлизане на л. а. „Форд Фокус“ в западното платно за
движение на бул. „Руски“ автомобилът е попадал в опасната зона на
мотоциклета. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез безопасно екстрено спиране
от момента на навлизане на автомобила в западното платно за движение, ако
мотоциклетът се е движел със скорост по-малка от 16,17 м/с=58,21 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ при скорост от 73,37 км/ч е нямал
техническа възможност да избегне произшествието чрез спасителна маневра.
Причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че:
К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по начин, който не е бил
безопасен, т.е. със скорост около 73,37 км/ч; Д.У. е управлявал л. а. „Форд
Фокус“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. навлезнал и
се е движил по западното платно на бул. „Руски“ при ограничена видимост,
без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“.
Съгласно заключението на комплексната видеотехническа и
автотехническа експертиза /л.183-211 от ДП/ ударът е настъпил по платното
5
за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 3,5-4,0 м. южно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 0,5-1 м.
западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била
около 64 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е била около 19 км/ч. В
анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
нямал техническата възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка
от 52 км/ч /в разпита им в съдебно заседание вещите лица са уточнили, че в
случая е допусната техническа грешка, като скоростта при която водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране е по-малка от 47 км/ч/. Най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното ПТП:
водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната лента на
западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг. През
това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на
източното платно за движение на същия път в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел маневра „завой наляво“ в
кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без
да спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R
600“. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ К.Г. се е движел със скорост
64 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй
като при движение със скорост 50 км/ч и своевременна реакция, той бил имал
възможност да премине зад л. а. „Форд Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната комплексна
видеотехническа и автотехническа експертиза /л.250-280 от ДП/ ударът е
настъпил по платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 3,5-4,0 м.
южно от ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 0,5-1
м. западно от ориентира. Скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била
6
около 64 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено
преди произшествието и в момента на удара е била около 19 км/ч. В
анализираната пътна ситуация водачът на л. а. „Форд Фокус“ е имал
техническата възможност да избегне произшествието като спре, за да
пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R 600“. В
анализираната пътна ситуация водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ при
движение със скорост 64 км/ч е нямал техническа възможност да го установи
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по-малка от 47 км/ч. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено
задействане на спирачната система и пропускане на л. а. „Форд Фокус“, ако
се е движел със скорост 50 км/ч. В случая няма технически условия, които да
са налагали движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ със скорост, по-ниска
от установената. Скоростта на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е следвало да
бъде съобразена с нормативно разрешената. Скоростта на л. а. „Форд Фокус“
е била по-малка от критичната скорост за извършвания ляв завой.
Найвероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното ПТП: водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R
600“ по средната лента на западното платно за движение на бул. „Руски“ в
посока от север на юг. През това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд
Фокус“ по лявата лента на източното платно за движение на същия път в
посока от юг на север, като на кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал
в него без да спира и е предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1
сек. е настъпил неизбежен удар в предната част на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ и в дясната страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ е паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е
продължил движението си, след което е спрял на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са: водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел
маневра „завой наляво“ в кръстовището по начини и в момент, когато това не
е било безопасно, т.е. без да спре, за да пропусне насрещно движещия се
мотоциклет „Хонда СВ R 600“. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“
К.Г. се е движел със скорост 64 км/ч, поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост 50 км/ч и
своевременна реакция, той би имал възможност да премине зад л. а. „Форд
Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза
/л.295-319 от ДП/ скоростта на движение на мотоциклет „Хонда СВ R 600“
непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била около 64
км/ Скоростта на движение на л. а. „Форд Фокус“ непосредствено преди
7
произшествието, при маневрата „завой наляво“ и в момента на удара е била
около 19 км/ч. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към
л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост
към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара. В момента на отклоняване
на л. а. „Форд Фокус“ наляво в кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“
се е намирал на около 64,27 м. преди мястото на удара. В този момент
водачът на л. а. „Форд Фокус“ няма видимост към мотоциклет „Хонда СВ R
600“, тъй като между тях има друг автомобил. Водачът на л. а. „Форд Фокус“
има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на удара. Най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното ПТП:
водачът К.Г. е управлявал мотоциклет „Хонда СВ R 600“ по средната лента на
западното платно за движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг. През
това време водачът Д.У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на
източното платно за движение на същия път в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ е навлезнал в него без да спира и е
предприел маневра „завой наляво“. Така след около 2,1 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната част мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и в дясната
страна на л. а. „Форд Фокус“. След удара мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „Форд Фокус“ е продължил
движението си, след което е спрял на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л. а. „Форд Фокус“ Д.У. е предприел маневра „завой наляво“ в
кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без
да спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Хонда СВ R
600“. Водачът К.Г. се е движел със скорост 64 км/ч, поради което е нямал
техническата възможност да избегне удара, тъй като при движение със
скорост 50 км/ч е своевременна реакция, той би имал възможност да премине
зад л. а. „Форд Фокус“.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза
/л.334-347 от ДП/ водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост
към л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има
видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ се намира на около 31,84 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд
Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Водачът на л. а.
