Решение по дело №389/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 289

 

                                гр.*****........25.09........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  *****ският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На...........................петнадесети...септември….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 389

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София против решение № 229/2.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 3116/2019 г. по описа на ЯРС, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ***, ет. *, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., чрез пълномощник – юриск. С.Д.за осъждането на А.М.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, сумата от 1766.20 лв., от която : 1000 лв. - просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., сумата от 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019г. (датата на изискуемост на вземането) до 05.09.2019г. ( датата на входиране на исковата молба), както и сумата от 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и издължаване.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск като бъде осъден въззиваемия да заплати претендираните пред районния съд суми, както и направените пред двете инстанции разноски.

Счита се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не са налице правни и фактически основания за отхвърляне на иска. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод за това, че след прехвърляне на вземането по цесия и придобиването му по този начин от въззивника, същият няма правомощията да обяви договора от придобитото вземане за предсрочно изискуем. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на договора и с връчване на преписа от исковата молба предсрочната изискуемост се обявява на ответника. Обявяването на предсрочната изискуемост по този начин следва да се зачете от съда на основание чл.235 от ГПК. Налице е съдебна практика, по която се допуска уведомлението за предсрочна изискуемост да изхожда от цесионер. Неправилни са изводите на съда и за това, че спрямо разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД въззивникът е изменил договора, тъй като предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл.20а ал.2 от ЗЗД настъпва само с волеизявлението на една от страните. Върху новия кредитор след цесията са преминали всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесията вземане към длъжника, включително и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предпоставките за това. Така преминалото право да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено надлежно от цесионера.

В законоустановения срок ответникът по делото А.М.А. чрез особения си представител адв.Б.Ч. от ЯАК е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Не са представени доказателства правото за обявяване на предсрочна изискуемост да е делегирано  или прехвърлено с договора за цесия на ищеца, поради което районният съд е постановил правилно решението си за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемия също редовно призован не се явява, а чрез особения си представител заявява, че оспорва жалбата и желае решението на ЯРС да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Мелон България“ ЕАД гр. София против А.М.А. ***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1766.20 лв., от която - 1000 лв. просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016 г. до 11.04.2019 г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016 г. до 11.04.2019 г., 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019 г. (датата на изискуемост на вземането) до 05.09.2019 г. (датата на входиране на исковата молба), както и 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й издължаване. Твърденията на ищеца са за това, че между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството и на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставен овърдрафт по разплащателна сметка № ********** г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредитополучател и същият е усвоил  в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лв. На 02.04.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД  и ищцовото дружество е бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който банката прехвърлила своето вземане, заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по процесния договор, след което ищецът е уведомил ответника-длъжник, както за извършеното прехвърляне, така и за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредитна карта и овърдрафт. Уведомяването е станало чрез ЧСИ И.Х., рег. № ***на ЧСИ с район на действие ОС – *****, след залепване на уведомления на настоящият и постоянен адрес на 27.03.2019 г. Въпреки поетите с процесния договор задължения, длъжникът не обслужвал кредита и не е изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за погасяване на дълга от 20.04.2015г., от която дата било направено последното плащане.

Становището в отговора по чл.131 от ГПК на ответника чрез особения представител е било, че липсват данни дали изобщо има валидно сключен договор за кредит, както и  реално от коя дата ответника е изпаднал в забава; че уведомяването на ответника по отношение на извършената цесия и предсрочната изискуемост на кредита не са надлежно извършени – той е уведомен по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ, а вече в исковото производство не следва да се приема за редовно уведомяването му за тези обстоятелства чрез назначения особен представител, тъй като не се касае за процесуално представителство, произтичащо от закона или по силата на договора. По тези съображения е поискано отхвърляне на иска.

В това производство са събрани писмени доказателства, от които е установена фактическата обстановка от първоинстанционния съд, която се възприема по същия начин и от настоящата съдебна инстанция. Представен е договора от 16.03.20**г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит в размер до 1000 лева /овърдрафт/ по разплащателна сметка ********, сключен между ответника А. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Срокът на договора е договорен в т.3 – до 16.03.2017 г. Съгласно т.5 от договора ответникът се е съгласил и задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина съгласно Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Ответникът е получил издадената му кредитна карта, съгласно представения протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип MasterCard YES без депозит и е декларирал, че е запознат с Общите условия на Банката за издаване на револвиращи международни кредитни карти. Според чл.13.1 от Общите условия, банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след  писмено уведомление на титуляра, в срок определен от банката, при наличие на някое от условията посочени в т.13.1.1 до 13.1.7, както и при наличието на някое от обстоятелствата посочени в т.13.2 от Общите условия.

На 02.04.2018 г. „Първа Инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си към ответника А. на ищеца „Мелон България“ ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него. Предмет на този договор е прехвърлянето от цедента  на цесионера срещу заплащане на вземанията срещу длъжниците посочени в приложения №1 и № 2 към договора, с ефект считано от датата на влизане в сила на договора. Вземанията се прехвърлят към цесионера в състоянието им и с принадлежностите им към относимата дата и преминават върху цесионера с привилегиите, обезпеченията, с изключение на издадените записи на заповед и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви. Страните по договора за цесия са се споразумели, че цедента дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от негово име, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното по силата на договора прехвърляне на вземанията. В тази връзка е издадено и съответното пълномощно.

