РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Пловдив,
17. февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXI състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, сложи
за разглеждане докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2916 по описа на съда за 2020 година.
Образувано е по касационна жалба подадена от Община
Пловдив, чрез юрк. Емил Костадинов, против решение № 1195 от 27.07.2020г.,
постановено по АНД № 539 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020г., VI
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № КТ № 147 от
31.07.2015г., издадено от заместник-кмет ОИЗЕУО в Община Пловдив, , с което на
ЕТ „Лео- С.Г.“, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „****“ № 36А, представлявано от С.И.Г.-А., е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.50 във връзка с чл.15, ал.1
от Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други
обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив /НРПОТДОДЕГОТОП/.
Касаторът намира оспореното решение за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно издадено, поради което решението на районния съд следва да
бъде отменено. Твърди също, че са били налице основанията по чл.64, б.“б“ ЗАНН,
поради което като е постановил решение, районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение. Развива подробни съображения в касационната жалба. Моли
съда да отмени решението и да потвърди издаденото НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Лео- С.Г.“,
лично и с адв. С. намира жалбата за неоснователна. Счита за правилно
възприетото от районния съд в мотивите, че санкционната норма не е била
приложена правилно. Посочва, че актосъставителят и АНО смесват понятията като
разрешително за ползване като физически документ с разрешително за ползване
като административна процедура. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност
и правилност на решението на районния съд.
Административен съд – Пловдив, Двадесет и
първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените
с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Във връзка с възраженията на касатора относно
недопустимостта на жалбата пред районен съд, съдът намира изводите на районния
съд за правилни.
За да се приложи нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необходимо не само нарушителят да не е бил намерен на посочения от него
адрес, но също така адресът му да е бил променен и новият му адрес да е
неизвестен. В случая, както правилно е отбелязал съдът, не са налице двете кумулативно
предвидени предпоставки. От представените доказателства по връчването -
разписка с дата 07.07.2016г., се установява, че нарушителят е бил търсен на
адреса, посочен в издаденото срещу него НП, но не е могъл да бъде намерен, а
именно гр. ***, ул. „****“ № **. Не е доказано от касатора жалбоподателят да е
променил седалището и адреса си на управление, нито новият му адрес да е неизвестен. Поради това
правилно районният съд е приел за невръчено процесното наказателно
постановление на жалбоподателя и е разгледал жалбата по същество.
За да обоснове крайния си извод за отмяна на
НП, състав на Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните по делото
доказателства действително се установявало,
че за разположените маси за открито сервиране в обект „Лео – Бар и Динер“,
находящ се в гр. ****, стопанисван от ЕТ „Лео – С.Г.“, не е имало издадено
разрешение за ползване на общинския имот, съгласно специалната наредба. Съдът е
посочил, че въз основа на нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ масите за открито
сервиране съставляват преместваеми обекти за търговска дейност и за тях
съобразно с ал.2 на чл.56 от ЗУТ следва да е издадено разрешение за поставяне в
поземлени имоти по ред, определен от наредба на съответния Общински съвет. От
своя страна нормата на чл.15, ал.1 от
НРПОТДОДЕГОТОП предвижда, че за извършване на търговска дейност в преместваемия
обект се изисква разрешение за ползване на общински имот по образец, издадено
от кмета на Община Пловдив или кмета на съответния район, което разрешение се
издава за определена площ, посочена в одобрена от гл.архитект схема. Приел е за
безспорно обстоятелството, че за констатираните на мястото на проверката маси
за открито сервиране не е имало издадено разрешение за ползване на общински
имот, като такова не е представено и в хода на съдебното производство, с което
е била нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1 от
НРПОТДОДЕГОТОП.
Съдът е приел, че съставените АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, и са ограничили
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът е приел, че е налице незаконосъобразно определяне на наказанието с прилагането
на чл.50 от НРПОТДОДЕГОТОП като санкционна норма, тъй като последната е
субсидирана норма и предвижда отговорност за нарушения по наредбата, за които
не е предвидена друга санкция. Посочил е, че разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1
от НРПОТДОДЕГОТОП, към датата на проверката, предвижда отговорност за поставяне
на преместваем обект в нарушение на същата наредба. Поред съда очевидно се
касае за нарушение, изразяващо се в поставяне от страна на търговеца на терен
общинска собственост на 13 броя маси за открито сервиране с 56 броя седящи
места на площ от 67.49 кв.м. и 8 броя маси за открито сервиране с по 2 броя
пейки към всяка от тях на площ 68.84 кв.м., без същия да има разрешение за
поставяне, съставлява именно поставяне на преместваем обект в нарушение на
Наредбата. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата преместваем обект“ по смисъла на
същата са и масите и други подобни обекти, които не са трайно прикрепени към
земята.
Посочил е също като допълнително основание
липсата на дата на нарушението.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е
преценил събраните по делото доказателства и е обсъдил подробно доводите на
страните.
Фактическите констатации се подкрепят от
събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
В настоящото производство съдът съобрази и
нормата на чл.82 ЗАНН. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.
81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която
разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс.
В случая административнонаказателно производство,
при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно постановление, е
образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази
връзка нарушението е извършено на 11.06.2015 г., като АУАН е издаден на 12.06.2015
г., т. е. в шест месечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено на 31.07.2017 г. - в срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, но
не е било връчено на лицето.
По правилото на чл. 81, ал. 3 от НК, за да се
изключи наказателното преследване по давност, независимо от спирането или
прекъсването на давността, следва да е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – 3 г. + 1/2 от 3 г. = 4 г.
и 6 м. По правилото на чл. 80, ал. 3 от НК този срок започва от довършването на
престъплението. Без съмнение, след като нарушението е извършено на 11.06.2015
г., към настоящия момент абсолютната давност за преследване е изтекла на 12.01.2020
г.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК Административен съд – Пловдив, ХХI състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 1195 от 27.07.2020г., постановено по АНД № 539 по описа на Районен
съд – Пловдив за 2020г., VI наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.