„Форд Фокус“ не е реагирал преди момента на удара, а е реагирал в момента
на удара или след това, тъй като разстоянието на което е спрял след мястото
на удара е по-голямо от дължината на пълния спирачен път /опасната зона/.
Невъзможно е да се определи дали и ако да, в кой момент водачът на л. а.
„Форд Фокус“ е възприел мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като процесите,
протичащи в тялото на водача нямат външен израз. Дължината на пълния
8
спирачен път /опасна зона/ при движение на л. а. „Форд Фокус“ в конкретната
пътно-климатична обстановка с установената скорост 19 км/ч е 8,10 м.
Водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R
600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди
мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди
мястото на удара. Ако водачът на л. а. „Форд Фокус“ реагира със спиране в
момента, в който има техническа възможност за забележи мотоциклет „Хонда
СВ R 600“, то той ще спре на продължението на средната лента пред
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и удар пак ще настъпи. Водачът на л. а. „Форд
Фокус“ е имал техническата възможност да задейства спирачната система и
да спре преди да навлезе в лентата, по която се е движел мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ преди да получи видимост към него, тъй като е технически
правилно при движение в условията на ограничена видимост към платното за
движение, по което е възможно направо да се движат насрещно други ППС,
които водачът на л. а. „Форд Фокус“ трябва да пропусне, водачът на л. а.
„Форд Фокус“ да намали скоростта си и при необходимост да спре на
границата на видимост и да продължи движението си след като се убеди, че
ще пропусне тези ППС. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има
видимост към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се
намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Невъзможно е да се
определи дали и ако да, в кой момент водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ е възприел л. а. „Форд Фокус“, тъй като процесите, протичащи в тялото
на водача нямат външен израз. В анализираната ситуация, от момента, в който
водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд
Фокус“, водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 47 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане
на л. а. „Форд Фокус“, ако се е движел със скорост 50 км/ч. Не може да се
определи дали водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ може да избегне
удара чрез маневра, тъй като има множество варианти на маневри /завой
наляво или надясно с безброй много радиуси/ и разположения на двете МПС,
поради което ще трябва да се направят предположения, което е недопустимо.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с
установената скорост 64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд
Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а.
„Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Дължината
9
на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установена скорост
64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост
към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на
около 31,94 м. В анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът
на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, е
нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане на л. а.
„Форд Фокус“, ако се движел със скорост 50 км/ч.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна автотехническа експертиза /л.56-78 от СП/ водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“ и
съответно водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет
„Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около
31,84 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33
м. преди мястото на удара. Водачът на л. а. „Форд Фокус“ не е реагирал преди
момента на удара, а е реагирал в момента на удара или след това, тъй като
разстоянието на което е спрял след мястото на удара е по-голямо от
дължината на пълния спирачен път /опасната зона/. Невъзможно е да се
определи дали и ако да, в кой момент водачът на л. а. „Форд Фокус“ е
възприел мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като процесите, протичащи в
тялото на водача нямат външен израз. Дължината на пълния спирачен път
/опасна зона/ при движение на л. а. „Форд Фокус“ в конкретната
пътноклиматична обстановка с установената скорост 19 км/ч е 8,10 м.