Пред районния съд е представено уведомление, което „Мелон България“ ЕАД е изпратило до ответника А.М.А. за това, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД „Първа Инвестиционна Банка“ АД на 05.04.2018 г. е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка *******от 16.03.20**г., както и че на основание разпоредбите от договора за кредит във връзка с Общите условия към договора за кредит обявява ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Това уведомление е удостоверено, че е връчено от ЧСИ Х.на А.М.А. при условията на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на входната врата на 27.03.2019 г., на адреси: гр.*****, ул.“******“ № **и ул.“******“ № ***

По делото е назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че предоставеният по договор между банката и А. разполагаем лимит до 1000 лв. е за срок до 16.03.2017 г. и се подновява автоматично по реда на ОУ на банката. Размерът на усвоената и непогасена главница по процесния договор за кредит е в размер на 1000 лв. - 200 лв. на 20.03.2015г. и 800 лв. на 21.03.2015г. На 20.12.2016 г. картата е блокирана и размерът на усвоената и непогасена главница е 1000 лв. Към датата на сключване на договора за цесия между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД – 02.04.2018 г., размерът на задължението, включващо главницата и начислените от банката лихви и такси е в размер общо на 1 666,74 лв., от които: 1000 лв. – просрочена главница; 322,34 лв. – договорна лихва; 305,40 лв. – наказателна лихва и 39 лв. – годишна такса за обслужване на кредита за 2016 г. Договорната лихва за периода 05.09.2016 г. – 11.04.2019 г. е в размер на 426,67 лв.; наказателната лихва за периода 05.09.2016 г. – 11.04.2019 г. в размер на 267,20 лв., а законната лихва за периода от 11.04.2019 г. до 05.09.2019 г. в размер на 33,33 лв. Дължимата годишна такса за обслужване на кредита за 2016 г. е в размер на 39 лв. Към датата на подаване на исковата молба – 05.09.2019 г. дължимите суми по договор *******от 16.03.2015г. са в размер на общо 1 766,20 лв., от които: 1000 лв. – просрочена главница; 426,67 лв. - договорната лихва по чл.8 за периода 05.09.2016 г. – 11.04.2019 г.; 267,20 лв. - наказателната лихва по чл.9 за периода 05.09.2016 г. – 11.04.2019 г.; 39 лв. – такса за обслужване на кредита за 2016 г. и 33,33 лв. – законна лихва за периода 11.04.2019 г. /датата на изискуемост на вземането/ до 05.09.2019 г. /датата на исковата молба/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за основателна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.

Въззивният съд счита, че осъдителният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Действително основанието на ищцовата претенция е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка *******от 16.03.2015г., сключен между „Първа Инвестиционна банка“ АД и ответника А., което вземането на Банката е прехвърлила по договор за цесия на ищеца „Мелон България“ ЕАД. Не е спорно и обстоятелството, че цесионерът е поел задължението да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, което ищецът е направил едновременно с уведомяването и за това, че договорът е станал предсрочно изискуем. Уведомяването на длъжника А. за тези обстоятелства е станало преди завеждане на иска по реда на чл.47 от ГПК чрез ЧСИ, както и с връчване на исковата молба по настоящото производство.

На първо място въззивният съд приема, че ответникът А. е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането му към банката и за настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба в първоинстанционното производство. Уведомяването, направено чрез назначения на ответника особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК не е опорочено предвид наличието на хипотезата предвидена от законодателя за защита на ответника чрез института на особения представител. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно, а в случая получаването на уведомление за цесия и предсрочна изискуемост не изисква изрично пълномощно. При тези правомощия особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и тези за извършена цесия. Съдебната практика е категорична за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, включително когато това е сторено чрез особен представител – решение № 135/26.09.2018 г., т.д.№ 230/2017 г., 2-ро ТО, ВКС.

Надлежно е уведомяването на А. и за настъпила предсрочна изискуемост чрез връчване на препис от исковата молба на особения му представител. Правилно районният съд е отбелязал, че предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление, което следва да достигне до знанието на длъжника. В производството по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост на длъжника - ответник.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първата инстанция за това, че придобивайки вземането по договор за цесия, цесионерът не би могъл да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е страна по този договор. Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД, което изрично се съдържа и в процесния договор за цесия – прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежност, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Т.е. с преминаването към новия кредитор на всички права, които старият кредитор е имал по отношение на вземането, към него преминава и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това, както и съответно длъжникът има спрямо новия кредитор правото да възрази за предсрочната изискуемост. След прехвърляне на вземането титуляр на същото е вече новия кредитор и в това качество е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа или да предяви предсрочна изискуемост на кредита – решение № 204/25.01.2018 г., т.д.№ 2230/2016 г., 1-во ТО, ВКС.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че първоначалният договор за кредитна карта и овърдрафт е сключен със срок до 16.03.2017 г. и макар да се подновява автоматично по реда на ОУ на банката, картата е била блокирана преди изтичане на този срок – на 20.12.2016 г. Към този момент вземането е изцяло изискуемо като усвоена главница, изтекли лихви – договорна и наказателна и при липса на данни за възстановяването на сумата или част от нея, предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен.

По тези съображения съдът счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, като решението на районния съд следва да бъде отменено и бъде постановено такова по същество като искът бъде уважен изцяло.

При този изход на делото въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените пред първата инстанция разноски –960,70 лв., както и тези пред въззивната инстанция в размер на 449,51 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                          РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 229/2.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 3116/2019 г. по описа на ЯРС г., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.М.А. с ЕГН **********,*** да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******“ № ***, ет. *, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В. сумата от 1766.20 лв., от която: 1000 лв. - просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016 г. до 11.04.2019 г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016 г. до 11.04.2019 г., сумата от 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019 г. до 05.09.2019 г., както и сумата от 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 5.09.2019 г. до окончателното й издължаване.

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Мелон България“ ЕАД гр.София направените пред първата инстанция разноски в размер 960,70 лв., както и тези пред въззивната инстанция в размер на 449,51 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.