РЕШЕНИЕ
№ 2231
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152590 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ЗАД А АД против ОЗК З АД искане да
бъде установено, че му дължи сумата от 718,03 лева – представляваща
незаплатен остатък на регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи и сумата от 166,16 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 07.07.2020 г.
Ищецът твърди, че на 13.12.2016 г. около 09:20 часа в гр. София настъпило
пътно-транспортно произшествие с участие на лек автомобил, марка „Мазда"
модел „6“ с рег. № , застрахован по застраховка Каско към ищеца за което
бил съставен Протокол за ПТП № 5565/13.12.2016 г. Вина за ПТП имал
водачът на другото МПС – участник, а именно: т.а. марка „ДАФ“ модел „105“
с рег. № управляван от Янчо Чонков. Била образувана щета №
10016030138907 по застраховка „Каско на МПС“ при клауза П-Пълно каско“,
във връзка с обезщетяване на вредите върху л.а. Мазда – задна
броня;калник/панел заден ляв; стоп ляв външен, бил изготвен опис и била
заплатена сума на автосервизите, извършили ремонта на увредения
автомобил, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 1289,12
лева. Ищецът осъществил и 15 лева – ликвидационни разходи. Представил на
ответника искане за заплащане на сумата от общо 1304,12 лева, но ответникът
заплатил сумата от 586,09 лева. Ищецът счита, че сумата от 718,03 лева –
заплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15 лева – ликвидационни
разходи и сумата от 166,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 27.03.2020 г. до 07.07.2020 г. му се дължат и моли съда да приеме това за
установено. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
1
иска. Не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на т.а. ДАФ 105, наличието на застраховка Каско по отношение на
л.а. Мазда 6, механизмът на ПТП, вината на водача на т.а. ДАФ 105,
изплащането на обезщетението от страна на ищеца, частичното плащане на
регресното вземане. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като
твърди, че не е приложил правилния коефициент и е по-висока цена от
заложената в листите на застрахователя. Моли за отхвърляне на исковете,
претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищецът не се явява, изпраща представител чрез когото поддържа исканията
си. Ответникът не се явява, не изпраща представител взима становище с
писмена молба.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на настъпилото ПТП и механизма му, наличието на
застраховка Каско за лек автомобил „Мазда 6“, с регистрационен номер
СА9264ТХ към ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност за
товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „105“ с рег. № СА2370ХТ,
заплащането на сумата от 1289,12 лева от ищеца по образуваната щета, както
и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, предявяването на тази сума
пред ответника с писмо с изх. № Л-1378 от 26.02.2020 г., получаването на
писмото от страна на ответника на 27.02.2017 г. и изплащането от страна на
ответника на сумата от 586,09 лева по процесната щета. Единственият спорен
въпрос е за стойността на извършения върху лек автомобил „Мазда 6“ ремонт
и обосноваността на размера на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение. За установяване на тези факти по делото беше изслушана и
приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, от която
се установява, че стойността на описаните от ищеца увреждания върху
товарния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП – 13.12.2016
г. възлиза на общо 1678,21 лв., в които са включени необходимите нови
авточасти за подмяна, труд, материали и консумативи и 15 лева – обичайни
ликвидационни разходи.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както
законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е
ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до
причинените на лек автомобил „Мазда 6“ увреждания, установени от вещото
лице на сумата от 1678,21 лева. По делото е безспорно, че от ответника на
ищеца са възстановени 586,09 лева във връзка с процесната щета. Поради
това съдът приема, че с това плащане отговорността на ответника е била
погасена само частично. Претенцията на ищеца е била основателна за сумата
от 1304,12 лева, като след заплатените 586,09 лева, все още остава непогасено
вземане от ищеца към ответника за сумата от 718,03 лева. Главният иск е
основателен и следва да бъде уважен в цялост. Искът на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД също е доказан по основание. Безспорно по делото ищцовата регресна
претенция е приета от ответника на 27.02.2017 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ ответникът е следвало да изплати размера на претенцията в 30-дневен срок
2
от получаване. Тъй като това не е сторено, към 28.03.2017 г. същият е бил в
забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от
27.03.2020 г. до 07.07.2022 г. Съдът изчисли служебно размера на
мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 166,16 лева. Искът
за лихва също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха направени разноски за депозит на вещо лице – 180 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя на общо 175 лева. Заплатена е и
държавна такса в размер на общо 100 лева. Съгласно чл. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
предявяване на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева, като в случая е 50 лева. Като е внесъл сумата от
100 лева, вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не
поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.
Единствено сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея
може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50
лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната
на ищеца след влизане на решението в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК: със седалище да заплати на А АД, ЕИК с
адрес по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 718,03 лева – разлика
между пълния размер от застрахователно обезщетение от 1304,12 лева,
платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 13.12.2016 г. около 09:20
часа в гр. София с участие на лек автомобил, марка „Мазда" модел „6“ с рег.
№ и товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „105“ с рег. № и заплатеното от
ответника обезщетение в размер на 586,09 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от 05.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК: да заплати на А АД, ЕИК по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 166,16 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.03.2020 г. до 07.07.2022 г.
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК: да заплати на А АД, ЕИК на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, 175 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
настоящото производство и 180 лева – депозит за експертиза.
СУМАТА от 50 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови на
ОЗК Застраховане ЕИК: ********* по посочена банкова сметка след влизане
на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3