Водачът на л. а. „Форд Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R
600“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди
мястото на удара, л. а. „Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди
мястото на удара. Ако водачът на л. а. „Форд Фокус“ реагира със спиране в
момента, в който има техническа възможност за забележи мотоциклет „Хонда
СВ R 600“, то той ще спре на продължението на средната лента пред
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ и удар пак ще настъпи. Водачът на л. а. „Форд
Фокус“ е имал техническата възможност да задейства спирачната система и
да спре преди да навлезе в лентата, по която се е движел мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ преди да получи видимост към него, тъй като е технически
правилно при движение в условията на ограничена видимост към платното за
движение, по което е възможно направо да се движат насрещно други ППС,
които водачът на л. а. „Форд Фокус“ трябва да пропусне, водачът на л. а.
„Форд Фокус“ да намали скоростта си и при необходимост да спре на
границата на видимост и да продължи движението си след като се убеди, че
ще пропусне тези ППС. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има
видимост към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се
намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ се
10
намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Невъзможно е да се
определи дали и ако да, в кой момент водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ е възприел л. а. „Форд Фокус“, тъй като процесите, протичащи в тялото
на водача нямат външен израз. В анализираната ситуация от момента, в който
водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд
Фокус“, водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 47 км/ч.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да
избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане
на л. а. „Форд Фокус“, ако се е движел със скорост 50 км/ч. Не може да се
определи дали водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ може да избегне
удара чрез маневра, тъй като има множество варианти на маневри /завой
наляво или надясно с безброй много радиуси/ и разположения на двете МПС,
поради което ще трябва да се направят предположения, което е недопустимо.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с
установената скорост 64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“ и съответно водачът на л. а. „Форд
Фокус“ има видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклет
„Хонда СВ R 600“ се намира на около 31,94 м. преди мястото на удара, а л. а.
„Форд Фокус“ се намира на около 9,33 м. преди мястото на удара. Дължината
на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ в конкретната пътно-климатична обстановка с установена скорост
64 км/ч е 49,42 м. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост
към л. а. „Форд Фокус“, когато мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се намира на
около 31,94 м. В анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът
на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, е
нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да избегне
удара чрез екстрено задействане на спирачната система и пропускане на л. а.
„Форд Фокус“, ако се движел със скорост 50 км/ч. При движение на
мотоциклет „Хонда СВ R 600“ в средата на дясната лента и движение в права
посока при навлизане в кръстовището, удар пак би настъпил, но в предната
част на л. а. „Форд Фокус“ и лявата страна на мотоциклет „Хонда СВ R 600“.
В анализираната пътна ситуация, при движение на мотоциклет „Хонда СВ R
600“ по дясната лента, от момента, в който водачът на мотоциклет „Хонда СВ
R 600“ има видимост към л. а. „Форд Фокус“, водачът на мотоциклет „Хонда
СВ R 600“ е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ би имал техническа възможност да
11
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се бе движил по дясната
лента със скорост по-малко от 55 км/ч. От мащабната скица се вижда, че ако
водачът на л. а. „Форд Фокус“, реагира със спиране в момента, в който има
техническа възможност да забележи мотоциклет „Хонда СВ R 600“, ако
последният се е движел по дясната лента, то л. а. „Форд Фокус“ ще спре на
продължението на средната лента и мотоциклет „Хонда СВ R 600“ ще има
възможност да премине пред л. а. „Форд Фокус“, без да настъпи удар.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на изготвените
по делото комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза /л.183-
211 от ДП/, допълнителната комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза /л.250-280 от ДП/, допълнителната автотехническа експертиза
/л.295-319 от ДП/, допълнителната автотехническа експертиза /л.56-78 от
СП/, като обективно и компетентно изготвени, с необходимите знания и опит
в съответната област. Съдът се е мотивирал с това, че тези експертизи са
изготвени въз основа на всички събрани по делото доказателства и след
изследване на представения по делото видеозапис от произшествието с
подходящия за това софтуер. В тази връзка е и заявеното от вещите лица в
разпита им в съдебно заседание, че след включване в експертизата на експерт
със специалност в тази област и анализиране на кадрите от видеозаписа
поотделно, изследването и резултатите от него са много по-точни. С тези
мотиви ПРС е отказал да се довери на заключенията на автотехническата
експертиза /л.27-л.44 от ДП/ и на автотехническата експертиза /л.132-175 от
ДП/, доколкото и вещите лица, които са ги изготвили са участвали в състава
на тройните експертизи и заявяват, че именно те, поради начина на
изследване на видеозаписа, дават по-точни отговори на поставените въпроси.
По отношение на допълнителната автотехническа експертиза /л.334-347 от
ДП/, изготвена от вещото лице М., доколкото въпросите, във връзка с които е
била назначена, са били поставени и на назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза, ПРС е възприел, че следва именно тя да бъде ценена.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза /л.53 от
ДП/ на К.Г. е било причинено – контузия на главата със счупване на основата
на черепа и с мозъчно сътресение със загуба на съзнание; счупване на дъгата
на дясната ябълчна кост с костен праг /разместена/ и излив на кръв в
околоносните кухини в дясно /хемосинус максиларис/; контузия на дясна
раменна става с нервния сплит /плексус брахиалис/; неразместено счупване на
тялото на първи поясен прешлен; нарушаване на лонното съчленение
/симфизиолиза/. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при
станалото ПТП, с което са в пряко причинно-следствена връзка.
Черепномозъчната травма със счупване на основата на черепа и мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, причинява разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Счупване на дъгата на ябълчната кост, която
12
анатомично и фукционално е свързана с челюстите, причинява счупване на
челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето. Счупване на тялото на първи
поясен прешлен, причинява трайно затрудняване движенията на снагата за
10-11 месеца. Симфизиолизата - нарушаване на лонното
съчленение/нарушаване целостта на тазовия пръстен, причинява трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник и трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за 2-3 месеца. Останалите увреждания
причиняват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина /л.48 от ДП/ в изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето К.Г., не се е доказало наличие на
алкохол.
ПРС е кредитирал заключенията на съдебномедицинската и
химическата експертиза като изготвени обективно и компетентно, от вещи
лица с нужните знания и опит.
Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на обв. У., дадени в хода на съдебното
следствие, изцяло от показанията на свидетелите К.А.Г., К.Н.М., А.Н.П.,
Р.Ж.Д., Л.К.А., Т.П.Н., Т.Б.К, Д.В.П., както и частично от показанията на св.
Т.В.Г. ПРС е приел, че фактите по делото се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства: от досъдебно производство № 575/2016г. по
описа на Второ РУП – Пловдив – протокол за оглед на местопроизшествие от
18.08.2016г. /л.7-9/, албум за посетено местопроизшествие /л.10-14/, протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество /л.49/, протокол за оглед на веществено доказателства от
04.04.2017г. /л.55-56/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 671
/л.57/, свидетелство за регистрация част II /л.59/ свидетелство за управление
на МПС, контролен талон и удостоверение за техническа изправност /л.60/,
застрахователна полица № BG/07/116000995943 /л.61/, удостоверение за
техническа изправност на ППС /л.62/, свидетелство за регистрация част II,
застраховка „Гражданска отговорност“ контролен талон, уникален
идентификационен код на застраховател /л.65/, удостоверение за техническа
изправност на ППС /л.66/, приходна квитанция /л.67/, квитанция за платена
сума по застрахователна полица /л.68/, комбинирана застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
/л.69/, свидетелство за управление на МПС, контролен талон /л.70/, протокол
за доброволно предаване от 18.08.2016г. /л.7/, писмо на РЦ 112 – Кърджали
/л.81/, справка за нарушител/водач относно обв. У. /л.82а-82б/,
характеристична справка /л.82в/, справка за съдимост /82д/, медицински
документи /л.85-88/, трудов договор от 16.07.2014г. /л.89-96/, разпечатки от
Фейсбук /л.97-103/, трудово характеристика /л.104/, писмо на директор ОП
„ОКТ“ – община Пловдив с приложена към него циклограма /л.324-326/; от
13
АНД № 5442/2020 по описа на ПРС, IV н. с. – справка за съдимост /л.13/. В
подкрепа на фактическата обстановка според ПРС са и веществените
доказателства по делото – компактдиск, съдържащ записи от охранителна
камера, монтирана на фасадата на сграда на бул. „Руски“ № 8, предаден с
протокол за доброволно предаване от 18.08.2016г., и компактдиск, съдържащ
шест броя аудиозаписи и шест броя снимки на електронни картони на
приетите повиквания, изпратен с писмо на Началника на РЦ 112 – Кърджали.
Според ПРС по безспорен начин се установява, че на процесните дата и
място е настъпил удар между управлявания от обв. У. л. а. „Форд Фокус“ и
мотоциклет „Хонда СВ R 600“, управляван от св. Г., както и това, че в
резултат на удара на последния са били причинени пет средни телесни
повреди. Спорни са останалите релевантни по делото обстоятелства, а именно
относно поведението на всеки един от водачите при управление на
превозното средство и съобразено ли е било същото с правилата за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДП.
Според първоинстанционният съд не следва да бъдат кредитирани
обясненията на обв. У. относно това, че при навлизане в кръстовището и
предприемане на маневра „завой наляво“ е имал видимост към отсрещните
средна и дясна пътни ленти на западното платно за движение на бул. „Руски“.
В обясненията си обвиняемият твърди, че в момента на предприемане на
маневрата е видял, че в отсрещната лява лента е имало автомобили, единият
от които също е извършвал маневра завой наляво, които обаче не му пречили
на видимостта, поради което и доколкото останалите две ленти били празни,
навлязъл в кръстовището. Съгласно НПК право на обвиняемия е да даде
обяснения, каквито намери за добре, но правомощия на съда е да ги оцени в
контекста на другите доказателствени средства, като ги кредитира или
отхвърли. Обясненията на обв. У. в посочената им част се опровергават от
заключението на кредитираните от първата инстанция автотехнически
експертизи, съгласно които в момента на отклоняване на л. а. „Форд Фокус“
наляво в кръстовището, мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се е намирал на около
64,27 м. преди мястото на удара. В този момент водачът на л. а. „Форд
Фокус“ е нямал видимост към мотоциклет „Хонда СВ R 600“, тъй като между
тях е имало друг автомобил - в лявата лента на западното платно, движещ се
отляво на св. Г., извършвайки маневра „завой наляво“. И в момента на
навлизане на автомобила в западното платно на бул. „Руски“ водачът му не е
имал видимост към мотоциклета, който в този момент се е намирал на 37,31
м. от мястото на удара. Водачът на л. а. „Форд Фокус“ е имал видимост към
мотоциклет „Хонда СВ R 600“, когато мотоциклетът се е намирал на около
31,94 м. преди мястото на удара, а л. а. „Форд Фокус“ – на 9,33 м. преди
мястото на удара. Според ПРС обясненията на обвиняемия в посочената им
част се опровергават и от писмените доказателства по делото, и по-конкретно
от изготвените протокол, скица и албум на местопроизшествието, а така също
и от видеозаписа от охранителна камера, монтирана на фасадата на сграда на
14
бул. „Руски“ № 8. В тази връзка и вещите лица в разпита си уточняват, че във
видеозаписа са определени траекториите както на автомобила, така и на
мотоциклета, поради което и в изготвените от експертизите скици много
точно е определен моментът на видимост. Предвид горното ПРС е приел, че
обясненията на обв. У. следва да се приемат за негова защитна позиция, като
не бъдат кредитирани и дадените от св. Г. показания, че в момента, в който
обвиняемият е предприел маневрата в отсрещното платно за движение е
имало само автомобили, завиващи наляво, а другите две ленти са били
свободни. В тази връзка следва да се има предвид и това, че св. Г. живее на
семейни начала с обв. У., поради което и същата е заинтересована от изхода
на делото. Действително това се отнася и за св. Г., който е пострадал от
престъплението, но доколкото неговите показания са съответни на останалите
доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани. За обективни и
незаинтересовани ПРС е приел показанията на свидетелите К.М., А.П., Р.Д.,
Л.А., Т.Н., Т.К. и Д.П.. Посочените свидетели не са възприели удара между
автомобила и мотоциклета. Те по една или друга причина са се озовали на
местопроизшествието и са придобили впечатления за него, макар и не преки.
От техните показанията се установяват положението, в което са се намирали
превозните средства след удара между тях, състоянието на водачите, както и
това, че е бил подаден сигнал на тел.112, в резултат на което на мястото на
инцидента са пристигнали екип на Бърза помощ и полицейски служители.
Преценката на гласните доказателствени средства и заключенията на
кредитираните от съда експертизи, както и доказателствената стойност на
приложените по делото писмени и веществени доказателства, налагат извод
за установеност на приетата от първата инстанция фактическа обстановка.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания, заключенията на изготвените експертизи,
писмените и веществените доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че обв. У. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК за това, че на 17.08.2016г. в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Руски“ с ул. „Янко Сакъзов“ при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ***, макар и по
непредпазливост, е нарушил правилата за движение по ЗДП: чл.25 ал.1 от
ЗДП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“; чл.37 ал.1 от ЗДП – „При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
15
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От
същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни
превозни средства“; чл.47 от ЗДП – „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство и по непредпазливост е причинил пет средни телесни
повреди на К.А.Г. ЕГН **********, както следва:
- средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със
счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на
ябълчната кост, която анатомично и фукционално е свързана с челюстите,
довело до счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето;
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи
поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата; -
средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата
- нарушаване на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия
пръстен, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник;
- средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата
- нарушаване на лонното съчленение/нарушаване целостта на тазовия
пръстен, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник.
Първоинстанционният съд е приел, че обв. У. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението, тъй като при управление на
МПС е нарушил посочените правила за движение, в резултат на което е
причинил средни телесни повреди на св. Г..
Обв. У. е управлявал л. а. „Форд Фокус“ по лявата лента на източното
платно за движение на бул. „Руски“ в посока от юг на север, като на
кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ предприел маневра „завой наляво“ по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре, за да
пропусне насрещно движещия се по средната лента на западното платно за
движение на бул. „Руски“ в посока от север на юг мотоциклет „Хонда СВ R
600“, управляван от св. Г.. Обв. У. е имал обективна възможност да задейства
спирачната система и да спре преди да навлезе в лентата, по която се е
движел мотоциклет „Хонда СВ R 600“ преди да получи видимост към него,
тъй като при движение в условията на ограничена от намиращия се в лявата
лента на западното платно на бул. „Руски“ автомобил видимост към платното
за движение, по което е възможно направо и насрещно да се движат други
пътни превозни средства, имащи предимство, е следвало да намали скоростта
си и при необходимост да спре на границата на видимост и да продължи
16
движението си едва след като се убеди, че ще пропусне тези участници в
движението. Обв. У. не е спрял и в момента на видимост към мотоциклет
„Хонда СВ R 600“, каквато той е имал, когато мотоциклетът се е намирал на
около 31,94 м. преди мястото на удара, а автомобилът – на около 9,33 м.
преди мястото на удара.
РС – Пловдив е приел наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия Г., тъй като и той е нарушил правилата за движение по
пътищата, като по този начин е допринесъл за причиняване на вредоносния
резултат. Водачът на мотоциклет „Хонда СВ R 600“ се е движел със скорост
64 км/ч, която се явява неразрешена такава съобразно правилата на чл.21 ал.1
от ЗДвП, съгласно който при движение в населено място на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. Наличието на
съпричиняване ПРС е отчел при индивидуализация на наказанието на обв. У..
Първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на защитата
за несъставомерност на деянието, тъй като наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия не води до отпадане на наказателната отговорност на
извършителя.
Първата инстанция е приела, че обв. У. не е нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП /Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди/ и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП /Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства/, доколкото те регламентират общо
правило за поведение на участниците в движението по пътищата, поради
което приложението им е изключено с оглед наличието на нарушени
специални разпоредби – тези на чл.25, ал.1 от ЗДП, чл.37, ал.1 от ЗДП и чл.47
от ЗДП. С оглед на горното ПРС е признал за невинен и е оправдал обв. У. по
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Обв. У. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.
78а от НК, освободил е обв. У. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал
налагането на минималното по размер административно наказание с чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
обвиняемия, семейното му положение, това, че се е опитал да помогне на
пострадалия, като включително го е посещавал и в болницата, изминалият
17
период от време от извършване на деянието, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия Г.. ПРС е приел, че макар на пострадалия Г. да са били
причинени пет средни телесни повреди, наличието на горните множество
смекчаващи отговорността обстоятелства води до извода, че на обв. У. следва
да бъде наложено минималното предвидено в закона административно
наказание. ПРС е лишил обв. У. от право да управлява МПС за срок от 3
месеца отчитайки, че макар същият да е наказван по административен ред за
нарушения на ЗДвП, тези нарушения са малко на брой и са отдалечени във
времето.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за
установено следното: Жалбата на обв. У., подадена чрез защитника му – адв.
А. е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу обв. У., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите
факти относно причиняването по непредпазливост на пет средни телесни
повреди на св. Г. от обв. У. при движението с автомобила.
Изцяло се възприема анализа на доказателствата на ПРС и не е нужно да
бъде преповтарян. При самостоятелен прочит на събраните доказателства
въззивната инстанция достигна до идентични изводи с тези на първата
инстанция относно това кои експертни заключения следва да бъдат
кредитирани. Същото се отнася и до отказа да бъдат кредитирани
обясненията на обв. У. и неговата съжителка за наличието на видимост при
предприемане на левия завой. Правилно ПРС е възприел, че в тази част те са
израз на защитна позиция на обвиняемия и обосновано не ги е кредитирал
като противоречащи на останалата доказателствена съвкупност и в частност
със заключенията на кредитираните експертни заключения.
По безспорен начин е установено, че на 17.08.2016г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Руски“ с ул. „Янко Сакъзов“ при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № *** обв.
У. е предприел маневра завой на ляво отнемайки предимството на движещия
се в средна лента направо мотоциклетист – пострадалия Г. като по този начин
е отнел предимството на пострадалия. Именно в резултат на предприетата от
обв. У. маневра се е стигнало до пресичане на траекториите на неговия
автомобил и мотора, управляван от Г.. Ако обвиняемият не бе предприел тази
маневра, не би се стигнало до сблъсъка, в резултат на който са причинени
съставомерните телесни увреждания на пострадалия. Факт е наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движил със скорост над
18
разрешената в населено място 50 км/ч, а именно 64 км/ч. Но наличието на
съпричиняване не променя крайният извод, че именно действията на обв. У.
са довели до фаталния сблъсък. При липсата на видимост той е следвало да
спре и да не поставя в риск останалите участници в движението, които са
имали предимство и са се движели на право. Предприемайки левия завой,
обв. У. е отнел предимството на пострадалия Г. който се е движел направо,
макар и с превишена скорост и се е стигнало до сблъсъка, при който са му
били причинени пет средни телесни повреди. Ето защо са неоснователни
възраженията на защитата за несъставомерност на деянието на обвиняемия.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК
са основани на установените фактически положения при спазване
изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно обв. У. е освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по предявеното му обвинение. Тези изводи за
приложение на закона се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че обв. У. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на
престъплението чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Правилен е изводът на ПРС, че обв. У. не е нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП.
Нарушението на специални разпоредби – тези на чл.25, ал.1 от ЗДП, чл.37,
ал.1 от ЗДП и чл.47 от ЗДП изключва нарушаването на общи разпоредби,
каквито са тези по чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП. Правилно първата
инстанция е признала обв. У. за невинен и го е оправдала за това да е
нарушил общите разпоредби на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено
от обв. У. по непредпазливост под формата на небрежност. Обв. У. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но принципно е
могъл и в конкретния случай е бил длъжен да ги предвиди.
Правилно първоинстанционният съд е освободил обв. У. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Безспорно са налице предпоставките
за приложението на този привилегирован институт. Правилно ПРС е наложил
и допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 3 месеца. Според въззивната инстанция наложените наказания са в
справедлив размер и не се налага тяхната корекция.
Правилно са отчетени като многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
19
трудовата ангажираност на обвиняемия, семейното му положение, оказаната
помощ на пострадалия, изминалият период от време от извършване на
деянието и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Г.. Според
въззивната инстанция наложените наказания ще изпълнят целите по чл. 36 от
НК.
С оглед изхода на делото правилно разноските са присъдени в тежест на
обв. У.. Правилно ПРС е постановил веществените доказателства – 2 бр.
компактдискове да останат по делото.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 770/09.06.2021г., постановено по АНД №
5442/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 4 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20